Решение № 499 от 18.11.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 499 гр. София, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Невена Грозева

Владимир Астарджиев при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Е. Хр. Стоянова като разгледа докладваното от Мая Цонева Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200546 по описа за 2025 година Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационни жалби на подс. З. А. и на защитника му, адв. Б. А. против решение № 75/19. 02. 2025 год., постановено по в. н. о. х. д. № 635/2024 год. по описа на Софийски апелативен съд (САС).

В жалбата на защитника са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НК. Тезата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е обоснована с твърдения за липса на мотиви, тъй като изводите на въззивния съд по фактите и по правото представляват почти дословно повторение на тези на първата инстанция. Поддържа се, че не е даден отговор на всички възражения на защитата, а доколкото има такъв, той е незадълбочен и повърхностен. Сочи се, че не са обсъдени доводите за противоречие между осъдителната и оправдателната част на присъдата; за отсъствието на делегирани правомощия на подсъдимия по чл. 6, ал. 1 и чл. 7, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС); за липсата на нормативно установено задължение за предприемане на действия за предотвратяване на щетата; за това, че подсъдимият не е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК.

Настоява се, че неправилно е интерпретиран защитният аргумент, че не е установено дали към момента на деянието е била действаща инкриминираната длъжностна характеристика. Твърди се, че контролираната инстанция не е 1 изпълнила задълженията си по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, тъй като показанията на свидетелите А., К., П. и Г. не са обсъдени поотделно и в съвкупността им, а съдържанието им е интерпретирано превратно.

Оплакването за наличие на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК е подкрепено с доводи, че подсъдимият не е годен субект на престъплението по чл. 219 от НК, тъй като не изпълнява работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество. Недоволството от размера на наложеното наказание е свързано с отчетените от съда отегчаващи обстоятелства и с подценяването на продължителността на наказателния процес и отказа на съда да го третира като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство.

При условията на алтернативност са направени искания за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане или за оправдаване на подсъдимия, а ако не бъдат възприети доводите за съществени нарушения на процесуалните правила и за неправилно приложение на закона – за индивидуализация на наказанието при условията на чл. 55 от НК.

Личната жалба на подсъдимия се позовава на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Доводите за неправилно приложение на закона повтарят тези в сезиращия документ, изходящ от защитника. Наред с това е застъпено становище, че А. е признат за виновен за нарушаване на нормативен акт – Закон за обществените поръчки (ЗОП), който не е бил действащ към момента на деянието. Оспорват се изводите на въззивната инстанция, че му е възложено да пази и управлява имуществото на Държавна агенция за бежанците (/наименование/) и че е бил длъжен да предотврати бракуването и унищожаването на хранителния продукт. Твърди се, че е налице вътрешно противоречие в актовете на долустоящите съдилища, тъй като е оправдан да е нарушил ЗОП, а в същото време се приема, че безстопанствеността се е изразила в сключване на инкриминирания договор за обществена поръчка. Поддържа се, че САС не е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото и е интерпретирал превратно свидетелските показания. Представен е собствен анализ на доказателствената съвкупност. Направено е искане за отмяна на първоинстанционната присъда и потвърждаващото я въззивно решение.

В съдебно заседание защитникът поддържа касационната жалба и пледира същата да бъде уважена.

Подс. А. поддържа личната си жалба и се солидаризира с аргументите на защитника си. Настоява да бъде оправдан.

Представителят на Върховна касационна прокуратура намира аргументите в жалбите за несъстоятелни. В същото време счита, че е налице противоречие между диспозитива и мотивите на първоинстанционната присъда досежно това дали подсъдимият е длъжностно лице по смисъла на чл.

93, т. 1, б. „а“ или б. „б“ от НК, с оглед на което пледира за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка 2 по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда № 5/10. 01. 2024 год. по н. о. х. д. № 3359/2020 год.

Софийски градски съд е признал подс. З. Й. А. за виновен в това, че за времето от 02. 12. 2015 год. до 22. 02. 2016 год. в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „б” от НК – главен секретар на /наименование/ нарушил задълженията си съгласно делегираните правомощия, регламентирани в чл. 6, ал. 1, чл. 7, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗФУКПС, не изпълнил задълженията си по т. 16 от длъжностната характеристика за длъжността главен секретар на /наименование/ и не положил достатъчно грижи за управлението и запазването на повереното му имущество и за възложената му работа и от това са последвали значителни щети за предприятието – /наименование/ в размер на 22 459,99 лева , поради което и на основание чл.

219, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил една година лишаване от свобода и глоба в размер на 1 000 лева, като на основание чл. 304 НПК го оправда л за останалите инкриминирани му нарушения.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото.

Съдебният акт е проверен по жалба на подсъдимия и с решение № 75/19. 02. 2025 год., постановено по в. н. о. х. д. № 635/2024 год. по описа на САС, е потвърден.

Касационните жалби са допустими, тъй като изхождат от легитимирани страни, депозирани са в срока по чл. 350, ал. 2 от НПК и с тях е атакуван съдебен акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледани по същество, същите са частично основателни.

Доводите, свързани с наличието на съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, следва да бъдат обсъдени на първо място, доколкото евентуалното им наличие би имало за последица отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане без да се дължи отговор на останалите оплаквания на страните по приложение на закона и справедливостта на наказанието.

Непредубеденият прочит на въззивния съдебен акт не дава основание да бъде възприета поддържаната от защитата теза за липса на мотиви. Недоволството на подсъдимия и защитника му се основава на обстоятелството, че САС, също както и първата инстанция е сторила това, е възприел фактологията, описана в обвинителния акт. Тези фактически констатации обаче са направени не чрез механичното пренасяне на съдържанието на обвинителния инструмент в неговата цялост, а са последица от внимателен и задълбочен собствен анализ на свидетелските показания, писмените доказателства и доказателствени средства и на експертните заключения, вследствие на който второстепенният съд е достигнал до извод, аналогичен на направения в първоинстанционната присъда, че обвинението е 3 доказано по несъмнен и категоричен начин. Въз основа на тези факти контролираната инстанция е направила изводите си относно правната квалификация на деянието. Изложени са пространни съображения за наличие на обективните и субективни признаци на състава на престъплението по чл.

219 от НК. Обсъдени са възраженията на страните по фактите и правото и са посочени основанията за възприемането им или за отхвърлянето им като несъстоятелни. Най-сетне, съобразявайки смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, въззивният съд е обективирал и заключението си относно вида и размера на наказанието. Ето защо не може да се приеме, че са допуснати съществени отклонения от стандарта, заложен в чл. 339 от НПК, които да налагат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.

Неоснователни са и твърденията както на защитата, така и на държавното обвинение, че контролираната инстанция не е съзряла съществуващи противоречия в първоинстанционната присъда, които препятстват подсъдимия да разбере какви са основанията за осъждането му.

На първо място, не е налице несъответствие между диспозитива и мотивите относно длъжностното качество на А.. Първата инстанция е изложила съображения за това, че поначало подсъдимият е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК, но наред с това е обосновано и наличие на длъжностно качество по чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, като е посочено, че по силата на длъжностната характеристика и на издадените от председателя на /наименование/ заповеди №№ 03-486/11. 06. 2015 год., 03-487/11. 06. 2015 год. и 03-901/19. 11. 2015 год. на касатора е възложено пазенето и управлението на имуществото на агенцията във връзка с доставката на материални ресурси, организирането, провеждането и възлагането на обществени поръчки по реда на ЗОП, сключването договори за изпълнение на обществени те поръчки и организиране и контролиране на изпълнението им. Тези съображения са залегнали и в основата на изводите на САС по правото.

Не се установява и претендираното противоречие между осъдителната и оправдателната част на съдебните актове. В жалбата на защитника се твърди, че такова е налице по отношение на чл. 8, ал. 2 от Закона за администрацията и чл. 10, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник на /наименование/, доколкото същите предписват упражняване на контрол и в същото време е прието, че подсъдимият не е осъществил такъв, а в тази на А. акцент е поставен върху признаването му за невинен досежно обвинението по чл. 90, ал. 1 от ЗОП. Основанията за оправдаване по обвинението за нарушение на първите две разпоредби са свързани само и единствено с невъзможността да запълнят бланкетната норма на чл. 219 от НК поради твърде общото им съдържание. Колкото до инкриминираното нарушение на чл. 90, ал. 1 от ЗОП, прието е, че макар да не са били налице предпоставките за сключване на договор по този ред, нарушението не се намира в причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици. В същото време безспорно е установено, че въпреки ясно изразеното несъгласие на свидетелите В.А. и Г.М. с параметрите на обществената поръчка подсъдимият 4 е взел решение за сключване на договор с предмет доставка на хранителни продукти, сред които и инкриминираните 8 000 килограма телешки колбас и с клауза за доставяне на цялото количество наведнъж, както и че въпреки многократното обсъждане на въпроса за изтичащия му срок на годност при намаляващ брой на изхранваните бежанци, А. е останал пасивен и не е предприел действия за предотвратяване на бракуването му.

Несподеляеми са и доводите, отнасящи се до аналитичната дейност на въззивната инстанция. Следва да се отбележи, че голяма част от възраженията, особено в жалбата на подсъдимия, по своето естество са такива за необоснованост на съдебния акт. Същата обаче не е сред касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК и това законодателно разрешение е свързано със спецификата на касационното производство и правомощията на върховната инстанция по наказателни дела, която е съд само по правото, но не и по фактите. Единственото изключение от това правило се съдържа в чл. 354, ал. 5 от НПК, но описаното по-горе процесуално развитие на делото го оставя извън посочената хипотеза. Ето защо тези на тези оплаквания няма как да бъде даден отговор от настоящия съдебен състав.

Контролираната инстанция е изградила вътрешното си убеждение при спазване на правилата, гарантиращи формалната му правилност, а възприетата хронология на събитията е изведена въз основа на валидно събрани и надлежно проверени доказателствени източници. Свидетелските показания и обясненията на подсъдимия, както и изобилните писмени доказателства и доказателствени средства са интерпретирани съобразно действителните им смисъл и съдържание без да им се придава значение, каквото те не притежават.