Решение № 6719 от 15.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6719 гр. София, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело № 20241110102817 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.

59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от "ДРУЖЕСТВО с ЕИК: ******* срещу В. А. Д. с ЕГН: **********, за заплащане на сумата в размер на 369,84 лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва за забава от дата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане. Вземането се формира, както следва:

- 294,04 лева - главница за използвана топлинна енергия за периода от 04.2021 г. до 04.2022 г.;

- 66,31 лева - законна лихва за забава върху главницата от 30.06.2021 г. до 02.01.2024 г.;

- 7,63 лева - главница за дялово разпределение за периода 05.2021 г. до 06.2022 г.;

- 1,86 лева - лихва върху главницата за дяловото разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 02.01.2024 г.

Ищецът твърди, че между страните не е сключен договор за продажба на топлинна енергия при общи условия съгласно чл. 149, ал. 1 Закона за енергетиката (ЗЕ), но в рамките на процесния период ответникът е ползвал от предоставяна от ищеца топлинна енергия, с което се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.

Твърди, че за процесния период са действали одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) общи условия (ОУ) съгласно, които използваната топлинна енергия от потребителите следва да се заплаща в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставка на топлинна енергия. Посочва, че за процесният период са били издавани фактури, за които ответникът не е възразил съгласно процедурата по възразяване по чл. 40, 1 ал. 2 от ОУ.

Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли да бъде допусната съдебно-техническа експертиза с посочени в исковата молба въпроси. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на направените съдебни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба. Ответникът оспорва предявените искове. Посочва, че същите са погасени с направено парично плащане в офис на ответника в АДРЕС на 30.08.2024 г. Възразява по изготвянето на съдебно-техническа експертиза, като посочва, че същата се явява не необходима.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 59 ЗЗД за връщане на сумата от 369,84 лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил, ползвайки без валидно облигационно правоотношение услугите на ищеца, както и акцесорното притезание с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните елементи: 1) обогатяване на едно лице за сметка на друго, 2) обедняване на това лице, което е свързано със съответното обогатяване, 3) липса на правно основание за имущественото разместване и 4) липса на друга правна възможност и ред за защита.

2. В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване 1) факта на своето обедняване, т.е. намаляване на актива и/или пропускане на сигурно увеличение на имуществото, 2) факта на обогатяването на ответника, т.е. увеличаването на актива, така и намаляването на пасива или спестяването на имуществени разходи, както и 3) връзката между обедняването и обогатяването.

В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване наличието на основание за имущественото разместване, както и твърденията за извършеното плащане в полза на ищеца.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.

С молба от 25.09.2024 г. ответникът е представил доказателства, че е погасил изцяло претендираното от ищеца вземане в размер на 420, 20 лева. С молба от 22.11.2024 г. ищецът заявява, че направеното плащане погасява изцяло претендираното притезание, предмет на настоящето производство, т.е. налице е признание на факт по смисъла на чл. 175 ГПК. Съдът е длъжен да съобрази настъпилите в хода на производството релевантни спрямо спорния предмет факти, арг. чл. 235, ал. 3 ГПК. Следователно настоящият иск следва да бъде 2 отхвърлен, поради направено плащане, с което се погасява изцяло твърдяното от ищеца субективно материално притезателно право.

По отговорността за разноски:

Право на разноски има ищеца, доколкото ответникът, макар и платил в хода на процеса, е станал причина за образуването на настоящето производство. Ищецът има право на разноски в размер на 50 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, т. 1 от Наредба за заплащането на правна помощ.

Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, поради плащане в хода на процеса, предявените от ДРУЖЕСТВО, ЕИК *******, срещу В. А. Д. с ЕГН: **********, обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 294,04 лева главница за използвана топлинна енергия за периода от 04.2021 г. до 04.2022 г.; сумата от 66,31 лева - законна лихва за забава върху главницата от 30.06.2021 г. до 02.01.2024 г.; сумата от 7,63 лева - главница за дялово разпределение за периода 05.2021 г. до 06.2022 г.; сумата от 1,86 лева - лихва върху главницата за дяловото разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 02.01.2024 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. А. Д. с ЕГН: **********, да заплати на ДРУЖЕСТВО с ЕИК: *******, сумата от 50 лева, представляваща сторените съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3