Определение № 53 от 16.01.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 53 гр. Габрово, 16.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20254200500769 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред Габровския окръжен съд е образувано по частна жалба, подадена от Б. Х. Ю. от с. Р., общ. С., чрез адв. Е. П., против Определение № 828/18.11.2025 г. по гр.д. № 554/2025 г. по описа на Районен съд — С., с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото в частта, с която се иска да се признае за установено по отношение на ТП на НОИ – Габрово, че ищецът има трудов стаж за периода 06.10.1978 г. до 30.06.1984 г. - в ТКЗС ,,4-ТИ МАЙ” с. З., като полевъден работник, при пълен работен ден, със заплащане „трудоден”, поради неотстраняване в срок на нередовностите на исковата молба и недопустимост на иска в тази част.

Частният жалбоподател излага оплаквания, че обжалваното определение е незаконосъобразно и необосновано, тъй като в исковата молба и допълненията към нея са наведени твърдения, които са ясни, пълни и логически свързани, и от същите съдът може ясно да определи каква е фактическата обстановка и основанията за предявения иск. Счита, че съдът не е изпълнил задължението си да връчи на ищеца, чрез процесуалния му представител, отговора на исковата молба и представените с него доказателства, поради което недопустимо се е позовал на тях, за да обоснове извода си за частична недопустимост на предявения иск. Счита, че представените с исковата молба документи удовлетворяват изискването на чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР, не са оспорени от ответника и предполагат развитие на процеса за установяване на трудов стаж, като в тази връзка съдът следва да допусне свидетелски показания. Моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по жалбата ТП на НОИ – Габрово, чрез юрк. П. Р., е представил отговор на жалбата, в който изразява становище за нейната неоснователост. Акцентира се върху обстоятелството, че по делото е представено удостоверение само за част от претендирания период - 01.01.1976 г.-01.01.1979 г., а за периода от 06.10.1978 г. до 01.01.1984 г. такова няма. След изтичане на дадения срок за отстраняване на нередовностите, съдът правилно е върнал исковата молба в тази част съгласно императивната норма на чл. 4, ал. 3 от ЗУТОССР. Посочва се, че искът е недопустим и 1 поради липса на правен интерес за периода от 06.10.1978 г. до 01.01.1984 г. - стажът за този период вече е зачетен от пенсионния орган. С оглед на това моли да се потвърди обжалваното определение.

По допустимостта на производството въззивната инстанция намира следното:

Частната жалба е с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Подадена е в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от лице, което има правен интерес от обжалването, чрез пълномощник адвокат /пълномощно за представителство пред всички инстанции на л. 8 от делото на СРС/. Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити и приложения. Ето защо съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Съдът е сезиран с иск по чл. 3 във вр. с ал. 1 ал. 1 т. 3 от ЗУТОССР, с искане да се постанови решение, с което да се установи трудовият стаж на ищеца Б. Х. Х. в ТКЗС ,,4-ТИ МАЙ” с. З., като полевъден работник.

Към исковата молба са приложени: 1. Удостоверение, обр. УП№30, изд. от ТКЗС „4-ти май“ с. З. на 05.07.1994 г., в което е отразен трудов стаж на ищеца от 3 г., 10 м. и 16 дни; 2. Удостоверение изх. №320/05.12.2001 г., изд. от едно от Кметство с. З., общ.

Главиница, обл. Силистра, в което е отразено, че към момента на издаването му, в Кметството се съхраняват изплащателни документи на ТКЗС „4-ти май“, въз основа на които е удостоверен трудовия стаж на ищеца в същото.

С Разпореждане № 980 от 29.04.2025 г. съдът е оставил без движение исковата молба, като е указано на ищеца да уточни времето на претендирания стаж; продължителността на работния ден за работещите по трудово правоотношение; конкретната длъжност или работа, която е изпълнявана и начина на заплащане на труда; да приведе петитума на исковата молба в съответствие с изложените твърдения, както и да обоснове правния си интерес от установяване на трудов стаж за периода от 01.05.1976 г. до 31.12.1978 г. и от 01.07.1981 г. до 31.12.1983 г.

С молба, с вх. № 3224 от 04.06.2025 г., в определения от съда срок, ищецът е изложил съображения относно посоченото от съда, като изрично е заявил, че от съда се иска установяване на трудов стаж на ищеца за периода 01.01.1976 г. до 30.06.1984 г.

- в ТКЗС ,,4-ТИ МАЙ” с. З., като полевъден работник, при пълен работен ден, със заплащане „трудоден”, в общ размер на три години, шест месеца и двадесет и седем дни. Алтернативно се иска да се признае трудов стаж за следните периоди: за периода 01.05.1976 г. до 31.12.1978 г. - една година и десет месеца и от 01.07.1981 г. до 31.12.1983 г. - в две години и шестнадесет дни, или общо три години, десет месеца и шестнадесет дни. Към допълнителната искова молба вх. №3224/04.06.2025 г. е приложено писмо с изх. №5516-18-648/03.04.2025 г. на ТП на НОИ - Силистра, съгласно което на ищеца се изпраща отказ за издаване на удостоверение, на осн. чл. 1, ал. 5 от НПОС.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК и в законоустановения срок ответникът ТП на НОИ гр. Габрово е представил писмен отговор, в който е изразил становище за частична недопустимост на предявения иск. Посочил е, че ведомостите за заплати и други трудово-правни документи за периода от 1955 г. до 1995 г. на прекратения осигурител ТКЗС - с. З., съхранявани от Кметство - с. З., община Главиница, са приети от ТП на НОИ – Силистра, съгласно приложени към отговора Приемо-предавателен протокол №34-18/06.03.2007 г. и Опис №1/07.2006 г. към него.

Изтъкнато е, че към исковата молба не е приложено удостоверение по чл. 5 от ЗУТОССР, като такова удостоверение е налично в пенсионната преписка на лицето и съгласно същото в осигурителния архив на НОИ за ищеца липсват данни за положен 2 труд за периода 01.01.1976 г.-01.01.1979 г. при работодателя/осигурителя ТКЗС - с. З..

Цитираното Удостоверение Обр. УП-17 с изх. №5510-18-3/13.05.2025 г,, издадено от ТП на НОИ – Силистра, е приложено към отговора. Посочено е, че в пенсионното производство, периодът от 06.10.1978 г. до 01.01.1984 г. е зачетен за трудов стаж, с оглед на което е недопустимо повторното му установяване по реда на ЗУТОССР, тъй като липсва правен интерес у ищеца.

След като се е запознал с отговора на ответника, с разпореждане № 2034 от 30.09.2025 г. съдът отново е оставил исковата молба без движение, като е указано на ищеца обоснове правния си интерес от установяване на трудов стаж по съдебен ред за периода от 06.10.1978 г. до 01.01.1984 г., както и в случай че обоснове правен интерес от установяване на трудов стаж по съдебен ред за този период, то следва да представи удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж /съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР/ за периода 01.01.1979 г. до 01.01.1984 г.

В определения от съда срок ищецът е представил уточнителна молба с вх.

№5630 от 15.10.2025 г., в която е посочил, че правният му интерес се обуславя от липсата на писмени доказателства, годни да установят стажа на ищеца в производството по отпускане на пенсия. Не е представено удостоверение по чл. 5, ал.

2 от ЗУТОССР. Представен е отказ №5512-18-983/13.05.2025 г. от ТП на НОИ – Силистра за издаване на удостоверение обр. УП 13 за осигурителен стаж за периода 01.01.1976 г. - 31.12.1979 г., тъй като в предадените от ТКЗС с. З. ведомости и трудовоправни документи, съхранявани в НОИ, липсва информация за Б. Х. Х. за горепосочения период.

За да върне исковата молба и да прекрати производството по делото в посочената част, с обжалваното определение, районният съд е счел, че ищецът не е изпълнил в дадения му срок указанието да представи удостоверение по чл. 5 от ЗУТОССР за целия претендиран период - 01.01.1976 г. до 30.06.1984 г., поради което са налице основанията за връщане на исковата молба за периода от 02.01.1979 г. до 30.06.1984 г., на основание чл. 4, ал. 3, вр. с ал. 5 от ЗУТОССР. Приел също, че за ищеца липсва правен интерес за установяването на трудовия му стаж по съдебен ред за периода от 06.10.1978 г. до 01.01.1979 г., тъй като от представените с отговора документи е видно, че стажът на ищеца за този период е зачетен /в календарни дни/.

Въззивната инстанция споделя аргументите на районния съд относно връщането на исковата молба поради непредставяне на удостоверение по чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР.

Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУТОССР по реда на закона се установява осигурителен стаж по КСО и времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите до тогава разпоредби. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗУТОССР искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на НОИ, а ако работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник - само срещу съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР особена предпоставка за допустимост на установителния иск по този закон е наличието на удостоверение, издадено от работодателя осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са изгубени или унищожени. В ал. 2 на чл. 5 от закона е предвидено, че когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата са му иззети по реда на инструкция на управителя на НОИ, издадена на основание чл. 5, ал.

1 от КСО, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на 3

НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.

Не е спорно, че осигурителят ТКЗС с. З. е прекратил дейността си, без да има правоприемник, като поради което към исковата молба следва да приложи удостоверение по чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, издадено от съответното ТП на НОИ, съгласно чл. 4, ал. 2, т. 1 от ЗУТОССР. В случая към исковата молба такова удостоверение не е приложено. Приложеният документ от кметство с. З. установява, че към датата на издаването му, преди 25 години, в кметството са съхранявани разплащателни ведомости на посоченото ТКЗС, които съгласно нормативната уредба впоследствие са предадени на НОИ, но този документ не удостоверява липса на данни за претендирания стаж по смисъла на чл. 5 от ЗУТОССР. Изискуемото за редовност на исковата молба удостоверение е приложено не от ищеца, а от ответника, а именно Удостоверение Обр. УП-17 с изх. №5510-18-3/13.05.2025 г., издадено от ТП на НОИ – Силистра. Съгласно същото в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за за периода 01.01.1976 г.-01.01.1979 г. при работодателя/ осигурител ТКЗС - с. З..

За останалата част от претендирания период, а именно от 01.01.1979 г. до 01.01.1984 г., удостоверение по чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР не е представено, въпреки изричното указание на съда, дадено в съответствие с чл. 4, ал. 3 от ЗУТОССР. Видно от представения с последната молба за отстраняване на нередовности отказ от 13.05.2025 г., ищецът е уведомен, че книжата и ведомостите за заплати на ТКЗС с. З. се съхраняват в НОИ, откъдето е могъл да поиска издаване на необходимото удостоверение. Тъй като от негова страна не е представено удостоверение за периода о т 02.01.1979 г. до 01.01.1984 г., съгласно указанието в разпореждане № 2034 от 30.09.2025 г., и след изтичане на дадения срок за отстраняване на нередовността, съдът правилно е върнал исковата молба в тази част, прилагайки императивната норма на чл.