Решение № 89 от 11.11.2025, Районен съд - Елхово
- Съд
- Районен съд - Елхово
- Дело
- Гражданско дело 425/2024
- Вид
- Решение № 89
- Подписан
- 11.11.2025
- В сила
- 20.05.2026
- Състав
- Мартина Иванова Кирова
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.202 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.28, ал.1 · Закон за арендата в земеделието
- чл.8 · Закон за арендата в земеделието
- чл.8, ал.1 · Закон за арендата в земеделието
- чл.130 · Закон за задълженията и договорите
- чл.28, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.68, б."б" · Закон за задълженията и договорите
- чл.87, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.95 · Закон за задълженията и договорите
- чл.97 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 89 гр. Елхово, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мартина Ив. Кирова при участието на секретаря Таня Ал. Владева като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Гражданско дело № 20242310100425 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на предявен иск с правно основание чл.28, ал.2 вр.с ал.1 вр.с чл.8 от Закона за арендата в земеделието /ЗАрЗ/.
Ищецът – ЕТ“А – Д. Д.“, с ЕИК ***, представлявано от законния си представител – Д. Н. Д., действащ чрез пълномощника си по делото - адв.С. Т. от АК-Ямбол, в исковата си молба против ЕТ“И У-И. В.“, с ЕИК ***, представлявано от законния си представител – И. В. К., твърди, че между него в качеството му на арендодател и ответника като арендатор, е бил сключен на 16.05.2014г. Договор за аренда на земеделска земя, вписан в CB-Елхово при АВ с вх.peг.№ 1603 от 20.05.2014г., акт № 54, том 3/2014г. със срок на действие - 20 /двадесет/ стопански години, считано от стопанската 2014/2015 год. По силата и при условията на посочения договор, ищецът е предоставил за посочения срок за временно и възмездно ползване на ответника надлежно индивидуализираните в обстоятелствената и в диспозитивната част на иск.молба пет процесни недвижими имоти, с обща площ от 159.333 дка, находящи се в землището на село Горска поляна, общ.Болярово, обл.Ямбол.
Сочи се, че съгласно обективираните в посочения Договор уговорки, арендатора в лицето на ответника се е задължил да заплаща на арендодателяищец годишен наем в размер на 25 кг на декар зърно или паричната им стойност към датата на получаване на рентата, по цени на зърнената борса за предоставените имоти, считано от деня на сключването на договора. Съгласно разпоредбата на чл.8 от ЗАрЗ, която препраща към условията на договора /чл.4/, за първата стопанска година от действието му, която е 2014/2015 година и всяка следваща, ответникът е следвало да заплати рента в срок от 15 юли до 15 август за съответната стопанска година- при плащане в натура или респ. от 1
1 октомври до 31 октомври за съответната стопанска година - при плащане в левова равностойност на посоченото по-горе количество зърно. Твърди се в иск.молба, че в посочените срокове ответникът-арендатор не е предприел действия по извършване на плащане по нито един от посочените начини, като до настоящия момент се сочи, че ответникът не е заплатил договореното и дължимо плащане за ползването на процесните имоти за всички стопански години от началния срок на действие на договора, а именно: - за стопанската 2014/2015г., 2015/2016г., 2016/2017г., 2017/2018г., 2019/2020г., 2020/2021г., 2021/2022г. и 2022/2023г., макар че през цялото това време арендаторът е ползвал процесните имоти и е добивал продукция от тях.
Позовавайки се на императивната разпоредба на чл.28, ал.1 от Закона за арендата в земеделието, която предвижда, че арендодателят разполага с правото да развали договора за аренда поради забавяне на арендното плащане за повече от три месеца, ищецът в иск.си молба и в допълнителната си уточнителна молба изтъква, че в настоящия случай след изтичането на 30дневния срок за заплащане на рентата в левова равностойност - от 01 октомври до 31 октомври за последните три стопански години от действието на договора, а именно - за стопанската 2020/2021-ва, за стопанската 2021/2022 - ра и стопанската 2022/2023 - ра година, е започнал да тече именно 3 месечният срок на забавата на плащането, даващ основание за разваляне на процесния аренден договор. В тази връзка се твърди, че арендаторът-ответник е изпаднал в забава за заплащане на дължимата рента за стопанската 2020/2021г., считано от деня, следващ деня - 31 октомври 2021г., а именно - от 01 ноември 2021 год. Считано от тази дата е започнал да тече 3 - месечният срок на забавата на плащането, даващ основание за разваляне на арендния договор. През този 3-месечен срок, а именно през периода от 01 ноември 2021 год. до 01.02.2022 год., ответникът също не е погасил дължимото арендно плащане в полза на ищеца. Арендаторът е изпаднал в забава за заплащане и на дължимата рента за стопанската 2021/2022г., считано от деня, следващ деня 31 октомври 2022 г., а именно от 01 ноември 2022 год. Считано от тази дата с започнал да тече 3 - месечният срок на забавата на плащането, даващ основание за разваляне на арендния договор. През този 3-месечен срок, а именно през периода от 01 ноември 2022 год. до 01.02.2023 год., ответникът също не е погасил дължимото арендно плащане в полза на ищеца.
Арендаторът е изпаднал в забава за заплащане и на дължимата рента за стопанската 2022/2023г., считано от деня, следващ деня 31 октомври 2023 г., а именно от 01 ноември 2023 год. Считано от тази дата е започнал да тече 3 месечният срок на забавата на плащането, даващ основание за разваляне на арендния договор. През този 3-месечен срок, а именно- през периода от 01 ноември 2023 год. до 01.02.2024 год., ответникът също не e пoгасил дължимото арендно плащане в полза на ищеца.
Поради тези и изложени и други съображения и доводи, ищецът обосновава правният си интерес от предявяване на исковата си претенция, с която моли съда да постанови решение, с което на основание чл.28, ал.2 вр.с 2 ал.1 от Закона за арендата в земеделието да прогласи за развален сключения между страните по делото Договор за аренда на земеделска земя, вписан в СВЕлхово при АВ с дв. вх. peг. № 1603 от 20.05.2014г., акт №54, том 3/2014г., по силата на който са предоставени за ползване за срок от 20 стопански години надлежно индивидуализираните в обстоятелствената и в петитумната част на иск.молба земеделски имоти, находящи се в землището на село Горска поляна, общ.Болярово, обл.Ямбол, с обща площ от 159.333 дка, на основание забава в плащането на дължимото от страна на ответника-арендатор арендно плащане за стопанските 2020/2021-ва, 2021/2022-ра и 2022/2023-та година, продължило повече от 3 месеца за всяка от посочените стопански години, вкл. и към датата на предявяване на иска, с начален момент на забава за стопанската 2020/2021г.
- 01.11.2021г., за стопанската 2021/2022г. - 01.11.2022г. и за стопанската 2022/2023г. – 01.11.2023г. Заявена е и претенция за присъждане на направените по настоящото производство разноски. Съобразно процесуалните правила с исковата си молба ищецът е представил писмени доказателства и е направил искане за предоставяне на възможност за ангажиране на нови доказателства, с оглед процесуалното поведение на ответника.
В съдебно заседание за ищеца, редовно призован, се явява процесуалният му представител – адв.С. Т. от АК-Ямбол, който от името на доверителя си заявява поддържане на исковата молба на същите основания и със същите искания. В хода на съдебното дирене се ангажират и представят писмени доказателства. С представена писмена защита адв.Т. изразява становището си по съществото на спора, като по изложени доводи и аргументи прави искане за постановяване на позитивно за доверителя му решение, с което да бъде уважен като основателен предявеният иск като бъде развален процесният аренден договор поради неизпълнение от страна на арендатора – ответник на посоченото основание - забава в плащането на дължимото от страна на ответника-арендатор арендно плащане за стопанските 2020/2021-ва, 2021/2022-ра и 2022/2023-та година, продължило повече от 3 месеца за всяка от посочените стопански години, вкл. и към датата на предявяване на иска. Претендира се и присъждане на направените в настоящото производство разноски, така както са посочени в представения съгласно чл.80 от ГПК списък на разноските.
Ответникът – ЕТ“И У-И. В.“, с ЕИК ***, представляван от И. В. К., действащ чрез пълномощника си по делото – адв.Н. И., с посочен адрес за съобщения и призовки в гр.Бургас, се е възползвал от предоставената му възможност и в предоставения му 1-месечен срок, е депозирал писмения си отговор по иск.молба, като е изразил становище, че предявеният с нея иск по чл.28, ал.2 вр.с ал.1 от ЗАрЗ, е неоснователен, като противно на заявеното в иск.молба се твърди, че ответникът е извършвал погасяване на дължимите арендни плащания. Сочи се, че до 2019 година отделните земеделски имоти предмет на процесния договор за аренда не са били изключителна собственост на ищеца-ЕТ, като до този момент ответникът е извършвал парични плащания към директните собственици на земята. Към настоящият момент част от 3 процесните имоти също не са притежавани в цялост от ищеца, като ответникът продължава да извършва парични плащания към съсобствениците на имотите. Предвид на това, че съобразно визираното в чл.4 от процесния договор за аренда, е предвидено, че плащането следва да бъде извършено: - в натура от 15 юли до 15 август или в парична равностойност до 31 октомври на следващата година и като се има предвид, че до настоящия момент ищецът не е предявил на ответника фактура за процесното вземане, с отговора се навеждат доводи, че ищецът не е претендирал, съответно не е избрал изрично плащането да бъде извършено в левова равностойност. Това според ответника кореспондира с твърдението му, че ЕТ “И У – И. В." е извършвало арендните плащания към третите лица - съсобственици. Ответникът, позовавайки се на разпоредбата на чл.130 от ЗЗД, съгласно която „Ако при едно задължение с право на избор, не е определено кому е предоставен изборът, той принадлежи на длъжника.", счита, че на практика ищецът е направил избора на вида на изпълнение от страна на ответника, а именно: - плащането да бъде извършено в левова равностойност едва с предявяването на исковата молба, поради което следва, че ответникът е изпаднал в забава едва с получаването на исковата молба, от когато следва да тече и договорения тримесечен срок. Освен това в отговора си ответникът сочи, че има насрещни вземания към ищеца, подлежащи на прихващане при евентуално претендиране от страна на ищеца на парично плащане по арендните договори. Предвид на тези си съображения ответникът прави искане за постановяване на решение, с което да бъде отхвърлена исковата претенция на ищеца, с която на основание чл.28, ал.2 вр.с ал.1 от ЗАрЗ се желае да бъде развален Договор за аренда на земеделска земя, вписан в СВ- Елхово при АВ с дв. вх. peг. №1603 от 20.05.2014 г., акт № 54, том 3/2014 г. С отговора си ответникът претендира присъждане на направените по делото разноски и съобразно процесуалните правила е направил доказателствено искане – за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, с изрично посочени задачи.
В съд.заседание за ответника, редовно призован, се явява процесуалният му представител – адв.Н. И. от АК-Бургас, който от името на доверителя си заявява, че поддържа направено т о с писмения отговор оспорване на основателността на предявената искова претенция. Ангажират се писмени и гласни доказателства в хода на съдебното дирене във връзка с направените с отговора твърдения за извършено плащане на арендната вноска към другите съсобственици на имотите – предмет на процесния договор за аренда. В хода на устните прения и с представени писмени бележки адв.И. доразвива аргументите и съображенията си, като в обобщение се изтъква, че не са изпълнени условията предвидени между страните по процесния договор за аренда и не е налице такова неизпълнение на задълженията по договора от страна на ответника като арендатор, даващо право на ищеца като арендодател да претендира неговото разваляне по съдебен ред. Прави се искане за постановяване на решение, с което исковата претенция на ищеца да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, както и за присъждане в полза на ответника на направените от него разноски, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
4
Съдът след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства и като се съобрази със закона, приема за установено от фактическа страна следното:
С оглед изявленията на страните, съдът с доклада си по чл.146 от ГПК, е приел за безспорно обстоятелството, че н а 16.05.2014г. между ищеца ЕТ“А-Д. Д.“, в качеството му на арендодател, като правоприемник по силата на договор за покупко-продажба на идеални части от индивидуализираните в обстоятелствената и в петитумната част на иск.молба земеделски недв.имоти, останали в наследството на Я А К и ответника – ЕТ“И У-И. В.“, в качеството му на арендатор, е сключен процесният Договор за аренда на земеделска земя, с нотариална заверка на подписите с рег.№ 3391 на 16.05.2014г. на Нотариус К.К с рег.№451 на НК с район на действие – съдебния район на РС-Елхово, вписан в CB-Елхово при АВ с вх. peг. № 1603 от 20.05.2014г., акт №54, том 3/2014г.