Решение № 231 от 06.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. София, 06.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско дело № 20211110126071 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от „***********“ ЕООД, ЕИК **********, против „*************“ ЕООД, ЕИК *********, с която са предявени искове с правна квалификация чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.372, ал.1 ТЗ вр. чл.367 ТЗ вр. чл.1, ал.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) и чл.309а ТЗ за заплащане на сумата от 4 928,67 лева, представляваща общ размер на незаплатена цена за извършени международни превози на стоки по заявка – договор за превоз от 20.05.2020 г. и фактура № ************/02.06.2020 г. на стойност 1408,19 лева и заявка – договор за превоз от 14.07.2020 г. и фактура № ***********/27.07.2020 г. на стойност 3520,48 лева, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до изплащане на вземането, и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва в общ размер на 256,99 лева, от които по заявка – договор от 20.05.2020 г. и фактура № ************/02.06.2020 г. в размер на 88,79 лева за периода от 03.06.2020 г. до 15.01.2021 г. и по заявка – договор за превоз от 14.07.2020 г. и фактура № ***********/27.07.2020 г. в размер на 168,20 лева за периода от 28.07.2020 г. до 15.01.2021 г.

Ищецът твърди, че по силата на договорни отношения е извършил два международни превоза на стоки, заявени от ответника въз основа на заявка – договор за превоз от 20.05.2020 г., по която е издадена фактура № ************/02.06.2020 г. на стойност 1 408,19 лева, и заявка – договор за превоз от 14.07.2020 г., по която е издадена фактура № ***********/27.07.2020 г. на стойност 3 520,48 лева. Твърди, че въпреки точното изпълнение по посочените договорни отношения ответникът не му заплатил дължимата цена за извършените превози, възлизаща в общ размер на 4 928,67 лева, поради което останал задължен за горепосочената сума, като дължи и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва, а именно по заявка – договор от 20.05.2020 г. и 1 фактура № ************/02.06.2020 г. в размер на 88,79 лева за периода от 03.06.2020 г. до 15.01.2021 г. и по заявка – договор за превоз от 14.07.2020 г. и фактура № ***********/27.07.2020 г. в размер на 168,20 лева за периода от 28.07.2020г. до 15.01.2021 г.

По подробно изложените съображения претендира заплащане на горепосочените суми, както и разноските по делото.

Ответникът е представил в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че между страните са сключени сочените в исковата молба договори за превоз на стоки, като поддържа, че между страните са съществували и предходни правоотношения по извършването на международни превози, във връзка с което поддържа, че има парична претенция, предхождаща осъществяването на процесните такива. Твърди, че на 23.03.2020 г. при извършването на товаро-разтоварни дейности товарен автомобил с регистрационен номер на влекача ********, собственост на ищеца, се ударил в рампа 27 и причинил материални щети, във връзка с което ищецът е поканен да заплати виновно причинените от неговия шофьор вреди в размер на 2 726 лева. По тези съображения ответникът е предявил възражение за съдебно прихващане със свое вземане за сумата от 2 726 лева, представляваща стойност на причинени щети по рампа 27 склад вследствие удар от т.а. с рег. № ******** при извършване на товаро-разтоварни дейности на 23.03.2020 г. със вземането на ищеца изцяло по първия предявен иск с цена от 1 496,98 лева и частично до размера от остатъка от вземането му – 1229,02 лева, по втория обективно съединен иск. При условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че не е налице основание за съдебно прихващане, поддържа, че не дължи плащане на превозната цена по отношение на втория от обективно съединените искове за заплащане на навло в размер на 3 520,48 лева, както и за обезщетение за забавено изпълнение върху тази главница, тъй като е налице повреда на товара, настъпила по време на изпълнение на превозния договор.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и се установява от представената заявка по позиция 642709 8528005/0830/0000 от 20.05.2020 г., че между страните е сключен договор за превоз на стоки, по силата на който ответникът е възложил, съответно ищецът, в качеството на превозвач, се е задължил да извърши международен транспорт на стоки, както следва: от товарен пункт ***********, с дата на товарене: 21.05.2020 г., до разтоварен пункт *************, дата на доставка: 22.05.2020 г., при договорено навло в размер на 600 евро без ДДС. Уговорен е срок за плащане 30 дни след предоставяне на оригинална фактура и минимум два екземпляра заверени оригинални ЧМР.

Безспорно е по делото, че по силата на транспортна заявка по позиция 642709 8528007/1211/0000 от 14.07.2020 г. ответникът е възложил, съответно ищецът, в качеството на превозвач, се е задължил да извърши международен транспорт на стоки, както следва: от товарен пункт MF I, ************, *********, *******, с дата на товарене: 16.07.2020 г., до 2 разтоварен пункт в **************, ******** ***********, с дата на доставка: 21.07.2020 г., при договорено навло в размер на 1 500 евро без ДДС, като е уговорен е срок за плащане 30 дни след предоставяне на оригинална фактура и минимум два екземпляра заверени оригинални ЧМР.

Представени са по делото издадени от ищеца фактура № ************/02.06.2020г., с получател ответника „*************“ ЕООД, за извършена транспортна услуга от **********, на обща стойност 1 408,19 лева, с вкл. ДДС, както и фактура № ***********/27.07.2020 г. за извършена транспортна услуга от ***************, на стойност от 3520,48 лева, с вкл. ДДС. Представена е и счетоводна справка от „**********“ ЕООД за задълженията на „*************“ ЕООД, в която е отразено, че по фактура № ************/02.06.2020 г. на стойност 1 408,19 лева за периода от 03.06.2020 г. до 15.01.2021 г. е начислена законна лихва в размер на 88,78 лева, съответно, по фактура № ***********/27.07.2020 г., на стойност 3 520,48 лева, за периода от 28.07.2020 г. до 15.01.2021 г. е начислена законна лихва в размер на 168,20 лева.

Представени са два броя международни товарителници ЧМР /л. 8 и л. 13/ за извършен превоз. Видно от международна товарителница за превоз, извършен от ***************, същата е подписана със забележки от получателя.

Между страните по делото не се спори и че ищецът е изпълнил задълженията си по договора за превоз на стоки, обективиран в транспортна заявка по позиция 642709 8528005/0830/0000 от 20.05.2020 г., като е извършил превоза на стоки от ************** до Република България съобразно уговореното в заявката, поради което за ищеца е възникнало вземане в размер на 1 408,19 лева, представляващо уговореното възнаграждение.

Представена е нотариална покана за доброволно изпълнение, връчена на служител на ответното дружество на 02.12.2020 г.

По делото е представен дневник за пропускателния режим от 23.03.2020 г. /л. 48/, воден от представител на ответното дружество, от който се установява, че на 23.03.2020 г. камион, собственост на „**********“ ЕООД, е пристигнал в склад в 14:41 часа и го е напуснал в 17:34 часа, без посочване на адрес на склада, нито неговата собственост, както и не е възможно да бъде установен регистрационният номер на превозното средство поради нечетливост на представеното копие.

Представена е електронна кореспонденция между страните, от която се установява, че „*************“ ЕООД е изпратило сметка за обезщетение до „**********“ ЕООД на 14.08.2020 г., с която претендира заплащането на сумата от 2 726 лева, представляваща стойността за подмяна на повредени панели и всички ремонтни дейности, свързани с отстраняване на нанесени щети от камион, собственост на „**********“ ЕООД, по фасадата на логистичната база на „*************“ ЕООД. В отговор на претенцията ищецът е изявил готовност да представи застрахователна полица, за да бъде предявена претенцията към застраховател.

По делото е прието и електронно писмо от 23.07.2020 г. от А.С., служител на 3 ответника, адресирано до ищцовото дружество, с предмет – уведомление за транспортна щета 852800712110000, към което е приложено уведомление с наименование „предварителен иск“, в което се посочва, че във връзка с номер на позиция 852800712110000 и извършен транспорт от *************** е постъпило уведомление за транспортна щета.

Събрани са гласни доказателства чрез разпит на допуснатите на страните свидетели.

От показанията на свидетеля А.Г., механик в „**********“ ЕООД, се установява, че свидетелят не си спомня през 2020 г. да е имало щети по ремаркетата и такива да са отстранявани. Посочва, че двата процесни превоза, възложени от ответника, са извършени, като възнаграждението за тях не е заплатено. Свидетелят П.П. посочва, че е наясно с възложения транспорт от **********, който е със забава в плащането над 60 дни. Относно транспорта от *********, с който се е превозвала машина, споделя, че по информация от шофьора, извършващ превоза – Г.Д., при разтоварването в ***** получателят на товара е посочил, че има претенции, които по-късно ще предявява, но не уточнено дали тези претенции са по транспорта или към самата машина. Допълва, че на официалните електронни адреси на дружеството - ищец уведомления от ответника не са постъпвали.

Свидетелят С.А., заемащ длъжността " мениджър качество и обучение" в „*************“ ЕООД, се установява, че достъпът до складово-логистичната база на товарни автомобили и други МПС се осъществява през КПП, като се записват номерата им и се снемат данни за всяко МПС, отразява се точният час и дата, водач, МПС, номер на камион и на влекач. Посочва, че видеонаблюдение има в цялата база. След установяване на щети по рампа № 27 колеги на свидетеля са прегледали записите от охранителните камери и на база часа и рампата са установили, че се касае за автомобил на „********** “ ЕООД.

Свидетелят сочи, че не е възприел лично видеозаписите, виждал е само снимки на камиона и рамата. Не разполага с информация кога е констатирана щетата. Посочва, че са предявили и претенция към застраховател, като до момента не е извършено плащане. От показанията на свидетеля К., складов работник в „*************“ ЕООД, се установява, че е наранена сградата – панела и мазилката до рампа № 27, а не самата рампа. Посочва, че на записите от камерите се виждало как шофьорът на фирма „********“ ЕООД, докато маневрира, се удря странично и със задната част на ремаркето закача панела и мазилката на сградата. Допълва, че не знае колко камиони са били на 23.03.2020 г. на рампа №27, тъй като е гледал видеото само с инцидента.

По делото е изслушано и прието заключението на вещо лице по съдебно-техническа експертиза, което дава заключение, че снимките /л.66/ са снети от видео поток на охранителната система, като снимка 3 е с вкопирана дата и час на заснемане, а именно 23.03.2020 г., 16:21 часа. От представените по делото снимки, обаче, превозното средство не може да се идентифицира.

Други относими доказателства не са ангажирани от страните по делото.

При така установените от фактическа страна правнорелевантни обстоятелства по правилата на чл.235, ал.2 ГПК съдът формира следните правни изводи:

4

Софийският районен съд е сезиран с искове по чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.372, ал.1 ТЗ вр. чл.367 ТЗ и чл. 309а ТЗ.

Процесните искови претенции се основават на твърдяно неизпълнение от ответника на договорно задължение за заплащане на възнаграждение за извършена от ищеца услуга по сключени между страните превозни договори за сумата от 4 928,67 лева, от които по заявка – договор за превоз от 20.05.2020 г. и фактура № ************/02.06.2020 г. на стойност 1 408,19 лева и заявка – договор за превоз от 14.07.2020 г. и фактура № ***********/27.07.2020 г. на стойност 3 520,48 лева, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до изплащане на вземането, и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва в общ размер на 256,99 лева, от които по заявка – договор от 20.05.2020 г. и фактура № ************/02.06.2020 г. в размер на 88,79 лева за периода от 03.06.2020 г. до 15.01.2021 г. и по заявка – договор за превоз от 14.07.2020 г. и фактура № ***********/27.07.2020 г. в размер на 168,20 лева за периода от 28.07.2020 г. до 15.01.2021 г.