Решение № 1082 от 13.10.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 1082

12.10.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

I състав

На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Красимир Т. Василев

Светла В. Пенева

Невин Р. Шакирова

Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20203100502631 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 17 вр. § 1 от ЗР на ЗЗДН вр. Глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на С. А. С. срещу Решение № 3853 от 11.08.2020г. по гр.д. № 4482/2020г. по описа на ВРС, 51-ви състав, с коeто на основание чл.

5, ал. 1 от ЗЗДН е отхвърлена молбата на въззивницата за постановяване на мерки за защита срещу Ц.Н.С. с ЕГН ********** по реда на ЗЗДН на основание извършен акт на домашно насилие на 08.05.2020г.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на процесуалните правила. Изложени са доводи, че за да обоснове изводите си в решението, първоинстанционният съд е обсъдил и взел предвид всички доказателства, установяващи факти от отношенията между страните във времето 2018-2019г., без да са отчетени конкретните доказателства, относими към твърдяния акт на домашно насилие – от 08.05.2020г. Събраните по делото доказателства – свидетелските показания, ангажирани от молителката, въпреки логичната им подреденост са останали некредитирани от съда. Напротив, показанията на непълнолетния свидетел К. са кредитирани, без да се отчете, че същите са плод на внушение, манипулрани са и заинтересовани. Не е отчетена доказателствената стойност на медицинското удостоверение, установяващо състоянието на молителката непосредствено след упражнения акт на насилие.

Наред с това релевира оплаквания за нарушения на припципите на състезателност и равнопоставеност на страните в гражданския процес от съдебния състав, който не е зачитал и не е осигурил правото на защита на молителката в процеса. Моли поради всичко изложено да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което молбата за 1 защита бъде уважена посредством налагане на мерки за защита.

В срока и по реда на чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е депозирано възражение от Ц.Н.С., с което се оспорват доводите в жалбата и се излагат други, с които се обосновава правилност и законосъобразност на решението. Отправено е искане решението да се потвърди.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, въззивницата поддържа изразената позиция. Твърди, че след като ответникът е осуетявал в продължение на 11 месеца осъществяване на предписания й режим на лични контакти с детето К., на 08.05.2020г. отишла да вземе детето от дома на ответника. При опит да вземе детето, ответникът й казал да си ходи и че няма да й даде детето, при което я блъснал в стената, тя паднала и ударила главата си.

Въззиваемият признава, че 08.05.2020г. бил ден за осъществяване на личен контакт на майката с детето. Когато молителката пристигнала пред блока, детето се уплашило и той го взел в ръцете си и влязъл във входа. През това време майката дърпала К. за лявата ръка, а него удряла по гърба. Причината да не даде детето на майката била незнанието му „че ще се появи“ и нейното поведение – втурването й към детето с викове и ругатни.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Производството пред ВРС е образувано по повод предявена от С. А. С. молба с правно основание чл. 8, т. 1 вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН за налагане на мярка за защита срещу Ц.Н.С. по повод извършен от последния акт на домашно насилие.

Молбата, депозирана на 13.05.2020г. е основана на следните фактически твърдения: страните са бивши съпрузи и родители на детето К., р. на 01.08.2016г. С Решение по гр.д. № 10062/2018г. на ВРС, след развода упражняването на родителските права по отношение на детето К. е предоставено на бащата Ц. С., а на майката определен режим на лични отношения с детето. След като в продължение на 9 месеца е била лишена от възможност за осъществяване на определения в нейна полза режим на лични отношения, осуетяван от ответника, който не й позволява да вижда детето, в опит да упражни правото си, на 08.05.2020г. посетила адреса, на който живее ответника в гр. Варна. При пристигането си на адреса, на входа на жилищния блок видяла К., ответника и новата му жена О.. При срещата, последната оставила К. да бъде взет от баща си на ръце и когато молителката се приближила и поискала да вземе детето си, ответникът се завъртял, изблъскал я, при което тя се ударила в стената до входната врата и паднала. При падането ударила главата си и загубила съзнание. Щом се съвзела, се обадила на тел. 112 и поискала съдействие на полицията. Вследствие на случилото се изпитала болка, неописуем стрес и ужас. Ответникът упорито отказва да изпълнява съдебното решение и да й позволи да вижда детето си, въпреки предприетите от нея множество опити да сезира държавните институции с искане за 2 съдействие, като я унижава, с което упражнява и системно психическо насилие над нея.

Отправила в тази връзка искане за постановяване на мярка за защита по реда на специалния закон.

В отговор на молбата, ответникът оспорил фактическите твърдения в нея с довод, че твърдяния акт на домашно насилие е инсцениран и цели натрупване на доказателства.

Посочил, че на 08.05.2020г. на излизане от входа на жилищната сграда, той и съпругата му О. и двете им деца видели спиращ автомобил, от който изскочила молителката. Втурнала се към детето К. с ругатни и цинизми, при което детето се изплашило. Взел детето на едната си ръка, а с другата взел тротинетката му. Тогава молителката започнала да го напада, чрез нанасяне на удари в гърба. Опитала се да вземе детето, като го дърпала за лявата ръка. Успял да се изтръгне от „нападателката“ и да влезе заедно с детето във входа, прибрал го в апартамента. Обадил се на тел. 112 и разказал подробно за случилото се. Оспорил да е изблъсквал молителката и тя да е падала на земята, както и въобще да е осъществял акт на насилие по отношение на нея, в т.ч. и фактите, обективирани в представената по делото декларация. Отправил искане за постановяване на решение, с което молбата бъде отхвърлена с извод за неоснователност.

С молбата е сезиран местно и родово компетентен да се произнесе съд /чл. 7, ал. 1 от ЗЗДН/ и съдържа предвидените в чл. 9 от ЗЗДН реквизити, както е подадена в срока по чл.

10, ал. 1 от същия закон. Съобразно твърденията на молителката с извършителя са бивши съпрузи /чл. 3, т. 1 от ЗЗДН/. Ето защо молбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Придружаващата молбата декларация, изхождаща от С.С. по смисъла на чл. 9, ал. 3 вр. чл. 13, ал. 3 от закона, кредитирана по реда на чл. 13, ал. 4 от закона, установява със съдържанието си времето, мястото и действията, които в съвкупност описват упражнения спрямо деклараторката актове на домашно физическо и психическо насилие в посочения момент от страна на ответника, изразяващи се в осуетяване на опит на молителката да вземе детето си за да осъществи режим на лични отношения с него ответникът я изблъскал към стената, при което молителката се е свлякла на земята, наранила главата си и загубила съзнание.

От Лист за преглед на пациент в СО на МБАЛ „Св. Анна“, гр. Варна се установява, че на 08.05.20202г. в 21 часа е извършен преглед на С.С., при който е снета анамнеза: удар на главата по стена, гадене и световъртеж. Поставената основна диагноза е контузия на главата. На лицето е назначена консултация и нов медицински преглед при описаните симптоми.

3

От Медицинско удостоверение № 59/09.05.2020г., издадено от д-р С.М. при АИМП „Съдебна медицина“ се установява, че при прегледа на С.С. е установена разлята болезнена подутина по тилната окосмена област на главата, червеникаво кръвонасядане с диам. около 5 см.; оточна кожа в областта на последната фаланга на четвърти пръст на дясната ръка, бледо червеникаво синкаво кръвонасядане. Движенията в областта на междупръстната става са болезнени и ограничени. Даденото заключение е за контузия на глава и на четвърти пръст на дясната ръка, кръвонасядания и травматични отоци в тези области. Могат да бъдат получени по указаните време и начин. Обусловили са временно разстройство на здравето.

По делото са представени документи по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДН – докладна записка от 11.05.2020г.; информация за получени сигнали в Национална система 112, обективирана в писмо от 13.07.2020г. установяващи, че в деня на твърдяния акт на домашно насилие са били уведомени органите на МВР. Пред ВРС са изслушани и записите, предоставени от Дирекция „Национална система 112-МВР“ от телефонни обаждания на 08.05.2020г., които със съдържанието си описват конфликтната ситуация от гледна точка на всяка от страните.

Между същите страни са налице две влезли в сила решения, постановени по реда на ЗЗДН по в.гр.д. № 1220/2019г. и по в.гр.д. № 2390/2019г. по описа на ВОС. С първото решение С.С. е задължена да се въздържа от домашно насилие спрямо Ц. С. и детето К. С., а с второто е отхвърлена молбата на Ц. С., в качеството му на баща и законен представител на детето К., за постановяване на мерки за защита срещу С.С..

В качеството на свидетели по делото са разпитани А.П.В., на 13 години, син на въззиваемия и О. В., настояща негова съпруга. В показанията си свидетелите сочат, че на 08.05.2020г. пред жилищния блок, където разхождали кучето си дошла молителката и със слизането си от колата започнала да вика на Ц. и да вика полиция. Искала да вземе детето, а Ц. взел К. е го качил в апартамента. С. дърпала К. за ръката докато Ц. и детето влязат във входа, а свидетелката В. дърпала С. за ръката, за да може да освободи съпруга й и той да влезе вътре. След тях свидетелката О. В. също успяла да влезе във входа и видяла, че С. здраво стои на краката си, не е падала и не се е удряла.

От показанията на свидетелите на молителката П.Я. и А.К. се установява, че на 08.05.2020г. С. искала да вземе детето К. след като не го била виждала от 10 месеца и когато стигнали до адреса и видели семейството му да излиза от входа, тя скочила от автомобила мислейки, че най-накрая ответника ще й даде детето. С. посегнала да вземе К., но съпругата на ответника дръпнала детето зад себе си. С. взел детето на ръце и тръгнал да се прибира във входа. С. викала „К., мама дойде да те вземе“ и когато С. понечил да влезе във входа блъснал молителката, тя ударила главата си в стената на сградата, паднала, а свидетеля й помогнал да се изправи. Тогава С. се обадила на тел. 112.

Въз основа на тези данни, в обжалваното решение ВРС приел, че твърдяните актове 4 на домашно насилие са останали недоказани по делото, а афекта на молителката от невъзможността да упражни определения й режим на лични контакти с детето К. е неоснователен и не оправдава търсената съдебна намеса по реда на специалния закон. По тези съображения отхвърлил молбата за защита като неоснователна. Тези правни изводи са необосновани, противоречат на материалния закон, както и на доказателствата по делото.

СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Следователно, основателността на молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага установяване на твърдяния акт на домашно насилие по вид, интензитет и време, както и авторството на деянието, попадащо в кръга на лицата по чл. 2 и чл. 3 от закона.

Няма спор по делото, а и от приетите писмени доказателства се установява, че страните са бивши съпрузи, родители на детето К., родено на 01.08.2016г., като с влязло в сила решение от 14.11.2018г. упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете е предоставено на бащата, а на майката – определен режим на лични отношения. Не е опровергано твърдението в молбата, че към датата на твърдяния акт – 08.05.2020г., молителката не е виждала детето си от 9-10 месеца, поради това, че ответникът е възпрепятствал упражняването на режима на личен контакт на майката. Доводът на въззиваемия, че от началото на годината майката е била дезинтересирана от детето си и не го е търсила е неиздържан с оглед данните по делото, че дълго време С.С. многократно е сезирала различни институции за съдействие при упражняване режима на лични отношения.