Решение № 169 от 04.11.2024, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Попово, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Поля П. Иванова при участието на секретаря Десислава Н. Банкова като разгледа докладваното от Поля П. Иванова Гражданско дело № 20233520100453 по описа за 2023 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правна квалификация по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл.9 от ЗПК, вр. чл. 141, вр. чл.

138 от ЗЗД.

Ищецът Кооперативно сдружение „*****“ – гр.Попово, представлявано от Х. Ц. Ц., действащ чрез пълномощник: адв. Ц. Х. от ТАК, твърди в исковата молба, че с Договор за заем № 2541/07.02.2020 г. предоставил в заем на ответника И. Е. Т. сума в размер 1500.00 лв. срещу поето от последния задължение да върне получената сума, заедно с лихвата и разходите, съобразно уговорения погасителен план, неразделна част от договора.

Договорът за заем бил обективиран в два писмени документа, именувани договор за паричен заем, като всяка страница била подписана от заемополучателя И. Т..

Срокът на заема бил от 07.02.2020 г. до 07.02.2022 г. Уговореният лихвен процент и разходите за заема били 19%, а таксите и комисионните в полза на заемодателя били уговорени на 3%. Освен това било уговорено, че при неизпълнение на плащане съгласно погасителния план, длъжникът дължал неустойка в размерна 10%. Уговореният ГПР бил 21%.

Задължението на заемополучателя Т. по договора за заем било обезпечено с поръчителството на ответника С. А., който се задължил да отговаря солидарно със заемополучателя за всички задължения по договора за заем.

Тъй като задълженията по договора за заем не били изпълнени, ответниците били поканени да ги заплатят, но те не сторили това.

Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците солидарно да заплатят на ищцовата страна сумата 2738.62 лв., в т.ч.: 1427.50 лв.

– просрочена главница и 1311.12 лв. – просрочена лихва по договор за заем № 2541/07.02.2020 г. за периода 08.02.2020 г. – 04.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението Претендира разноски.

1

В съдебно заседание поддържа предявените искове чрез пълновощник: адв. Ц. Х. от ТАК.

В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК, ответниците не са подали писмени отговори, не са изразили становища по предявените искове, не са представили доказателства, не са направили доказателствени искания, не са оспорили представените с исковата молба писмени доказателства.

В съдебно заседание се явява ответникът И. Е. Т. и признава изцяло предявените искове. Ответникът С. М. А. не се явява, не изпраща представител, не изразява становище по предявените искове.

Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Няма спор по делото, че между ищцовата страна, като заемодател и ответника И. Е.

Т., като заемополучател, е сключен Договор за заем № 2541/07.02.2020 г. Според договора заемодателят предоставя на заемополучателя заем в размер на 1500 лв., за срок на издължаване – до 07.02.2022 г., при лихвен процент – 19%, такси и комисионни – 3%.

Погасителните вноски се издължават всеки месец съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Съгласно приложения по делото погасителен план, последната погасителна вноска по договора е на 07.02.2022 г.

Договорът за заем е обезпечен с поръчителството на ответника С. С. М. А..

Няма спор, че заемът е усвоен изцяло на 07.02.2020 г. (видно от приложеното заверено копие на РКО).

Няма спор, че падежите на всички задължения по договора за заем са настъпили, но са останали неиздължени суми от заемополучателя.

От приложеното по делото извлечение-справка за заем № 2541/07.02.2020 г., издадено от ищцовата страна е видно, че към 04.08.2023 г. по горепосочения заем има следните задължения: 1427.50 лв. – просрочена главница и 1311.12 лв. – лихви.

Ответниците нито оспорват дължимостта на претендираните с исковата молба суми, нито представят доказателства за извършено плащане. Напротив, ответникът заемополучател И. Е. Т. изрично признава изцяло предявените искове, а ответникът С. М. А. не изразява становище по исковете.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Ищецът – Кооперативно сдружение „*****”, е регистриран като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 2 от ТЗ във връзка със ЗК, като от служебно направената от съда справка в Търговския регистър е видно, че в предмета му на дейност се включва и образуване на взаимоспомагателна каса за членовете на кооперацията, съгласно чл. 36 от ЗК.

Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗК: „По решение на общото събрание може да се образува взаимоспомагателна каса за членовете на кооперацията“. А съгласно чл. 4, т. 3 от Закон за кредитните институции: „разпоредбите на този закон не се прилагат за взаимоспомагателните каси, които предоставят заеми само на свои членове за сметка на направени от тях и на техен риск вноски“.

За уважаване на предявените искове ищецът носи тежестта да докаже, че договорът за заем и поръчителство са валидно сключени и действителни, че ищецът е изправен кредитор по договорите, че ответниците имат ликвидно и изискуемо задължение за връщане на претендираните суми по договорите за заем и поръчителство и в претендираните размери.

2

В конкретния случай безспорно е установено от приложените по делото писмени доказателства, както и предвид признанието на иска, направено от ответника Т., че последният не е изпълнил задълженията си за погасяване на предвидените в договора за заем погасителни вноски и както към датата на подаване на исковата молба, така и към датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция има задължения в размер 1427.50 лв. – просрочена главница и – 1311.12 лв. – лихви за периода 08.02.2020 г. – 04.08.2023 г. При това положение, този ответник се явява неизправен длъжник по договора за заем. Падежите на задълженията за заплащане на всички погасителни вноски по договора са настъпили, но са останали неизпълнени задължения в горепосочените размери.

По отношение на втория ответник – С. А., е приложима разпоредбата на чл. 138 от ЗЗД, според която: „с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този договор трябва да бъде извършен в писмена форма‘‘. В случая, договорът с поръчителя е сключен в писмена форма, задължението, за което поръчителят отговаря, е действително и съобразно поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник.

Няма данни по делото поръчителят да е противопоставял на кредитора възражения, принадлежащи на длъжника, нито да е правил изявление за прихващане с вземане на длъжника към кредитора.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявените искове са основателни и ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата 2738.62 лв., дължима по Договор за заем № 2541/07.02.2020 г., в това число: просрочена главница в размер на 1427.50 лв. и лихви за периода 08.02.2020 г. – 04.08.2023 г. в размер на 1311.12 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца и направените разноски в общ размер 682.54 лв., в това число: - 109.54 лв. – заплатена държавна такса и – 573.00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА И. Е. Т., ЕГН **********, от гр. ***** и С. М. А., ЕГН **********, от гр.

******, СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на К. С. "П. Б.-П."‘ , ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. ******, представлявано от председателя Х. Ц. Ц., сумата 2738.62 л в . (две хиляди седемстотин тридесет и осем лева и 62 ст.), представляваща общо задължение по Договор за заем № 2541/07.02.2020 г., обезпечен с поръчителство, в това число: - 1427.50 лв. (хиляда четиристотин двадесет и седем лева и 50 ст.) – просрочена главница и – 1311.12 лв. (хиляда триста и единадесет лева и 12 ст.) – лихви за периода 08.02.2020 г. – 04.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и солидарно да заплатят сумата 682.54 лв. (шестстотин осемдесет и два лева и 54 ст.) – направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Търговищки окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Попово: _______________________

3

4