Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 41 от 18.08.2026, Районен съд - Пещера

Съд
Районен съд - Пещера
Дело
Административно наказателно дело 121/2026
Вид
Решение № 41
Подписан
18.08.2026
В сила
15.09.2026
Състав
Милуш Руменов Цветанов

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.2, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал.2 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал.2 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал.1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 22 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл. 44, ал. 2 · Закон за местното самоуправление и местната администрация

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Пещера, 18.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милуш Р. Цветанов при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Административно наказателно дело № 20265240200121 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 10/01.06.2026г. на Кмет на община Брацигово, с което на основание чл.53 от ЗАНН на С. Т. В. е наложено административно наказания глоба в размер на 150 евро - за извършено нарушение на чл. 28, ал.1 от Наредба за опазване на обществения ред, поддържане чистотата, тревната и декоративна растителност, полските имоти, горите и общинското имущество, специализирана закрила на деца на обществени места на територията на община Брацигово, опазване и възпроизводство на околната среда и обществения ред на летовищата „Васил Петлешков“ и „Розовски вриз“ на Община Брацигово.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от подписала я процесуално легитимирана страна с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН (наказателно постановление), подлежащ на съдебен контрол, пред родово, местно и функционално компетентен съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН съд, като жалбата е редовна от външна страна, с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на наказателното постановление при съображения за допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон при издаването му. Твърди се и че нарушението не е извършено от санкционираното лице, доколкото установените да пашуват в чужд имот коне не са собственост на или стопанисвани от жалбоподателя.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната 1 съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 05.05.2026г. земеделският производител и животновъд Т. А. С., който е наел от собственик (л.12) земеделски имот (ливада) с идентификатор *** по КККР на гр.

Брацигово, заварва в този имот да пасат дузина чужди коне, за които знае, че са на С. Т. В..

С. подава оплакване в пред кмета на с. Розово и на място и служителят на кметството – Ц.

С. вижда коне да пасат ливадата. С. се обажда по телефона на друга служителка в кметството – Елена Начкова, за която знае, че живее на съпружески начала със С. В., и я приканва – в случай, че конете в имота действително са на мъжа й – да го изпрати, за да ги махне той от там. С. В. отива на място и съобщава на Начкова, че конете не са негови, но въпреки това гони животните от ливадата. На 07.05.2026г. кметът на с. Розово съставя и връчва по реда на чл. 43, ал.2 и ал.5 от ЗАНН АУАН на С. В. - за това, че оставяйки без надзор 15 бр. коне да пашуват в чуждия имот е извършил нарушение на Заповед РД201/04.04.2026г. на кмета на Община Брацигово и чл. 28, ал.1 от горепосочената Наредба. На база този АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление № 10/01.06.2026г. на Кмет на община Брацигово.

Описаната фактическа обстановка се установява от приетите и приложени като част от административната преписка писмени доказателства, и от показанията на свидетелите Т.

С., Ц. С. и Елена Начкова.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 22 ЗМСМА: Общинският съвет приема наредби, с които урежда обществени отношения от местно значение, а за нарушенията на тези наредби се предвиждат административни наказания в предвидените от закона граници. Именно такава наредба представлява Наредба за опазване на обществения ред, поддържане чистотата, тревната и декоративна растителност, полските имоти, горите и общинското имущество, специализирана закрила на деца на обществени места на територията на община Брацигово, опазване и възпроизводство на околната среда и обществения ред на летовищата „Васил Петлешков“ и „Розовски вриз“ на Община Брацигово. Според разпоредбите на нейния чл. 28, (ал. 1 и ал.2) - Забранява се всякакво посегателство върху полските земи, селскостопанската продукция, плодни дръвчета и обслужваща земеползването инфраструктура, собственост на физически и юридически лица. При нарушение се налага глоба от 25,65 до 255,65 евро.

Съобразно чл. 44, ал. 2 ЗМСМА - Кметът на общината издава заповеди за изпълнение на правомощията си. Такава е издадената и приложена по делото Заповед РД201/07.04.2026г. на кмета на Община Брацигово (л.26), според т.1 от която се забранява пашата на селскостопански животни в обработваемите земи – ниви, ливади и градини с трайни насаждения, собственост на физически и юридически лица на територията на община Брацигово, считано от 07.04.2026г. Сама по себе си тази заповед не създава административно нарушение (чл.2, ал.1 ЗАНН), а такова е само предвиденото в Наредбата.

2

В контекста на разпоредбата на чл. 52, ал.2 от ЗАНН – съображенията в жалбата за неспазване изискванията на чл. 42, ал.1, т.4 и т.5 са без значение. Налице са обаче други незаконосъобразности.

В обжалваното наказателно постановление е описано, че на 05.05.2026г. в землището на с. Розово „е установено“, че С. В. е оставил без надзор собствените си животни - 15 броя коне, които пашуват в имот ***, собственост на конкретни физически лица.

Не е спазена разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН – липсва ясно описание на нарушението, включително точната датата на която е извършено. В постановлението е посочено, че нарушението „е установено“ на 05.05.2026г., но датата на установяване и датата на извършване не са тъждествени понятия, особено в контекста на наличните по делото данни за няколко подавани и предходни (л.13 – от 21.04.2026г. и от 29.04.2026г.) и последващи (според показанията на свид. С. ) жалби които правят неясно за санкционирания – за кое точно деяние се ангажира административнонаказателната му отговорност. На следващо място – нарушението е описано като „оставяне без надзор“ на 15 броя коне, които пашуват в чужд имот. Според посочената разпоредба на Наредбата (чл. 28, ал.1) описаното там нарушение се изразява в „посегателство“. Ето защо „оставянето без надзор“ на пасящите животни е ирелеватно към посоченото в постановлението нарушение на чл. 28, ал.1 от Наредбата. Същевременно от описанието на нарушението и обстоятелствата по извършването му в постановлението не става ясно – в какво се е изразило „посегателството“, доколкото не е описано и дали то е например спрямо „полските земи“, „плодни дръвчета“, или върху някакъв вид така и непосочена по вид като опасана друга „селскостопанска продукция“ по смисъла на съответната разпоредба на Наредбата.

Освен гореизложеното – административнонаказващият орган не е разполагал, а и по делото не се събраха никакви обективни доказателства за това, че заварените, според свидетелските показания, коне в конкретния чужд имот са собственост на санкционираното лице. Субективната представа на свид. Т. С., че конете са собственост на С. В. не намира подкрепа в материалите по преписката, доколкото той сам сочи, че не знае дали В. има документи за конкретните животни, а допуска, че конете са негови, тъй като „преди години няколко броя коне имали чипове и за тях ветеринарен лекар му казал, че са на В.“. В същия смисъл е и заявеното от отбелязания в акта като свидетел на нарушението - Ц. С., която парадоксално на съставения акт, който е подписала като свидетел на нарушението - изрично казва, че не знае дали конете са собственост на В.. В случая обаче, видно от свидетелските показания – заварените на мястото коне не са били хванати и проверени за чипове, с оглед което не може да се оборят и показанията на свид. Елена Начкова - че според В. животните не са били негови, а неговите към 05.05.2026г. се намирали в друга местност – на около 10 км. от имота с идентификатор ***.

С оглед гореизложеното № 10/01.06.2026г. на Кмет на община Брацигово следва да бъде изцяло отменено.

При този резултат по делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК вр. чл. чл.63д, ал. 1 от 3

ЗАНН, в тежест на наказващия орган следва да се възложат сторените от жалбоподателя разноски по делото в размер на 205 евро адвокатски хонорар, която сума е изплатена в борй от жалбоподателя на 12.06.2026г., според представен по делото Договор за правна защита и съдействие (л.5).

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 2 във вр. с ал.3, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

О Т М Е Н Я наказателно постановление № 10/01.06.2026г. на Кмет на община Брацигово.

ОСЪЖДА Община Брацигово, да заплати на С. Т. В. с ЕГН ********** сумата от 205 евро - разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________

4