Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 275 от 20.12.2021, Районен съд - Карлово

Съд
Районен съд - Карлово
Дело
Гражданско дело 1462/2021
Вид
Решение № 275
Подписан
20.12.2021
В сила
25.05.2022
Състав
Асима Костова Вангелова-Петрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. К., 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20215320101462 по описа за 2021 година

Производството е по искове с правно основание чл. 144 от СК.

Ищцата - Д. К. Х. твърди, че ответницата е нейна майка. С решение № 225 от 10.07.2017г., постановено по гр.д. № 519/2017г. по описа на КрлРС, бракът между родителите бил прекратен. Майка й била осъдена да заплаща на нея и на сестра й - К.К. Х., месечна издръжка в размер на по 115.00 лева, считано от 18.04.2017г. до завършване на обучението ни или до навършване на 20 годишна възраст при обучение в средно учебно заведение. След развода на родителите й, майка й редовно си плащала определената от съда месечна издръжка. Въпреки, че имало определени дни за лични отношения, рождени дни и други поводи със сестра й и нея, тя не ги е търсела. К. е по-голяма й сестра. Майка й прекратила изплащането на издръжката, още преди да завърши средното си образование. Въобще не помислила, че двете сестри вече са големи, и че били необходими повече средства за храна, дрехи, обувки, учебници и т.н. Баща им издържал сам, като и сега продължавал да ги издържа. Сестра й в началото на 2020г. си потърсила правата по съдебен ред, за изплащане на издръжка, като студентка редовна форма на обучение. Майка й била осъдена да й заплаща месечно 150.00 лева. Тази издръжка тя започнала 1 да я изплаща от миналата година и то поради това, че сестра й завела изпълнително дело срещу нея пред ДСИ. От есента на 2020г. обаче, тя престанала да плаща нейната издръжка въпреки, че била в последната си година на обучение на средното си образование и имала нужда от учебници, карта за пътуване, средства за бал, за кандидатстване във ВУЗ. Не направила опити да попита как е, има ли намерения до продължи образованието си и евентуално в каква насока и в кой университет. Твърди, че през 2021г. била приета в Тракийски университет С.З. и към 13.09.2021г. била учаща редовна форма на обучение в педагогическия факултет. Имала разходи за храна, учебници, тетрадки, карта за пътуване в градския транспорт, ежемесечно такса за общежитие която била в размер на 70.00 лева. Семестриалната такса била в размер на 340.00 лева. Тези разходи се покривали от баща , но той същевременно помагал и на сестра й, която също била студентка редовна форма на обучение във ВУЗ. Баща й работел във РУ МВР К. и доходите, които получавал били недостатъчни, за да издържа и двете си деца. Сочи, че не работела, нямала имущество, от което да се издържа. Не получавала стипендия за обучението си. Месечно са й били необходими средства в размер на около 600 лева. Баща й живеел в наследствена къща в с. К., съответно плащал консумативи за ток и вода, телевизия, изплаща кредит към банка. Ответницата, в лицето на майка й имала завършено висше образование и била на трудов договор като инженер в *** Б. – С.. Същата била в брак и можела да разчита на финансова подкрепа на съпругът си, който също работел. Счита, че за майка й нямало да съставлява особено затруднение да й заплаща месечна издръжка в размер на 160.00 лева месечно.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди ответницата на основание чл.144 от СК, да й заплаща месечна издръжка в размер на 160.00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпването на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване. Моли ако ответницата бъде осъдена да заплаща исканата от ищцата издръжка, сумите да бъдат привеждани по банкова сметка на ДСКАД, но нейно име, а инеяно - IBAN: **********, BIC: *********. Претендира за направените по делото разноски.

Ответницата - Р. Л. А. намира предявения иск за допустим, предявен от лице, което има правен интерес, но същият се явявал неоснователен и моли съда да го отхвърли изцяло. Не оспорва обстоятелството, че ищцата е нейна 2 дъщеря. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба от ищцата. Твърди, че след прекратяване на брака й през 2017г., й бил определен режим на лични отношения с дъщерите й. От датата на постановяване на съдебното решение за прекратяване на брака й, личните отношения между нея и тях били непрекъснато възпрепятствани, както от техния баща, тяхната баба по бащина линия, така и от самите тях. Самата ищца не желаела срещи с нея, не комуникирала изобщо с нея, непрекъснато й затваряла на телефонните й обаждания и й отговаряла със съобщения, в които непрекъснато я обиждала и нарича с нецензурни думи и непрекъснато й заявявала, че не желае срещи с нея. С решение постановено по гр.д. № 95/2020г. на КрлРС била осъдена на основание чл.144 от СК да заплаща на голямата й дъщеря К. Х. месечна издръжка в размер на 150 лева. Посоченото решение било обжалвано от нея пред Окръжен съд П., като след постановяване на решението на окръжния съд, редовно започнала да изплаща издръжката на К. Х.. Не отговаряло на истината твърдението на ищцата, че след образуване на изпълнително дело от К. Х. била започнала да плаща издръжка й. Изпълнителното дело ***** пред ДСИ при КрлРС било образувано на 26.04.2021г. по подадена молба от К. Х..

Заведеното от голямата й дъщеря изпълнително дело датирало около година след като редовно си плащала издръжка. По изпълнителното дело, след получаване на покана за доброволно изпълнение приложила пред съдебния изпълнител всички платежни нареждания за изплатената от нея издръжка по отношение на К. Х. в размер на 2 280 лева, до получаването на поканата от съдебния - изпълнител за доброволно изпълнение.

След прекратяване на брака й с бившия й съпруг, била осъдена да заплаща за двете си дъщери, считано от 18.04.2017г. месечна издръжка в размер на по 115.00 лева за всяка от тях до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска, считано от падежа до окончателното й плащане.

Винаги и редовно е изпълнявала задължението си за издръжка към нейните две дъщери, както и е помагала с други средства. Независимо от факта, че постановената й издръжка била в размер на 115 лева, след всяка нормативна промяна по отношение на минималния размер на работната заплата и съответно и промяна на минималния размер за издръжка е плащала съответната завишена сума. През месец декември 2017г. родила сина си, като била в отпуск поради бременност и раждане, и в отпуск за отглеждане на дете 3 до навършване на двегодишна му възраст, като е получавала обезщетение за това в размер на 380.00 лева месечно. През 2020г. започнала да изплаща издръжка на по-голямата й дъщеря К. Х. в размер на 150 лева месечно.

Поради това за нея било невъзможно до продължи да изплаща издръжка на ищцата след навършването й на пълнолетие.

Не оспорва обстоятелството, че ищцата е студентка към настоящия момент и обучението й било свързано със средства. Задължението за даване на издръжка на пълнолетно дете обаче, не е абсолютно и безусловно, поради което, не може да се настоява за присъждане на издръжка във всички случаи.

Присъждането на издръжка на пълнолетно дете, следва да е съобразено както с нуждите на ищцата, необходими за нейното развитие така и с възможността да плаща такава. С оглед на това, заявява, че към настоящият момеят плащането на издръжка на ищцата, за нея би съставлявало особено затруднение. На първо място била задължена да издържа ненавършилото пълнолетие дете М. А., като в същото време плащала издръжка и на пълнолетната дъщеря К. Х.. Задължението за издръжка към малолетното ѝ дете било безусловно.

Твърди, че получавала брутно възнаграждение в размер на 905.46 лева месечно, като след направените удръжки, получавала нетно възнаграждение в размер на около 663.00 лева. С оглед на това, след като изпълни задължението си да осигури издръжка на ненавършилото й пълнолетие дете и на пълнолетното й такова, то за нея би било изключително затруднение да изплаща издръжка и на ищцата. Синът й посещавал детска градина „Р.” в град С., за което заплаща месечните такси и такси за ползване на допълнителни услуги - футбол и народни танци, както и полага непосредствените грижи по отглеждането му. Изплащала и банков кредит като месечната й вноска била в размер на 150.30 лева. Освен получаваното от трудово възнаграждение, нямала нито имоти, нито други доходи, от които би могла да изплаща издръжка за ищцата. Сочи, че съгласно чл.144 от СК, родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат само ако могат да я дават без особени затруднения. За определяне на размера на издръжката, която следва да се заплаща, трябва да се вземе предвид и обстоятелството, че майката не е единственият родител, който е задължен за това. Издръжката по чл.144 от СК се дължи и от двамата родители, според материалните им възможности. (В 4 този смисъл Решение № 305 от 07.06.2011г. по гр.д.№ 1296/2010г. на ВКС, IVг.o). Бащата на ищцата реализира доходи по-високи от нейните, нямал задължения за издръжка към други лица, живеел в къщата на родителите му с.

К., което било и семейното им жилище, но притежавал апартамент и в гр. К., където е и адресната регистрация на ищцата, както притежава и къща в с. С., за която къща по време на брака им е помагала финансово за ремонтирането й. С оглед на изложеното, счита предявеният иск за неоснователен и моли съда да го отхвърли изцяло.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното удостоверение за раждане се установява, че ищцата Д. К. Х., родена на ***** към датата на подаване на исковата молба – 29.09.2021г. е навършила пълнолетие. Родители на ищцата са - Р. Л. А.

(ответница по делото) и К. К. Х..

От представеното копие от Решение № 225 от 10.07.2017г., постановено по гр.д. № 519/2017г. по описа на КрлРС се установява, че бракът на родителите на ищцата е прекратен с развод, като майката била задължена да заплаща на децата си - К.К. Х. и Д. К. Х., месечна издръжка в размер от по 115.00 лева, считано от 18.04.2017г. до настъпване на законна причина за нейното прекратяване.

От представеното по делото Уверение № 484/13.07.2021г., издадено от Тракийски университет – С.З. се установява, ищцата Д. К. Х., през учебната 20219/2022 година, зимен семестър, е записана като студент редовно обучение, специалност „Предучилищна и начална училищна педагогика“. От представените по делото копия от Квитанция № 24146/12.09.2021г. и платежен документ се установява, че първоначално заплатената от ищцата такса за наем в общежитие е в размер на 176.33 лева, а семестриалната такса е в размер на 340.00 лева.

Приложена е по делото декларация, подписана от ищцата Д. К. Х., в която същата заявява, че е студент редовна форма на обучение в Тракийски университет – С.З., не получава никакви доходи, включително и от участия във фирми или наеми, няма сключен договор с наемател, не притежава никакво недвижимо имущество и няма сметки и влогове в банки. Декларира, че издръжката й изцяло се поема от единия й родител – нейният баща.

5

С отговора на исковата молба ответницата представя в препис на удостоверение за раждане на детето М. М. А., родено на ***** г., от което е видно, че тя е негова майка, а баща е М. А. А.. Видно от представената Служебна бележка изх. № 17/29.10.2021г., детето М. М. А. е записано и посещава ДГ „Р.“ – гр. С.. Месечната такса за детската градина е в размер на 2.40 лева на ден, а таксите за допълнителни услуги възлизат на 2.00 лева на тренировка футбол, два пъти седмично и народни танци – 10.00 лева месечно.

От представеното удостоверение изх. № 454/04.11.2021г. се установява, че в периода от месец май 2021г. до месец октомври 2021г. ответницата е получила от работодателя си „*** Б. Б.“ ЕАД общо брутно трудово възнаграждение в размер на 6688.88 лева (чиста сума в размер на 3978.52 лева) или средно нетно месечно възнаграждение от 1114.80 лева (чиста месечна сума от 663.00 лева).

От издаденото от Община К. удостоверение за декларирани данни е видно, че към 04.11.2021г. ответницата не е декларирала собственост върху недвижимо имущество.