Решение № 119 от 17.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Бургас, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА

Административно наказателно дело № 20262120200237 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод жалба на Д. И. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр.*******, против Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия К № 11611103, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП и на основание чл.189, ал. 4, вр. с чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП на жалбоподателя е наложена „Глоба“ в размер на 25.56 лева /25.56 евро/.

С жалбата се посочва, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен, поради допуснати процесуални нарушения.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като същият се представлява от адв.Г. М., който поддържа жалбата и доразвива изложените в нея аргументи.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, не изпраща представител.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП (видно от ЕФ на л. 31, същият е връчен на жалбоподателя на 06.01.2026 г., а жалбата е депозирана на 20.01.2026г.) Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 18.09.2025 г. в 08,53 часа в гр. Бургас, ПП I-9, км. 251+044, от кв.Крайморие към пътен възел ЮГ до КПП-3, техническо средство – система за контрол на скоростта – „ARH CAM S1”, засякла и заснела, движещ със скорост от 65 км/ч. автомобил „Мерцедес Ц 180 Компресор“ с рег. №* **** **, управляван от Д. И. К.с ЕГН: **********. Контролираният пътен участък се намирал в населено място, като имало поставен пътен знак В26, въвеждащ ограничение 50 км/ч.

Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 11611103, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП и на основание чл. 189, 1 ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложена „Глоба“ в размер на 25.56 лева /25.56 евро/.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП (действала към момента на нарушението ДВ бр.19/2015 г.) при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието автоматизирани технически средства и системи. Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

На следващо място следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

В конкретния случай, видно от връченото жалбоподателя копие на ЕФ /л.31 от делото/ като размер на наложената на жалбоподателя глоба е посочена сумата от 25.56 лева /25.56 евро/. От изложеното и при извършване на граматическо и логическо тълкуване на текста на обжалвания административен акт следва да се заключи, че не става ясно каква е волята на АНО по отношение размера на наложената на жалбоподателя глоба за допуснатото нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП. Посочването на една и съща сума като наложено наказание в лева и негова равностойност в евро не позволява и на съда да прецени какъв е размерът на наложеното административно наказание и съответно да извърши преценка относно законосъобразното му определяне от страна на АНО. Ето защо, така допуснатото очевидно противоречие в ЕФ, касаещо несъответствие на определената административна санкция, се явява достатъчно основание да се отмени порочния електронен фиш.

Действително, прави впечатление, че към административно – наказателната преписка е представено копие на ЕФ, в което като наложено наказание е посочено като „50.00 лева /25.56 евро/“. Изложеното обаче съставлява изключително съществено разминаване между връчения на нарушителя ЕФ и наличния такъв при АНО, тъй като в двата са посочени два съвсем различен размера на наложената глоба. Поради изложеното съдът приема, че правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице е нарушено.

Накърнена в още по – голяма степен е и възможността да се извърши преценка от страна на съда, кое е действително наложеното на жалбоподателя наказание.

По аргумент на разпоредбата на чл.6 от ЗАНН и принципа, въведен в административнонаказателния процес за законоустановеност на съставите на 2 административни нарушения и следващите се от тях наказания, е недопустимо лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност да не знае какво точно наказание му е наложено - глоба в какъв точно размер. Поради изложеното съдът намира, че въведеното в чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН изискване да се посочат вида и размера на наказанието, е императивно и нарушаването му е основание за отмяна на ЕФ.

Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр.94 от 2019г., в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на дружеството жалбоподател действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита (л.30 от делото), в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро, което с оглед изхода на делото следва да се присъди в полза на жалбоподателя.

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия К № 11611103, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП на жалбоподателя Д. И. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр.*******, е наложена „Глоба“ в размер на 25.56 лева /25.56 евро/.

ОСЪЖДА ОД на МВР – гр.Бургас да заплати на Д. И. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр.*******, съдебно - деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) евро.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3