Решение № 254 от 03.10.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Варна, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20243001000250 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 2287/29.01.2024г. на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД- гр. София, подадена чрез адв. Н. Л., и въззивна жалба вх. № 3786/13.02.2024г. на Е. М. И., представлявана от адвокатите Н. Д. и Ж. Т., срещу решение № 6/04.01.2024г., постановено по т.д. № 307/2022г. по описа на Варненския окръжен съд, с което застрахователното дружество е осъдено да заплати на въззивницата сумата 25 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на настъпило ПТП на 25.05.2021г., причинено от С. Д. Г. при управление на МПС– л. а. „Дачия Дъстър“ с рег. № Х ХХХХ ХХ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ, и е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за горницата над 25 000лв до пълния му размер от 40 000лв., като неоснователен.

1

С въззивна жалба № 2287/29.01.2024г., подадена от застрахователното дружество- ответник в първоинстанционното производство, се обжалва първоинстанционното решение в осъдителната му част за присъждане на сумата 15 000 лв., представляваща горницата над 10 000 лв. до присъдените 25 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Релевирани са оплаквания за неправилно прилоЖ.е на материалния закон– чл.

52 ЗЗД, допуснато при определяне по справедливост размера на обезщетението за неимуществени вреди, което според застрахователя е завишено за сумата над 10 000 лв., (предвид извънсъдебното плащане на сумата 10 000 лв. за обезщетение) и не е съобразено с критериите, произтичащи от закона и допълнени чрез практика на ВКС. Твърди се и неправилност на извода на първоинстанционния съд за неоснователност на правопогасяващото възраЖ.е на застрахователя по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като се поддържа становище за принос на ищцата за настъпване на ПТП и вредоносния резултат поради предприето от нея внезапно пресичане на пешеходна пътека. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в обжалваната осъдителна част и отхвърляне на иска за разликата над 10 000лв., ведно с акцесорната претенция за законна лихва.

В жалба вх. № 3786/13.02.2024г. на въззивника- ищец Е. М. И. се релевират оплаквания срещу правилността на атакувания съдебен акт в отхвърлителната му част за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за горницата над 25 000лв до пълния предявен размер от 40 000лв. Според страната определеният размер на обезщетението от 25 000 лв. е в разрез с принципа на справедливост и е занижено с оглед установените релевантни, обективно съществуващи факти относно вида и интензитета на претърпените от пострадалото лице болки и страдания, в причинна връзка със застрахователното събитие. Страната моли за отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част и уважаване на иска за обезщетяване на неимуществени вреди изцяло в предявения размер от 40 000 лв.

Представителите на страните представят писмени отговори, в които е изразено становище за неоснователност на жалбата на насрещната страна, с подробно излоЖ. доводи и съобраЖ.я.

В срока е постъпил и отговор от адв. В. В. от АК- Варна в качеството 2 му на процесален представител на С. Д. Г. от гр. Варна, конституиран в качеството му на трето лице- помагач на страната на ответното застрахователно дружество. В отговора са релевирани съобраЖ.я и доводи за неоснователност на жалбата на пострадалото лице.

Жалбите са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и са процесуално допустими.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Варненският окръжен съд е бил сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД, предявени от Е. М. И. от гр. Варна срещу ЗАД „ДаллБогг: Жиевот и Здраве“ АД- гр. София, за присъждане на сумата 40 000лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на 25.05.2021г., виновно причинено от С. Д. Г. при управление на МПС – л. а.

Дачия Дъстър с рег. № Х ХХХХ ХХ, ведно със законната лихва, считано от 01.11.21г. до окончателното погасяване на задълЖ.ето.

Решението на ОС– гр. Варна, с което осъдителния иск за обезщетяване на имуществени вреди е уважен частично, до размер на сумата 25 000 лв., ведно с акцесорната претенция за законна лихва, е валидно по критериите, възприемани в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо в обжалваните части, тъй като са налице всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран. Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че на 01.11.2021г. от името на ищцата, чрез пълномощник, е предявена пред застрахователя извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. По образуваната по тази претенция щета е определено обезщетение в размер на 10 000 лв., което е изплатено чрез превод по банкова сметка на ищцата на 04.02.2022г.

3

Фактът на извънсъдебно плащане на сумата от 10 000 лв. е въведен в процеса още с исковата молба, а претендираната за присъждане искова сума от 40 000 лв. е формирана след приспадане на доброволно платеното от застрахователя от размера на обезщетението за неимуществени вреди, което според страната следва да бъде 50 000 лв. В тази връзка следва да се акцентира върху неистинността на твърдението в жалбата на пострадалото лице, че в обжалваното решение съдът е определил сумата от 25 000 лв. като справедлива такава за обезщетяване на търпените от Е. М. болки и страдания.

Определеното от първоинстанционния съд обезщетение, по правилото на чл.

52 ЗЗД, е 35 000 лв., като от този размер е приспадната извънсъдебно заплатената сума от 10 000 лв.

Предвид указанията по прилоЖ.е на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задълЖ.ето за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.

В конкретния казус, наличието на валидно застрахователно правоотношение се признава, а релевантните въпроси във връзка с процесния деликт относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на застрахования увреждащ автомобил, са разрешени със задължителна за гражданския съд сила. По силата на споразумение, одобрено от наказателния съд с протоколно определение от 06.07.2023г по НОХД № 1757/2023г. по описа на ВРС, е прието за установено, че С. Д. Г., конституиран в настоящия процес в качеството на трето лице– помагач на страната на застрахователното дружество, е осъществил престъпление по чл.

343, ал.3, б.А вр. ал.1,б.б вр. чл. 342, ал.1 НК, за това, че на 25.05.2021 в гр.

Варна, на ул. „Кирил и Методий“, при управление на МПС- л. а. „Дачия Дъстър“ с рег. № ХХХХХХХХ, като не спрял, за да пропусне преминаващата по пешеходна пътека Е. М. И., нарушил правилата за двиЖ.е – чл. 119, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил на същата средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване двиЖ.ето на десния горен крайник за период не по-малък от 3 месеца, обусловено от счупване на израстъка на дясната лакътна кост, като деянието е извършено на пешеходна пътека и 4 деецът е избягал от местопроизшествието

Тъй като първоинстанционното решение е влязло в сила в частта за присъждане на сумата 10 000 лв., ведно със законната лихва от датата на уведомяването на застрахователното дружество, е формирана сила на пресъдено нещо относно основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му. Така, отчитайки обективните и субективни предели на формираната сила на пресъдено нещо на решението на ВОС, както и извършеното извънсъдебно плащане на обезщетение следва да се приеме, че по делото са установени предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по предявения пряк иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ .

Първият спорен въпрос, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, е свързан с размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД.

Съставът на ВнАпС намира, че възприетата от окръжния съд фактическа обстановка относно получените от ищцата физически увреждания и психотравма, вида и интензитета на претърпените болки, страдания и други негативни преживявания, е резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК.

Безспорно е установено от представената по делото медицинска документация, от одобреното от наказателния съд споразумение с протоколно определение от 06.07.2023г по НОХД № 1757/2023г. по описа на ВРС, както и от заключението на съдебно– медицинска експертиза, че в резултат на ПТП ищцата е получила счупване на израстъка на дясната лакътна кост, обусловил трайно затруднение на двиЖ.ята на десния горен крайник за повече от 30 дни, и контузия на главата, ляв глезен и подколенник, и лява половина на таза с ожулване, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Проведено е оперативно лечение на счупената кост като костните фрагменти са съединени с метал. Пострадалата е носила гипсова имобилизация 30 дни, а след свалянето й е проведена рехабилитация.

Обичайният период на възстановяване е около три месеца, като към момента при ищцата той е приключил. Останалото ограничаване на разгъването в ставата може да се дължи на съществуващи артрозни промени, като то не се 5 отразява на работоспособността на крайника. Премахване на метала, с който са съединени костните фрагменти, не е непременно наложително. Вещото лице сочи, че в първите дни счупването предизвиква много силни болки, които намаляват към 10-я ден, и се появяват отново такива със среден интензитет след свалянето на имобилизацията и започването на рехабилитация. Поради вътреставния характер на счупването е възможно при по-големи натоварвания и рязка промяна на времето ищцата да изпитва болки и засилване на артрозните промени в ставата. Според експерта дегенеративните промени в дясна лакътна става не са повлияли негативно възстановителния процес.

Съгласно приложено към исковата молба Експертно решение № 3105 от 08.09.2008г. на ТЕЛК за общи болести при МБАЛ „Света Марина “ ЕАДгр. Варна, ищцата е претърпяла фрактура на десен хумерус и лакетна става с контрактура в радиокарпална и раменна става, със съпътстващи гонартроза и спондилоартроза, за което комисията е определила 76 % нетрудоспособност за срок от три години. Обективно към онзи момент ищцата е била в невъзможност за пронация и супинация при флексия и екстензия на дясната лакетна става, с тежък функционален дефицит на мускулатурата на цялата дясна ръка. По повод на тези предишни увреждания на ищцата с давност от 2008г., на вещото лице е възложено да даде отговор относно наличието на причинна връзка между тях и състоянието след новонастъпилата травми през м. 05.2021г. Становището на експерта е, че предходното счупване на долния край на дясната раменна кост на ищцата няма отношение към получените от нея травматични увреждания в резултат на процесното ПТП.