Решение № 5249 от 02.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5249 гр. София, 02.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Гражданско дело № 20251100105479 по описа за 2025 година

Обективно съединени искове на основание чл. 50 от ЗЗД.

Предявени от В. К. В.-Г., ЕГН ********** от гр.София против „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр.София, ЕИК 130007884 . Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 40903,35 евро, равностойни на 80 000лв, ведно със законната лихва, начиная от 01.08.2024г – датата на увреждането, до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания от преживения от нея на 01.08.2024г инцидент в търговски обект на „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, намиращ се в гр.София, ж.к.

„Красна поляна 1“, бул. ********, в който търговски обект тя била притисната и блъсната от плъзгащите врати на вход/изход, вследствие на което паднала на земята, както и сумата от 1277,72 евро, равностойни на 2 499лв, ведно със законната лихва, начиная от 01.08.2024г – датата на увреждането, до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди – заплатени разходи за операция, медицински консумативи и медикаменти; проксимален бедрен пирон - къс 12*235мм комплект с винтове титан кат№ 50207-12235; сет за ортопедична операция № 1, следствие на същия инцидент от 01.08.2024г.

Ответникът „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр.София, ЕИК 130007884 оспорва исковете и по основание и по размер и моли съда да ги отхвърли.

Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение съгласно Закона за правната помощ.

1

Третото лице помагач „Застрахователно дружество Феникс Ре” АД – гр.София, ЕИК 130427863 (старо наименование „Застрахователно дружество ЕИГ Ре“) на страната на ответника оспорва исковете.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Ищцата твърди, че на на 01.08.2024г., около 21:30 часа, при излизане от търговски обект на „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, намиращ се в гр.София, ж.к.

„Красна поляна 1“, бул. ********, придвижвайки се към вход/изход на обекта, с два броя патерици, на бавен ход, тъй като е на 85 години и с гръбначно изкривяване, била притисната и блъсната от плъзгащите врати на вход/изход, вследствие на което паднала на земята. Нейната приятелка и съседка Л.И.З., уточнена в съдебно заседание на 09.12.2025,която била и пряк очевидец на настъпването на инцидента, й помогнала да се изправи и се обадила на дъщерята на ищцата - Е.Г.Г.. Последната пристигнала на мястото на инцидента, обадила се на специализирана линейка към „СОТ 161“ за да транспортират майка й в болнично заведение и била приета в УМБАЛСМ „Н.

И. Пирогов” за оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долния крайник. Там й била поставена диагноза: S72.10 Пертрохантерно счупване, закрито, било взето решение за хоспитализация и била извършена операция на дата 03.08.2024 г. На 09.08.2024г. била изписана с назначено медикаментозно лечение и препоръки за ХДР и превръзки в амбулаторен порядък през 4-5 дни. На 10.02.2025г ищцата отново била приета за лечение в МБАЛ „Благоевград“ АД за оперативни процедури на таза и долния крайник със среден обем и сложност и на 12.02.2025 г. й била извърпена втора операция, при която включително били отстранени остеосинтезните средства.

Била изписана на 15.02.2025г. с назначени й два контролни прегледа и препоръки за спазване на рехабилитационната програма, сваляне на конци на 12 дни и рецепта за Фраксипарин 0,4 за 25 дни.

Поради уврежданията и продължителния период на лечение, всички грижи за физическото й здраве били поети от нейното семейство, които и към настоящия момент били неотлъчно до нея - първоначално в болницата, а след това в дома й. Грижите за нея били 24 часа, седем дни в седмицата, за да я хранят и й дават вода, тоалет, като се редували на смени и помагали на медицинския персонал и ищцата зависела от тях. Преди инцидента тя била изключително жизнен, добронамерен, деен, отзивчив, инициативен, изпълнен с желание да живее човек, ценен от всички - близки и приятели, помагала, била отзивчив, усмихнат, весел и приятен човек и въпреки напредналата си възраст, полагала ежедневни и големи грижи за семейството, грижила се и за себе си, радвала се на децата и внуците си, в семейството й винаги царяла задружност, хармония и мир, без скандали или напрежение в отношенията им.

Всичко това останало в миналото и ищцата станала коренно различен човек, по-изнервен, по-припрян и по-зависим от околните, вече не се чувствала пълноценен човек, жена и домакиня. Допълва, че към момента на настъпване 2 на инцидента имала множество придружаващи заболявания, поради които възстановяването й било бавно и мъчително, без да може да се възстанови напълно. Това й създавало огромен вътрешен стрес и напрежение в етап от живота й, когато предполагала, че ще има възможност да изживее спокойно старините си, радвайки се на семейството и близките си, но тя търпяла сериозни психически последици, като посттравматичен стрес, нервност, тревожност, безсъние, чувство на безизходица, непълноценност, страх, повишено ниво на страхови очаквания, бързо разстройване и засилена емоционалност и това било възможно да премине в постоянна психическа болест. Така целият й бъдещ живот бил засегнат от настъпилото събитие и твърди да е налице особен интензитет на търпените болки и страдания, както и силно негативен отпечатък върху нейната психика. Като се позовава на икономическото и политическото състояние, в което се намира Република България от 2020г. насам и нарастваща инфлация в страната, вкл. т.нар.

„скрита инфлация“, намира за справедливо парично обезщетение за преживяното от нея сумата от 80 000лв, която отговаря на приложението на принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, като й се дължи пълно и универсално обезщетяване на вредите в съответствие с чл. 51, ал. 1 от ЗЗД.

Претендира и законна лихва от датата на увреждането.

При проведеното й лечение твърди да е заплатила общо сумата от 2499лв, разходи за операция, медицински консумативи и медикаменти, Проксимален бедрен пирон с дължина 235мм комплект с винтове титан кат№ 50207-12235, както и Сет за ортопедична операция № 1. Сумата претендира ведно със законната лихва, също от датата на увреждането.

Според ищцата, отговорността за ответника да я обезщети, възниква на основание чл.49 и чл.50 от ЗЗД. Позовава се на т. 1 от Постановление № 7 от 1959 г. на Пленума на ВС, съгласно която юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 и чл. 50 от ЗЗД. Позовава се и на Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на Пленума на ВС, съгласно което, ако вредите са резултат от виновното поведение на дееца и са настъпили при и по повод на изпълнение на възложена работа, отговорността пред увредения възниква на основание чл. 49 от ЗЗД, за този, който е възложил работата. Ако вредите са резултат на вещта, с която си е послужил деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл самият той, тогава отговорността за този, който е възложил работата е по чл. 50 ЗЗД, с изключение на случаите на непреодолима сила, когато въобще не възниква отговорност за непозволено увреждане.

Продължава, че са възможни и случаи, когато вредите настъпват в резултат както от вещта, така и от виновното поведение на дадено лице.

Тогава вече отговорността на този, който е възложил работата и същевременно е собственик на вредоносната вещ или тя се намира под негов надзор, се основава едновременно на чл. 49 и чл. 50 от ЗЗД.

Позовава се и на възприетото с Постановление № 4 от 30.10.1975 г. на Пленума на ВС, че собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор тя се 3 намира, носят отговорност пред увредения и тогава, когато вещта им е предадена от производителя като напълно обезопасена технически, а също така и когато не съществува техническа възможност за нейното обезопасяване. При невъзможност за обезопасяване отговорността е по чл. 50 от ЗЗД, а при такава възможност - по чл. 45 от ЗЗД, съответно чл. 49 от ЗЗД.

При условие, че при стопанисване на вещта не е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила е налице отговорност по чл. 50 от ЗЗД, а когато при стопанисване на вещта е допуснато такова нарушение, отговорността е по чл. 45 от ЗЗД, съответно чл. 49 от ЗЗД и единственото изключение е наличието на непреодолима сила. Ищцата прави краен извод, че отговорност за ответника е обоснована и поради това предявява исковете си против него.

С подадения по делото отговор, ответникът е заявил, че няма възражения по редовността и допустимостта на исковата молба, по приложените писмени доказателства, по правното основание на исковете - чл.

50, във връзка с чл. 45 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, по настъпването на инцидента падане на ищцата в магазина на посочените дата и час, от което тя е претърпяла имуществени и неимуществени вреди.

Ответникът е заявил, че оспорва твърдението на ищцата да е паднала в резултат на нейно съприкосновение е плъзгащата врата на входа/изхода на магазина, тъй като от наличните видеозаписи oт охранителните камери на изхода на магазина било видно, че падането на ищцата се случило преди тя да достигне плъзгащата врата на входа/изхода на магазина. По твърдения на ответника, ищцата била загубила равновесие и била паднала на пода в зоната след касите в преддверието на магазина, преди да го напусне.

Оспорват и твърдението на ищцата да се е придвижвала с две патерици, тъй като от видеозаписите се установявало, че тя носи със себе си само една патерица, на гърба си носи раница, като със свободната ръка си служи свободно. Според ответника, от приложените към исковата молба доказателства се установявало, че ищцата е претърпяла само едно от посочените в исковата молба две счупвания, а именно „пертрохантерно счупване на бедрената кост, закрито", но не и „счупване на шийката на бедрената кост на десен крак".

Посочва също, че ищцата е била чест клиент на магазина за дълъг период от време, като е пазарувала обикновено късно вечер, през няколко дни от седмицата и следователно е била запозната с движението на плъзгащите се врати на магазина, през които минавала безопасно и безпрепятствено на влизане и излизане почти ежедневно преди инцидента. Допълва, че плъзгащите се врати в магазина работят в режим, който гарантира безопасност на посетителите, били произведени и настроени да се движат безопасно бавно, а при риск от съприкосновение с хора или предмети - да се отдръпнат преди евентуално съприкосновение - разполагали със сензори и към момента на 4 инцидента били изправни, като били поддържани от специализирана фирма с висока репутация в сектора, с която ответникът имал сключен договор. Тази фирма извършвала регулярни проверки и независимо, че в магазина влизали непрекъснато, много и на различна възраст клиенти, инциденти не били настъпвали.

Според ответника, ищцата паднала сама върху равен под, в осветено помещение, докато се придвижвала към изхода на магазина и за това ответникът не носел имуществена отговорност. Освен това ищцата била запозната с ползването на плъзгащата се врата и вместо да премине по обичайния безопасен начин, но някаква причина, за която ответникът не отговоря, не е направила това и в резултат на собствената си небрежност е загубила равновесие. Ето защо според ответника настъпилите за ищцата вреди са резултат изцяло от проявената от нея небрежност, поради неправилно преминаване през плъзгащата врата, без да положи необходимата грижа за своята собствена безопасност.

Оспорва исковете и като прекомерни по размер. От значение за определяне на размера били и обстоятелствата, че преди инцидента ищцата имала множество сериозни придружаващи заболявания, включително заболявания на централната нервна система, на сърдечно-съдовата система, глаукома, които вероятно също са й причинявали с страдания. както преди, така и след инцидента – в „Лист за оперативна анестезиологична консултация и преценка“, издаден от МБАЛ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, преди извършване на операцията на тазобедрената кост на ищцата, било отбелязано, че ищцата е пациент „със системно заболяване в тежка форма, ограничаващо неговата активност, но без да го инвалидизира. Клинично значими заболявания.“ Позовава се и на искането на ищцата да бъде предсрочно изписана от лечебното заведение, като е декларирала, че носи пълна отговорност, както и че последиците от това са й обяснени, а също и се установял обичаен възстановителен период без усложнения.