Решение № 2316 от 23.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2316 гр. Пловдив, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20225330116490 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба Н. Г. Л. срещу „Моят Кредит“ ЕООД, с която е предявен иск за прогласяване за недействителна клаузата за неустойка, предвидена в чл.12, ал.4 от договор за кредит от 18.02.2022 г., сключен между страните, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща закона, а именно чл.19, ал.4 ЗПК и поради противоречие с чл.11, т.9 и т.

10 ЗПК, както и да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 50 лева, недължимо платена сума по клауза неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение по договор за кредит от ***** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.11.2022 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен договор за кредит от * * * * г., който е предвидена неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение във фиксиран размер. Счита, че уговорената неустойка е скрита лихва, не е включена в ГПР, което опорочава договора. Счита, че уговорената в договора клауза за възнаградителна лихва е недействителна и от там е недействителен целия договор. Наред с това, счита, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, както и поради заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото не е включена ГПР. Излагат се твърдения, че по клаузата за неустойка ищецът е заплатил сума в размер на 50 лева, която е недължимо платена, поради недействителността на клаузата, по която е платена. Иска се и връщане на така платената сума.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който оспорва исковете.

Счита същите за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне по подробни съображения, изложени в отговора. Претендират се разноски. Моли към настоящото дело да бъдат съединени други граждански дела, заведени между същите страни по други договори за кредит.

1

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове за признаване за недействителна клауза за неустойка, поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона – чл.26, ал.1, пр.3 и пр.2 ЗЗД и осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявения иск ищецът следва да установи твърдението си за недействителност на клаузата за неустойка, поради противоречи на добрите нрави, както и че платила на ответника по клауза за неустойка сума в размер на 50 лева. В тежест на ответника е да докаже валидно сключен договор за паричен заем и валидна клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.

С определение от 03.02.2023 г. като безспорно между страните е отделено, че са сключили договор за кредит от **** г. с посоченото от ищеца съдържание, в който в чл.12, ал.4 е уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение. Ответникът не спори, че по клаузата за неустойка ищцата е заплатила сума в размер на 50 лева.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Моят Кредит“ ЕООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.

Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

По иска за недействителност на клаузата за неустойка

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т.о./.

В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл.12 от договора/, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от 99.55 лeвa. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.

2

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.

Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 12, ал.4 от договора, а платените по тази клауза суми подлежат на връщане.

С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло, като бъде прогласена за недействителна клаузата за неустойка по чл.8, ал.1 от договора.

По иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД:

С оглед уважаване на иска за недействителност на клаузата за неустойка, то платено по нея се явява недължимо платено и подлежи на връщане, съгласно чл.34 ЗЗД.

С молба на ответника от 20.02.2023 г. същият признава, че ищцата му е заплатила по процесния договор за кредит по клаузата за неустойка сума в размер на 99.54 лева.

По искане на ищеца и по реда на чл.214, ал.1 ГПК съдът е допуснал, с Протоколно определение от 03.05.2023г., изменение на размера на предявения осъдителен иск като същият е увеличен от 50 лева на 99.54 лева.

С оглед изложеното искът ще се уважи за сумата от 99.54 лева, като платена без основание.

Като законна последица от уважаване на този иск ще се присъди и законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.11.2022 г. до окончателното плащане, каквото искане е направено още в исковата молба.

По отговорността за разноските:

Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на 3 спора право на разноски се пораждат за ищеца. Същият доказа разноски в размер на 50 лева, платена държавна такса, които ще му се присъдят изцяло.

По делото е представен договор за правна помощ и съдействие /л.17/, съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от ***. Е. И..

Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, в редакцията й към датата на сключване на договора за правна помощ, съдът определя адвокатско възнаграждение за ***. Е. И. в размер на 400 лева.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл.12, ал.4 от договор за заем от **** г., сключен между Н. Г. Л. , ЕГН ********** и „Моят Кредит“ ЕООД, ЕИК 20939675, като противоречаща на добрите нрави.

ОСЪЖДА „Моят Кредит“ ЕООД, ЕИК 20939675 ДА ЗАПЛАТИ НА Н. Г. Л. , ЕГН ********** сумата в размер на 99.54 лева – недължимо платена по недействителна клауза за неустойка по чл.12, ал.4 от договор за заем от ***** г. за периода 18.02.2022 г. до 30.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.11.2022 г. до окончателното плащане и 50 лева - разноски в производството.

ОСЪЖДА „Моят Кредит“ ЕООД, ЕИК 20939675 ДА ЗАПЛАТИ НА ***. Е. И., личен № **********, вписана в АК - П., на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 400 лева - адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4