Решение № 693 от 20.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 693 гр. Пловдив, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20245330205757 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № НП 8802/26.08.2024г., издадено от Началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа" към дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" - гр. София, с което на З. Г. Б., ЕГН **********, с адрес **, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закон за пътищата /ЗП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", пр. 2 от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б "в", чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Жалбоподателят, З. Б. по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител – адв. В., който поддържа жалбата, моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски.

Въззиваемата страна началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призован не се явява, не се и представлява.

В депозирана до съда молба оспорва жалбата и моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

1

Жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 23.07.2024 г. около 12:10 часа жалбоподателят З. Г. Б. на път 1-8, км 207+400 на отбивна площадка в посока гр. Пазарджик — гр. Пловдив управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси с две управляеми оси марка МАН, модел ТГС с рег. № ** Същият бил спрян за проверка от служители в отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа" към Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" София, между които свидетелят Е. С., на длъжност инспектор дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ София. В хода на проверката било установено, че водачът извършва превоз на скална маса без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. На пътното превозно средство /ППС/ било извършено измерване с техническо средство – електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, PW-10 № К0200007 и ролетка № 1304/18/5м/., при което било констатирано следното: 1. При измерено разстояние между осите 1.38 м. сумата от натоварването на ос /на двойната задвижваща ос/ на МПС е било 26.050 т. при максимално допустимо натоварване на двойната задвижваща ос 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква "в" от Наредбата, като превишаването е с 7.050т.

Проверяващите приели, че с посоченото жалбоподателят е реализирал състава на административно нарушение по на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", пр. 2 от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б "в", чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, за което бил съставен АУАН. Актът бил предявен и препис от същия бил връчен срещу подпис на жалбоподателя, който го подписал, а в графата за възражения посочил, че има възражения. В законоустановения срок не било депозирано писмено възражение.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, в което наказващият орган е квалифицирал извършеното като нарушение по на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", пр. 2 от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б "в", чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и наложил на З. Г. Б. административно наказание – ГЛОБА в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева на осн. чл.

53, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства - показанията на свидетеля Е. С. /актосъставител/, от които се установява фактическа обстановка, идентична с очертаната в АУАН и НП. Съдът счита показанията на свидетеля за логични, вътрешно 2 непротиворечиви, обективни и съответни на останалите събрани по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително на датата, мястото и по начинът, отразени в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", пр. 2 от Закона за пътищата. Нарушената разпоредба съдържа забрана на движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия. Безспорно в случая жалбоподателят има качеството на водач на МПС и физическо лице, и като такъв, по смисъла на приложената санкционна разпоредба на чл. 53, ал. 1 от ЗП, е субект на административнонаказателна отговорност. Категорично се доказа от свидетелските показания, че процесното МПС е било в движение по път за обществено ползване, доколкото проверката е осъществена край пътя при спирането на водача (в лицето на жалбоподателя), за проверка. Установява се по делото също, че последният не е имал разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя. Такова разрешително е предвидено съобразно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата при движение на извънгабаритни ППС, осъществявано в рамките на специалното ползване на пътищата. В случая по категоричен начин се установява, че управлявания от жалбоподателя товарен автомобил е тежко ППС по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредбата, който сочи за тежки ППС или състав от ППС тези, които имат натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7 от Наредбата. Установява се в този смисъл, че по време на проверката от контролния орган е извършено измерване с проверено и одобрено техническо средство, което е установило разстояние между осите от 1. 38 метра и сума от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС в размер на 26.050 тона. Тези фактически констатации, необорени успешно от жалбоподателя в хода на настоящото производство, несъмнено водят до извод за управлявано от санкционираното лице на инкриминираните дата и място на ППС, което има натоварване на ос, по-голяма от стойностите по чл. 7 от горепосочената Наредба. При така установеното разстояние между осите от 1. 38 метра, то приложима в случая е разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредбата (правилно посочена в дадената за деянието правна квалификация), предвиждаща за сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни превозни средствa, когато рaзстоянието между осите е от 1,3 включително до 1,8 m, допустимото максимално натоварване на ос на една двойна ос до 19 тона. При установеното съдът намира, че се касае за натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7 от Наредбата, а процесното товарно МПС е тежко по смисъла на закона и подзаконовия нормативен акт – чл. 3, т. 2 от Наредбата. От извършеното измерване се установява натоварването на двойната задвижваща ос да е в размер на 26.050 3 т, т. е. с 7.050 т над допустимото, което се равнява на повече от 30% от максимално допустимото натоварване на ос. В този смисъл разглеждания казус не попада в изключението на чл. 14, ал. 3 от Наредбата, съгласно който се допуска движение на извънгабаритни и/или тежки ППС след заплащане само на дължимата такса, когато превозните средства имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3, 30 м, височина - до 4, 30 м, и дължина - до 22 м., в която връзка възражението на жалбоподателя съдът намира за неоснователно.

Разпоредбата представлява изключение от общия разрешителен режим, предвиден в Наредбата, поради което следва да бъде тълкувана ограничително и при строго кумулативно изпълнение на посочените изисквания.

На първо място, необходимо е да се установи, че общата маса на МПС не надвишава 45 т, и едновременно с това, че натоварването на която и да е ос не надвишава с повече от 30% допустимото за съответния тип път .

Нарушението, обаче, не изпълнява и двете от тези изисквания, което изключва приложението на чл. 14, ал. 3.

Съществува и втора, съществена предпоставка за приложимост на нормата – да бъде заплатена съответната такса. В случая по делото липсват доказателства, че такава такса е платена, нито е представен платежен документ или удостоверение за извършено плащане по реда на Наредбата.

Самото твърдение, че такава такса „се дължи“, не е достатъчно, за да бъде приложено изключението, ако плащането не е реално извършено.

Следва да се отчете и обстоятелството, че при превоз на извънгабаритни товари, чиито размери надвишават нормативно установените (напр. по широчина, височина или дължина), е необходимо издаване на изрично разрешение, дори когато общата маса е под 45 т и натоварването на ос не надвишава 30%. Това е в съответствие в чл. 3 и чл. 4 от Наредбата и не се отменя от хипотезата на чл. 14, ал. 3.

От всичко гореизложено следва, че не са налице кумулативните условия, при които би било допустимо да се приеме, че за конкретното движение на ППС не е било необходимо разрешение съгласно чл. 14, ал. 3 от Наредбата.

Оттук и правилни са констатациите на актосъставителя и наказващия орган, че се касае за тежко МПС по смисъла на закона и движението по пътищата се извършва след издадено разрешително. Доколкото се касае за използване на пътищата за превозване на тежки товари, то е налице специално ползване на пътищата по смисъла на § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на ЗП, правилно преценено от контролния и наказващия орган и изрично упоменато в техните административни актове, като обстоятелство по извършеното нарушение. В случая не се установява наличие на "неделим товар" по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на горепосочената Наредба, тъй като не се установява превозвания товар да не може да се дели на две и повече части с оглед на неговото превозване, тъй като това деление би довело до излишни 4 разходи или би породило риск от нанасяне на вреди, и който поради своите размери или маса не може да бъде превозван от моторно превозно средство, ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на Наредбата. Ето защо превоза на въпросната скална маса, извършван от тежко ППС в рамките на специалното ползване на пътя е следвало да бъде осъществен с разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.

В случая не се касае за измерване на допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, чиято правна регламентация се съдържа в чл. 6 от Наредбата, а е извършено измерване на натоварването на ос на едва двойна ос на ППС (потвърдено и в показанията на актосъставителя), чието максимално натоварване за разстояние между осите от 1,3 включително до 1,8 метра е регламентирано в разпоредбата на чл. 7 от Наредбата, правилно посочена като част от правната квалификация на извършеното административно нарушение.

Възражението във връзка с устройството, с което е направено измерването и, че не е преминало изискуемия метрологичен контрол съгласно изискванията на чл. 35, ал. 3 от Наредбата, съдът намира за неоснователно. За използваната в случая електронна везна по делото са представени писмени доказателства, кредитирани с доверие от съда, видно от които същата е в съответствие с посочените в документите Директиви на ЕС и технически стандарти.