Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 769 от 09.10.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1314/2025
Вид
Решение № 769
Подписан
09.10.2025
В сила
09.10.2025
Състав
Вяра Иванова Камбурова, Галя Василева Белева, Донка Янкова Русинова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 769 гр. Бургас, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20252100501314 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Образувано е по жалба на И. Т. Ч., ЕГН **********, представлявана от адв. Стефан Станимиров Стефанов, със съдебен адрес гр. София, п.к. 1000, ул. “Г.С. Раковски“ № 165, ет.2, против постановление от 7.04.2025г. по изпълнително дело № 20247040400164, с което ЧСИ И. Миндова е отказала да намали приетото от нея с постановление от 21.02.2024г. като разноски по изпълнението за сметка на длъжника юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Жалбоподателят твърди, че постановлението е неправилно.

Сочи, че след връчване на поканата за доброволно изпълнение е заплатила изцяло претендираните суми, като впоследствие е възразила срещу приетите разноски в изпълнителното дело като изцяло недължими,, респективно прекомерни и неоснователни, като е поискала същите да бъдат редуцирани до законоустановените минимални размери, а именно- 50 лв. Намира, че в случая е налице злоупотреба с права, тъй като взискателят по едно и също време образувал три отделни изпълнителни дела при един и същи ЧСИ за вземанията си за главница, лихви и разноски по ч.гр.д.№653 на РС Несебър, прераснало в гр.д.№1217/21г. на РС- Несебър и МГД №475/2023г. на ОС- Бургас. Сочи се, че тъй като исканията по трите отделни изпълнителни дела касаят едно и също задължение, претендирано от „Топлофикация София“ ЕАД, жалбоподателката намира, че не би следвало за всяка сума поотделно взискателя да образува изпълнителни дела и да кумулира разноски в тежест на длъжника. Сочи още, че по всяко образувано изпълнително дело са начислени разноски в максимален размер, с цел на ЧСИ да се плаща за всяко изпълнително дело отделно, като изтъква, че това е практика на взискателя, която не следва да бъде толерирана от съда.

На второ място, в условията на евентуалност се иска намаляване на юрисконсултското възнаграждение до минималния размер от 50 лв., установен в чл.27, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, поради това, че същото е прекомерно и несъобразено с фактическата и правна сложност на делото, доколкото действията на 1 юрисконсулта се изразяват единствено в подаването на молба за образуване на изпълнително дело.

Моли обжалваното постановление да бъде отменено в частта относно присъденото юрисконсултско възнаграждение, а в евентуалност- същото да бъде намалено до размер от 50 лв. Претендират са разноски за настоящото производство в размер на 480 лв. та основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

Ответникът “Топлофикация София“ ЕАД, представляван от юрисконсулт Каратотева, е представил писмени възражения, с които оспорва жалбата като неоснователна.

Сочи се, че изпълнителното дело е образувано по молба, в която са посочени конкретни изпълнителни способи, като е направено упълномощаване на ЧСИ по реда на чл.18 от ЗЧСИ. Счита, че приетото от ЧСИ юрисконсултско възнаграждение е изчислено законосъобразно по правилата на чл.27, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като същите не надвишават установения максимален размер, поради което намира, че същите не била могли да бъдат прекомерни. Сочи, че не може да се приеме, че процесуалното представителство на взискателя се изчерпва с молбата за образуване на изпълнителни действия, тъй като по време висящността на изпълнителното дело се осъществява непрекъснато процесуално представителство и е необходимо извършването на множество допълнителни действия- допълнителни становища, възражения, какъвто е и настоящия случай. Затова намира, че присъденото юрисконсултско възнаграждение е в абсолютно оправдан размер. Сочи се, че образуването на три изпълнителни дела на база годни изпълнителни титули не води до злоупотреба с право или до промяна в тежестта на разноските. Развити са подробни съображения. Иска се жалбата да бъде отхвърлена.

По делото са представени мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които ЧСИ И. Миндова е изложила хронологично извършените изпълнителни действия и изразява становище за неоснователност на жалбата. Според ЧСИ юрисконсултското възнаграждение не надвишава предвидения максимален размер от 150 лв., определен на основание чл.27, ал.1 от Наредбата за изплащане на правната помощ. Изтъква, че фактическата и правна сложност на делото не може да се предвиди към момента на образуването му.

По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд намира следното:

Жалбата е подадена от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Подадена е в законоустановения срок по чл. 436, ал.1 ГПК /съобщението е връчено на 25.04.2025г., а жалбата е постъпила в кантората на ЧСИ на 7.05.2025г./ и е допустима. Ето защо същата следва да се разгледа по същество.

От фактическа страна се установява следното:

Изпълнително дело № 164/2024г. по описа на ЧСИ И. Миндова е образувано на 21.02.2024г. по молба на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД, представлявано от юрисконсулт Първанова, въз основа на изпълнителен лист № 167/3.07.2023г., издаден по гр.д.№ 1217/2021г. на РС- Несебър. От него е видно, че длъжникът И. Ч. е осъдена да заплати на взискателя сумата от 292,50 лв. за разноски по делото, както и 5 лв.- разноски за издаване на изпълнителен лист.

В молбата за образуване на изпълнителното дело е направено искане за извършване на справка в РБСС за банковите сметки и сейфове, след което да бъде наложен запор върху откритите такива, респективно- при липса на такива да бъде извършен опис и оценка на движимото имущество на длъжника. Със същата са възложени правомощия на ЧСИ по чл.18 от ЗЧСИ. Направено е искане за събиране на разноските в изпълнителното дело- 150 лв. юрисконсултско възнаграждение и 5 лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

Към молбата е приложено пълномощно.

С постановление от 21.02.2024г. ЧСИ Миндова е разпоредила да се образува изпълнително дело, конституирала е Държавата като присъединен взискател, разпоредила е извършване на справки за имущественото състояние на длъжника и да се връчи покана за доброволно на длъжника. С постановлението, ЧСИ е приела направените от взискателя 2 разноски, както следва: 144 лв.- обикновени такси и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Наложен е запор на банкова сметка на длъжника в УниКредит Булбанк АД.

На длъжника е изпратено съобщение за доброволно изпълнение на задълженията по изпълнителното дело в размер на 752,80 лв., което е получено от него на 31.03.2024г.

С молба от 11.04.2024г. длъжникът е направил искане за намаляване на приетите по изпълнителното дело такси и разноски поради прекомерност.

С постановление от 7.04.2024г. ЧСИ Миндова е постановила отказ да намали приетото юрисконсултско възнаграждение, по съображения, че същото не надвишава размерите, определени в чл.27, ал.1 от наредбата за изплащане на правната помощ. Със същото постановление са намалени приетите такси по изпълнението.

Не се спори, че задължението към взискателя е погасено чрез наложения запор, а изпълнителното дело е висящо само в частта за разноските.

Макар да не са представени доказателства от жалбоподателя, доколкото между страните не се спори, че взискателят се е снабдил с отделни изпълнителни листове срещу длъжника за присъдените му вземания за главница, лихви и разноски по гр.д.№1217/2021г. по описа на РС- Несебър, въз основа на които са образувани три отделни изпълнителни дела пред ЧСИ Миндова, настоящият съдебен състав приема за установено това обстоятелство.

При така установената фактическа обстановка, като съобрази доводите на страните и закона, Бургаският окръжен съд приема, че жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1, т.1 от ГПК „разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство; когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени“.

Според чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Цитираната правна норма намира приложение в изпълнителния процес, в който смисъл е определение № 403/01.12.2008г., постановено от ВКС по ч. гр. д. № 1762/2008г., V ГО.

Тъй като задължението към взискателя е погасено след образуването на изпълнителното дело и след наложения запор на банковата сметка на длъжника, последният дължи разноските по изпълнителното дело, извършени от взискателя.

Видно от разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК при преценката за прекомерност на присъденото възнаграждение за процесуално представителство следва да се вземат предвид фактическата и правна сложност на делото. Съдебната практика приема, че в тази преценка следва да се включи и действително извършената от пълномощника работа.

В конкретния случай изпълнителното делото не се отличава с правна и фактическа сложност, тъй като дългът е погасен непосредствено след налагането на запор върху сметката на длъжника. Единственото извършено от пълномощника на взискателя действие по изпълнителното дело се свежда до подаване на молба за образуване на изпълнително дело, посочване на изпълнителен способ и възлагане правомощия по чл.18 ЗЧС на съдебния изпълнител.

При така установените факти съдът намира, че с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото на процесуалният представител на взискателя следва да бъде определено възнаграждение в размер на 50 лв., колкото е минимума по чл.27, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Неоснователно е становището на ЧСИ, че след като не надвишава максималния размер, посочен в чл.21, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението на юрисконсулта не може да бъде намалявано.

3

Напротив, от обстоятелството, че възнаграждението не е фиксирано като абсолютна стойност, а на преценката на решаващия орган е дадена възможност да го определи в рамките от 50 до 150 лв., следва възможността същото да бъде редуцирано, при преценка на действително извършената работа и фактическата и правна сложност на делото.

Несъстоятелно е искането на жалбоподателя- длъжник изобщо да не бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение на пълномощника на „Топлофикация София“ ЕАД, поради злоупотреба с права, което е направено за първи път пред съда, въпреки, че в молбата до ЧСИ юрисконсултското възнаграждение е оспорено единствено като прекомерно.

Отделно от това следва да се посочи, че последицата от констатирана злоупотреба с права може да бъде претендирана нищожност на съответното процесуалноправно действие, или претенция за обезщетение за вреди, но не и лишаване на страната от възнаграждение за осъществено процесуално представителство.

По гореизложените съображения жалбата следва да бъде уважена, като обжалваното Постановление на ЧСИ Миндова се отмени в частта,в която е отказано намаляване на размера на приетото с Постановление от 21.02.2024г. юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.и тези разноски се намалят до минималния размер от 50 лв.

По искането за присъждане на съдебни разноски на жалбоподателя настоящият съдебен състав намира, че същото следва да бъде уважено само досежно платената държавна такса.

Разноски на страните за осъщественото процесуално представителство по настоящото дело от адвокат, респективно от юрисконсулт не се дължат с оглед трайната съдебна практика, която намира приложение и при обжалване действията на ЧСИ, според която не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за съдебни разноски в процеса относно разноските, който не е свързан с основния предмет на делото. В този смисъл са определение № 254/05.08.2020г. по ч. т. д. № 810/2020 г. на ВКС, първо т. о.; определение № 278/01.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1338/2020г. на ВКС, трето гр.о.; определение № 75/14.02.2019 г. по ч. гр. д. № 4561/2018 г. на ВКС, трето гр. о. и др. При така възприето искането на страните по делото за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство не следва да се уважава.