Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 163 от 16.03.2026, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 26/2026
Вид
Решение № 163
Подписан
16.03.2026
В сила
16.03.2026
Състав
Мариана Георгиева Карастанчева, Кирил Градев Стоянов, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.167 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.455 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.19 ал.1 т.1 · Закон за пътищата
  • чл.410 · Кодекс за застраховането
  • чл.410 ал.1 т.2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Бургас, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Г. Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20262100500026 по описа за 2026 година

Делото е образувано по въззивната жалба на ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ , ЕИК 000694286 , със седалище и адрес на управление – гр.София против Решение №2372 от 28.10.2025 г. , постановено по гр.д.№2451/2025 г. в отхвърлителната му част , с която се отхвърля предявения иск за размера над уважения от 434.29 лв до пълния претендиран от 620.42 лв. Решението се оспорва като неправилно и незаконосъбразно , постановено при неправилна преценка на доказателствата. Първоинстанционният съд правилно е присъдил в полза на ищеца сумата от 434.29 лв. за претърпени материални щети на МПС до застраховка „КАСКО Стандарт“ – „Фолксваген“ с рег. № Н 6769 ВР , причинени при попадане в дупка на 11.02.2024 г. през Ришки проход посока към гр.Шумен ведно със законната лихва от завеждане на делото – 02.04.2025 г. до окончателното изплащане.

Оспорва се иска в отхвърлителната част , с която е прието че е налице съпричиняване в размер на 30%. Съдът е приел , че водачът на МПС е допуснал нарушения на ЗДвП които са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Този извод е изведен от експертното заключение , което посочва , че при разрешена скорост от 60 км/ч , водачът се е движел с около 40-50 км./Ч но въпреки това не е съобразил скоростта си със състоянието на пътя , за да може да спре при всяко препятствие на пътя. Същевременно вещото лице е посочило , че вредоносния резултат е в пряка причинно – следствена връзка със състоянието на пътното платно. Не са взети под внимание и показанията на свид. Х. , който е изложил , че се е движел доста бавно поради многото завои, посочил е че пред него е имало много 1 автомобили и не е било възможно да се кара с по-висока скорост. На места е карал доста бавно. Скоростта е била в рамките на ограниченията и няма как да се вменява във вина на водача невъзможността да съобрази препятствието на пътя и допълнително да ограничава скоростта. Не е имало поставени знаци , които да обозначават наличието на препятствия и да ограничават допълнително скоростта. Пред него са се движели товарни автомобили , които са ограничавали видимостта. Бездействието на ответника за поддържане на пътя в добро състояние е причина за произшествието и нанесените вреди. Според страната водачът няма вина за причинените щети по МПС и не е допринесъл за тях , не е налице съпричиняване на резултата от негова страна. Моли се за уважаване на жалбата като се отмени решението в отхвърлителната му част и се постанови решение , с което претенцията се уважи до пълния й размер от 620.42 лв.. Моли се за присъждане на направените разноски и пред двете инстанции. Страната не се явява пред съда, представя писмена молба – становище , с която въззивната жалба се поддържа изцяло.

Депозиран е отговор на въззивната жалба на застрахователното дружество от страна на ответника – Агенция „Пътна инфраструктура“ ЕИК по БУЛСТАТ 000695089 със седалище и адрес на управление – гр.София. Въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Оспорва се извода на съда за механизма на ПТП. Според въззиваемия страната не е посочила точното място на пътния участък за да е възможно да се установи , че на въпросното място действително е имало дупка , както и да се съобрази дали действително скоростта на автомобила е била несъобразена. Оспорват се изводите на съда , че действително по пътния участък е имало дупки по настилката , че тя не е била сигнализирана като неравност и водачът не е могъл да я забележи , установил е преминаването едва след светване на индикатор за проблем в налягането в гумите. Според АПИ причина за произшествието е изцяло противоправното поведение на водача и принос на АПИ за случилото се няма.

Страната се позовава на експертизата - че произшествието е било предотвратимо ако водачът би се движил със скорост 25 км/ч. Неправилно и незаконосъобразно е решението според страната и в частта , с която се приема съпричиняване от 30% на водача. Според страната е налице нарушение на чл.12 от ГПК във вр. С чл.235 от ГПК – съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата , които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните , както и всички правнорелевантни факти , от които произтича спорното право. Страната изразява становището си че в случая съдът не е извършил задължителната преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност , а в мотивите не е извършен задълбочен анализ защо приема приноса на водача едва на 30% В случая според страната не е доказана и деликтната отговорност на АПИ – не са установени по безспорен начин основанията на деликта , доказващи отговорността на прекия причинител на вредата: увреждане , противоправно поведение , причинна връзка между деянието и вредите и вината на делинквента. От събраните доказателства по делото в т.ч. и показанията на свидетеля се установява , че процесното препятствие е било предвидимо и водачът е могъл да го избегне без негативни последици при съобразяване с правилата за движение , установени в чл.20 2 ал.2 от ЗДвП. В конкретния случай водачът не е изпълнил задължението си , вменено с тази правна норма – да намали скоростта и в случай на възникване на опасност – дори и да спре , с което е допуснал настъпването на самостоятелно ПТП. От това следва , че поведението на водача е в пряка причинно – следствена връзка с настъпването на ПТП и това е основание отговорността на АПИ да бъде изключена изцяло. Моли се въззивната жалба на „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЗЕАД да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Моли се за присъждане на разноски вкл. и юрисконсултско възнаграждение. Становището си страната поддържа в писмена молба до съда , представител не се явява.

Постъпила е и въззивна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ / А ПИ/ срещу решение №2372 от 28.10.2025 г. , постановено по гр.д.№2451/2025 г. Решението се оспорва като незаконосъобразно поради съществени нарушения на материалния закон и като необосновано. Според страната на първо място – съдът неправилно е приел за доказан механизма на ПТП и наличието на причинна връзка между него и вредите. За произшествието не е бил съставен надлежен протокол от компетентните органи. Данните са били събрани от информацията дадена от водача на автомобила. В подкрепа на становището си страната се опира на изложеното от вещото лице – че не са налице достатъчно данни за съществуването на тази дупка. За такива се сочи в исковата молба и по показанията на водача на МПС, изложени в протокола от с.з. Няма данни съобразно пътната сигнализация в сочения участък от пътя. Освен това водачът на автомобила е заявил че често пътува по този път и го познава добре, допускал е в същия участък и други ПТП след пропадане в дупки. Въз основа на данните експертизата приема , че скоростта на автомобила е била несъобразена със състоянието на пътя. Съдът е приел , че са налице достатъчно данни за наличие на дупки в съответния участък от пътя , водачът не е могъл да я избегне по никакъв начин , тя не е била сигнализирана като неравност и я е възприел едва след преминаването през нея след като в автомобиила светнал индикатор за проблем с налягането в гумите.

Ищецът е обосновал претенцията си по чл.49 от ЗЗД във вр. С чл.45 от ЗЗД. Страната сочи , че отговорността по чл.49 от ЗЗД е обективна безвиновна. За възникване на тази отговорност е необходимо - правоотношение по повод възлагане на работа; осъществен фактически състав по чл.455 от ЗЗД от физическо лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи – деяние , вреда – имуществена , съответно – неимуществена , причинна връзка между деянието и вредата , противоправност и вреда; съответно – вредите да са причинени пот изпълнителя при или по повод възложената му работа или чрез действия , които не съставляват изпълнение на самата работа , но са пряко свързани с нея. Също така неправилно според страната съдът е приел , че с плащането на застрахователното обезщетение по чл.410 от КЗ ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу ответната АПИ. Според страната обаче в процесния случай не се установяват елементите от фактическия състав на деликта – по делото не е установено по категоричен начин точното място на възникване на застрахователното събитие , както и дали на точното място действително има дупка. Дори да се приеме , че такава е имало то страната се позовава на разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП която сочи ,че водачите са длъжни при избора на скорост да се съобразяват с обективно съществуващите фактори от пътната среда – в т.ч. и 3 състоянието на пътя , да намали скоростта , дори и да спре в случай на необходимост. По този начин поведението на водача е елемента който прекъсва връзката между вещта и претендираните увреждания и в случая противоправното поведение е основание за изцяло изключване отговорността на АПИ. Водачът на автомобила в случая е допуснал нарушение на ЗДвП които са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат Вещото лице по експертизата е посочило , че произшествието е било предотвратимо ако водачът се е движел със скорост от 25 км/ч. Скоростта на автомобила към момента на настъпване на опасността е в причинно – следствена връзка с настъпването на опасността и степента на увреждане и скоростта са в пропорционална зависимост. Това налага извода , че водачът не е положил дължимата грижа и поведението му е в причинна връзка с вредата като това се установява от показанията на свидетеля , който заявява че познава пътя много добре и често минава по него. Поради това съдът напълно неприемливо приема че приноса на водача е 30% , което е основание да бъде намалена отговорността на ответника. Основание за такова намаляване е поведението на пострадалия. Съпричиняването има обективен характер – при него пострадалията е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането , предизвиквайки по този начин и самите вреди. В процесния случай страната излага становището си че въз основа на приетите по делото доказателства се налага извода за много по-голям процент от приетия от съда. Доказателствата сочат , че именно поведението на водача е в пряка причинна връзка с настъпването на процесното ПТП и това е основание за изцяло изключване отговорността на АПШ , което не е съобразено от съда при постановяване на решението в нарушение на чл.12 от ГПК във връзка с чл.235 от ГПК.

Страната счита , че по делото не се доказа наличието на законовите предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на АПИ – не се установи противоправно поведение , увреждане , причинна връзка между деянието и вредата , вина на делинквента.

Препятствието се е явявало предвидимо и водачът е могъл да го избегне при съобразяване на поведението с изискванията на чл.20 ал.2 от ЗДвП. В случая не е намалил скоростта и при необходимост – дори и да спре , с което е допуснал ПТП. Моли се за отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се разноски – присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбата се поддържа в писмена форма в проведеното открито съдебно заседание , на което представител на страната не се явява.

Постъпил е отговор на въззивната жалба на АПИ от страна на „Булстрад Виена иншурънс груп“ЗЕАД , гр.София. Твърденията в жалбата се оспорват изцяло. Решението в уважителната част се поддържа като правилно и законосъобразно. Сочи се ,че по делото е проведено пълно и главно доказване на твърдените в ИМ факти. Механизмът на ПТП според страната е безспорно установен, заради дупка в пътното платно на процесното МПС са нанесени увреждания: - на облицовката на предна броня и кора под двигателя. Оспорва се възражението на А „ПИ“ , че механизма на ПТП не бил установен и съдът е стигнал до погрешни изводи. Вещото лице по категоричен и безспорен начин е установило , че щетите по автомобила са причинени именно при механизма на ПТП-то , причинено от дупката на пътното платно в посочения участък. Свидетели описват също така механизма на 4 увреждането , точното местоположение на произшествието , ориентировъчната скорост на автомобила. Установява се , че скоростта на движение е била ниска поради завоите и засиления трафик. Всички доказателства в съвкупност потвърждават категорично изложените твърдения в исковата молба. Оспорват се и наведените от А“ПИ“ твърдения , че водачът е допуснал нарушения на ЗДвП и като това е бил причинен вредоносния резултат.