Решение № 398 от 23.11.2022, Районен съд - Добрич

Мотиви към Решение № 398 от 23.11.2022г. по н.а.х.д. № 1229/2022г. по описа на ДРС

Съдебното производство по н.а.х.д. № 1229/2022г. по описа на ДРС е образувано въз основа на Постановление на Добричка районна прокуратура, с което се прави предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на И. В. В. за това, че към 30.09.2019г. в гр. Добрич, в 30-дневен срок от спиране на плащанията на 30.08.2019г. по възникнали задължения към „Агрозащита“ ООД, ЕИК ***, със седалище с. Пъдарско, общ. Брезово, обл. Пловдив във връзка с издадени фактури за доставка на стоки в размер на 53 403,60 лева , не е поискал откриване на производство по несъстоятелност от Окръжен съд - Добрич престъпление по чл. 227б, ал. 2 вр. с ал.1 от НК.

В съдебно заседание, представителят на държавното обвинение пледира В. да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, като му бъде наложено административно наказание „ глоба „.

Защитникът също изразява становище, че обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено наказание „ глоба „ в минимален размер.

Страните изразяват становище, приложената по делото Запис на заповед да се върне на взискателя.

Обвиняемият, редовно призован, не се явява.

След преценка на събраните в хода на съдебното следствие доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

От 22.02.2011г. обвиняемият станал едноличен собственик на капитала и същевременно управител на „В. Агро” ЕООД, ***, с адрес на управление гр.

Добрич, ***. Дружеството извършвало дейност на търговия с препарати за растителна защита, торове, семена, зърно, както и други дейности свързани със земеделие, които били осъществявани активно до момента, в който се оказало, че е в невъзможност да погасява задълженията си към частни кредитори, а също и към държавата във връзка с декларирани задължения за данъци и осигуровки. Така, във връзка с издадени фактури за доставка, с падеж 30.08.2019г., обвиняемият, в качеството си на управляващ и представляващ дружеството не погасил сумата от 53 403,60 лв. към „Агрозащита“ ООД - ***, със седалище с. Пъдарско, общ. Брезово, обл.

Пловдив. Също така не били обслужвани и публично-правни задължения на „В. Агро” ЕООД към НАП, за което било образувано изпълнително дело № ***. със задължения в размер на 20 971,52лв., от които главница 20 029,01лв. и лихви 942,51лв. към дата 21.09.2020г., като 2077,08лв. възникнали през 2019г.

1

Видно е от заключението на изготвената в хода на досъдебното производство експертиза, изцяло кредитирана от съдебният състав, че дружеството към 30.08.2019г. не разполагало с достатъчно ликвидни активи за покриване на задълженията, които двукратно превишавали краткосрочните активи. Същото било финансово зависимо и задлъжняло, не разполагало със собствен и оборотен капитал, а използвало привлечен капитал от финансови предприятия и институции за осъществяване на дейността си. Налице била слаба ликвидност поради ниския дял на паричните средства в сумата на краткотрайните активи и висок дял на вземанията от клиенти, показател за ниска събираемост на паричните средства, които били блокирани в трети лица.

Независимо от гореизложеното, обвиняемият в качеството си на представляващ и управляващ процесното търговско предприятие към 30.09.2019г. не отправил искане до ДОС за откриване на производство по несъстоятелност на „В. Агро” ЕООД .

Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от:

-Гласните доказателства, съдържащи се в показанията на И. В.;

-Писмените доказателства и доказателствени средства, приобщени към доказателствения материал по делото, на основание чл. 283 от НПК и -Заключението на изготвената в хода на досъдебното производство експертиза, както и приложените справки за съдимост, за образувани досъдебни производства и съдържащи характеристични данни на обвиняемия.

Настоящият съдебен състав изцяло кредитира приобщените към доказателствения материал доказателства, като обективни, непротиворечиви и взаимодопълващи се.

Предвид гореизложеното съдът приема, че И. В. В. от обективна и субективна страна е осъществил състава на вмененото му престъпление по чл.

227б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, като към 30.09.2019г. в гр. Добрич, в 30дневен срок от спиране на плащанията на 30.08.2019г. по възникнали задължения към „Агрозащита“ ООД, ЕИК ***, със седалище с. Пъдарско, общ. Брезово, обл. Пловдив във връзка с издадени фактури за доставка на стоки в размер на 53 403,60 лева, не е поискал откриване на производство по несъстоятелност от Окръжен съд – Добрич.

Съставомерните признаци на престъплението по чл. 227б, ал. 1 от НК са субектът да има качеството на търговец, да е налице изискуемо парично задължение, търговецът да е изпаднал във фактическа или обявена от съда неплатежоспособност, поради което спира плащанията и до 30-дневен срок не заяви това пред съда. Престъплението е формално и не е необходимо да са причинени вреди на кредиторите.

Разпоредбата на чл. 227б, ал. 2 от НК е специфичен състав и се отнася за лицата, които едновременно упражняват правомощията да управляват и представляват търговското дружество или кооперация, когато в 30-дневен 2 срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност. Изискването за кумулативност е с цел да се ограничат субектите на престъплението до тези, които имат реална възможност и задължение да познават в детайли състоянието и дейността на търговското дружество или кооперацията, които осъществяват текущото управление и следва да имат информация за наличието на загуби и това са лицата, които са натоварени както с действия по управление, така и с действия по представителство. НК обявява за противоправно и наказуемо бездействието им в случаите, когато е настъпила неплатежоспособност.

Представляващият е длъжен да заяви съществуването на това състояние.

Предвид задължителните за съдилищата указания по приложението на закона, дадени с Тълкувателно решение № 5 от 22.12.2014г. на ВКС по тълк.д. № 5/2014г., ОСНК, докладчик съдията **, управителят и представителят на търговското дружество или кооперация е самостоятелен субект на престъплението по чл. 227б, ал. 2 от НК и следва да носи наказателна отговорност, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не поиска от съда да открие производство по несъстоятелност.

От обективна страна формата на изпълнителното деяние е „ бездействие „ и се състои в непоискване от съда да открие производство по несъстоятелност, т.е. не подаване на молба в 30-дневен срок от спиране на плащанията до компетентния съд, който съгласно чл. 613 от ТЗ е окръжният съд по седалището на търговеца. Деянията по чл. 227б, ал. 1 и ал. 2 от НК се изразяват в бездействие, несвързано с настъпване на конкретни съставомерни общественоопасни последици и същите са довършени в момента, в който търговецът, респективно лицата, които управляват и представляват търговското дружеството или кооперация са били длъжни да предприемат извършване на предписаното им действие.

Видно от приложената по делото справка от Търговския регистър, през инкриминираният период от време процесното търговско дружество се управлявало от И. В..

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно установено, че обвиняемият към момента на изпадане в неплатежоспособност на дружеството е имал качеството на управител и негов представител.

Именно в това си качество, за В. е възникнало задължението в 30-дневен срок от тази дата, да поиска от Окръжен съд – Добрич да открие производство по несъстоятелност, което той не е сторил, поради което с изтичането на срока деянието е довършено.

Тези обстоятелства не се оспорват от страните.

Безспорно, престъплението по чл. 227б от НК е продължено формално, като същото може да бъде осъществено единствено при формата на вината пряк умисъл, като той трябва да е налице само по отношение на извършеното изпълнително деяние

– несъобщаването за настъпилата неплатежоспособност. Умисълът не е необходимо да обхваща причините, 3 довели до настъпване на неплатежоспособността, като те не се изследват с оглед съставомерността на деянието, но следва да се отчитат при индивидуализацията на наказанието.

Както вече бе посочено, разпоредбата на чл. 227б, ал. 2 от НК е специфичен състав и се отнася за лицата, които едновременно упражняват правомощията да управляват и представляват търговското дружество, когато в 30-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност, като законът вменява на всеки един от представляващите и управляващите това задължение.

От теорията и практиката е известно, че за наличието на умисъл се съди от цялостното поведение на дееца, обективирано посредством действията му.

Обвиняемият е имал реална възможност и задължението да познава в детайли състоянието и дейността на търговското дружество. Видно от доказателствения материал по делото, същият е бил наясно с имущественото състояние на дружеството, респективно с настъпилата неплатежоспособност, както и със задължението си в 30-дневен срок от спиране на плащанията да поиска от съда да открие производство по несъстоятелност, въпреки това не е изпълнил вмененото му задължение.

Ето защо съдът намира, че В. е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.

Деянието е извършено единствено при наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало към инкриминирания период и липса на неприключили наказателни производства.

В санкцията на правната норма на чл. 227б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. В. е с чисто съдебно минало, не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от Общата част на НК. В пряк и непосредствен резултат от инкриминираното деяние не са настъпили съставомерни имуществени вреди.

С оглед наличието на материалноправните предпоставки, визирани в чл. 78а, ал. 1 от НК съдът прие, че следва да освободи И. В. В. от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание глоба в минималния предвиден от законодателя размер от 1 000 лв., което би изпълнило целите на административнонаказателната репресия, визирани в чл.

12 от ЗАНН, вземайки предвид невисоката обществената опасност на деянието и ниската обществена опасност на самия извършител, както и съобразявайки се с имотното му състояние. Тия обстоятелства мотивираха съда да приеме, че се касае за инцидентна противоправна проява и поправяне и превъзпитание на обвиняемия би се постигнало ефикасно и с налагане на минимално по размер административно наказание глоба.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и с оглед признаването на 4 обвиняемия за виновен, съдът го осъди да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Добрич сторените по делото разноски в размер на 414.60 лева.

С Решението си, съдът върна на ***, приложеното по делото писмено доказателство в оригинал – Запис на заповед от 22.07.2019г., подписана от И.

В. със задължение към „ Агрозащита „ ООД с. Пъдарско, общ. Брезово, представлявано от *** за сумата от 53 403.60лв. на падеж 30.08.2019г.

По изложените съображения, съдът постанови Решението си.

Председател:

/М. Кирчева /

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 398 гр. Добрич, 23.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка Кирчева при участието на секретаря Ирена Р. Иванова в присъствието на прокурора П. П. Т. като разгледа докладваното от Минка Кирчева Административно наказателно дело № 20223230201229 по описа за 2022 година и въз основа на събраните по делото доказателства и закона РЕШИ:

ПРИЗНАВА И. В. В. – роден на ***, ЕГН:********** за ВИНОВЕН в това, че, към 30.09.2019г. в гр.Добрич, в 30-дневен срок от спиране на плащанията на 30.08.2019г. по възникнали задължения към „Агрозащита“ ООД, ЕИК 115894468, със седалище с.Пъдарско, общ.Брезово, обл.Пловдив във връзка с издадени фактури за доставка на стоки в размер на 53 403,60 лева , не е поискал откриване на производство по несъстоятелност от Окръжен съд - Добрич - престъпление по чл. 227б, ал. 2 вр. с ал.1 от НК.