Решение № 79 от 09.04.2026, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Кюстендил, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Диана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20251500500309 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба подадена от „МАГ“ ООД с ЕИК 109569744, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Андрей Ляпчев“ № 1 чрез Адвокатско дружество “******“ насочена против Решение № 141 от 13.03.2025 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1390/2024 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт е отхвърлен предявеният от „МАГ“ ООД срещу „Еко Анализ” ЕООД иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание приращение на сграда с идентификатор ***, сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***, построени в Поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху описаните имоти.

Въззивното дружество релевира доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Изразява несъгласие с формираните от съда изводи, че всички претендирани от ищеца постройки представляват сгради на допълващото застрояване – спомагателни, обслужващи постройки към сграда на основното застрояване, в случая описаната обогатителна фабрика, поради което нямат самостоятелно значение. Навежда пространни съображения в подкрепа на твърдението си, че процесните сгради са самостоятелни обекти. Аргументира се с приложените по делото скици, според които процесните сгради са с предназначение “промишлени“, а също и със заключението на вещото лице по съдебно- техническата експертиза, според която трите сгради са самостоятелни обекти по КККР и не са пряко свързани с 1 описаната обогатителна фабрика. Възразява и срещу довода на решаващия състав, че в Постановлението за възлагане на недвижим имот № ********** от ** ** **** г. липсва изрично изключване на обслужващи дейността на обогатителната фабрика постройки. Подчертава, че не е доказано каква е технологията на обогатителната фабрика, какъв е процеса, който се извършва в нея и по какъв начин процесните сгради са свързани с дейността й. Заявява, че районен съд неправилно се е позовавал на разясненията, дадени в ТР № 5 от 18.05.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2015 г.

Поддържа искане за отмяна изцяло на обжалвания съдебен акт и постановяване на ново решение, с което предявения иск бъде уважен.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Еко анализ“ ЕООД, с който се изразява становище за неоснователност на депозираната жалба и се оспорват наведените в нея оплаквания.

Поддържа се, че трите сгради са част от обогатителната фабрика и същите са технологично свързани с нея и същата не може да работи без тях. Поддържа искане за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, счита следното:

По допустимостта:

Въззивната жалба е допустима, тъй като изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

По делото е установена следната фактическа обстановка :

В Акт за частна държавна собственост № *** от ** ** **** г. за недвижим имот, находящ се в гр. ****, "****" ***- Промишлена площадка на Централно управление и приложенията към него са описани имотите включени в капитала на " ****** ***" ***, сред които в т.18 е посочена Обогатителна фабрика за въглища- масивна пететажна с железобетонна конструкция, ЗП 4076 кв.м., РЗП 20 380 кв.м., година на построяване:

01.06.1967 г., с 12 бункера за въглища /готова продукция/ с общ площ 418 кв.м. и 18 2 бункера за сурови въглища, с площ 627 кв.м.

С Постановление за възлагане на недвижим имот № ********** от ** ** **** г. на публичен изпълнител при Регионална дирекция – *** на Агенцията за държавни вземания се установява, че на ответника „Еко Анализ” ЕООД са възложени недвижими имоти /сгради/, в т.ч. обогатителната фабрика за въглища /б.А, т.2/, описана по начина в т.18 на приложението към АДС № **. Приложен е Протокол за въвод във владение № ***** от ** ** **** г. на публичния изпълнител, от който е видно, че ответното дружество е въведено във владение на недвижимите имоти, предмет на постановлението за възлагане.

С Постановление от 11.10.2022 г. по т. д. № 3/2006 г. по описа на ОС Кюстендил се установява, че по реда на чл. 717з от Търговския закон на ищцовото дружество е възложен в собственост ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-10-27/08.04.2013 г., намиращ се в гр. *****, обл. **** с площ 204 396 кв.м., представляващ промишлена площадка на централно управление на „Мини Бобов дол“ЕАД, застроена със сгради и съоръжения за производствено, складово, административно, битово предназначение.

Представено е Удостоверение за търпимост №**/** ** **** г., издадено от гл. архитект на Община **** по отношение на процесните три сгради.

В приетите по делото основно и допълнително заключения на съдебнотехническа експертиза е посочено, че процесните сгради са в „очертанията/рамките“ на разположени под естакади: лентови транспортьори, довеждащи въглища до обогатителния цех и съответно след това транспортиращи обработените въглища като готова продукция до бункери за товарене и извоз за реализация. В заключението процесните сгради са описани, както следва: сграда с идентификатор ***едноетажна, с помещение за оператор, отчитащ резултатите от претеглянето на автомобилни товари; пред нея се намира съоръжение на автокантар върху което спират товарните автомобили за претегляне; обработените за експедиция въглища се спускат през бункери от транспортни ленти от закрити естакади; сграда с идентификатор *** с площ 36 кв.м. представлява две калканно долепени сгради с различна височина, като в по- ниската сграда се включва помещение, което се ползва за почивка и хранене от работници, а по високата сграда, с по- голяма височина се ползва за склад за резервни части; сграда с идентификатор *** е едноетажна, с едно помещение, с предназначение за оператор, отчитащ резултатите от жп кантар, т.е. измерване теглото на жп вагони, като пред нея е съоръжение за кантар върху което се позиционира празен или натоварен с въглища вагон за претегляне.

В съдебното заседание проведено на 07.02.2025 г. вещото лице е описало свързаността между естакадите, процесните сгради и бункерите: по естакадите, разположени над процесните сгради се движат въглищата- необогатените от мините отиват към обогатителната фабрика и след обогатяването им се връщат към лентовите транспортьори в тези естакади за натоварване и експедиране. Посочило е, че естакадите имат връзка с процесните сгради посредством бункери, които се намират встрани от сградите и чрез тях се осъществява натоварването в превозни средства.

По делото са разпитани свидетели. В показанията си свид. З. Л. сочи, че автокантара тегли камионите с концентрата, който идва от обогатителната фабрика, отива в бункерите и оттам се натоварва на камионите. ЖП кантара изпълнява същата функция, но измерва вагони натоварени с въглища за ТЕЦ „*****“. Според свидетеля естакадите не са свързани конструктивно с процесните сгради, както намиращите се в 3 имота бункери и пететажна промишлена сграда на ЦОФ /обогатителната фабрика за въглища/ също конструктиво не са свързани с процесните сгради.

Свид. Г. А. сочи, че бункерите и естакадите не са свързани с процесните сгради, а са част от обогатителната фабрика.

Свид. Г. Н., който работи като началник цех на ЦОФ, посочва, че по едната естакада се депозират въглищата в бункери, по другата естакада минават за преработка в съседна сграда, а след това по третата естакада се връщат за депозит в бункери за готова продукция, като сградите с кантарни платформи са в съседство- едната платформа е за претегляне на вагони, а другата- за претегляне на товарни автомобили.

Заявява, че готовата продукция се претегля на тези кантари и според него ЦОФ няма как да работи без тях. Сочи, че конструктивно сградите не са свързани с бункерите.

Свид.Л. К., заемаща длъжността „кантарджия спедитор“ от 1991 г. твърди, че е работила и на двата кантара. Посочва, че готовата продукция се намира в бункери, откъдето по лента се пълнят камионите или вагоните, които след това се претеглят на платформата на кантарите. Резултатите от претеглянето се отчитат на компютър, който се намира в помещението, което е в непосредствена близост до платформата.

Свидетелката заявява, че има сграда, която служи за назначения на бункеристи, а към нея има и складово помещение.

При гореописаната фактическа обстановка и след самостоятелна преценка на събраните доказателства окръжен съд намира, че предявеният иск по чл.108 ЗС е частично основателен като съображенията в тази насока са следните:

Съгласно чл.108 ЗС собственикът на дадена вещ може да я иска от всяко лице което я владее/държи/ без да има основание за това, като обуславящо за уважаването на предявен иск по цитирания законов текст е ищецът, който претендира че е собственик на дадена вещ /движима или недвижима/ да докаже правото си на собственост като придобито по поддържания от него способ за това и че ответникът упражнява фактическа власт върху вещта. Ответникът следва докаже основанието на което владее имотът. Горното следва от разпоредбата на чл.154 ал.1 ГПК според която всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата на които основава своите претенции или върху които основава своите възражения.

В настоящия случай ищцовото дружество обосновава правото си на собственост върху процесните сгради по силата на приращение. Твърди, че доколкото с Постановление от 11.10.2022 г. по т. д. № 3/2006 г. по описа на ОС - Кюстендил е придобило правото на собственост върху ПИ с идентификатор *** по КККР, то по силата на чл.92 от ЗС е придобило собствеността и на всички постройки върху него.

Ответното дружество счита, че притежава правото на собственост върху процесните сгради по силата та чл.98 от ЗС, доколкото процесните сгради са част от обогатителната фабрика на въглища заедно с други сгради за преработка и обогатяване, придобити по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот № ********** от ** ** **** г.

По делото няма спор, че процесните сгради, намиращи се в Поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

****, не са посочени нито в Постановление за възлагане на недвижим имот № ********** от ** ** **** г. на Агенцията за държавни вземания, нито в Постановление от 11.10.2022 г. по т. д. № 3/2006 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, т.е. в актовете, съставляващи придобивните основания, от които страните 4 черпят правата си.