Решение № 8857 от 13.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8857 гр. София, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И. като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110151794 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на Г. Р. Т. – И., с която срещу „Ф. Б.“ ЕООД е предявен иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ******/02.11.2024 г., сключен между страните от разстояние, поради противоречие на същия с императивни норми на закона /ЗПК/ и по чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД за сумата 1116 лева, заплатена без основание по договор за потребителски кредит № ******/03.11.2023 г., който също се твърди да е нищожен.

В исковата молба са изложени подробни съображения за нищожност на договора за потребителски кредит № ******/02.11.2024 г. - същият не съдържал ясно указание относно ГПР, в който потребителят счита, че следва да се включи и начисленото възнаграждение на гаранта по договор за гаранция, който потребителят не е сключвал и който прекомерно обременил задължението му. Твърди да не й е бил представен погасителен план и ОУ. Счита, че е нарушено изискването на чл. 19, ал. 4, вр. ал. 5 ЗПК и чл. 11, ал. 1 , т. 10 ЗПК, тъй като в ГПР не е включено възнаграждението на гаранта в размер на 2624,80 лева. В условията на евентуалност иска от съда да прогласи нищожността на клаузата на чл. 5 от договора, установяваща задължение за представяне на обезпечение по изложените в исковата молба съображения. С исковата молба е предявен и иск за сумата 1116 лева, която ищцата счита, че е заплатила на ответника без основание във връзка с договор № ******/03.11.2023 г., който се твърди да е нищожен на същите основания, както и процесният. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа, че ищецът е следвало да предостави обезпечение на задълженията си по кредита, като той е избрал 1 това да стане чрез поръчителство, предоставено от трето лице - М. Б. М.. Счита, че в конкретния случай не са допуснати нарушения на императивните изисквания на ЗПК и възнаграждението на поръчителя не следва да се включва при изчисляване на ГПР. В случая ищецът сам бил избрал този начин на обезпечаване на задълженията си по договора за кредит. Моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че помежду им са били сключени процесните договори за потребителски кредит, по силата на които ответникът е предоставил на ищеца сумите за главници, които последният се е задължила да му върне, като заплати и възнаграждение за ползвания финансов ресурс през срока на договорите (възнаградителна лихва). Не е спорно също така, че е било начислено възнаграждение за гарант, чието плащане е възложено в тежест на потребителя.

По делото не се спори също, а и от представения като доказателство договор за паричен заем ******/02.11.2024 г., е видно, че между ищеца, в качеството на заемател, и ответникът, в качеството му на заемодател, е бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на потребителя е предоставена сумата в размер на 3500 лева, която ищецът се е задължил да върне на 12 вноски заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 23 % и годишен процент на разходите, посочен в договора в размер на 49,11 %. Съгласно посоченото в договора в ГПР се включва разходът от 805 лева, представляващ годишна лихва, дължима по договора за целия срок от 12 месеца.

Съгласно клаузата на чл. 5 от договора за потребителски кредит, заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството кредитор. С одобряването от дружеството кредитор на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

По делото е представен погасителният план към договор за гаранция № ****** (последният не е представен по делото), съгласно който се дължи възнаграждение за предоставяне на гаранция в размер на общо 3403 лева за срока на погасяване на договора за потребителски кредит, платимо разсрочено на 12 вноски на падежните дати на вноските по договора за кредит.

Като доказателства по делото са приети документи за извършени от ищцата по договор за потребителски кредит № ******/03.11.2023 г. плащания, както следва: на 05.12.2023 г. сума в размер на 196,90 лева, на 11.12.2023 г. сума в размер на 245 лева, на 04.01.2024 г. сума в размер на 196 лева, на 05.01.2024 г. сума в размер на 237,06 лева, на 02.02.2024г. сума в размер на 1408 лева.

Двукратно в производството (с определението по чл. 140 ГП и с определение, произнесено в проведеното на 26.03.2026 г. открито съдебно заседание) съдът е задължил ответника да представи по делото в заверени преписи договор за потребителски кредит № ******/03.11.2023 г. ведно с приложимите към него ОУ, преддоговорна информация, погасителен план и справка за извършени от кредитополучателя плащания. Изрично на ответника е указано, че при непредставяне на изискваните документи съдът на основание чл. 161 ГПК ще приеме за доказани фактите, за които страната с поведението си е създала пречки да бъдат установени по делото, а именно, че съдът договорът за потребителски кредит № ****** от 03.11.2023 г. има идентично съдържание с представения по делото договор за кредит, за който е предявен иск за прогласяване на неговата недействителност, а именно договор № ****** от 02.11.2024 г., както и ще приеме, че по договор №****** от 03.11.2023 г.

2 ищцата е заплатила сума над предоставената й в заем главница в размер на още 1116 лева, за която е предявен искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Въз основа на представените по делото писмени доказателства и доколкото това не се отрича от страна на ответника, съдът приема, че необходимо условие за сключването на договора за кредит е било обезпечаването му от страна на кредитополучателя, а в конкретния случай това е станало чрез поръчителство от страна на Multitude Bank.

Не е спорно, че възнаграждението на гаранта не е включвано като разход по кредита при изчисляване и посочване на размера на ГПР в договорите за кредит.

С оглед основанията на предявените искове и в случай че при изчисляване на ГПР по договора за кредит се включи и възнаграждението на гаранта като разход по кредита, то в този случай ГПР би бил в размер на 427 %. Ето защо и съдът намира, а и това не е спорно между страните, че при посочването на ГПР в договора за кредит кредиторът е взел предвид като разход по кредита единствено договорната лихва, не и възнаграждението на гаранта.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Твърденията на страните, съдържащи се в исковата молба и в отговора, дават на съда основание да приеме, че е сезиран по предявените искове с правно основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, в тежест на ищеца е да установи, че договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона, в условията на евентуалност, че е нищожна клаузата, налагаща на потребителя да осигури обезпечение.

В тежест на ответника е да установи основателността на възраженията си, респ. че клаузите от процесния договор са били индивидуално уговорени.

В тежест на ищцата по иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да установи, че е заплатила на ответника по договор за потребителски кредит № ******/03.11.2023 г. сумата 1116 лева над опуснатата й главница.

В тежест на ответника е да установи, че за него е налице основание за получаване и задържане на сумата.

Съдът намира за необходимо да посочи, че доколкото са предявени искове за прогласяване на нищожност на правна сделка, приложими са разрешенията, дадени с Тълкувателно решение по тълк.д.№ 1/2020 г., ВКС, ОСГТК, а именно че принципът на диспозитивното начало се проявява в пълнота при предявяване на иск по реда на чл.124 ал.1 ГПК за прогласяване нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея. Когато е сезиран с такъв иск, съдът е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба порок на сделката и не следи служебно за пороци на сделката, в т.ч. и когато страна по същата е потребител.

Следва също така да се посочи, че когато са предявени искове за недействителност на сделка, начинът на съединяването на исковете не зависи от волята на ищеца и съдът не е обвързан от начина, по който ищецът е заявил, че съединява предявените искове. Каквато и поредност и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове са предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание, нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона или заобикалянето му, през по-леките – липса на основание, липса на съгласие, 3 привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма. В този смисъл е напр. решение № 2 от 22.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1153/2019 г., IV г. о., ГК и др.

Исковете за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит съдът намира за основателен, като съображенията за това са следните:

Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

В случая договорът за потребителски кредит съдържа част от информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент – 23 %. както годишният процент на разходите – 49,11 %. Изготвен е и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски – изискване на чл. 11, ал. 1, т. 7 и 11 ЗПК.

Настоящият съдебен състав приема обаче, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото не е посочен реално приложимият към кредитното правоотношение ГПР.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

В случая в представения договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но той не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – разходите за възнаграждението на гаранта, които също следва да се включват в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.