Решение № 16 от 10.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Пловдив, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Л. Стойчев при участието на секретаря Ваня Б. Казакова като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело № 20245300900300 по описа за 2024 година

Искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл.86 от ЗЗ, както и чл.500, ал.2 от КЗ.

Предявен е иск от Л. Г. К. с ЕГН **********, с адрес: *** против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, „Г.М.Димитров“ № 1, за заплащане на сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, поради обстоятелството, че синът й Г. К. е починал вследствие на пътнотранспортно произшествие на *** г. около *** часа на път ***, при което мотоциклет „Кавазаки“ с рег. № *** се блъска в отпред движещия се автомобил „Фиат“, модел „Скудо“ с рег. № ***, извършващ маневра „ляв завой“, вследствие на което е причинена смъртта на Г. К.. Също така се претендира от ищеца заплащане на сумата от 21 288,91 лв., представляваща обезщетение в размер на мораторна лихва върху платеното вече от застрахователя обезщетение от 50 000 лв. за периода от 12.06.2020 г., датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, до 19.04.2024 г. Освен това се желае и заплащане на имуществени вреди – разходи в размер на 2 066,12 лв., представляващи заплатени суми за цялостна организация на погребението и изработване на паметна плоча на починалия, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 12.06.2020 г. до окончателното изплащане. Твърди се от ищеца, че по случая на пътнотранспортното произшествие е образувано НОХД № 2392/2023 г. по повод на което подсъдимият П. Г. П., водач на мотоциклет „Кавазаки“, е признат за 1 виновен за това, че е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на Г. К.. В хода на съдебното производство е установено, че на К. са нанесени вреди, несъвместими с живота, поради което същият е починал на място. Твърди се причинно-следствена връзка между травматичните увреждания от настъпилото ПТП и причинената смърт на лицето. В исковата молба подробно се обосновава необходимостта от репарация на настъпилите неимуществени вреди във връзка с отношенията между ищцата и починалия й син. Не се спори от ищеца, че е заплатена сумата от 50 000 лв. от застрахователя, като се счита, че общият размер на обезщетението следва да бъде определен на 250 000 лв. и се претендират 200 000 лв. в настоящия процес. Подробно се посочват и обстоятелствата във връзка с настъпилите имуществените вреди, които се посочват в отделните пера и издадени по този повод фактури.

Ответникът изцяло оспорва иска, като единствено признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение по силата на наличие на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответника относно процесното МПС – мотоциклет „Кавазаки“ и че е отправено искане до застрахователя от ищеца за репарация на вредите.

Оспорва се фактическия състав на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД.

Оспорва се изцяло исковата молба по основание и размер. Оспорва се размерът на предявените искове. Твърди се наличие на съпричиняване на пътно-транспортното произшествие и вредите от страна на загиналия Г. К., който не е използвал предпазна каска или екипировка при инцидента, което е довело до неговата смърт. Оспорват се съществуващите отношения между ищцата и починалия й син във връзка с необходимостта от репарация на настъпили неимуществени вреди и изобщо се оспорват всички наведени от ищеца обстоятелства. Възразява се против размера на обезщетението, като се твърди, че същото е прекомерно.

По делото е предявен от ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, „Г.М.Димитров“ № 1 обратен иск при режим на евентуалност против третото лице помагач П. Г. П. с ЕГН **********, с адрес: ***, с който се желае да бъде осъдено това лице, ако се уважат главните предявени по делото искове, да заплати на застрахователя сумата от 26 000 лв., представляваща частичен иск от общо дължимата сума от 250 000 лв. – обезщетение заплатено от застрахователя за причинени неимуществени вреди, както и сумата от 2 066,12 лв., представляваща обезщетение заплатено от застрахователя за причинени на ищцата имуществени вреди, ведно със законната лихва, начиная от 20.04.2024 г. до окончателното изплащане. Твърди се от ищеца по обратния иска, че лицето, управлявало мотоциклет „Кавазаки“, П. Г. П., който е признат за виновен за настъпване на пътно-транспортното произшествие с влязла в сила присъда по НОХД № 2392/2023 г., е управлявал МПС, като не е притежавал валидна правоспособност за управление на съответната категория МПС. При 2 това положение се счита от ищеца по обратния иск, а именно застрахователят, че същият има право да ангажира регресната отговорност на П. Г. П. за заплащане от негова страна на евентуално заплатените от застрахователя на пострадалото лице – ищец по главния иск обезщетения. Установява се, че са заплатени 50 000 лв. в исковата молба по обратния иск от страна на застрахователя.

Ответникът по обратния иск П. Г. П. и трето лице помагач на страната на ответника не взима становище по главните и обратните искове, като предоставя на съда.

Пловдивски Окръжен Съд, ТО, ХVIIІ.с., като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Правното основание на предявените основни претенции е чл.432, ал.1 от КЗ. Според посочената новела увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните предпоставки на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този институт правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно изявени са деяние от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена застраховка “ГО”, което в случая е действие и следва да е противоправно, настъпила вреда в патримониума на ищеца, причинна връзка между активното поведение на делинквента и резултата, като това е обединяващия елемент завършващ фактическия състав.

В случая между страните е прието за безспорно обстоятелството, че е н а л и ц е валидно застрахователно правоотношение по силата договор застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответника относно процесното МПС – мотоциклет „Кавазаки“ и че е отправено искане до застрахователя от ищеца за репарация на вредите.

Установява се също така, че е налице окончателен акт, а именно присъда по НОХД № 2392/2023г. по описа на ОС Пловдив, с която се признава подсъдимият П. Г. П., роден на ***г. в ***, живущ в ***, ЕГН **********, за виновен в това, че на *** г. на *** – в землището на ***, при управляване на моторно превозно средство – мотоциклет марка „Кавазаки“ модел „3Х 6 Р“ с рег.№ ***, е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смърт на Г. Г. К. ЕГН **********, като деецът е управлявал без да има необходимата правоспособност. Чл. 300 от ГПК определя, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е 3 извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Поради това съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, преценени в светлината на акта на наказателния съд несъмнено води на извод за наличието на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД. Очевидно е налице виновно причинена вреда от страна на делинквента в неимуществената сфера на ищеца, като съществува и причинна връзка между активното поведение на делинквента, което е и очевидно противоправно, и настъпилия вредоносен резултат. /чл.300 от ГПК/

В тази посока са и констатациите на вещото лице Б. П. по назначената СМЕ, както и на вещо лице И. Г., които също несъмнено установяват причинно –следствената връзка между активното поведение на причинителя на ПТП и вредоносния резултат.

Основния спор, поради така изложените факти, който се формира по делото е относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52 прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда по справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на вредата не може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта интервенира в неимуществената сфера на пострадалите и е част от техния психо- емоционален статус. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието им следва да се извлече необходима информация за изпитваните от ищцата болки и страдания след настъпване на увреждането.

Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.

Това предполага отчитане не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/. По делото е разпитана свидетелката С. Б., която обективира в своите показания, които съдът изцяло кредитира, обстоятелствата на преживените от ищцата болки и страдания по повод 4 смъртта на сина й. Съдът не счита, че следва да се поставят под съмнение показанията на този свидетел, поради липсата на роднинска връзка с ищцата, като освен това са плод на непосредствени и лични впечатления. При определяне на окончателния размер на дължимото обезщетение съдът отчита установения от свидетеля факт, че ищцата е живеела със сина си, което обосновава извод за съществена промяна в начина на живот за майката и настъпване на негативни психологически последици. Също така следва да се отчете и обстоятелството, че семейно – психологическия модел в РБългария се отличава с взаимност, топлота, обич и взаимопомощ между членовете на семейството. По делото не са изложени някакви данни в подкрепа на становище, че отношенията между майка и син са били в някаква степен компрометирани, а напротив изведените от свидетелката данни са в другата посока, което определя извод за настъпили съществени афектационни проблеми и смущения за Л. К.. При липса на други данни по делото е обичайно да се приеме, че отношенията между майка и син са били от такъв характер, че смъртта на Г. К. е довел до психологическа травма за ищцат.

При съвкупния анализ на събраните доказателства и отчитайки посочените по – горе обстоятелства настоящият състав на съда намира, че справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищцата болки и страдания, във връзка с претърпените съществени увреждания, е в размер на 250 000 лева, което определя извод, че искът за неимуществени вреди за 200 000 лева е основателен с оглед извършеното плащане от застрахователя. При определяне на този размер съдът отчита и съдържанието на съдебната практика, която е ориентирана около този размер при присъждане на обезщетения при смърт.

Съдът намира за доказан и основателен иска за репарация на имуществените вреди. По делото са приложени изрични доказателства за направени разходи от ищцата /лист 153 до 156 по делото/, като очевидно е налице и причинна връзка между вредата в имуществената сфера на К. и процесното ПТП. Следва да се присъди и исковата сума в размер на законната лихва върху изплатеното обезщетение от 50 000 лева за периода на забаватаот уведомяването на застрахователя до изплащането.