Решение № 272 от 16.03.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. П., 16.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20215220103146 по описа за 2021 година

Производството е образувано по повод искова молба на Л. И. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. П., п.к.4400. ул. „П.” № 4. ет.6, ап.42, обл. П., чрез пълномощника си адвокат Л.И. К. от ПАК, със съдебен адрес: гр. П., ул. „И. В.“ №18, ет.2, офис - 13, срещу „Кредит инкасо инвестмънтс БГ ” ЕАД, ЕИК: 202423225, с адрес на управление и кореспонденция: гр. София, п.к. 1336. бул. „Панчо Владигеров" № 21, бизнес център „Люлин-6”, ет.2, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът Л. И. С. не дължи на ответника „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, вземания който са му прехвърлени с договор за цесия от 10.01.2017 г., а именно сумата от 1 065,78 лева, представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит с „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, с ЕИК: 130697606, поради изтекла погасителна давност, за която сума е издаден изпълнителен лист от 14.05.2012 г. от PC П., по ч.гр.д. № 1026/2012 г. предвид влязла в сила Заповед за изпълнение № 768/28.03.2012 г. по чл. 410 ГПК, въз основа, на който е образувано изпълнително дело № 675/2014 г., по описа на ЧСИ - Георги Тарльовски, peг. № 882, с район на действие ОС - П..

В исковата молба се излагат обстоятелства, че въз основа на депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, PC П. е образувал ч.гр.д. № 1026/2012 г. и е издал Заповед № 768/28.03.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист от 14.05.2012 г., в полза на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с ЕИК: 130697606, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост-4" Бизнеспарк София, сграда -14, съгласно предоставените и изискуемите от закона документи, за следните вземания - сумата от 1 065,78, представляваща просрочена главница; сумата от 749,22 лева, представляваща възнаградителна лихва, считано от 1

15.10.2010 г. до 27.05.2011 г.; сумата от 142,74 лева, представляваща мораторна лихва от 05.11.2010 г. до 24.02.2012 г. и законна лихва, считано от 12.03.2012 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото за държавна такса в размер на 39,15 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева.

Въз основа на издадения ИЛ по молба на взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на 28.11.2014 г. било образувано изпълнително дело № 675/2014 г. по описа на ЧСИ - Георги Тарльовски, рег.№882, с район на действие ОС-П.. С молбата първоначалният взискател не бил поискал прилагането на конкретен изпълнителен способ.

В същата молба взискателят бил възложил всички действия по чл.18 от ЗЧСИ, с което изрично е овластил ЧСИ -то да осъществява действия по принудителното събиране на вземането. Сочи, че поканата за доброволно изпълнение му била връчена на 17.03.2015 г..

На 23.11.2016 г. при ЧСИ-Георги Тарльовски, peг. №882, била депозирана молба от взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс ” ЕАД, в която поискал да бъдат извършени справки за трудови договори, за собственост на движими вещи и/или недвижими имоти, и в случай, че такива бъдат установени, да бъдат наложени съответните запори и възбрани. На 06.03.2017 г. била депозирана молба от ответника, за конституирането му като - взискател по изпълнително дело, въз основа на Договор за прехвърляне на вземания от 10.07.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и него, по силата на който първоначалният взискател е цедирал вземането си на ответника от длъжника по визираното изпълнително дело, заедно с всички принадлежности към него на ответника по дело. Сочи, че с постановление издадено от ЧСИ-Георги Тарльовски. peг. № 882, е наложен запор на банковите сметки на ищцата в „Банка ДСК" АД и „ЕкспресБанк“ АД. На 26.03.2019 г. била депозирана молба от ответника, с която е поискано да бъде насрочена дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи собственост на ищцата/, находящи се на домошния й адрес, както и да бъде извършена справка в регистъра на БНБ на името на длъжника за наличието на банкови сметки и налагане на запор върху тях. С разпореждане издадено на 23.04.2020 г. ЧСИ насрочил опис на движими вещи на 26.06.2019 г. от 13.00 часа до приключване на изпълнителните действия. Описът не бил извършен, тъй като взискателят не заплатил дължимата авансова такса по т.20 от ТТРЗЧСИ. На 30.07.2020 г. ответникът депозирал молба, с която поискал да бъде извършена справка в ТД на НАП на името на длъжника за наличието на валидно сключени трудови договори, декларирано движимо/недвижимо имущество и / или банкови сметки, както при наличието на такива да бъдат предприети съответни изпълнителни действия. След извършени справки с Разпореждане от 05.08.2020 г. на ЧСИ- Георги Тарльовски било наложен запор върху банковата сметка на ищцата в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, както и на трудовото възнаграждение, което получава от „ДАРТЕКСТ 88" ЕООД.

Ищцата излага подробни съображения за допустимостта на предявения иск.

Твърди, че съдът е обвързан от пределите на предявения иск, който като такъв по чл.439 ГПК обхващал единствено нововъзникнали факти, т.е. следва да се прецени дали от датата на последното валидно изпълнително действие са изминали пет години, в които 2 вследствие бездействие на ответника, вземането по изпълнителния лист е погасено по давност.

Сочи, че съгласно чл.433, ал.1 т.8 ГПК, когато взискателят в продължение на две години не поиска извършване на нови изпълнителни действия, изпълнителното производство подлежи на прекратяване (настъпва т.нар. перемпция). Съобразно задължителните указания на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/201 Зг. на ОСГТК на ВКС без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като този акт има декларативно, а не конститутивно значение. Прекратяването на изпълнителното производство настъпва по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Твърди, че неслучайно в т.10 на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК па ВКС е прието, че законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116. б. "в" ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес. Тези правила били неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116, б. "в" ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпвал безвъзвратно, а защото в този случай нямалo спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването. Счита, че по силата на чл.116. б. „в" ЗЗД давността се прекъсвала с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Излага доводи с кои действия давността се прекъсва. Смята, че е нередовна молбата за изпълнение, в която не е посочен изпълнителен способ, тя подлежала на връщане и в случай, че бъде върната не прекъсва давността. В случая счита, че първоначалната молба до ЧСИ не отговаряла на изискванията за редовност на чл.129 от ГПК, към която препраща чл.426 ал.З от ГПК, но същата не била върната. Доколкото молбата не съдържала искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ, не била внесена такса за прилагане на способа, тя не прекъсвала теченето на давността. Искането за прилагане на конкретен изпълнителен способ или за повтаряне на досега прилагани изпълнителни способи била съществена част от молбата за продължаване на изпълнителното производство. Излага доводи кое не е изпълнително действие, поради което същото не прекъсва давността. Посочва, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1. т.8 от ГПК.

В конкретния случай смята, че доколкото в периода от 28.11.2014 г. до 28.11.2016 г. взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия и такива не са извършвани по предходно възлагане от взискателя, то следва, че е налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и изпълнителният процес се е прекратил ех lege след края на 28.11.2016 г., на която дата е изтекъл двугодишния преклузивен процесуален срок, без да са налице извършвани валидни изпълнителни действия по принудителното изпълнение. Ето защо, всички извършени след тази дата изпълнителни действия, които поначало биха могли да прекъснат давността, не са породили този ефект, тъй като са били извършени след настъпилата по силата на закона перемпция на изпълнителното производство. От 3 изложеното следвало, че петгодишна давност но процесного вземане е започнала да тече от датата на издаване на изпълнителния лист - 14.05.2012 г. и е изтекла на 14.05.2017 г., тъй като не е била прекъсната или спряна.

Твърди, че с молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е възложил на съдебния изпълнител да определя начина на изпълнението, съгласно чл. 18, ал.

1 ЗЧСИ. Това обстоятелство обаче не го освобождавало от задължението да движи производството или да следи неговото развитие. При наличие на подобно упълномощаване, срокът по чл.433. ал.1. т.8 ГПК би могъл да се прекъсва с всяко изпълнително действие, което съдебния изпълнител реши да предприеме в изпълнение на възложените му правомощия, но взискателя не е лишен от възможността да инициира приложението на изпълнителни способи въпреки натоварването на съдебния изпълнител, нито да иска извършването на конкретни изпълнителни действия. След образуване на изпълнителното дело обаче, както взискателя, така и от съдебния изпълнител не били предприели действия по изпълнението в период по-дълъг от 2 години, поради което първоначално образуваното изпълнително дело е прекратено по силата на закона и извършените впоследствие по него изпълнителни действия не са породили правните последици по прекъсване на давността.

След като не могат да бъдат зачетени тези извършени изпълнителни действия, то обосновано следвало да се приеме, че за периода от 28.11.2014 г. до 28.11.2016 г. не са извършвани валидни изпълнителни действия, поради което вземането по издаденият изпълнителен лист от 14.05.2012 г. по ч.гр.д. №1026/2012г. по описа на PC-П., било погасено по давност.

Твърди, че след перемирането на изпълнителното производство на 28.11.2016 г., по същото изп. дело № 675/2014 г. с молба от 06.03.2017 г. на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД са направени конкретни искания за предприемане на изпълнителни действия и възлагане по чл.18 ЗЧСИ от съдебния изпълнител. Последният наложил запор върху банковите сметки на ищцата на 26.06.2017 г. в ..Банка ДСК" АД и „ЕКСПРЕСБАНК” АД.

Тези действия обаче били предприети след като изпълнителното производство вече е било прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на закона, което е станало на 28.11.2016 г., т. е. не е било висящо и по него процесуални действия както от страните, така и от съдебния изпълнител не би следвало да са извършвани. Каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, последиците от това са недопустимост на извършените след това изп. действия и с отпадане на вече извършените изп. действия.

Съобразно това счита, че наложеният на 26.06.2017 г. запор върху банковите сметки на ищцата, не може да бъде преценяван като действие, прекъсващо давността, след като същото е предприето в условията на прекратено изпълнително производство, настъпило на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК по силата на закона. Действието било невалидно и не е породило предвидения в чл. 116 б. „в“ ЗЗД ефект на прекъсване на. По същата причина, без значение било и дали след перемцията на 28.11.2016 г. било извършено друго действие включително и опис. В подкрепа на твърденията си сочи съдебна практика. Претендира разноски.

Ангажира доказателства.

4

В хода по същество ищецът се представлява от адвокат К. от АК П., който моли съда да уважи предявената искова претенция.