Решение № 1222 от 21.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1222 гр. София, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110105936 по описа за 2025 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание л. 430, ал.1 и чл. 430, ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 9 от ЗПК, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, чл. 309а, ал.1, пр. II oт ТЗ от ЗЗД, от „Ю.Б.“ АД срещу И. В. Р., за заплащане на сумата 4214,45 лева – главница по Договор за кредит №********/14.05.2018 г., сумата 472,01 лева – възнаградителна лихва за периода от 14.05.2019 г. до 17.02.2020 г., сумата 233,86 лева – мораторна лихва за периода от 14.05.2019 г. до 15.01.2025 г., сумата 159,03 лева – обезщетение за имуществени вреди за разноски уведомяване за периода от 20.09.2022 г. до 31.10.2022 г. В искова молба са изложени фактически твърдения, че страните по спора са сключили договора за кредит, с предмет заемни средства - сумата 4287 лв. и срок за връщане 14.05.2025 г. Банката е изпълнила точно своите задължения. Ответникът е в неизпълнение на задължението за връщане на заемната сума. Ищецът обявил кредита за предсрочно изискуем на 17.02.2020 г.

Пояснява, че между страните е водено ч.гр.дело №23536/2021 г., СРС, приключило с обезсилена заповед за изпълнение.

Ответникът, чрез особен представител, оспорва исковете по допустимост, редовност и основателност. Възразява, че е сключен договора, ведно с погасителен план – не ги е подписал; не е получил сумата в заем; евентуално твърди, че е изпълнил в срок всички дължими суми. Оспорва твърдението, че ответника дължи неустойка за забава. Оспорва твърдението, че договорът е обявен за предсрочно изискуем - законосъобразността на изпращането на съобщения от банката до ответника, както и получаването им от ответника, в т.ч. с нотариална покана и твърдението за фингираното й връчване, с оглед на което и претендираните разноски за това. Оспорва като незаконосъобразни претендираните суми за: главница, законна лихва, ”възнаградителна” лихва; мораторна лихва; променливата годишна лихва; определения лихвен процент; фиксираната договорна надбавка; определение референтен лихвен процент и 1 фиксираната договорна надбавка; определения лихвен индекс-6 месечен СОФИБОР; начислената лихва по методиката и самата методика; верността на актуализациите на приложимата лихва; определения годишен процент на разходите; претендираните банкови такси и комисионни. Оспорва твърдението, че банката е публикувала на своя интернет сайт новите стойности на прилагания 6 месечен СОФИБОР.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът представя

Договор за потребителски кредит

№********/14.05.2018 г., ведно с погасителен план – в оригинал. По реда на чл.

193 от ГПК ответникът оспори истинността на посочените документи в частта, в която е положен подпис за кредитополучател. От заключение на СГЕ, преценено от съда по чл. 202 от ГПК, се установява, че подписите положени за И. В. Р., в качеството на кредитополучател, в оспорените документи са изпълнени от нея.

При това положение, писмените доказателства са допустими и относими, и следва да бъдат ценени за изграждане фактическите и правни изводи на съда.

От предметното съдържание на Договор за потребителски кредит №********/14.05.2018 г., се установява, че сключен между „Ю.Б.“ АД, като банка, и И. В. Р., като кредитополучател, са предоставени заемни средства от 4287,00 лева, която сума се усвоява по банкова сметка, вписана в чл. 2, ал.1 от договора с IBAN:************. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, за усвоения кредит през първите девет месеца от срока за издължаване на кредита, кредитополучателят дължи променлива годишна лихва - сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка от 4,837%; като за референтен лихвен процент се ползва 6-месечен Софибор. За периода след първите девет месеца се дължи променлива годишна лихва - сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка от 13,837%. Обявеният годишен процент на разходите е 16,51 %. Срокът на договора е 84 м., с гратисен период за първите 9 м. за главницата, с първа падежна дата 14.06.2018 г. и последна падежна дата – 14.05.2025г. Договорът и погасителният план са подписани на всяка страница от кредитополучателя.

Според чл. 14 от договора, при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем. Видно от Нотариална покана с рег. №964, т. I, №74/06.02.2020 г. на Нотариус с рег. №621 на НК, същата е връчена на длъжника на адреса, който е посочен от него в договора за кредит, и чрез пълнолетно лице от адреса Ц.Н.Ж.-майка на адресата, на дата 17.02.2020 г. и с нея банката недвусмислено е направила волеизявление, на основание чл. 14 от договора и чл.

60, сл.2 от Закона за кредитните институции, че обявява изцяло задължението по кредита за незабавно изискуемо и дължимо, без да се прекратява действието на договора, считано от получаване на уведомлението.

От съдебна счетоводна експертиза, преценена от съда по реда на чл. 202 от ГПК, се изясни, че плащанията по кредита са преустановени след 28.05.2019 г., като ответникът не твърди и не доказва друго. Предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за потребление по чл. 240 ЗЗД, уредена в нормата на чл. 71 ЗЗД, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора, което се упражнява с едностранно волеизявление. Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна и поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона. Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на заетата парична сума, като се 2 преобразува от срочен в безсрочен. От момента на достигане на волеизявлението на кредитора до длъжника целият или неплатеният остатък от заема е изискуем и за кредитора възниква възможността да иска плащането му от длъжника заемател. Изложеното налага извод от правна страна, че предсрочната изискуемост е обявена редовно на длъжника – при наличието на всички предпоставки, съобразно договора и указанията по т. 18 от ТР №4/2014 г. на ВКС; като следва да се има предвид, че в хода на делото е настъпил и окончателният падеж на вземанията на банката по процесния договор, което обстоятелство се отчита от съда, на осн чл. 235, ал. 3 от ГПК.

Съгласно клаузата на чл. 3 от договора, за усвоения кредит кредитополучателите дължат лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, чийто комоненти са референтен лихвен процент и фиксирана договорна надбавка. За референтния лихвен процент е ползвана стойността на 6-месечния Софибор, приложим за съответния период на начисляване на лихвата по методика, определена съгласно ал. 3, която съдът счита за напълно обективна и не е поставена във волята на кредитора. Отразено е, че референтният лихвен процент към датата на сключване на договора е 0,163 %, като при отрицателна величина се приема стойност 0 %. Методиката за формиране на лихвата по кредита съдът счита, че почива на ясни и предвидими критерии и уговорката в този смисъл не е неравноравна. Вещото лице по ССчЕ изясни, че през исковия период не е налице едностранно увеличаване на лихвения процент, а предвиденият и прилаган между страните лихвен процент съответства на тяхната воля към момента на сключването на договора за кредит. По отношение на претендираната мораторна неустойка или т. нар. от ищеца обезщетение за забава –мораторна лихва, съдът констатира, че според чл. 8 от договора тя е уговорена в размер на законната мораторна лихва, определена от МС, в нея не са включени надбавки и в този смисъл претенцията отговаря на императивното правило на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, че при забава на длъжника кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като според ал.2 от с.з. обезщетението за забава не може да надвишава размера на законната мораторна лихва.

От заключението на съдебна счетоводна експертиза, което се кредитира от съда на основание чл. 202 ГПК като обективно и компетентно дадено, се изяснява, че на 14.05.2018 г. по сметката на отв. Р. е постъпила сумата 4287,00 лв. с основание: „(у)свояване на кредит 4729026“; неплатените месечни вноски за главница с настъпил падеж -за периода от 14.05.2018 г. до 17.02.2020 г. възлизат на сумата 4214,45 лв.; а възнаградителната лихва е 472,01 лв. за периода от 14.05.2019 г. до 17.02.2020 г.; а дължимата за мораторна неустойка по чл.8 на договора, т. нар. от ищеца обезщетение за забава –мораторна лихва, за исковия период възлиза на сумата 2363,72 лв.

По делото се установи действителното изпращане от страна на кредитора на нотариалната покана, съответно връчването й от нотариус, поради което съдът намира за доказано извършването на действията, във връзка с които ищецът е заплатил сумата от 105,60 лв. по платежен документ от 04.03.2020 г. в полза на Нотариус М.Д.-С. с рег. №621на НК. Сторените от кредитора разходи в размер на тази сума са необходими, с оглед указанията по т.18 от ТР 4/2014 г., на осн. чл. 82, ал. 1 от ЗЗД се намират в пряка причинно-следствена връзка с допуснатото от страна на длъжника договорно неизпълнение, изразяващо се в установеното по делото неизпълнение на задължението му за погасяване на вноски по кредита, доколкото вследствие на същото за ищеца е породено правото на направи кредита предсрочно изискуем, поради което ищцовата претенция в тази част е основателна, а до пълния предявен размер от 159,03 лв. е 3 недоказана и следва да се отхвърли.

До края на съдебно дирене ответникът не твърди и не доказа да е погасил търсената сума. При това положение исковете като доказани по основание и размер се явяват основателни. Търсеното парично задължение е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва, считано от датата на подаване на искова молба-31.01.2025 г., поради което следва да бъде присъдена.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът трябва да заплати на ищеца сторените съдебни разноски за платена държавна такса – 318,58 лв., възнаграждения на адвокат – 969,53 лв., вещо лице по ССчЕ – 450 лв.; адвокат-особен представител - 800,00 лв. или общо сумата 2511,41 лв., съразмерно на уважената част от иска. Ответникът трябва да заплати в полза на Софийски районен съд, на осн. чл. 83, ал.1, т. 5, вр. чл. 47, ал. 6 от ГПК, сумата 400,00 лв. - възнаграждение на вещо лице по СГЕ, доколкото доказателството е събрано в негов интерес, респ. и е за негова сметка, ведно с 5,00 лева - държавна такса по чл. 11 от ТДТГПК в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА И. В. Р., с ЕГН:**********, да заплати на „Ю.Б.“ АД, с ЕИК:**********, на основание чл. 430, ал.1 и чл. 430, ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 9 от ЗПК, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, чл. 82 от ЗЗД, вр. чл. 309а, ал.1, пр. II oт ТЗ, сумата 4214,45 лева – главница по Договор за потребителски кредит №********/14.05.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 31.01.2025 г. до окончателното й изплащане, сумата 472,01 лева – възнаградителна лихва за периода от 14.05.2019 г. до 17.02.2020 г., сумата 233,86 лева – мораторна лихва за периода от 14.05.2019 г. до 15.01.2025 г., сумата 105,60 лева – обезщетение за имуществени вреди – разноски за уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост на кредита; като иска над уважения размер от 105,60 лева до пълния предявен размер от 159,03 лева – ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА И. В. Р., с ЕГН:**********, да заплати на „Ю.Б.“ АД, с ЕИК:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 2511,41 лева – съдебни разноски.

ОСЪЖДА И. В. Р., с ЕГН:**********, да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 83, ал.1, т. 5, вр. чл.47, ал.6 от ГПК, сумата 400,00 лева - възнаграждение на вещо лице по СГЕ; а при служебно издаване на изпълнителен лист и 5,00 лева държавна такса по чл. 11 от ТДТГПК.