Решение № 9469 от 20.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9469 гр. София, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА Гражданско дело № 20231110155906 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „...“ ЕАД срещу Н. Д. С.а, починала в хода на процеса и заместена на основание чл. 227 ГПК от наследника й по закон К. И. С., с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца съответно сума в размер от 56,84 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. ..., аб.№ .., сума в размер от 22,92 лв. – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.08.2020г. до м.04.2022г., ведно със законна лихва върху всяка главница считано от датата на подаване на исковата молба – 11.10.2023г. до окончателното плащане, сума в размер от 9,76 лв. – мораторна лихва върху първата главница за периода от 15.09.2021г. до 27.09.2023г., и сума в размер от 5,36 лв. – мораторна лихва върху втората главница за периода от 16.10.2020г. до 27.09.2023г.

В исковата молба ищецът излага, че Н. Д. С.а, наследник на В. К. К., е била клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, 1 поради което е била обвързана от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за имота е доставяна топлинна енергия, цената за която съгласно Общите условия от 2016г. е платима месечно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася задължението. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Посочва, че потребителят не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главните вземания след изтичане на установения в Общите условия падеж. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита за осъждане на ответника да му заплати дължимите суми, както и претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който не оспорва предявените искове. Поддържа, че е погасил изцяло задълженията си, като представя доказателство за извършено плащане в полза на ищеца, поради което моли за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Основателността на предявените искове се предпоставя от установяване на фактически състав, включващ наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, по което през исковия период ищецът е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия в количество, за което е начислена претендираната цена, и неизпълнение насрещното задължение на потребителя за плащане стойността на потреблението.

С оглед твърденията на ответника за извършено плащане в погашение изцяло на предявените вземания за главници и мораторни лихви, съставляващо признание на вземанията както по основание, така и по размер, съдът намира за безспорни всички посочени правопораждащи факти. Поради това съдът приема за установено съществуването на соченото от ищеца правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния топлоснабден имот през исковия период, по което в изпълнение на задълженията си е доставил топлинна енергия за имота в количество на стойност съответна на начислената 2 цена на потреблението в размер от 56,84 лв. и е извършвал дялово разпределение съобразно нормативните изисквания, цената на която услуга възлиза на 22,92 лв.

Потребителят по договора не е погасил задълженията си за заплащане цената на топлофикационната услуга в срока, предвиден в приложимите към договорното правоотношение Общи условия на топлопреносното предприятие, поради което в полза на продавача са възникнали и вземания за мораторна лихва в предявените размери съответно от 9,76 лв. и от 5,36 лв. за сочените от него периоди на забава.

От страна на ответника е заявено оспорване на вземанията единствено с правопогасяващо възражение за плащане на дължимите суми. От приет като доказателство фискален бон от 7.03.2024г. се установява, че на посочената дата ответникът е извършил в полза на ищеца плащане на сума в размер от 153,62 лв. с указано основание за плащането погашение на вземанията за главници и лихви предмет на предявените искове, по които е образувано настоящото производство.

Платената сума покрива изцяло търсените от ищеца суми по главните и акцесорните искове, като ищецът не оспорва така извършеното плащане и факта, че с него се явяват погасени в пълния им размер начислените за исковия период задължения по партидата на процесния имот, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до датата на плащането.

Следователно наведеното възражение за погашение на съдебно предявените вземания е основателно и предвид извършеното плащане на дължимите суми в хода на висящия процес, което съдът съобразява съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, исковите претенции подлежат на отхвърляне.

По разноските: Доколкото плащането е извършено след съдебното предявяване на вземанията, като не е налице хипотезата на чл. 84, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, на ищеца се следват сторените от него разноски. Между страните не е спорно, а и видно от представения фискален бон от 7.03.2024г., наред с вземанията предмет на исковете, ответникът е заплатил на ищеца и направените разноски за държавна такса, поради което от негова страна е заявено искане за присъждане само на разноски за процесуално представителство от юрисконсулт, каквито му се следват в минимален размер от 100 лв., определен от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.

37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на делото.

С тези мотиви съдът

РЕШИ:

3

ОТХВЪРЛЯ предявените от „...“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., срещу Н. Д. С.а, починала в хода на процеса и заместена на основание чл. 227 ГПК от наследника й по закон К. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ..., искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за суми, както следва: сума в размер от 56,84 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.

..., аб.№ .., сума в размер от 22,92 лв. – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.08.2020г. до м.04.2022г., сума в размер от 9,76 лв. – мораторна лихва върху първата главница за периода от 15.09.2021г. до 27.09.2023г., и сума в размер от 5,36 лв. – мораторна лихва върху втората главница за периода от 16.10.2020г. до 27.09.2023г.

ОСЪЖДА К. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ..., да заплати на „...“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4