Решение № 23 от 09.12.2025, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Девин, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Административно наказателно дело № 20255410200062 по описа за 2025 година И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателят моли да бъде отменено изцяло Наказателно постановление № 25-0252-000448/19.08.2025г. на Началника на РУ- Девин като неправилно, незаконосъобразно, като счита, че е издадено въз основа на незаконосъобразен АУАН и в нарушение на императивно установената за това процедура по ЗАНН. Счита, че в обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания, както в АУАН на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, така и в НП, наказателното постановление не съдържа изискуемото се по чл.

57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна повдигнатото административнонаказателно обвинение, както и че е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 2 от ЗАНН. Относно нарушението на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН следва да се подчертае, че изложеното описание, което буквално преповтаря описанието и обстоятелствата от АУАН № GA1382530 от 23.07.2025 г. е твърде неясно и объркващо касаещо цит.: " е извършил: 1. поставя предмети, извършва дейности в обхвата на пътя несвързани с предназначението му без разрешение от стопанина на пътя“. Тоест неяснотата, която е била относно 1 изложението на фактите и обстоятелствата в АУАН се преповтаря и в НП, което съответно влече и процесуални нарушение на нормата на чл. 42, ал. 1, т.

4 от ЗАНН относно АУАН и чл. 57, ал. 1, т. 5 относно НП. не се установява по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл. 9, ал. 3 от ЗДвП. Неправилно е приложен материалният закон и са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на НП. Разпоредбата на чл.9, ал.З от ЗДвП гласи буквално „Поставянето на предмети или извършването на дейност в обхвата на пътя, несвързани с предназначението му, може да става само след разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя". Така формулирана разпоредбата въвежда задължение на всеки, който извършва дейности на пътя, несвързани с неговото предназначение да получи разрешението на собственика на пътя или администрацията, управляваща пътя. Никъде в АУАН и в НП не е посочено, че отговорност на жалбоподателя се ангажира за това, че е осъществявал някакви дейности без разрешението на съответната администрация - в случая Община Доспат. Никъде не е изследвано и проверено такова обстоятелство.

Същевременно, отговорност на К. е ангажирана на основание чл.177, ал.1, т.7 от ЗДвП, според която наказва се с глоба от 100 до 300 лева който постави плакати, агитационни материали, светещи тела, както и други средства за привличане на вниманието, които наподобяват пътни знаци или други средства за регулиране на движението, намаляват видимостта или ефективността на пътните знаци и другите средства за регулиране на движението или заслепяват участниците в движението. В случая не е налице просто противоречие между нарушена норма и санкционна такава и между описания на извършеното нарушение и дадената правна квалификация.

Налице е абсолютен нонсенс, който не просто възпрепятства жалбоподателя да разбере какво нарушение е извършено и на какво основание е санкциониран жалбоподателя, а изключва дори възможността да се предположи какво е имал предвид АНО. И това, при положение, че е налице разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т.3 от ЗДвП. Нали е и маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като излага подробни съображения. Моли съда, тъй като при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения на закона, които водят до ограничаване на правото му на защита, поради което моля да отмените изцяло незаконосъобразното НП, претендира за разноски.

2

В о. с. з. жалбоподателят не се явява, за него адв. С. Ч. моли съда да отмени наказателното постановление, като приеме, че същия не е извършил вмененото му административно нарушение. Моли съда да има предвид, че от събраните гласни доказателства и от разпитаните в открито съдебно заседание свидетели, че са събрани противоречиви свидетелски показания, тъй като самия актосъставител твърди, че пътното платно не е било затворено изцяло, а по негови думи е имало около 1 метър от него през който са преминавали автомобили. Другият свидетел твърди, че цялото пътно платно е било затворено и не е било възможно преминаването на пътни превозни средства, като по негови думи някои са се опитвали да преминат, но не са успели. Счита, че от тези обстоятелства може да се установи, че това което е описано като фактическа обстановка в АУАН не отговоря и не е точно описано и пресъздадена точно самата фактическа обстановка, което е основание за отмяна на наказателното постановление, поради неизяснена фактическа обстановка. Претендира разноски в пълен размер, съгласно минималния размер в наредбата, тъй като съм адвокат регистриран по ДДС.

В о.с. з. за въззиваемия не изпраща представител. С писмени бележки от процесуалния представител на въззиваемия – гл. юрк. Ш. оспорва жалбата, и излага подрони съображения, като счита изложените доводи в нея за неоснователни и моли същата да бъде отхвърлена.

РП – Смолян, ТО – Девин не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като взе в предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН /НП е връчено на 04.09.2025г., а жалбата е подадена на 15.09.2025г./, за това е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна, а атакуваното наказателно постановление следва на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. 1 от ЗАНН да бъде отменено, по следните съображения:

Свид. Д. Ч. - „полицейски инспектор – пътен контрол“ в РУ – Девин съставил на жалбоподателят Ц. Ю.

К. АУАН Серия GA №

1382530/23.07.2023г., в присъствие на свидетелите В. П. - „старши полицаи 3

ВПО“ в Участък Доспат при РУ – Девин, Б. В. - „полицай“ в Участък Доспат при РУ – Девин и В. Е. - „младши автоконтрольор“ към група „Пътен контрол“ при РУ – Девин, за нарушение на чл. 9, ал. 1 от ЗДвП, който жалбоподателя подписал с възражения, че не е нарушител, тъй като ползва имота и има необходимите документи.

Издадено е

Наказателно постановление

№

25-0252000448/19.08.2025г. от Началник група при РУ на МВР – Девин -Р. Х., упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи въз основа на издаден АУАН

Серия GA №

1382530/23.07.2023г. против Ц. Ю. К., с ЕГН **********, за това, че на 23.07.2025 г. около 11:30 часа, в община Доспат, на път общински № SML1085, като пешеходец при обстоятелства: на 23.07.2025г. около 11:30 часа на общински път SML 1084 /Б. - Б./ на около 20 метра след разклона за депо за битови отпадъци с. Б. в посока с. Ц. по протежение на около 20-25 метра по пътното платно е поставил единични камъни в обхвата на пътя, които пречат на останалите участници в движението, без разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя, е извършил: „1. поставя предмети, извършва дейности в обхвата на пътя, несвързани с предназначението му без разрешение от стопанина на пътя, с което виновно е нарушил чл. 9, ал. 3 от ЗДвП“, поради което и на основание чл.53 ЗАНН и чл.177 ал.1, т.7 ЗАНН му е наложена глоба в размер на 100.00 лева.

При така установеното от фактическа страна, следват следните правни изводи:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на техните правомощия съгласно чл. 189, ал. 1 и ал. 12 ЗДвП , видно от Заповед № № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН.

АУАН и НП не отговарят на императивните норми на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН.

На жалбоподателят е вменена отговорност за нарушение по чл. 9, ал.

3 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗДвП поставянето на предмети или извършването на дейност в обхвата на пътя, несвързани с предназначението му, може да става само след разрешение от собственика или 4 администрацията, управляваща пътя. Нито в АУАН, нито в наказателното постановление са посочени обстоятелства, поради които актосъставителя и административнонаказващия орган приемат, че е осъществено така визираното нарушение с правна квалификация по чл. 9, ал. 3 от ЗДвП, доколкото не е описан словесно неговия състав. Липсват данни за поставените предмети – камъни, как точно са били позиционирани по пътното платно, от където не става ясно, дали цялото или отчасти е било заето и т.н., в посочения в АУАН и НП пътен участък. Според НП и АУАН жалбоподателя „по протежение на около 20-25 метра по пътното платно е поставил единични камъни в обхвата на пътя, които пречат на останалите участници в движението, без разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя“.

За да е налице нарушение на посочената разпоредба, следва да са налице конкретни лимитативно посочени обстоятелства, изпълващи фактическия състав на нарушението по посочения текст, което не е сторено нито в АУАН, нито в НП. Не са посочени доказателства, установяващи описаното, в АУАН и НП, административно нарушение. В тази връзка, съдът намира, че се касае за недоказаност на нарушението, посочено в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, като доказателствената тежест в това производство лежи на администртивнонаказващия орган. При наличие на данни за извършено административно нарушение административнонаказващият орган е задължен при издаване на НП да опише нарушението, дата и място на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Изпълнението на това задължение е от съществено значение, с оглед реализиране правото на защита на административнонаказаното лице, което има право да научи, в какво конкретно е обвинен и кое негово поведение е довело до това административно нарушение, но и с оглед спазване принципа на законосъобразност, който е в основата на административното право.

Описаното словесно в акта и процесното НП административно нарушение не съответства на изискванията на закона, тъй като не очертава необходимите и посочени от нормата, която се твърди, че е нарушена, обективни признаци на изпълнителното деяние. От осъщественото словесно описание в АУАН и НП, липсва каквото и да е изложение на съставомерни 5 признаци на деянието, досежно липса на разрешение от собственика на пътя или администрацията, управляваща пътя.

От описанието на административното нарушение, в АУАН и в НП, не става ясно в какво се е изразило поведението на административнонаказаното лице и с какво е нарушил посочената правна норма. Това обстоятелство не се установява и от приложената санкционна разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 7 от ЗДвП, тъй като същата въвежда отговорност за всеки, който "постави плакати, агитационни материали, светещи тела, както и други средства за привличане на вниманието, които наподобяват пътни знаци или други средства за регулиране на движението, намаляват видимостта или ефективността на пътните знаци и другите средства за регулиране на движението или заслепяват участниците в движението". Следователно липсва единство между описанието на нарушение и законовата разпоредба, която е нарушена и въз основа на която е наложена санкция. Това нарушение обуславя процесуална незаконосъобразност на атакувания акт. Налице е нарушение и на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, което е от категорията на съществените и винаги води до отмяна на наказателното постановление. С така допуснатото нарушение в административнонаказателното производство е ограничено правото на защита на наказаното лице да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен и съответно адекватно да организира защитата си, което представлява съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се формират правни изводи относно наличието или не на доказателства, установяващи извършване на описаното в наказателното постановление нарушение.

Разпечатката съдържа 36 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dca57c6a-f7d8-47df-afa0-823055ca7201