Решение № 285 от 27.10.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. гр. Добрич, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Надя Г. Славова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Надя Г. Славова Въззивно гражданско дело № 20233200500551 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Община Б., ЕИК 000852544, с административен адрес гр. Б., пл. „21 септември“ №6, представлявана от Н.А.

– кмет, срещу решение №74/12.06.2023г. по гр.д. № 228/2022г. по описа на РС-Б., с което Община Б. е осъдена да заплати на „Дженерали застраховане”АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Княз Ал.Дондуков №68, сума в размер на 1053,51 лева (хиляда петдесет и три лева и 51 стотинки), от които 1038,51 лева главница и 15,00 лева ликвидационни такси, дължима по застрахователно обезщетение по регресна претенция, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 11.05.2022г., до окончателното изплащане на вземането, за вреди от ПТП, настъпило на 05.08.2021г. в с. К., общ. Б., по ул.“Ч.“, настъпило с МПС т.а.“***“ с рег. №***, управляван от Д. Г. Д. от гр.

В..

В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради погрешен анализ и оценка на събраните по делото доказателства. Счита, че при правилен прочит на доказателствата по делото може да се стигне единствено до следните изводи: че валидността на СУМПС на посочения за водач е била изтекла, означаващо, че обезщетението е заплатено неправомерно и право на регрес не е възникнало; че не е доказано мястото, на което е настъпило процесното ПТП; че не е индивидуализира конкретната 1 шахта, чийто капак е причинил вредата, ведно с нужните данни за това кой е неин собственик и я стопанисва, което пък водело до недоказаност на отговорността на Общината като ответник. Въз основа на тези оплаквания иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените срещу въззивника искове. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от въззиваемата страна – „Дженерали застраховане ”АД, ЕИК 030269049, чрез ю.к. Р. К..

ОКРЪЖЕН СЪД ДОБРИЧ, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, в срока по чл. 259 о т ГПК и против съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно чл. 269 от ГПК в ъззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Същото е правилно, поради следните съображения:

Производството пред Районен съд Добрич е образувано по искова молба на „Дженерали застраховане ” АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ №68, чрез ю.к. Р. К., в която ищецът твърди, че с полица с №0312200855030438 от 20.12.2020г. между него и „Белвю“ ООД е сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ за т.а. *** с ДК №***, с период на покритие от 20.12.2020г. до 19.12.2021г., при уговорено покритие „пълно каско“ на рисковете, съгласно приложимите по застраховката общи условия на застрахователя. На 05.08.2021г., около 20:15 часа в село К., при движение по ул. „***“, водачът, Д. Г. Д., на застрахования т.а. ***, преминава през необезопасен и необозначен, разместен и деформиран капак на отводнителна шахта в компрометиран участък от пътното платно, вследствие на което по автомобила възникват вреди по задна дясна гума и джанта. След уведомяване на застрахователя от страна на застрахованото дружество, е образувана ликвидационна преписка №210908614, по която е извършен оглед, опис и оценка на вредите по застрахования т.а. , като сумата, дължима за обезщетяване на настъпилите вреди е определена в размер на 1038.51 лева.

Същата е заплатена на застрахованото лице с преводно нареждане №201ВО02134002W6 от 06.12.2021г. Твърди се, че са извършени и разходи по администриране и приключване на ликвидационната преписка в размер на 15,00 лева. Твърди се, че причина за възникване на инцидента е станал необезопасен участък от пътно платно, поради което стопанинът на пътя, а 2 именно Община Б., е бил отговорен за поддръжката на пътя в състояние, позволяващо безопасно и безаварийно пътуване. Със своето бездействие по осигуряване на тази поддръжка и изправност, именно Община Б. е станала причина за възникване на инцидента, поради което на осн. чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ в полза на заплатилия обезщетение застраховател, суброгирал се в правата на пострадалия, е възникнало регресно право срещу бездействащия стопанин на пътя, за сумата на заплатеното от него обезщетение. С покана изх. №310002802/21.03.2022г. ищецът уведомил ответника за възникналите в негова полза права, като поканил същия за заплати доброволно дължимите суми, а с писмен отговор с вх. №310В009568/12.04.2022г. му било отказано по съображения, че не Община Б. е собственик на компрометирания капак на шахта и не тя е задължена за нейната поддръжка. С тези твърдения „Дженерали застраховане” АД е поискал осъждането на ответника Община Б. да заплати на ищеца сумата от 1053,51 лева, представляваща регресна претенция по чл. 410, ал. 1 от КЗ, изплатена по щета №210908614, заедно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане, както и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответника Община Б., ЕИК 000852544, с адрес гр. Б., пл. „21-ви септември“ №6, представляван от Н.А. – кмет, чрез ю.к. Р. К., е подал отговор на исковата молба , с който изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявеното искане. Основните възражения на ответника са в насока за недоказаност на факта на настъпило ПТП, времето и мястото на настъпването му, както и вида на шахтата и нейния собственик. Възразява, че не той е правния субект, който е задължен на поддържа и стопанисва тази шахта, поради което не той дължи обезвреда на възникналите вреди. Иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса на застраховането.

Уважаването на иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД е обусловено от доказване реализирането на няколко предпоставки, които следва да са налице кумулативно : наличие на валидно правоотношение по имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя - ищец, настъпване на застрахователното събитие и заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя в полза на пострадалия.

Със заплащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. По отношение на ответника следва да се докажат и предпоставките на чл. 49 ЗЗД: противоправно поведение на лица (изпълнители на работа) при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа (без да се установява конкретното лице - изпълнител), настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Доказване на виновно поведение не е необхоД., тъй като 3 отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна.

В настоящия казус от събраните по делото доказателства се установява, че тези предпоставки са налице.

Между увреденото лице и застрахователя е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Каско на МПС" към 05.08.2021г., датата на настъпване на застрахователното събитие. Този факт се установява от приложената към исковата молба застрахователна полица №0312200855030438 от 17.12.2020г. с период на покритие 20.12.2020г. до 19.12.2021г.

От представеното с исковата молба преводно нареждане се установява, че на 06.12.2021г. е заплатена стойността на извършения ремонт на увредения автомобил по експертна оценка на застрахователя.

Следователно застрахователят, който е платил обезщетението е встъпил в правата, които застрахованият има срещу възложителя за възложената от него работа, при и по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне – чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ .

За да се ангажира отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД , следва да се докаже и противоправното поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на причинителя и претърпените вреди. В случая се твърди за наличие на гаранционно - обезпечителна отговорност на Община Балчик по чл. 49 от ЗЗД . Съгласно посочената разпоредба, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя в тази хипотеза е необхоД. наличието на осъществен фактически състав на деликт с необходимите елементи: деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност, вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (ППВС №9/1966г.).

От събраните по делото гласни доказателства посредством разпита на водача на МПС, Д. Г. Д., от приложеното към исковата молба искане за оценка на вреди от 06.08.2021г. и от приетата по делото САТЕ, се установява, че мястото на възникване на ПТП е в село К., при движение по улица „***“.

В настоящия случай безспорно се установява, а и липсва спор между страните, че улица „***“ в село К., Община Б., е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на осн. чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от Закона за пътищата, задължение на Община Б. е да осъществява 4 дейностите по поддържането му, в т.ч. да о бозначи неравностите по него с необходимите пътни знаци. Тази дейност общината осъществява чрез служителите си или други привлечени лица и доколкото не е изпълнено посоченото задължение, то тя носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди на автомобила. В конкретния случай, именно бездействието на Община Б. по поддържането на процесния път е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 от ЗП, поради което ответникът носи отговорност за причинените вреди.

Като неоснователно настоящата инстанция приема възражението на ответника в отговора на исковата молба, пренесено като оплакване и в подадената въззивна жалба, че не е установен субектът, задължен да поддържа техническата изправност и да осигурява безопасна употреба на процесната шахта. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 4 , б. "б" от Закона за водите, определя като публична общинска собственост „водностопанските системи и съоръжения на територията на общината с изключение на тези, които са включени в имуществото на търговски дружества , различни от В и К операторите с държавно и/или общинско участие в капитала или на сдружения за напояване и които се изграждат със средства или с кредити на търговските дружества или на сдруженията за напояване“, и в частност „уличните канализационни мрежи и дъждоприемните шахти в урбанизираните територии и отвеждащите канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и пречиствателните станции и съоръженията за отпадъчни води, които обслужват потребителите на територията на общината“, с изключение на тази, които са държавна собственост, а чл. 141, ал. 1, т.1 от същия закон задължава собствениците на водностопанските системи да осигуряват поддържането им в техническа изправност.