Решение № 260015 от 05.05.2022, Окръжен съд - Ловеч

Р Е Ш

Е Н И

Е

Гр.Ловеч, 05.05.2022 година

ЛОВЕШКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в открито заседание на двадесет и шести април, две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.ПОЛЯ ДАНКОВА

2.ПЛАМЕН

ПЕНОВ при секретаря Даниела Кирова като разгледа докладваното от съдия Данкова в.гр.д. № 360 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

Подадена е въззивна жалба№1410|/10.03.2020 г. на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, с която се обжалва горепосочения съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен в частта, с която съдът уважил претенцията на В.. В тази насока се твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил нормата на чл. 179, ал. 4 от ЗМВР относно приложимостта на законовите и подзаконовите актове по отношение на държавните служители в МВР. Твърди, че спрямо последните не се прилага НСОРЗ, както и че липсата на норма в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., която да урежда трансформацията на нощен в дневен труд, не може да се разглежда като празнота в нормативната уредба. На следващо място релевира, че първоинстанционният съд не е направил разграничение между допълнително възнаграждение за положен извънреден труд и допълнително възнаграждение за нощен труд, поради което са неправилни и крайните му изводи. Сочи, че от доказателствата по делото не се установява да е полаган труд от служителя в повече от установеното за него работно време и такъв труд да е останал незаплатен. Моли съдебният акт да се отмени в обжалваната част, като претенцията се отхвърли и по отношение на уважената ѝ част. Претендира разноски.

Въззиваемият не е представил в срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не изпраща представител.

Въззиваемият, редовно призован, в съдебно заседание не се явява, за него се представлява от адв. В.В. ***. Моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна.

От представените доказателства по гр.д. №763/2018 г. на Районен съд –гр.Тетевен, от становището на страните в процеса, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

Постановено е съдебно решение № 50 от 21.02.2020 г. по гр. д. № 763 по описа за 2019 г. на Районен съд – Тетевен, съдът на основание чл. 178, ал.

1, т. 3 във вр. с чл. 187, ал. 6 от ЗМВР е осъдил Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ да заплати на И.С.В. сумата в размер на 1 687,74 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 07.10.2016 г. – 07.10.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен труд, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на иска /07.10.2019 г./ до окончателното изплащане на вземането, като отхвърлил иска до пълния претендиран размер от 1736,41 лв., а именно за 48,67 лв. Присъдени са разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 лв., а на основание чл.78, ал.6 от ГПК въззивникът да внесе по сметката на ТPC държавна такса върху уважения иск в размер на 67.50 лв. и 120 лв. за изплатения от бюджета на съда депозит за ССчЕ.

Предмет на въззивен контрол е атакуваното съдебното решение № 50 от 21.02.2020 г. по гр. д. № 763 по описа за 2019 г. на Районен съд – Тетевен,в частта в която е уважен иска.Съдебният акт е валиден и допустим, но след като обсъди приложените писмени доказателства настоящата инстанция счита, че е неправилен и следва да бъде отменен, а вместо него да бъде постановено отхвърляне на иска.

На 27.02.1997 г. И.В. е назначен, а на 10.03.1997 г. е встъпил в длъжност „водач на СА“ в „Пожарогасене“- РСПО-Тетевен. Представен е и акт на 31.10.2014 г. за встъпване в длъжност „ВСА 1 ст“, РСПБЗН - Тетевен. Ив.В. се е запознал със специфична си длъжностна характеристика на 30.07.2016 г.

От представените по делото протоколи и платежни бележки за процесния период на името на въззиваемия се установява заплащаното трудовото възнаграждение и периода на положен труд.

Представено е заключение по съдебно-счетоводната експертиза което съдът възприема доколкото съответства на правните изводи по казуса.За времето от 07.10.2016 г. до 07.10.2019 г.въззиваемият е полагал труд при работодателя,като общия брой часове, положени като нощен труд са 1688, а изчислената от вещото лице паричната равностойност на часовете положен извънреден труд след преобразуване на нощен към дневен труд е общо 1687.74 лева.

Издадена е заповед № 8121з – 791 от 28.10.2014 г. на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1 ЗМВР на Министъра на вътрешните работи въз основа на Наредба № 821з – 407/11.08.2014 г. за реда за организиране и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурството, времето за отдих и почивка на държавните служители на МВР. По-късно е изготвена и заповед № 8121з – 40/15.01.2015 г. на основание чл. 179, ал.

2, вр. ал. 1 ЗМВР на Министърът на вътрешните работи. Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. за определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители в Министерството на вътрешните работи е изменена със Заповед № 8121з-40 от 15.01.2015 г. (отменена с Решение № 1694 от 17.02.2016 г. на Върховния административен съд - ДВ, бр. 17 от 2016 г.. Заповед № 8121з-663 от 5.06.2015 г. е отменена с решение № 5579 ОТ 3 МАЙ 2017 Г. по административно дело № 12935 ОТ 2016 Г. , а

Заповед № 8121з-437 от 28.04.2016 г. е отменена с Решение № 5937 от 12.05.2017 г. на Върховния административен съд - ДВ, бр. 49 от 2017 г.).

Предявена е в настоящето производство облигационна претенция за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд/преобразуван от нощен труд/ за периода от 07.10.2016 г. до 07.10.2019 година в размер на сумата 1687.74 лева, ведно с мораторна лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата по него. Съдът приема, че е сезиран с иск по178,ал.1,т.3 от ЗМВР във връзка с чл. 179, ал. 1от ЗМВР. Въззиваемият е работил на ВСА І ст. „водач самоходна техника “, група ПСД в РД”ПБЗН”-Тетевен при МВР-Ловеч при сумарно изчисляване на работното време съобразно вида и спецификата на дейността, която изпълнява.

В разпоредбата на чл. 187 от ЗМВР е определена нормалната продължителност на работното време на държавните служители на МВР, а в чл. 187,ал.2 от ЗМВР е посочено, че работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24 часа се изчислява сумарно за тримесечен период, установена е възможност за полагане на нощен труд от 22.00 до 6.00 часа като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24-часов период. Изрично е предвидено, в чл.

187,ал.9 от ЗМВР, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Подзаконовата нормативна уредба на нощния труд се развивала с уреждане на нощния труд по НАРЕДБА № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /отм.- обн., ДВ, бр. 69 / 19.08.2014 г., - отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г./. В чл. 31,ал.2 на Наредбата е конкретизирано, че положения нощен труд се умножава по 0.143 и полученото число се се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период .В последствие е приета Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. /отм.

ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г., с Решение № 1512 от 11.02.2016 г., постановено по адм. д. № 7493 по описа за 2015 г. на ВАС, IV o. и Решение № 8585 от 11.07.2016 г., постановено по адм. д. № 5450 от 2016 г. на ВАС, V- чл. състав/ и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. /отм. ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г. и бр. 4 от 14.01.2020 г. с Решение № 16766 от 10.12.2019 г., постановено по адм. д. № 8601 по описа за 2019 г. на ВАС, V- чл. състав, I-ва колегия/. Чрез тези подзаконови нормативни актове, първоначално е било уредено полагане на нощен труд и неговото заплащане, а впоследствие е имало период, когато подходът на законодателят не е предвиждал такова заплащане. Същевременно заплащането на извънреден труд е последователно установено, както в разпоредбите на ЗМВР, така и в подзаконовите нормативни актове.

Съдът приема, че с действащия специален закон

– чл. 179,ал.1 от ЗМВР е била преодоляна празнотата в закона относно начина на формиране на допълнителното възнаграждение за нощен труд, поради което не може да се обоснове неговото преизчисляване в извънреден труд.. Настоящата инстанция счита,че разбирането на законодателят относно полагането и заплащането на нощен труд за държавните служители при МВР е претърпяло изменение - по ЗМВР/отм./ не се съдържало, но в чл. 179 от действащия ЗМВР за процесния период е уредено. В чл. 187,ал.1от ЗМВР е определена нормалната продължителност на работното време на държавните служители на МВР, а в чл. 187,ал.3 от ЗМВР е сумарното изчисляване.В цитираната разпоредба на чл. 187,ал.3,пр.последно от ЗМВР изрично е предвидено,че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл. 187,ал.5,т.2 от ЗМВР е вписано,че възнаграждение за извънреден труд се дължи за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.. Същевременно редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Разрешава се полагането на извънреден труд до 25 часа на тримесечен период и до 100 часа годишно, над ограниченията по чл.

187, ал. 7, при бедствия и други извънредни ситуации-187а от ЗМВР. Извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение-чл. 187,ал.6 от ЗМВР.

Следователно в закона-ЗМВР има ясно и точно разграничение между нощен труд-чл. 179 от ЗМВР и извънреден такъв-чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР, конкретизиран е вида им, часовете разрешен извънреден труд и е посочено, че реда за отчитане, компенсиране ,организация, разпределение се определя с подзаконов нормативен акт – Наредба по чл. 187,ал.9 от ЗВМР.

Ищецът-въззиваем има качеството на длъжностно лице по смисъла на член 142,ал.1,т.1 от ЗМВР - държавни служители – органи по пожарна безопасност и защита на населението. Настоящият състав счита, че относно правоотношенията,в това число и заплащането на допълнителни възнаграждения на тази категория държавни служители са приложими разпоредбите на Закона за Министерство на вътрешните работи и подзаконовата нормативна база към него, тъй като се касае до специален закон и той изключва общите разпоредби. За разлика от закона за МВР/отменен/, в който не е имало уреждане на нощния труд, в действащия към процесния период Закон за Министерство на вътрешните работи нощния труд на тази група държавни служители изрично е предмет на самостоятелна разпоредба-чл. 179,ал.1 от ЗМВР.За този вид труд се полага допълнително възнаграждение и е посочено, че условията реда и размера за изплащане му се определя с Наредба на министъра на вътрешните работи и негова заповед.С измененията на правната норма на чл. 179 /с ДВ бр. 97/2017 г.,бр.34/2019 г./ се детайлизира реда за определяне на възнагражденията. При това положение за процесния период е несъстоятелно да се обсъжда съществуването на празнота в закона и приложимост на общите разпоредби на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Действително проследявайки хронологично действието на подзаконовата уредба съдът установява нейната динамика.