Решение № 121 от 23.07.2024, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. В., 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В.Й.М.

Членове:

Н.Д.Н.

В.Р.Г. като разгледа докладваното от Н.Д.Н. Въззивно гражданско дело № 20241300500215 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 ал.2, т. 7 от ГПК.

Подадена е жалба вх.№05632/30.04.2024г. от „Х. АД– КЛОН В.“ , представлявано от Т.С.Т. – Изп.директор на „Х.– КЛОН В.“ АД / както е посочено в жалбата/, срещу разпореждане, материализирано в ПДИ изх.№ 3407/24.04.2024г. по изпълнително дело № 20237240400190 , в частта , в която е приет размера на разноските за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство на ЧСИ В. Т. с рег.№ 724 и район на действие ОС-В..Сочи се, че неправилно е формиран размера на таксата по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, като е определен и върху размера на приетото като разноски по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение.

Възразява се и срещу размера на същото адвокатско възнаграждение, като се излага, че делото не е с фактическа и правна сложност и следва да бъде намалено до 200 лева.

В отговор, взискателят О.Л.Г. оспорва жалбата като неоснователна , като излага, че разноските са приети правилно и законосъобразно в установените размери от ЧСИ Т..

В мотивите към жалбата ЧСИ В. Т. излага,че жалбата е неоснователна, тъй като адвокатското възнаграждение е част от подлежащото за събиране вземане в изпълнителното производство, че раноските са приети с акт , който ЧСИ не може да отмени сам.

Съдът приема, че жалбата е против действията на съдебен изпълнител, подадена на основание чл. 435 ал.2, т.7 ГПК.

1

Съдът след като се запозна с всички доказателства по делото намира за установено следното:

Жалбата, заедно с мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК и сканирано копие на изпълнително дело № 20237240400190 са изпратени чрез системата за сигурно електронно връчване.

Изпълнителното дело е образувано по молба на

О.Л.Г. на основание приложен към молбата изпълнителен лист, издаден на 16.11.2021 г. от Районен съд-В. на основание Решение №175 от 23.09.2021 година постановено по гр.дело №897/2021 година по описа на Районен съд-В., съгласно което жалбоподателят е осъден да заплати на взискателя Г. суми, представляващи неплатено трудово възнаграждение, обезщетение за неползван платен годишен отпуск, обезщетение по чл.222,ал.1 КТ и разноски по делото.

Изпратена е ПДИ до длъжника -изх.№ 3407/24.04.2024г, в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело е в размер Х.-КЛОН В. АД с ЕИК 8160892040046 е осъдено да: заплати парично задължение в полза на взискателя О.Л.Г. чрез пълномощник адв. •Лилия Станчева задължение по изпълнителното дело възлизащо на 3 576,74 , от които главница в размер на 422,75 лв. със законна лихва в размер на 145,22 лв. за периода 29.04.2021 г. 08.05.2024 г., главница в размер на 134,84 лв. със законна лихва в размер на 46,31 лв. за периода 29.04.2021 г. - 08.05.2024 г., главница в размер на 645,73 лв. със законна лихва в размер на 221,81 лв. за периода 29.04.2021 г. 08.05.2024 г., 29,27лв. неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обещетения и т.н ) , 900,00лв. присъдени разноски,

600,00 лв. приети разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение, 430,81лв. авансови такси в размер на 104.82 лева и пропорционална такса по т.26 - 325.39 лева -такси по Тарифата към ЗЧСИ , дължими към 08.05.2024 г.

На основание чл. 428, ал.1 от ГПК длъжникът е поканен в двуседмичен срок от връчване на поканата да изпълни доброволно задължението си.

Жалбата е неоснователна, поради следните съображения: Относно формиране на таксата по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, таксата е изчислена и върху размера на приетото като разноски по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение. Съгласно същия текст , таксата за изпълнение на парично вземане се събира върху събраната сума. Адвокатското възнаграждение е сума, която подлежи на събиране в изпълнителното производство,поради което следва да бъде включено в паричното вземане , върху което се определя размера. Видно от забележка към текста на т.26, при частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума, което е направено от ЧСИ Т., която е определила размера за целия дълг, който не е събран.

Неоснователен е довода , че таксата следва да се определя само върху вземанията, посочени в изпълнителния лист, тъй като и разноските, направени от взискателя в изпълнителното производство подлежат на принудително изпълнение.

2

Относно приетия размер на адвокатското възнаграждение, видно е от ДПЗС №00552/25.04.23г. размерът от 600 лева е уговорен между страните, договорът е представен по изпълнителното дело и няма основание да не бъде приет като доказателство за извършени разноски. В същия е уговорено, че възнаграждението е до приключване на изпълнителното производство.

Доводът, че следва да е в минимален размер -200 лева не е основателен, тъй като съгласно чл.10,т.1 от Тарифа №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, 200 лева е минималния размер на възнаграждението за образуване на изпълнително производство.Видно от изпълнителното дело , от взискателя са инициирани и други изпълнителни действия- проучвания, запори.Съгласно чл.10, т.2 от същата Тарифа, за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, което в случая възлиза на 320 лева. От горното е видно, че уговорения размер е около минималния и в тази част жалбата е неоснователна.

Воден от горното и на основание чл.437, ал.1 ГПК, съдът РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№05632/30.04.2024г. от „Х. АД– КЛОН В.“ , представлявано от Т.С.Т. – Изп.директор на „Х.– КЛОН В.“ АД / както е посочено в жалбата/, срещу разпореждане, материализирано в ПДИ изх.№ 3407/24.04.2024г. по изпълнително дело № 20237240400190 , в частта , в която е приет размера на разноските за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство на ЧСИ В. Т. с рег.№ 724 и район на действие ОС-В..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.437 ал.4 от ГПК

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3