Решение № 3315 от 20.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3315 гр. ***, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20241110155242 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от *** с ЕИК *** срещу С. С. Р. с ЕГН **********, с която е предявен установителен иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 500, ал. 1, т.

3 вр. с 411 от КЗ за установяване дължимостта на 10 000,00 лева, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 38468/2024г. на СРС, 70 състав регресно вземане за неимуществени вреди от настъпил на *** пътен инцидент. Ищецът твърди, че е заплатил на пострадалата Н. Х. Д. като пешеходец сумата 60 000,00 лева. Претендира законната лихва от подаване на заявлението и разноски.

Ответникът, чрез адв. М. А. в законния срок отговор взема становище по иска, като сочи недоказаност на въведени аргументи и други подробно изложени в отговора съображения.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено искане до *** за завеждане на претенция по застраховка „Гражданска отговорност“ от Н. Х. Д., вследствие на ПТП, осъществено от С. С. Р., водач на МПС с рег. № ***.

Приложена е застрахователна полица, от която се установява, че за автомобил с рег.

№ ***, е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между С. С. Р. и ***, с период на валидност 01.09.2021 г. – 31.08.2022 г.

Приложен е констативен протокол № *** г., относно ПТП, настъпило на *** г., около *** ч. в гр. ***, на пешеходна пътека в района на кръстовището, образувано с ул. *** пред *** ***, между неустановен автомобил и лицето Н. Х. Д., пострадала и прегледана в 1

***, с диагноза: фрактура на таз и разкъсно-контузна рана на глава. В протокола е посочен механизъм на ПТП-то – на ***, в гр. ***, около *** ч., неустановен автомобил, управляван от неустановен водач, се движел по бул. *** с посока на движение от ул. *** към бул. *** и на пешеходна пътека в района на кръстовището, образувано с ул. *** пред *** ***, участва в ПТП с пресичащия на пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка тип „зебра“ и сигнализирана с пътен знак Д-17, пешеходец Н. Х. Д.. След ПТП, автомобилът заедно с водача, напуснал района на ПТП в неустановена посока.

Приложено е н.о.х.д. 3719/2023 г. по описа на СРС, 3-ти състав. С протокол от 20.03.2023 г. по н.о.х.д. 3719/2023 г. на Софийски районен съд, 3 състав, е одобрено споразумение, с което С. С. Р. се е признал за виновен в това, че на *** г., около *** ч. в гр.

***, с посока на движение от ул. *** към бул. ***, при управление на МПС „***“ с рег. № ***, в района на кръстовището, образувано с ул. ***, на пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка и пътен знак, находяща се пред *** ***, нарушил правилата за движението /чл. 119 от ЗДвП/, като не спрял управлявания от него автомобил и не пропуснал преминаващата по пешеходната пътека, от дясно наляво по посока на движение на автомобила Н. Х. Д., вследствие на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда – закрито счупване без разместване на долното рамо на лявата срамна кост, представляващи трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок повече от тридесет дни; счупване тялото на четвърти поясен прешлен, представляващо трайно затруднение движенията на снагата за срок повече от тридесет дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека и Р. е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 6 и предл. последно“, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, във вр. чл. 342, ал.

1, пр. 3 от НК.

Представено е заявление от пострадалото лице, отправено до застрахователя за изплащане на обезщетение, както и становище на д-р С. С., лекар към *** *** с предложение за размера на обезщетението на увреденото лице според получените травми.

Приложен е доклад по щета, с предложение на увреденото лице Н. Х. Д., да се изплати обезщетение в размер на 60 000 лв., като е приложен и протокол от *** г., видно от който е взето решение за изплащане на сумата. Приложено е платежно нареждане от 27.11.2023 г., видно от което, сумата е преведена в полза на увреденото лице от ***.

Представена е епикриза от ***. на Н. Х. Д., поставена е диганоза „счупване на срамната кост“, вследствие на ПТП. Посочени са придружаващи заболявания – хипертония и други форми на хронична исхемична болест на сърцето.

По делото е приета Съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че от представената документация, следва извод, че Н. Х. Д. е получила следните увреждания: открита рана по окосмената част на главата – контузна рана в теменна област на главата, фрактура на долното рамо на лявата пубисна кост, фрактура на 4-ти поясен прешлен, дискова херния на диска, като след ПТП е извършено закрито наместване на счупването на таза. Според вещото лице, тези увреждания са резултат от действието на тъпи предмети и могат да бъдат получени вследствие на процесното ПТП. По въпроса дали е възможно 2 пълно възстановяване на пострадалото лице, е посочено, че функцията на левия долен крайник е възстановена; затруднените движения в долната трета на гръбначния стълб към момента са свързани и с травматични увреждания от началото на 2025 г., като се касае за увреждане на коренчетата на гръбначния стълб в поясната област. Това увреждане се получавало обикновено непосредствено след травмата или до няколко седмици след нея; била установена и деформация на четвърти поясен прешлен, което наложило оперативна интервенция, като било установено, че Д. е претърпяла битов инцидент, т.е. травмите от 2025г. не са в причинна връзка с процесния инцидент. Възстановителният период при счупване на долното рамо на лявата срамна кост е около два-три месеца, като не е налице медицинска документация за възникнали усложнения, наложили удължаване на посочения период. Възстановителният период за счупване на четвърти поясен прешлен е до 1 година, като също няма документация за възникнали усложнения, наложили удължаване на посочения период. Вещото лице е посочило придружаващи заоблявания, от които страда увреденото при ПТП лице, като не може да се приеме, че тези заболявания са наложили удължаване на възстановителните периоди. Вещото лице е защитило заключението си в открито заседание.

По делото е прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза, от което се установява, че механизмът на процесното ПТП е следният: на *** г., около *** ч., лек автомобил *** с рег. № ***, управляван от ответника по делото С. С. Р., се е движил в гр.

***, в лявата част на бул. *** с посока на движение от ул. *** към бул. ***. В дясната част на платното в посоката на движение на автомобила е имало паркирани автомобили.

Движението се е осъществявало в светлата част на денонощието, при ясно време и суха пътна настилка – паваж, без неравности, посипаности, прав участък, с лек наклон на спускане. Пътното платно на бул. *** в района на настъпване на произшествието е предназначено за движение на ППС в двете посоки. По същото време, на пешеходна пътека, Н. Х. Д. предприема пресичане с посока от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила. С предната лява габаритна част на автомобила, водачът осъществява удар в лявата част на тялото на пешеходката, която движейки се по пешеходната пътека, почти е достигнала разделителния остров на пътното платно. Вследствие на удара, тялото на пешеходката е изведено от равновесие, с последващо покачване върху предния капак на автомобила в лявата му част, приплъзване през него към страничната лява част на автомобила и предно ляво огледало и последващо падане от лявата страна на автомобила.

Според вещото лице, водачът е разполагал с възможност да спре, съответно ударът на пешеходката е бил предотвратим.

Събрани са гласни доказателства. От разпита на свидетелката Н. Х. Д. се установява, че на *** се намирала в гр. ***, ***, докато пресичала пешеходна пътека, била ударена от автомобил от лявата страна. Водачът вдигнал свидетелката, поставил я върху тротоара като заявил, че ще се върне след малко, но така и не се върнал. Познати на дъщерята на свидетелката видели, че от главата на последната тече кръв, поради което я отвели в ***.

Свидетелката изпитвала болки в главата и таза и не можела да се движи самостоятелно. В 3 болницата била разпитана от полицаи. След изследвания, било установено, че тазът е счупен, главата била превързана, като престояла една седмица в болницата; тъй като не било възможно да се извърши операция на таза на свидетелката, тя била принудена да стои в легнало положение, след което се движела с проходилка. По време на болничния престой продължавала да изпитва болки в таза и главата, като били изписани обезболяващи. След изписването от болницата, свидетелката била на легло повече от два-три месеца, през който период получавала чужда помощ; свидетелката била в невъзможност да се движи без проходилка. След два-три месеца болката в крака започнала да отшумява.

От органите на МВР е получена информация, че за периода 2022 г. – септември 2025г., Н. Х. Д., е участвала само в процесното ПТП.

При така установеното, при съвкупен анализ на събраните доказателства, и въз основа на приложимите законови разпоредби, съдът достигна до следните правни изводи.

В случая, съдът намира, че по делото се установяват всички предпоставки, обуславящи регресната отговорност на ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т.

3 КЗ, застрахователят има право да получи платеното от него обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, от виновния водач, когато последният е напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са пострадали хора, да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР.

По делото безспорно се доказа, че при процесното ПТП е имало увредено лице. От приложеното н.о.х.д. 3719/2023 г. по описа на СРС, 3-ти състав и одобреното от съда споразумение, е видно, че водачът се е признал за виновен в това, че на *** г., около *** ч. в гр. ***, с посока на движение от ул. *** към бул. ***, при управление на МПС „***“ с рег. № ***, в района на кръстовището, образувано с ул. ***, на пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка и пътен знак, находяща се пред *** ***, нарушил правилата за движението /чл. 119 от ЗДвП/, като не спрял управлявания от него автомобил и не пропуснал преминаващата по пешеходната пътека, от дясно наляво по посока на движение на автомобила Н. Х. Д., вследствие на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда – закрито счупване без разместване на долното рамо на лявата срамна кост, представляващи трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок повече от тридесет дни; счупване тялото на четвърти поясен прешлен, представляващо трайно затруднение движенията на снагата за срок повече от тридесет дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека и Р. е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 6 и предл. последно“, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, във вр. чл. 342, ал.

1, пр. 3 от НК. Съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК, одобреното от съда споразумение за 4 решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Механизмът на ПТП се установява и от приетата по делото САТЕ. С оглед на изложеното, следва да се приеме, че не е спорно, че са налице всички предпоставки, обуславящи регресната отговорност на ответника.

От приетата съдебно-медицинска експертиза, както и от показанията на свидетелката Н. Д., следва извод, че последната е претърпяла неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП.