Решение № 75 от 13.08.2021, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Разград , 13.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Рая П. Йончева

Атанас Д. Христов

П. М. Д. при участието на секретаря Мариан В. Найденов в присъствието на прокурора Емил Йорданов Енчев (ОП-Разград) като разгледа докладваното от П. М. Д. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213300600101 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 17/11.09.2019 г., постановена по НОХД № 238/2018 г. по описа на Районен съд – Исперих, подсъдимият ЦВ. Н. СТ. е признат за виновен в това, че от месец юли 2013 г. до средата на месец септември 2013 г. в гр. Исперих и в с. Райнино, обл.

Разград, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил заблуждение у Д. в. Д., че като посредник на сделка за покупкопродажба на 100 тона пшеница, реколта 2013 г., между Земеделски производител Св. Ст. Д., в качеството й на собственик и продавач, и “***“ ООД гр. Бургас, в качеството му на купувач, ще организира извозването на пшеницата до място, указано от купувача – Пристанище Варна, наредил извозването на зърното, но не го закарал до Пристанище Варна, с което причинил имотна вреда на Земеделски производител Св. Ст. Д. в размер на 33 600.00 лв., като причинената вреда е в големи размери, с което е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 209, ал. 1 вр. с чл.

26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 36 и чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от четири години.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият С. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - Разград сумата от 251.86 лева за направени разноски по досъдебното производство, а по сметка на Районен съд - Исперих сумата 196.76 лв. за направени 1 разноски в хода на съдебното производство.

Присъдата е била предмет на въззивен контрол по въззивна жалба на адв. Р.Н., защитник на подсъдимия ЦВ. Н. СТ.. С Присъда № 3/09.03.2020 г. по ВНОХД № 379/2019 г. въззивния съд е отменил изцяло първоинстанционната присъда и е постановил нова, с която е признал подсъдимия ЦВ. Н. СТ. за невиновен по обвинението по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. с чл.

209, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

По касационна жалба на частния обвинител Св. Ст. Д., чрез повереника й адв. М.М., е образувано н. д. № 511/2020 г. по описа на Върховен касационен съд. С Решение № 130/02.04.2021 г. ВКС е отменил въззивната присъда и е върнал делото за разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание.

Настоящото въззивно производство е образувано по същата въззивна жалба на адв.

Р.Н., защитник на подсъдимия ЦВ. Н. СТ. срещу гореупоменатата Присъда № 17/11.09.2019 г., постановена по НОХД № 238/2018 г. по описа на Районен съд – Исперих.

В жалбата са развити обстойни оплаквания, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и при неправилно интерпретиране на събрания доказателствен материал. Според защитника вмененото с обвинителния акт деяние е несъставомерно, като се твърди и че самия обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК.

Искането е съда да отмени присъдата и постанови нова, с която признае подс. ЦВ. Н.

СТ. за невиновен . Алтернативно се моли съда да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда поради допуснати многобройни съществени нарушения на процесуалните правила.

В допълнително представени към въззивната жалба съображения се акцентира на необоснованост на обжалваната присъда.

Пред настоящия съдебен състав не са представени допълнителни съображения към въззивната жалба.

Писмени възражения срещу жалбата не са постъпвали.

Подсъдимият ЦВ. Н. СТ., редовно призован , се явява в съдебно заседание лично и с редовно упълномощения адв. Р.Н..

Пред настоящата инстанция защитникът подържа подадената въззивна жалба на основанията, изложени в нея. Счита, че постановената осъдителна присъда е неправилна, тъй като събраните по делото доказателства не обуславят обективна и субективна съставомерност на деятелността на подсъдимия по повдигнатото обвинение.

От въззивната инстанция се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава.

Подсъдимият Ц.С. поддържа становището на защитника си. В последната си дума твърди, че няма абсолютно никаква вина и моли да бъде признат за невиновен.

Представителят на Окръжна прокуратура - Р а з г р а д пледира за отмяна на

2 първоинстанционната присъда и постановяване от въззивната инстанция на нова, оправдателна присъдата. Изразява становище, че обвинителния акт не отговаря на изискванията на закона и предвид законовата забрана за връщане на делото на прокурора единствения изход е съдът да оправдае подсъдимия, тъй като доказателствения материал по делото не установява по безспорен начин извършването на престъпление. Счита, че по делото не са установени конкретните измамливи действия на подсъдимия, които да са довели до състовомерен резултат.

Частния обвинител Св. Ст. Д. се представлява от повереника адв. М.М.. Последният изразява становище, че не са основания за изменение или отмяна на осъдителната присъда.

Счита, че в производството пред първата инстанция не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия, а събрания по делото доказателствен материал по категоричен начин доказва всички елементи от обективната и субективна страна на престърлението, правилно е приложен материалния закон и присъдата следва да бъде потвърдена.

Окръжен съд – Разград, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на оправдателна присъда поради следните съображения:

Приоритетно следва да бъдат разгледани оплакванията в жалбата, подкрепени в съдебно заседание и от представителя на Окръжна прокуратура, за несъответствие на обвинителния акт с изискванията на чл. 246 от НПК, довели до невъзможност на подсъдимия да организира защитата си. След запознаване с проведеното разпоредително заседание на 10.10.2018 г., настоящата инстанция установи, че не са правени искания от страните или констатирани служебно от съда и не са обсъждани допуснати нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, поради което е налице забраната по ал. 3 на същия член от НПК и във въззивното производство не могат да се правят възражения в тази насока. Освен това настоящия въззивен съд намира, че обвинителният акт, по повод на които е образувано наказателното производство в първата инстанция, отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 246 от НПК.

От фактическа страна:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства и е следната:

Подсъдимият ЦВ. Н. СТ. е *** г. в с. ***, обл. Силистра, живущ в град Силистра, български гражданин, със средно специално образование, разведен, безработен, неосъждан.

Частният обвинител Св. Ст. Д. била регистрирана като земеделски производител.

През селскостопанската 2012/2013 година тя произвела пшеница, която складирала в помещение, находящо се в Стопанския двор на с. Райнино, където се помещавала и 3

Земеделска кооперация “Добруджа“ с. Райнино, чийто председател бил съпругът й свидетеля Д. Д.. В това качество последният от години се занимавал със сделки за покупкопродажба на зърно, затова на 01.03.2013 г. Д. го упълномощила да продаде и добитото от нея зърно.

Във връзка с осъществявани от страна на кооперацията сделки със зърно, още от 2005 г. - 2006 г. свидетелят Д. се познавал с подсъдимия Ц.С., който извършвал посреднически дейност при осъществяване на такива сделки. Двамата няколко пъти били работили по реализиране на сделки със земеделска продукция. Свидетелят Д. познавал подсъдимия С. като посредник, който работи за “***“ ООД гр. Бургас.

От своя страна подсъдимият С. познавал свидетеля И. В. от гр. Варна, също като посредник при осъществяване на такива сделки. Преди години двамата работили съвместно.

Подсъдимият С. и свидетелят В. имали уговорка помежду си да действат заедно, като първият търси продавач на зърно, а вторият търси купувач.

През лятото на 2013 г. свидетелят Д. потърсил подсъдимият С. във връзка с реализацията на произведеното от съпругата му зърно. Свидетелят Д. дори предоставил на подсъдимия зърно за проба, но няма данни той да е го предоставял на някого за изследване.

Няколко дни след това двамата се срещнали в гр. Исперих, като подсъдимия уведомил свидетеля Д. Д., че пробите са одобрени от купувача, а последния поел ангажимент да осигури за продажба 100 тона пшеница на “***“ ООД гр. Бургас, с посредничеството на подсъдимия. Подсъдимият провел по телефона разговор със свидетеля В. и така била постигната договорка освен за количеството и за цената.

През 2013 г. свидетелят Ч. Т. бил пълномощник на управителя и съсобственик на “***“ ООД гр. Бургас - дружество голям купувач на зърно за износ. Т. осъществявал дейността си от офиса на дружеството в гр. Варна, където работела и свидетелката П. Д..

Във връзка с търговията със зърно свидетелят И. В. се познавал със свидетеля Ч. Т..

След като вече знаел за постигнатата договорка между подсъдимия и свидетелят Д., свидетелят В. се свързал със свидетеля Т. и му казал, че е осигурил за покупка 100 тона пшеница. По искане на св. Т. свидетелят В. му предоставил данни за земеделския производител за извършване на проверка. След това двамата се срещнали в офиса на дружеството в гр. Варна, където се договорили за цената на зърното и комсионната цена.

Практиката на дружеството била да осъществява транспорта на зърното за своя сметка.

Свидетелката П. Д. също била осведомен за договорката.

Свидетелят В. предоставил на подсъдимият С. данните за “***“ ООД гр. Бургас. От своя страна на неустановена дата през м. юли 2013 г. подсъдимият С. посетил дома на св. Д. в гр. Исперих, където била изготвена на фактура № 0000000050/26.07.2013 г. за продажба на пшеница реколта 2013 г. - 100 тона по 0.28 лева на килограм, или общо 28000.00 лв., като с включен ДДС 5600.00 лв. фактурата била на обща стойност 33600.00 лв. Освен това св. Д. предоставил на подсъдимия С. съпътстващи зърното документи относно произхода му, копия от които чрез свидетеля И. В. били предадени и получени от дружеството купувач. За 4 подсъдимия С. останало задължението да представи писмен договор с купувача, но такъв така и не бил съставен.

След получаване на фактурата, на 30.07.2013 г. “***“ ООД превело на продавача Земеделски производител С.Д. сумата 33 600.00 лв.

Свидетелят М. Ц. Ц. също като подсъдимия С. се занимавал с посредничество при търговията със зърно и като съграждани от гр. Силистра и колеги се познавали. На 01.08.2013 г. подсъдимият С. помолил свидетеля М. Ц. да му намери товарен автомобил за извозване на зърно от с. Райнино. От своя страна свидетелят Ц. се обадил на свидетеля Г. М.

Д., който притежавал товарен автомобил марка “Волво“ с рег. № ***, който използвал за превоз на стоки. По това време автомобила на свидетеля Д. се управлявал от свидетеля К.

П.. Свидетелят Д. се обадил на свидетелят П. и го изпратил да натовари зърно за свидетеля М. Ц. от с. Райнино, обл. Разград. Същия ден свидетелят П. потеглил с товарния автомобил за с. Райнино, а след него се движел с лек автомобил свидетеля Ц..

Осигурявайки по този начин транспорт същия ден подсъдимият С. се обадил по телефона на свидетеля Д., като му обяснил, че изпраща кола да товари зърното за “***“ ООД.

Товарният автомобил с водач свидетеля П. пристигнал в с. Райнино и бил натоварен от свидетеля Д. с 34 960.00 кг. пшеница. След натоварването автомобила бил изтеглен на кантара в съседното с. Вазово и свидетелят Д. издал експедиционна бележка № 17/ 01.08.2013 г. за експедиране на стока на “***“ ООД гр. Варна, с доставчик ЗП С.Д., с получател Ч. Т., прието от свидетеля П.. В експедиционната бележка били посочени също и количеството и рег. № на автомобила *** и рег. № на ремарке ***. Свидетелят П. не обърнал внимание дали в документите е посочено за къде е предназначено зърното, но на кантара свидетелят М. Ц. му разпоредил на кара към с. Бранище, където да го разтовари. На следващия ден свидетелят П. разтоварил зърното в склад в с. Бранище.