Решение № 1600 от 15.12.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1600 гр. Пловдив, 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20225300502173 по описа за 2022 година

Обжалвано е решение №260347/03.06.20г. на Пловдивския районен съд, ХІV -ти гр. с., поставено по гр. д. №13501/20г. в частта, която се отхвърля предявения от „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1 иск да бъде установено по отношение на „Бергано“ ООД, ЕИК 160054968, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, 4000, район Централен, ул. „Иван Вазов“ № 12, че дължи незаплатени абонаментни такси за периода от 23.06.2017г. до 29.09.2017г. по договор за мобилни услуги от 29.05.2017 г. с партиден номер *** и Приложение 1 към него за услуга фиксиран интернет и телевизия за разликата от 69.42 лева до 97.02 лева; ведно със законната лихва върху сумата от подаването на заявлението в съда на 17.07.2020 г. до изплащането, както и претенцията от 624.49 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на стандартните месечни абонаментни такси и за невърнато оборудване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3860 от 20.07.2020г. по частно гр. дело № 8677/2020 г. на ПРС.

Жалбоподателят „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 моли съда да отмени решението на районния съд в обжалваната част и постанови друго, с което уважи изцяло предявените искове.

1

Въззиваемата страна „Бергано“ ООД, ЕИК 160054968 не взема становище.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

С исковата молба се претендира установяване дължимостта на сумите 97.02лв. представляваща сбор от месечни такси и потребление за използване на услуги по договор, посочен в обстоятелствената част, за периода 23.06.17г. – 22.11.17г. и 624.49лв. – неустойка за неизпълнение на същия договор за предоставено на абоната оборудвана (модем, рутер и ТВ приемник).

За да отхвърли частично иска за главницата районният съд е посочил, че за отхвърлените част и период операторът – жалбоподател не е предоставял договорените услуги. Този извод е правилен.

От приетата съдебно – техническа експертиза с вещо лице инж. К. се установява, че в системата на „А1 България“ ЕАД услугата по договора е отразена като активна до 03.12.2017 г., като на 31.07.2017г. временно с а спрени изходящите обаждания, а на 29.09.2017г. - изходящи и входящи обаждания. На 03.12.17г. се прекратени изцяло услугите. В т.3.3 от заключението е уточнено, че в периода на ограничен достъп може да се използва единствено възможността за набиране на безплатни разговори, но предмет на процесния договор не са безплатни разговори и затова абонатът дължи стойността единствено на незаплатените услуги и такси до преустановяването на изходящите и входящите обаждания - 29.09.2017г., която възлиза на 69.42 лева.

По отношение на претендираната неустойка: В исковата молба ищецът, тук жалбоподател, сочи като основание на тази претенция клаузата на т. 6.3.4 от Приложение № 1 към договор от 29.05.17г. В тази клауза обаче не е уговорена неустойка ако оборудването не бъде върнато, а е уредена възможност операторът да получи обезщетение в размер на стойността на оборудването.

Вън от това в настоящия казус размера н а неустойката е равен на цената на самата услуга за оставащият период от договора и така операторът получава заплащане на нещо, което не е предоставил. Такава неустойка противоречи на добрите нрави, понеже излиза извън присъщите ú обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а при иск за присъждане на неустойка за спазването на добрите нрави съдът следи служебно според т.3 от мотивната част на ТР № 1/15.06.10г. на ОСТК на ВКС, по тълк.д. № 1/2009г.

Ето защо искът за заплащане на неустойка е неоснователен и следва да се отхвърли.

Като и достигнал до същите правни изводи и е отхвърлил исковете по нечина и в размерите указани по – горе районния съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

Воден от горното съдът

2

РЕШИ:

ПОТВЪРДЖАВА решение №260347/03.06.20г. на Пловдивския районен съд, ХІV-ти гр. с., поставено по гр. д. №13501/20г. в частта, която се отхвърля предявения от „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1 иск да бъде установено по отношение на „Бергано“ ООД, ЕИК 160054968, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, 4000, район Централен, ул. „Иван Вазов“ № 12, че дължи незаплатени абонаментни такси за периода от 23.06.2017г. до 29.09.2017г. по договор за мобилни услуги от 29.05.2017 г. с партиден номер *** и Приложение 1 към него за услуга фиксиран интернет и телевизия за разликата от 69.42 лева до 97.02 лева; ведно със законната лихва върху сумата от подаването на заявлението в съда на 17.07.2020 г. до изплащането, както и претенцията от 624.49 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на стандартните месечни абонаментни такси и за невърнато оборудване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3860 от 20.07.2020г. по частно гр. дело № 8677/2020 г. на ПРС.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3