Решение № 233 от 24.08.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Стара Загора, 24.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело № 20215500901184 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание по чл. 288 ал. 12 от КЗ /отм./ вр. чл.

288 ал. 1 т. 2 б. “а” от КЗ /отм./

Ищецът посочва в исковата молба, че на основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ (отм.) е изплатил по щета № 210228/27.07.2015г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 285 203,10 лв. на М.Ф.Е. и И.А. К. законни наследници на А.И. К., починал при ПТП като пътник в „Ауди 80“ с рег. № ***.

Сочи се, че виновен е А.А. К. с ЕГН ********** от с.С.** – починал при ПТП.

Описан е следният механизъм на ПТП:

На 09.04.2015г. около 22,35 ч. по пътя между с.С. и с.Т., като водачът К. управлявал л.а. Ауди 80, рег. № *** със скорост от порядъка на 118 км/ч. (при разрешена скорост от 90 км/ч.). В района на прав пътен участък водачът загубил контрол върху превозното средство, последното се отклонило в дясно, а после в ляво и пресичайки косо платното за движение, го напуснало като се ударило в крайпътно дърво с дясна странично-предна част на МПС.

На предна дясна седалка пътувал седемгодишният А.А. К., който заедно с водача К. (алкохолно повлиян) загинали. Вещото лице е посочил, че при 1 движение с конкретната скорост от 118 км/ч ударът в дървото се равнява на падане от 54 м височина (приблизително от 18- етажна сграда). Уточнено е освен това, че сблъсъкът е настъпил в дясната част на превозното средство (мястото където е пътувал малкия А.), като при голямата кинетична енергия деформациите на купето са значителни и достигащи до средата на автомобила. В тази връзка експертът е приел, че използването на детско столче не би предотвратило леталния изход за детето.

Сочи се, че М.Ф.Е. и И.А. К. се обърнали към Г. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 288 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 557 от Кодекса за застраховането - без сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за „Ауди 80“ с рег. № *** и по образуваната щета № 210228/27.07.2015, УС на ГФ взел решение да откаже да изплати. Посочва се, че пострадалите не се съгласили с размера на обезщетението определен с решение на УС на ГФ и завели срещу Г. гр.д №16596/2015 г. по описа на СГС, за претърпените неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП.

Изложено е, че въз основа на постановено решение по горното дело (гр.д 16596/2015. по описа на СГС) се снабдили с изпълнителен лист и отправили покани за доброволно изпълнение, както следва:

На 15.03.2017г. Г. изплатил по влязло в сила решение по гр.д гр.д 16596/2015. по описа на СГС, сума общо в размер на 266 042, 42 лв., На 24.08.2018 г. Г. изплатил по влязло в сила решение по гр.д гр.д 16596/2015. по описа на СГС, сума в размер на 8 600 лв.

На 1.11.2018 г. Г. изплатил по влязло в сила решение по гр.д гр.д 16596/2015 г. по описа на СГС, сума в размер на 9 796, 43 лв.

На 16.01.2020г. Г. изплатил по влязло в сила решение по гр.д. № 16596/2015. по описа на СГС, сума в размер на 1 147, 05 лв., като на 08.01.2019 и 30.01.2019 г. са възстановени сумите от 114 лв. и 268, 80лв, като надвнесени.

Ищецът твърди, че е поканил ответниците да възстановят платеното от Г., но и до днес лицата не са погасили задължението си.

Моли на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането, да се осъдят съобразно наследствените им квоти АНК. Д. К., ЕГН **********, 2

ЕЛК. АС. К., ЕГН **********, ЕМ. АС. К., ЕГН **********, законни наследници на А.А. К. ЕГН ********** да заплатят на Г. исковата сума от 285 203,10лв. (двеста осемдесет и пет хиляди двеста и три лева и 10 ст.), представляваща изплатеното от Г. обезщетение по щета № 210228/27.07.2015г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски, по посочена банкова сметка.

Претендира се присъждане и на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е направил уточнение относно формиране цената на исковата претенция:

- 220 000 лв. представлява размера на присъденото обезщетение на пострадалите по водените срещу Г. производства пред СГС, Софийски апелативен съд и ВКС;

- 30 941,40 лв. – присъдената законна лихва върху главницата от 27.10.2015г. до датата на плащане 15.03.2017г.;

- 15 101, 02 лв. са присъдените съдебни разноски или общо сбора е 266 042,42 лв. и са изплатени по изп.д. № 69/2017г. по описа на ЧСИ – М.Д..

- Сумата от 8600 лв., представлява дължимата държавна такса в производството пред СГС; - 9796.43 лв. са платени разноски по изп.д. № 1570/2018г. по описа на ЧСИ – В.М.;

- 1 147,05 лв. по дело № 1572/2018г. по описа на ЧСИ – В.М., като сбора на тези разноски пред СГС по двете изпълни дела при ЧСИ – М. е 19 543,48 лв.

По двете изпълни дела на В.М. са били надвнесени суми и са възстановени после - 114 лв. на Гаранционен фон по дело № 1570/ 2018г. и 268,80 лв. върнати на Г. по дело № 1572/2018г. или общо възстановените на Г. суми по изпълнителните дела по описа на ЧСИ – В.М. са 382,80 лв. и така е формирана сумата от 285 203,10 лв., каквато е цената на исковата претенция.

Уточнява, че посоченото в обстоятелствената част на ППС „Хонда Пантеон“ е техническа грешка, като в настоящия случай увреждащият автомобил е марка „Ауди 80“ с рег. № *** и е собственост на А.А. К..

В постъпилия извън срока отговор на исковата молба от ответника ЕМ. АС. К. чрез особен представител адв.Ц.Н. е изложено следното:

3

Счита, че така предявеният иск е неоснователен. Оспорва същия, както по основание, така и по размер. Излага следните съображения:

Посочва, че в исковата молба претенцията е описана по следния начин:

На 15.03.2017г. Г. изплатил по влязло в сила решение по гр.д 16596/2015г., по описа на СГС, сума общо в размер на 266042,42лв., На 24.08.2018г, Г. изплатил по влязло в сила решение по гр.д гр.д 16596/2015. по описа на СГС, сума в размер на 8600лв.

На 1.11.2018г. Г. изплатил по влязло в сила решение по гр.д гр.д 16596/2015. по описа на СГС, сума в размер на 9 796, 43лв.

На 16.01.2020г. Г. изплатил по влязло в сила решение по гр.д гр.д 16596/2015. по описа на СГС, сума в размер на 1 147,05лв., като на 08.01.2019 и 30.01.2019г., а възстановени сумите от 114лв и 268, 80 лв., като надвнесени.

Изложено е, че се касае за регресно вземане на ищеца по смисъла на чл.

288, ал.12 от КЗ (отм.). Заявено е, че независимо от факта, че претендираните суми са платени на наследниците на А.И. К. от ГФ , представляващи изплатено обезщетение на законен наследник на починало при ПТП лице, това не изключва необходимостта от проверка и доказване на дължимостта на изплатените суми в посочения от ищеца размер.

Посочено е, че исковата претенция, вероятно включва освен главница и лихви, разноски за съдебни инстанции, такси за съдебния изпълнител, но така заявена е неясна. Счита, че не е ясно тези суми, включват ли лихви, за какъв период и пр. Намира, че по начина, по който е заявена претенцията, не става ясно как са формирани посочените суми. В приложената справка на ЧСИ В.М., също не става ясно как е формирана претендираната сума , както и от къде е формирана разликата между присъдената сума по граж.д. 16596/2015 г. на СГС: 110 000 лв. до 266 042.42 лв., което представлява пречка за правилна преценка, относно основателността, както и дали изплатените суми са дължими в посочения размер.

Посочва, че от друга страна, в исковата молба са допуснати множество грешки, която я прави объркана и неясна на места.

Моли, съдът да задължи ищеца да заяви претенцията си подробно и конкретно: какво включват претендираните суми, главница, лихви, разноски, такси и пр. за какво и за какъв период.

4

При така заявената претенция, прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането в заявения размер.

Оспорва основателността на така предявения иск, като моли да се постанови решение, с което да се отхвърли същия, като неоснователен и недоказан в претендирания размер.

По делото е постъпило становище, именувано допълнителна искова молба, с която ищецът пояснява и допълва първоначалната.

Оспорва изцяло отговора на исковата молба. Намира, че наведените с него възражения са неоснователни.

Отбелязва, че същественото в настоящия случай е, че ищецът е бил осъден да заплати претендираната с исковата молба сума. Посочва, че противоправното поведение на наследодателя на ответниците, механизмът на ПТП, липсата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност", вредите, размерът им и причинната им връзка с процесното ПТП са елементите от състава са непозволеното увреждане, които са били предмет на доказване именно във водените срещу Г. производства. Заявява, че в тези производства е следвало да бъдат наведени възраженията за наличие или липса на основание за изплащане на обезщетение от Г., както и тези за размера на вредите с аргументите, посочени в отговора на искова молба.

Ответниците са били привлечени и са участвали в производствата пред СГС, САС и ВКС като трети лица - помагачи на страната на Г..

Излага доводи, че съгласно чл.221, ал.1 ГПК „Третото лице има право да извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение на действията, представляващи разпореждане с предмета на спора", а разпоредбата на чл.223 предвижда, че „Постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна.

Това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла.”.

Сочи се, че в този аспект, правото на ответниците да навеждат възражения относно липсата на основание за изплащане на обезщетение от Г.

(в това число относно размера, вредите и останалите елементи от състава на непозволеното увреждане) е преклудирано, тъй като тези възражения е следвало да бъдат наведени и доказвани в производствата пред СГС, САС и 5

ВКС.

Посочено е, че регресното право на Г. включва в своя обем и разноските по определяне и изплащане и изплащане на обезщетението. Пострадалите от процесното ПТП са избрали да потърсят обезщетение извънсъдебно, но Г. има право да определи размер по-нисък от претендирания размер на обезщетение или да откаже да изплати такова, какъвто е настоящият случай.

Сочи се, че следователно, пострадалите не са се съгласили с решението УС на Г. и са образували производствата пред СГС, САС и ВКС в което, както вече е посочено, ответниците са участвали като трети лица - помагачи на страната на Г..

Посочено е, че непосредствено след приключване на исковите производства, пострадалите, както и процесуалния им представител, са се снабдили с изпълнителни листове и са образували изпълнителните производства по описа на ЧСИ Р.М., peг. №886 и ЧСИ В.М., peг. №860 и ЧСИ М.Д., peг. №787. Г. е изплатил определените от съда суми веднага след получаване на поканите за доброволно изпълнение.

Заявено е, че независимо от обстоятелството дали обезщетението е било поискано извънсъдебно или по съдебен ред, и без значение дали Г. е дал повод за образуване на последвалите след това изпълнителни дела, сторените за определянето и изплащането му разноски всякога се дължат от причинителя на вредата. Отбелязва, че те са вземания с акцесорен характер и се дължат доколкото се дължи и главницата. При предявяване на регресната си претенция Г. има право да получи от причинителя на вредата /виновния водач/ заплатеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски.

Аргументира се, че съгласно разпоредбата на чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ след изплащане на обезщетението по чл.288, ал. 1 и 2 от КЗ /отм./ Г. встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.

В конкретния случай се сочи, че разноските за определянето на застрахователното обезщетение са били определени по съдебен ред и те са част от обичайните разноски, които по силата на закона са част от регресната претенция на Г..