Решение № 10029 от 29.05.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 40077/2024
- Вид
- Решение № 10029
- Подписан
- 29.05.2025
- Състав
- ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ КАЦАРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150, ал. 1 и ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 и ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 153, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 10029 гр. С., 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20241110140077 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. чл. 153, ал. 1 Закон за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба с вх. № 215163/01.07.2024 г., подадена от „Т. С.“ ЕАД, в която се твърди, че в периода 01.05.2020 г. – 01.04.2022 г. ищцовото дружество е доставяло до топлоснабден имот съсобственост на ответниците с адрес: гр. С., район „И“, ж.к. „Д“, бл. 33, вх. Г, ет. 1, ап. 70 /с абон. № 111129/ топлинна енергия, която останала незаплатена. В посочения период действали Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т. С.“ ЕАД на клиентите за битови нужди в гр. С., които били публикувани във в-к „Монитор“ и влезли в сила на 10.07.2016 г., в чийто чл. 33 е разписано задължението на потребителите, каквато се явявали и ответниците, да заплащат месечните си задължения в 45 – дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасяли. Имали задължение за заплащането на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 на потребеното количество топлинна енергия за отчетения период в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасяли. При неизпълнение в срок, следвало да заплатят на продавача на топлинна енергия законна лихва за забава Етажната собственост, в която се намирал топлоснабденият имот сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение с „Нелбо“ ЕАД. Това дружество извършвало разпределението на топлинната енергия на базата реален отчет. За топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки.
Предвид изложеното ответниците дължали следните суми: 1 902, 48 лв. – главница за доставена в периода 01.05.2020 г. – 01.04.2022 г., но незаплатена топлинна енергия, заедно със законна лихва върху главницата от 01.07.2024 г. /датата на подаване исковата молба/ до окончателното плащане; 234, 23 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 15.08.2023 г.; 37, 42 лв. – главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. – 01.04.2022 г., заедно със законната лихва от 01.07.2024 г. до окончателното изплащане и 8, 67 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 15.08.2023 г. Всички тези суми се претендират от следните ответници, при следните квоти:
С. Г. Н. с квота 3/18, конкретно: 317, 08 лв. - главница за доставена в периода 01.05.2020 1 г. – 01.04.2022 г., заедно със законна лихва върху главницата от 01.07.2024 г. /датата на подаване исковата молба/ до окончателното плащане; 39, 04 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 15.08.2023 г.; 6, 24 лв. – главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. – 01.04.2022 г., заедно със законната лихва от 01.07.2024 г. до окончателното изплащане и 1, 44 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 15.08.2023 г.
К. А. Н. с квота 9/18, конкретно: 951, 24 лв. - главница за доставена в периода 01.05.2020 г. – 01.04.2022 г., заедно със законна лихва върху главницата от 01.07.2024 г. /датата на подаване исковата молба/ до окончателното плащане; 117, 11 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 15.08.2023 г.; 18, 70 лв. – главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. – 01.04.2022 г., заедно със законната лихва от 01.07.2024 г. до окончателното изплащане и 8, 35 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 15.08.2023 г.
М. Г. Н. с квота 3/18, конкретно: 317, 08 лв. - главница за доставена в периода 01.05.2020 г. – 01.04.2022 г., заедно със законна лихва върху главницата от 01.07.2024 г. /датата на подаване исковата молба/ до окончателното плащане; 39, 04 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 15.08.2023 г.; 6, 24 лв. – главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. – 01.04.2022 г., заедно със законната лихва от 01.07.2024 г. до окончателното изплащане и 1, 44 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 15.08.2023 г.
Алекснадр Г. Н. с квота 3/18, конкретно: 317, 08 лв. - главница за доставена в периода 01.05.2020 г. – 01.04.2022 г., заедно със законна лихва върху главницата от 01.07.2024 г.
/датата на подаване исковата молба/ до окончателното плащане; 39, 04 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 15.08.2023 г.; 6, 24 лв. – главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. – 01.04.2022 г., заедно със законната лихва от 01.07.2024 г. до окончателното изплащане и 1, 44 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 15.08.2023 г.
Претендират се разноски.
Ответникът А. Г. Н. редовно уведомен на 03.12.2024 г., не подава отговор в законоустановения срок.
Ответницата С. Г. Н. редовно уведомена на 03.12.2024 г., не подава отговор в законоустановения срок.
Ответницата М. Г. Н. редовно уведомена на 03.12.2024 г., не подава отговор в законоустановения срок.
Ответникът К. А. Н. оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за настъпила погасителна давност за периода преди 01.07.2024 г. с оглед датата на подаване исковата молба. Счита, че по делото липсват доказателства, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, въпреки представения с исковата молба нотариален акт от 1974 г., тъй като същият бил съставен преди повече от 50 г. и касаел трети-неучастващи по делото лица.
Представеното заявление от 19.07.2022 г. било неотносимо към спора. Ищцовото дружество не следвало да претендира заплащането на таксата за услугата дялово разпределение, тъй като тази услуга бил извършвана от друго търговско дружество. В представения договор за извършване на дялово разпределение, сключен между ищеца и „Нелбо“ ЕАД не била посочено сградата, където се намирал процесния топлоснабден имот да е част от предмета на договора. Оспорва се дължимостта на лихвата за забава, тъй като по делото не било доказано на коя дата ищецът е публикувал фактурите, съдържащи процесните задължения на своята интернет страница. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Изразява се несъгласие с искането на ищеца за компенсиране на разноските. В отговора на исковата молба е направено възражение срещу искането за допускане на СТЕ и ССчЕ, тъй като не се оспорвали фактите и обстоятелствата, за които те били допуснати.
От фактическа страна съдът установява следното:
2
По делото е представен Нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55 от ЗПИНМ № 1473, том VIII, нотариално дело № 73/1974 г., в което е посочено, че И.Й. Н. и Атанас А. Н. са собственици на апартамент № 70 с адрес: гр. С., ж.к. „Червена звезда“, бл.
33, ет. 1.
В Удостоверение № 94-01-87/18.03.2011 г., издадено от Столична община, район „И“ е посочено, че кв. „Червена звезда“ е със сегашно наименование „Д“.
С Постановление за налагане на възбрана № 579 по изпълнително дело № 20178630404110 по описа на ЧСИ с рег. № 863 от 20.12.2019 г. е наложена възбрана на имот – собственост на И.Й. Н. върху 4/6 идеални части от апартамент № 70, намиращ се в гр. С., ж.к. „Д“, бл. 33, вх. 1, ет. 1, ап. 70.
Представено е Удостоверение за наследници с изх. № 0122/27.01.2021 г., издадено от СО, район „И“, в което е посочено, че наследници на починалия на 26.04.1998 г. Атанас А. Н. са К. А. Н. /син/, С. Г. Н., А. Г. Н. /син/ и М. Г. Н. /дъщеря/.
Представено е Удостоверение за наследници с изх. № 0120/ 27.01.2021 г., издадено от СО, район „И“, в което е посочено, че наследници на починалата на 19.02.2020 г. И.Й. Н. са К. А. Н., А. Г. Н. и М. Г. Н..
Представен е протокол за проведено на 31.07.2002 г. Общо събрание на етажна собственост с адрес: гр. С., ж.к. „Д“, бл. 33, вх. Б за избор на „Нелбо инженеринг“ ООД извършване на услугата „дялово разпределение“ за жилищата в сградата и за монтиране на топломери.
По делото се съдържа и Договор при Общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в Закон за енергетиката № Д-0-68/03.06.2020 г., сключен между „Т. С.“ ЕАД /възложител/ и „Нелбо“ АД /изпълнител/ с предмет извършване на услугата дялово разпределение в сградите етажна собственост по приложен списък.
Ищецът е представил и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.“ ЕАД на клиенти в гр. С., публикувани във в. „Монитор“ на 11.07.2016 г.
В кориците на делото се съдържат: Обща фактура № 1009746547/30.06.2021 г. за абонатен № 111129 за начислена сума в размер на 66, 70 лв. за периода 01.04.2020 г. – 30.04.2021 г. и Обща фактура № 1016624140/30.06.2022 г. за абонатен № 111129 за начислена сума в размер на 1 173, 73 лв. за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г.
Третото лице-помагач по делото на страната на ищеца „Нелбо“ АД е представило: изравнителна сметка за периода 05.2020 г. – 04.2021 г.; изравнителна сметка за периода 05.2021 г. – 04.2022 г.; талон за отчетен периода 2020 г. – 2021 г. от дата 17.05.2021 г., носещ подпис на клиент и талон за отчетен периода 2021 г. – 2022 г. от дата 29.04.2022 г., носещ подпис на клиент.
По делото е изслушано и прието заключението по допуснатата ССчЕ, в което е посочено, че след справка в счетоводството на ответното дружество липсват данни за извършени плащания за процесния период по сумата, предмет на спора. Общо начислените и незаплатени суми са в размер на 1 902, 48 лв. За услугата дялово разпределение дължимото е в размер на 37, 42 лв. и лихва в размер на 8, 67 лв. Законната лихва върху главницата за доставена топлинна енергия е в размер на 242, 90 лв. общо неплатените суми са в размер на 2 182, 80 лв., от които 1 902, 48 лв. – главница за периода 01.05.2020 г. – 01.04.2022 г.; 234, 23 лв. лихва за забава за периода 15.09.2021 г. – 15.08.2023 г. За извършена услуга дялово разпределение дължимата главница е в размер на 37, 42 лв. за периода 01.07.2020 г. – 01.04.2022 г. и 8, 67 лв. за периода 15.09.2020 г. – 15.08.2023 г.
Според изслушаната и приета по делото СТЕ за процесния период до топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия. В жилището не е имало отоплителни тела, а само щранг-лира в банята и два броя водомери за топла вода. Топлинната енергия отдавана от щранг-лирата е изчислявана по т. 6.5 от Приложението към Наредба № е-РД-04-1. Топлата вода е изчислявана по реален отчет по т. 5.2. от Приложението към Наредба № е-РД-04-1.
3
Доставяната до сградата топлинна енергия е отчитана със сертифицирани уреди.
Топлопреносното предприятие е приспадало загубите на топлинна енергия. Дължимата сума по ФДР е 1 929, 77 лв. Сумата по фактурите е в размер на 2 380, 35 лв. Сумата за получаване е в размер на 450, 63 лв.
От правна страна съдът намира следното:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.