Решение № 940 от 01.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 940 гр. Пловдив, 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря М. Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20225330106265 по описа за 2022 година

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 559, ал. 7 КЗ.

Предявен е осъдителен иск от Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, против Д. П. М., И. П. М. и К. Д.

М., в качеството им на наследници на П. Д. М..

В исковата молба се сочи, че дружеството ищец е заплатило обезщетение за имуществени вреди в размер на 3159 лева по за увреден лек автомобил „***“ с рег.№ **** СР, собственост на А. А. К. вследствие на ПТП настъпило на ***г. в гр.***, на кръстовище на ул. „***“ с ул. „***“ . Сочи се, че виновен за настъпилото ПТП е лицето П. Д. М., който управлявайки лек автомобил *** с рег.№ ***, при предприемане на маневра за ляв завой не е осигурил странична дистанция и ударил правомерно паркирано МПС - лек автомобил „***“ с рег.№ ***. Твърди се, че П. Д.

М. е управлявал автомобила без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност “ към дата на ПТП. Била изпратена покана до ответниците за възстановяване на сумата заплатена от дружеството– ищец, но плащане не постъпило.

С оглед изложеното се иска постановяване на решение, с което ответниците, в качеството им на наследници на П. Д. М., да заплатят съгласно наследствените им квоти сумата от 3159 лева, представляваща заплатено от Гаранционен фонд обезщетение по щета, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения 1 особен представител на ответниците Д. П. М. и И. П. М., с който се оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди се, че не ставало ясно кога е извършено плащане от дружеството – ищец в полза на увреденото лице А. К., нито по какъв начин е извършено плащането. Липсвали пояснения как точно се формирала цената и в какво се изразяват уврежданията по автомобила. Не били индивидуализирани увредените части по автомобила, нито тяхната стойност и средства за възстановяването им. Не било посочено дали спрямо извършителят е била ангажирана административнонаказателна отговорност и дали му е съставен АУАН или НП. Не били посочени кои правила за движение по пътищата са нарушени, за да се достигне до извода, че деянието на лицето е било неправомерно. Липсвали твърдения и констатации въз основа, на които следвало да се направи извод за настъпило правоприемство. Оспорва твърдението, че наследодателят на ответниците е участвал в процесното ПТП и с действията виновно е причинил настъпването на твърдяното ПТП. Сочи, че Протоколът за ПТП не обективира изявление на водача, съответно изводи на длъжностното лице, досежно механизма на деянието, а единствено пряко установени от последния при проверка на местопроизшествие факти. Оспорва Протоколът за ПТП да е подписан от П. М.. Оспорва настъпването на причинените вреди по МПС „***“ с рег. № ***, същите не били установени. Оспорва причинно-следствената връзка между настъпилото събитие и твърдените вреди. Прави възражение за съпричиняване от страна на учреденото лице. Не се установявало дали увреденото МПС е било паркирано правилно и в съответствие с правилата за движение по пътищата. Счита експертната оценка извършена от дружеството – ищец да е завишена и некореспондираща със средните пазарни цени към процесния период. Оспорва заплащането на обезщетение в размер на 3159 лева от страна на дружеството – ищец.

Моли за отхвърляне на предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника К. Д. М..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От протокол за ПТП от***г., *** часа, се установява, че на посочената дата на кръстовището ул. *** и ул. ***, между управлявания от П. Д. М. автомобил „***“ с рег. № *** и паркиран л.а. „***“ с рег. № ***, собственост на А. А. К. било реализирано ПТП, при което П. М. при извършването на ляв завой не оставя достатъчно странично разС.ие и блъска паркиран от лявата му страна л.а. ***.

Протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно посочения в него механизъм на ПТП, тъй като произшествието не се е осъществило пред длъжностното лице. Последният обаче се установява от съвкупния анализ на доказателствата, а именно подписаният от П. М. без възражения протокол за ПТП, констатираните от длъжностното лице увреждания по превозните средства и приетата САТЕ.

2

От посочения механизъм на ПТП се установява, че вина за инцидента има П. М., тъй като не е спазил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП.

Оспорването на подписа по чл. 193 ГПК не се установява. Приетата СПочЕ дава заключение, че подписът за участник 1- П. Д. М., най вероятно е изпълнен от П. Д. М..

Това заключение взето предвид с показанията на свидетеля К. И., ***, относно съставянето на протокола за ПТП, водят до категоричен и обоснован извод, че подписът е положен от самия участник в произшествието.

Вследствие на инцидента на лекия автомобил „***“, собственост на А. А. К.

(видно от представеното в тази насока писмо от сектор „Пътна полиция“), са причинени щети, описани в протокола за ПТП и приложената към исковата молба техническа експертиза за щета. За същите са налице данни и в представения снимков материал, който представлява електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ, като съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално визуален запис.

Същите се намират в причинна връзка с ПТП, съгласно приетата САТЕ. За възстановяването им САТЕ определя стойност в размер на 3372 лева, която е поголяма от платеното обезщетение.

Плащането на обезщетение в размер на 3159 лева на собственика на увредения автомобил се установява от приетата ССЕ.

Установява се, че П. М. е управлявал автомобила без сключена застраховка „Гражданска отговорност”, която е била задължителна. Съгласно представената справка, последната застраховка за автомобила е изтекла на *** г. В случая са налице предпоставките на чл. 558, ал. 7 КЗ, тъй като след изплащане на обезщетението, ищецът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8. Обемът на регресното вземане се определя от по-малката от двете суми– на извършеното плащане и размера на действителните вреди. От заключението на САТЕ се установява, че размерът на вреди възлиза на 3372 лева, а ищецът е заплатил сумата от 3159 лева.

От приложеното удостоверение за наследници се установява, че П. М. е починал на *** г. като е оставил за наследници своите деца- ответниците Д. П. М., И. П. М. и К.

Д. М.. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН наследството като съвкупност от права и задължения се получава от децата при равни части. Не се установява да е извършван отказ от наследство, поради което всеки от наследниците е отговорен за сумата от по 1053 лева.

Предвид изложеното, претенцията се явява доказана по основание и размер и следва да бъде уважена изцяло, като бъде присъдена търсената сума, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до погасяване на вземането.

В хода на делото е починал един от ответниците- Д. П. М., като на негово място са конституирани наследниците му Н. С. М., Р. Д. Ю., П. Д. М. и К. Д. Х., спрямо които 3 следва да бъде постановено решението.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и направените от него разноски в производството в размер на 908.78 лева за ДТ, особен представител, САТЕ и ССЕ.

Съгласно разясненията, дадени в т. 7 на ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС особеният представител, макар и назначен с акта на съда по реда на чл. 47, ал.

6 ГПК, не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява.

Следователно не особеният представител е задължен за заплащането на такси и разноски, а представляваната от него страна, която не е освободена от заплащането им.

Дължимата държавна такса по жалбата и разноските следва да се присъдят от съда с решението по спора и да се възложат на съответната страна, съобразно изхода на делото. Предвид горното разноските за допусната по искане на особения представител СПочЕ в размер на 70 лева следва да бъдат възложени на ответниците И. П. М. и Д. П.

М., съответно неговите наследници, предвид неоснователното оспорване на авторството на документа.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Н. С. М., ЕГН **********, Р. Д. Ю., ЕГН **********, П. Д. М., ЕГН

********** и К. Д. Х., ЕГН ********** като наследници на починалия в хода на процеса Д. П. М., ЕГН **********, да заплатят на Гаранционен фонд, с административен адрес гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, т. 4, сумата от 1053.00 лева- главница, представляваща припадаща се на Д. П. М. част от регресно вземане за изплатено от Гаранционния фонд по щета № *** обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил „***” с рег. № ***, собственост на А. А. К., причинени вследствие на ПТП, реализирало се на ***г. в гр. ***, на кръстовището ул. *** и ул. ***, от П. Д. М., като водач на автомобил „***“ с рег. № ***, без сключен договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда на 03.05.2022 г. до окончателното й погасяване.

ОСЪЖДА И. П. М., ЕГН **********, да заплати на Гаранционен фонд, с административен адрес гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, сумата от 1053.00 лева- главница, представляваща припадаща се на И. П. М. част от регресно вземане за изплатено от Гаранционния фонд по щета № *** обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил „***” с рег. № ***, собственост на А. А. К., причинени вследствие на ПТП, реализирало се на ***г. в гр. ***, на кръстовището ул. *** и ул. ***, от П. Д. М., 4 като водач на автомобил „***“ с рег. № ***, без сключен договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда на 03.05.2022 г. до окончателното й погасяване.

ОСЪЖДА К. Д. М., ЕГН **********, да заплати на Гаранционен фонд, с административен адрес гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, сумата от 1053.00 лева- главница, представляваща припадаща се на К. Д. М. част от регресно вземане за изплатено от Гаранционния фонд по щета № ***обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил „***” с рег. № ***, собственост на А. А. К., причинени вследствие на ПТП, реализирало се на ***г. в гр. ***, на кръстовището ул. *** и ул. ***, от П. Д. М., като водач на автомобил „***“ с рег. № ***, без сключен договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда на 03.05.2022 г. до окончателното й погасяване.

ОСЪЖДА Н. С. М., ЕГН **********, Р. Д. Ю., ЕГН **********, П. Д. М., ЕГН

********** и К. Д. Х., ЕГН ********** като наследници на починалия в хода на процеса Д. П. М., ЕГН **********, И. П. М., ЕГН ********** и К. Д. М., ЕГН **********, да заплатят на Гаранционен фонд, с административен адрес гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет.4, сумата от 908.78- разноски по делото.

ОСЪЖДА Н. С. М., ЕГН **********, Р. Д. Ю., ЕГН **********, П. Д. М., ЕГН

********** и К. Д. Х., ЕГН ********** като наследници на починалия в хода на процеса Д. П. М., ЕГН ********** и И. П. М., ЕГН **********, да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по актуалната сметка на Районен съд- Пловдив сумата от 70.00 лева за разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Присъдените в полза на Гаранционен фонд суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка: IBAN: *******