Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 9356 от 25.02.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 30403/2024
Вид
Определение № 9356
Подписан
25.02.2025
В сила
25.02.2025
Състав
ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА ТОДОРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 195 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 91 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 92а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал. 1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9356 гр. София, 25.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20241110130403 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 253, вр. чл. 140 от ГПК.

Предявен е иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с правно основание чл. 6 ЗПФУР, във вр. чл. 9 от ЗПК, чл. 86, ал.1 от ЗЗД от „А“ ЕООД срещу И. П. И. за признаване за установено, че ответникът дължи сумата 600,00 лева - главница по Договор за потребителски кредит № 428369/19.06.2020 г., ведно със законна лихва от 21.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 142,80 лева - договорна лихва за период от 19.06.2020 г. до 19.04.2021 г., сумата 27,66 лева - мораторна лихва за период от 19.04.2021 г. до 19.09.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 52199/2023г. по описа на СРС.

Ищецът твърди, че вземането произтича от договор за кредит, сключен между отв. И. и „С“ ООД, по който вземанията са му прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 05.04.2023 г., за което длъжникът е уведомен, в т.ч. моли да се счита сторено с искова молба, към която прилага уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

Ответникът, чрез особен представител, оспорва исковете по основание и размер с доводи за липса на материална легитимация по спора – не е настъпило частно правоприемство, доколкото липсва подпис в договора за цесия за цедента; заемните средства не са получавани; обявените фиксиран лихвен процент и годишен процент на разходите не са в размер съответно 40,05 % и 48,63 %, с оглед клаузата на чл. 6 и 6.1 от договора. Уговорената неустойка за неизпълнение за недадено обезпечение има характер на лихвена надбавка, както и предвидените такса ангажимент и застрахователна премия, поради което всички е следвало да се включат в ГЛП и ГПР, Нарушен е чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК и на осн. чл. 23 от ЗПК счита акцесорните искове за неоснователни.

Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Съдът указва, че ищецът трябва да докаже наличието на валидно основание за възникване на задълженията на ответника и техния размер, с посоченото в исковата молба съдържание, в т.ч. настъпила изискуемост на задълженията по договора, наличие на валиден договор за цесия между ищеца и заемодателят, който е породил правни последици спрямо длъжника, вкл. последният е уведомен за сключването му; както и съответствие на договора за кредит и оспорените клаузи с правилата 1 на ЗПФУР, вр. ЗПК. Указва на ищеца, че не сочи доказателства, че заемните средства за усвоени по изложените в искова молба твърдения. При установяването на тези обстоятелства ответникът следва да докаже, че е погасил паричните вземания, за което се указва, че не сочи доказателства.

Представените документи са допустими и относими, освен общи условия, договор за гаранция, документ разписка за усвоена сума, каквито документи фактически не са приложени от ищеца към искова молба. Допустимо и необходимо за изясняване спора е искането на ответника, действащ чрез особен представител, по чл. 195 от ГПК, като задачите на вещото лице следва да се формулират служебно, на осн.чл. 7, ал. 3 от ГПК, относими за размера на исковите претенции, който факт подлежи на доказване от ищеца. Искането по чл.

190 от ГПК на ответника е неоснователно, доколкото обстоятелствата предмет на същото са в доказателствена тежест на ищеца.

Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Определение №43881/2024 г., като ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.

УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.

ДОПУСКА за приемане представените от ищеца документи като писмени доказателства и ПРИЛАГА ч.гр. дело №52199/2023 г. по описа на СРС; ОСВЕН общи условия, договор за гаранция, документ разписка за усвоена сума.

УКАЗВА на ищеца, ако желае да се ползва от недопуснатите документи да представи фактически по делото в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание.

ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 190 от ГПК на ответника.

ДОПУСКА съдебна счетоводна експертиза, по която вещото лице, след запознаване с материалите по делото и извършване на необходимите справки, да отговори на следните задачи: постъпили ли са плащания по процесния договор за паричен заем от ответника към заемодателя, евентуално към ищеца – кога и в какъв размер; ако да - кое плащане за какво за погасяване на кое вземане по договора е oтнесено; какви разходи са възложени в тежест на заемателя, определени по чл. 19, ал. 1 ЗПК и включени в посочения в договора годишен процент на разходите; как се променя размерът на ГПР, ако в него се включи неустойка недадено обезпечение от 657,20 лв.; вариант 2 - ако в него се включи неустойка за недадено обезпечение от 657,20 лв. и в случай, че установи суми за такса за ангажимент и застрахователна премия.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещо лице по ССчЕ от 360,00 лева, което ДА се внесе от ищеца, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, по сметка на Софийски районен съд, като представи доказателство за това в този срок. При неизпълнение съдът ще приложи спрямо страната чл. 161 от ГПК и приема за недоказани фактическите твърдения на ищеца.

ВЪЗЛАГА изготвяне на ССчЕ на вещо лице С Р И.а.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае 2 иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.

Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.

Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет.

2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: [email protected].

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.04.2025 година от 09,10 часа, за които дата и час да се призоват страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, а на ищеца и препис от отговор на искова молба.

ДА се призове вещото лице След внасяне на възнаграждението му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3