Решение № 80 от 02.08.2022, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Раднево, 02.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Д.а в присъствието на прокурора В. Ив. Гр. като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20225520100118 по описа за 2022 година

Производство по спорна съдебна администрация по чл. 133 СК във вр. чл. 132 СК.

Образувано е по искова молба на прокурор при РП-Стара Загора, ТОРаднево, срещу Д. Г. Д., с искане за лишаване от родителски права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца М. Д. Д. и Б. Д. Д.. В исковата молба се твърди, че РП-Стара Загора била сезирана с постановление на РПСливен по отделени материали по ДП № 318/2021 г. по описа на РУ-Нова Загора, съдържащо данни за необходимостта от лишаване от родителски права на Д. Г. Д. по отношение на децата М. и Б.. Твърди се, че майка на децата била Ваня Янкова Д.а, с която бащата съжителствал на семейни начала до смъртта на майката на 16.10.2018 г., като от тяхната връзка се родили общо 6 деца. Твърди се, че след смъртта на майката основни грижи за децата М. и Б. били поети изцяло от тяхната сестра С.. Твърди се, че в ОДЗ-Нова Загора постъпил сигнал от полицейски служител от РУ-Нова Загора, който посочил, че бил подаден сигнал на телефон 112 от детето С. Д. Д., която посочила, че баща й Д.Д. извършил блудствени действия спрямо нея, поради което Д.Д. бил задържан под стража и образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 150, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Твърди се, че на 14.02.2022 г. мярката за неотклонение „Задържане под стража“ била изменена в 1 подписка, като досъдебното производство още не било приключило. Твърди се, че с решение № 23 от 22.07.2021 г. по гр.д. № 485/2021 г. на РС-Раднево и решение № 25 от 22.07.2021 г. по гр.д. № 486/2021 г. на РС-Раднево били взети мерки за защита по Закона за закрила на детето спрямо децата М. и Б. чрез настаняването им в ЦНСТДБУ-Раднево, където се намирали към момента. Твърди се, че съгласно изготвен от ДСП-Раднево социален доклад детето С.Д. споделила, че баща им никога не е проявявал загриженост към нея и децата Б. и М., не бил ангажиран с отглеждането и възпитанието им, нито веднъж не присъствал на родителски срещи, ежедневно употребявал алкохол и не го интересувало от какво се нуждаят децата. Твърди се, че при проведени разговори от социални работници с двете деца, те споделили, че баща им бил лош човек, биел често майка им и сестрите им, пиел алкохол и бил агресивен, често им се карал. Твърди се, че съществуването на децата при такава обстановка представлява пряка опасност за личността им, за здравето им и особено за възпитанието им. Твърди се, че бащата е дезинтересиран от децата и без основателна причина не е полагал грижи за тях, което му поведение представлявало особено тежък случай, поради реалната висока опасност за личността, здравето и възпитанието на децата. Иска се постановяване на решение, с което да бъде лишен от родителски права ответникът Д.Д. спрямо децата М. Д. Д. и Б. Д. Д..

Искането е с правна квалификация чл. 133 СК във вр. чл. 132 СК, като в това производство в тежест на сезиращия съда орган – прокурор при РПСтара Загора, ТО-Раднево, е да докаже наличието на предпоставките за лишаване на родителя от родителски права спрямо двете деца.

В откритото съдебно заседание за РП-Стара Загора, ТО-Раднево се явява прокурор Г., който поддържа исковата молба.

Заинтересованата страна ДСП-Раднево не вземат становище по искането.

В откритото съдебно заседание се явява заинтересованата страна – бащата Д. Г. Д. и с упълномощен адвокат В.М. от АК-Стара Загора, като представят и становище по искането, озаглавено отговор на искова молба /л.106-117/, в което изразяват становище за неоснователност на искането, за което излагат подробни съображения и ангажират множество доказателства.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, 2 намира за установено следното от фактическа страна:

От писмените доказателства по делото се установява, че заинтересованата страна Д. Г. Д. е баща на децата М. Д. Д. и Б. Д. Д..

Установява по делото, че с решение № 23 от 22.07.2021 г. по гр.д. № 485/2021 г. на РС-Раднево и решение № 25 от 22.07.2021 г. по гр.д. № 486/2021 г. на РС-Раднево били взети мерки за защита по Закона за закрила на детето спрямо децата М. и Б. чрез настаняването им в ЦНСТДБУ-Раднево, където се намират и към момента /виж показанията на разпитаните свидетели, че децата се намират в ЦНСТДБУ/.

По делото са приети като писмени доказателства представените към исковата молба множество писмени доказателства, изпратени от РП-Сливен на РП-Стара Загора като отделени материали по ДП № 318/2021 г. по описа на РУ-Нова Загора /виж постановлението на л.74/ за разглеждане по компетентност за преценка предпоставките за иницииране на съдебно производство за лишаване от родителски права на лицето Д. Г. Д.. В хода на ДП са събрани по реда на НПК множество сведения, разпити, експертизи, които не биха могли да се приемат като такива в настоящото производство, тъй като не са събрани по реда на ГПК, но същите биха могли да се ползват като писмени доказателства за определени факти като място и дата на съставяне, автор, извънсъдебни признания на факти на страни.

От писмените доказателства и гласните доказателства се установява, че бащата Д. Г. Д. никога не е посягал да удря и да бие децата М. и Б., никога не е упражнявал спрямо тях физическо насилие, като това дори е посочено и от детето С., която е подала сигнал на телефон 112.

От писмените и гласните доказателства се установява, че след като майката на децата е починала през 2018 г. бащата Д. Г. Д. останал да живее с децата С., М. и Б., като се е грижил за тях основно бащата Д.Д. /виж докладната записка на л. 121, непротиворечивите гласни доказателства на всички разпитани свидетели/.

Изискани са от множество институции справки и документи дали имат данни за упражнявано насилие от страна на бащата Д.Д. спрямо децата. По делото е постъпило писмо от директора на СУ „Г.М.“ Раднево /л.172/, в което посочва, че не са постъпвали сигнали за упражнявано физическо насилие и указване на физически и психически тормоз над децата Б. и М.. Постъпило е 3 писмо от началника на РУ-Раднево /л.174/, в което посочва, че не са постъпвали сигнали за упражнявано насилие спрямо децата Б. и М. от страна на бащата Д.Д., както и идентично писмо от РУ-Нова Загора /л.184/.

Постъпило е писмо от АСП /л.176/, от което е видно, че след справка в интегрираната информационна система на АСП няма данни и сигнали за упражнявано насилие и тормоз спрямо децата Б. и М. от страна на бащата Д.Д.. Постъпило е и писмо от зам.кмет на община Нова Загора /л.177/ също с липса на данни и сигнали в общината за упражнявано насилие и тормоз спрямо децата Б. и М. от страна на бащата Д.Д., както и напълно идентично писмо от кмета на община Раднево /л.179/. Постъпило е писмо от кмета на с.

Б., община Нова Загора, където са живели бащата и децата, който посочва, че в кметството не са постъпвали сигнали и няма данни за упражнявано насилие и тормоз спрямо децата Б. и М. от страна на бащата Д.Д.. По делото е прието писмо от АСП /л.182/, което е видно, че няма данни и не са постъпвали сигнали и няма данни за упражнявано насилие и тормоз спрямо децата Б. и М. от страна на бащата Д.Д., но двете деца усещали, че се случва нещо и са изпитвали страх от бащата.

По делото са събрани гласни доказателства.

От разпита на св. С. Д. Д., съобщила на сестра си Н. Д. Д. да сезира органите на реда на телефон 112, че баща й извършва блудствени действия с нея. С оглед на това свидетелката се явява и пострадало лице по смисъла на НПК и видно от представените съдебни протоколи по НОХД № 548/2021 г. на РС-Нова Загора /л.128-135/ същата участва в това качество в наказателното производство срещу баща си Д.Д., поради което нейните показания ще се преценят на плоскостта на чл. 172 ГПК с оглед вероятната нейна заинтересованост от изхода на делото. Св. С.Д. посочва, че никога не е виждала баща им Д. да е оказвал физическо насилие чрез побой върху децата Б. и М.. Свидетелката посочва, че бащата Д.Д. указвал психически тормоз над децата Б. и М. като им казвал, че „за нищо не ставали“, че „са прости и тъпи“, което правил без видима причина. Свидетелката обаче посочва, че тя е удряла брат си и сестра си - децата М. и Б., когато са правили бели и не са слушали.

Посочва също, че баща им Д. им купувал дрехи, обувки, храна, издържал ги, „през деня са си имали храна“, като тя се е грижила за децата Б. и М. също.

Посочва, че когато е пиян баща им „ги държал будни“ и им „говорил разни неща“, но не съобщава за физически саморазправи с някой от децата.

4

По делото е разпитан като свидетел Д. Ст. Д., който бил кмет на село Б. в периода от 2003 г. до 2019 г., и в това си качество познава добре бащата Д.Д.. Св. Д. познава бащата Д. като трудолюбив, добър, отзивчив човек, помагащ на всеки, който има нужда, никога не е имал конфликти в селото. Св.

Д. посочва, че е виждал бащата Д. вечер като се е прибирал изморен от работа да пие бира в заведението на селото, но лично никога не го е виждал пиян. Посочва, че за децата основно се е грижила тяхната майка, като първоначално децата били на училище в село Б., а след това ги преместили да учат в гр. Раднево. Посочва също, че след смъртта на майката основно за децата се грижел бащата Д., като му правило впечатление, че децата били добре облечени, спретнати и чисти, въпреки семейството да не разполага с парични средства. Посочва, че когато детето Б. не бил на училище винаги бил с баща си и той ги водил със себе си, за да има наблюдения над тях и да не се учат на лоши неща от други деца. Св. Д. съобщава, че никога не е чувал от никъде, че бащата тормозил децата. Според св. Д. няма никакви данни бащата да има склонност към насилие.

От разпита на св. С.К., съсед на семейството през 2 къщи от 20 години, посочва да ги познава всички. Посочва, че Д. ходил на работа всеки ден и издържал семейството, идвал си от работа, хранил ги, винаги давал пари на децата за училище, правил им тостери за училище. Св. К. също посочва, че никога не е виждала бащата Д. да бие децата, напротив, даже бил много привързан към тях, взимал детето Б. със себе си с колелото, почти навсякъде бил с детето Б.. Посочва, че бащата освен да си гледал семейството, дори помагал и на нея като нямали, на всеки помагал. Св. К. е виждала детето С. да удря братчето и сестричето си Б. и М., но никога не е виждала бащата да ги е удрял. Посочва, че Д. след работа се отбивал на барчето, като децата или му казвали какво да им вземел, или отивали при него и му казвали какво да вземе, а понякога той първо им носил храна и после отивал на барчето, но не виждала бащата пиян, а само пиел по няколко грама ракия или една бира.

Посочва, че децата са си учили винаги, продължили си ученето и след смъртта на майка им, като тогава бащата Д. започнал да се грижи повече за тях даже. Посочва свои интерпретации защо детето С. се е настроила срещу баща си Д., тъй като имала приятел, но била още дете и баща й се карал за това, взел и телефона да не го ползва, за да прекъсне връзката й с този приятел, с който са я виждали заедно и да му е седяла в скута. Св. К. посочва, 5 че бащата Д. като разбрал за връзката на детето С. веднага реагирал, а тя започнала да му крещи, след което бащата взел телефона й и го счупил и й казал, че повече няма да говори, от където се породил конфликтът им, тъй като бащата Д. забранил на С. да се вижда с въпросния приятел. Посочва, че бащата Д. гледал и пазил децата си „като очите си“, никога не е виждал никакво отношение на бащата към детето С. и не вярва да й е посягал и на нея по какъвто и да било начин.

От разпита на св. С.Й. е видно, че е приятел с бащата Д., съседи са, познавал го от 5 години, винаги работили заедно и бил много добър човек.

Посочва, че в село Б. нямало къща, където да не е влезнал да работи, никога не е чувал лоши неща за него. Посочва, че отношенията му с децата били прекрасни, искал да ги изучи, да тръгнат напред, да изкарат книжки и да им купи коли, даже едното дете Н. изкарала книжка и й купил кола. Посочва, че бащата много държал децата да ходят редовно на училище, да се изучат, давал им пари за училище всеки ден, винаги са имали храна вкъщи и никога не са търсили храна от други хора. Посочва, че бащата Д. с никой не се е карал, бил трудолюбив, обичал да помага на хората, честен човек, нямал задни мисли към никой. Св. Й. също посочва, че бащата Д. се е грижил много за децата си, като се е ядосвал когато не са го слушали и са го ядосвали, но никога не го е виждал да посяга на някое от децата си.

Разпечатката съдържа 31 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dcac661d-7163-48cb-bc8c-ae5fb885e204