Решение № 48 от 10.03.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Велико Търново, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ , в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

И. КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от И. КОЛЕВА Въззивно гражданско дело № 20254000500447 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

С Решение № 300/13.06.2025г. по гр.д. № 1110/2024г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново КОМИСИЯТА ЗА ОТМЕНАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО

ИМУЩЕСТВО, ЕИК 131463734, с адрес гр. София, пл. „Св. Неделя“ № 6 е осъдена да заплати на И. С. С., ЕГН **********, с адрес гр. В. Търново, ************, на основание чл. 2а ЗОДОВ, сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени й в резултат на незаконосъобразни актове и действия на органи и длъжностни лица по ЗОПДНПИ /отм. 2018г./ във връзка с образуване на производство по отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество по гр.д.

№ 313/2018г. на ВТОС, ведно със законната лихва от 28.09.2023г. до окончателното й изплащане. Със същото решение предявеният от КОМИСИЯТА ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО иск е отхвърлен за разликата над уважения размер от 10 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв., както и е отхвърлена акцесорната претенция за законна лихва за периода от 05.04.2018г. до 28.09.2023г.

Срещу посоченото решение е подадена въззивна жалба от И. С. С., чрез нейните пълномощници – адвокат П. И. - Г. и адвокат Н. К., в частта, в която е отхвърлен предявения от нея срещу КОНПИ иск с правно основание чл.2а от ЗОДОВ за сумата над 10 000 лв. до претендираната от 100 000 лв. и в частта, в която е отхвърлена акцесорната претенция за законна лихва за забава върху обезщетението за времето от 05.04.2018г. до 28.09.2023г.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните части поради нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Развива оплаквания срещу извода на съда, че извън обичайните вреди не 1 е установила в процеса търпенето и на други специфични вреди, при това при липса на критерий за определянето им като специфични или обичайни, които да са засегнали потежко личната й сфера и поради това е определил крайно занижен размер на претендираното обезщетение. Счита, че решението е постановено в противоречие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Намира, че съдът неправилно и в противоречие с разпоредбата на чл.84 ал.3 ЗЗД вр. § 1 от ДР на ЗОДОВ е отхвърлил претенцията за законна лихва за периода от предявяване на иска по ЗОПДНПИ /отм./ до приключване на производството по него. Прави искане за отмяна на решението в обжалваните части и вместо него постановяване на друго, с което искът за претърпени от нея неимуществени вреди бъде уважен в пълния предявен размер от 100 000 лв., ведно със законната лихва за забава от 05.04.2018г. до окончателното изплащане.

Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемата страна Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество е подала отговор на въззивната жалба. В същия е заето становище за нейната неоснователност.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба и от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез пълномощник - гл.юрисконсулт А. В., в частта, в която е уважен предявеният от И. С. С. срещу КОНПИ иск с правно основание чл.2а от ЗОДОВ за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени й в резултат на незаконосъобразни актове и действия на длъжностни лица по ЗОПДНПИ /отм.2018г./ във връзка с образуване на производство по отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество по гр.д. № 313/2018г. на ВТОС, ведно със законната лихва върху посочената сума. Жалбоподателят счита първоинстанционното решение в обжалваната част за неправилно. Излага, че неправилно и в противоречие със законовите разпоредби съдът е счел за неоснователно възражението на ответника за липса на противоправно поведение или акт с оглед на факта, че органите на Комисията действат в условията на обвързана компетентност при образуване на проверка по чл.21 ал.2 от ЗОПДНПИ /отм./, както и във връзка с предприемане на действия по обезпечаване на иска. Поддържа, че липсва нарушена норма към момента на образуване на проверката от страна на КОНПИ, както и към момента на внасяне на искането за обезпечаване на иска, поради което предприетите действия са изцяло законосъобразни.

Оспорва извода на съда, че заявеният отказ от иск съставлява признание за неговата неоснователност, тъй като решението за това изявление е взето след съобразяване на задължителните постановки в ТР № 4/18.05.2023г. на ОСГК на ВКС, постановено в хода на вече образуваното съдебно производство. Развива доводи, че негативните промени в състоянието на ищцата са причинени от фактори, стоящи извън действията на ответника по образуване на производство по гражданска конфискация и дори да са на лице сочените вреди, то те не се намират в причинно-следствена връзка с тях. Евентуално, излагат се съображения за определяне на присъденото обезщетение в противоречие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Прави се искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковата претенция бъде изцяло отхвърлена, евентуално намален размера на присъденото обезщетение при съобразяване разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Насрещната страна - И. С. С., своевременно е подала отговор на въззивната жалба, в който е заела становище за неоснователност на наведените в нея оплаквания срещу първоинстанционния съдебен акт.

В съдебно заседание страните, чрез своите процесуални представители, поддържат подадените въззивни жалби и исканията, направени с тях. Пълномощниците на жалбоподателя-ищец правят искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от ЗА за оказаната безплатна правна помощ на ищцата във въззивноно производство.

2

Представителят на Апелативна прокуратура-Велико Търново заема становище за неоснователност на подадената от ищцата въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Счита за частично основателна подадената от КОНПИ жалба, като намира, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде редуцирано до справедлив и съобразен със събраните доказателства размер.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирани страни, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. С оглед на това, въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на И. С. С. срещу Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество с правно основание чл.2а от ЗОДОВ. В същата са изложени твърдения за предявени срещу нея от ответната страна искове по реда на чл.72 вр. чл.63 ал.2 т.5 вр. чл.62 от ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като свързано лице с Р. С. – баща на детето й, спрямо когото е била образувано проверка по реда на посочения закон.Твърди, че в продължение на пет години ответникът е поддържал изначало неоснователни искове срещу нея поради липсата на фактическо съжителство с проверяваното лице и на обосновано предположение за наличието на значително несъответствие на имуществото й по смисъла на § 1 т. 7 от ЗОПДНПИ /отм./, след което направил изявление за отказ от предявените искове, последвано от прекратяване на образуваното пред Окръжен съд-Велико Търново исково производство и отмяна на наложените обезпечителни мерки. Твърденията са, че в посочения по-горе продължителен период от време – от образуване до прекратяване на воденото спрямо нея производство, била поставена в условията на изключителен стрес, унижения, ограничения, лишения, неправомерна и недопустима държавна репресия, принуда и тормоз.

Хвърлено било огромно петно върху репутацията й – социална, семейна, професионална.

Била принудена да ограничи търговската си дейност – онлайн търговия със стоки, поради блокиране на всичките й банкови сметки през посочения период. Воденото производство тежко се отразило на самата нея и на цялото й семейство. Баща й не успял да преживее случващото се и починал преди то да бъде прекратено. Изпитвала вина за смъртта му и за всичко, сполетяло семейството й. Не можела да се възстанови житейски и социално, продължава да преживява тежестта на случилото се. Твърди, че е претърпяла сериозни неимуществени вреди от незаконосъобразните актове, действия и бездействия на ответника, изразяващи се в стрес, унижение, напрежение, притеснение, страх, загуба на близък.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е оспорил предявения иск и изложените в ИМ фактически твърдения, че е предявил и поддържал изцяло неоснователни искове срещу И. С.

С., както и последната да е претърпяла твърдените вреди и наличието на причинна връзка между неговите актове, респ. действия или бездействия на негови служители и сочените вреди.

След като съобрази събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно и се установява от представените по делото писмени доказателства, че въз основа на постъпило на 18.03.2016г. в ТД на КОНПИ-Велико Търново уведомление от Окръжна прокуратура-Велико Търново за привличане в качеството на обвиняем по ДП № 1129/2009г. по описа на същата прокуратура на Р. К. С. за престъпление 3 по чл.255 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.3 от НК, попадащо в обхвата на чл.22 ал.1 т.18 от ЗОПДНПИ /отм./, била образувана проверка за установяване значително несъответствие в имуществото на лицето. Видно от Решение № 203/04.04.2018г. на КОНПИ, същото е взето за внасяне на искане в Окръжен съд-Велико Търново за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 392 923.11 лв. от Р. К. С. и от И. С. С..

Въз основа на подадена на 05.04.2018г. искова молба било образувано гр.д. № 313/2018г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново. Със същата било направено искане за отнемане на незаконно придобито имущество от посочените две лица, като от ищцата е поискано отнема на незаконно придобито имущество на стойност 194 172.03 лв., включващо парични суми, получени от продажбата на 5 бр. автомобили, суми, представляващи равностойност на погасителни вноски по кредитни карти, предоставени от различни търговски банки в страната, парични суми, представляващи равностойност на касови вноски по нейни разплащателни сметки, парични суми, представляващи равностойност на вноски за откриване на депозити в банки, ведно с получените лихви и парични суми, представляващи равностойност на вноски от трети лица по разплащателни сметки на ищцата. В исковата молба били изложени твърдения за наличието на фактическо съпружеско съжителство между ответниците по исковете. Видно от Решение № 859/20.09.2023г. на КОНПИ /с наименование към този момент КПКОНПИ/, на основание чл.13 ал.1 т.13 от ЗПКОНПИ Комисията взела решение да бъде депозирана молба по образуваното исково производство за отказ от предявените срещу двамата ответници искове, както и за подаване на молба по образуваното също по описа на ВТОС ч.гр.д. № 33/2018г. за отмяна на поисканото от Комисията и допуснато от съда с Определение № 17/11.01.2018г. обезпечение на исковите претенции срещу двамата ответници чрез налагане на обезпечителни мерки запор върху техни разплащателни сметки в банки и запор на л.а., собственост на И. С.. В цитираното решение на КОНПИ е посочено, че от събраните в проведените открити съдебни заседания по делото гласни доказателства не може да се обоснове категоричен извод за наличието на фактическо съпружеско съжителство между ответниците по исковете, поради което собственият на И. С. л.а. не може да бъде предмет на претенция за отнемане. Взетото решение за отказ от предявените искове досежно отнемане на парични суми е обосновано със задължителни постановки в постановеното по време на висящността на процеса ТР № 4/18.05.2023г. по тълк.д. № 4/2021г. на ОСГК на ВКС. С протоколно определение от 20.09.2023г. по гр.д. № 313/2018г. на Окръжен съд-Велико Търново, с оглед направеното изрично изявление от процесуалните представители на КОНПИ за отказ от предявените искове, производството по делото било прекратено на основание чл.233 ГПК.