Решение № 528 от 04.04.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 528 гр. Варна, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Радостина Ив. И.а като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20223110204726 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Елитис Мегастор“ ЕООД- гр.Варна срещу Наказателно постановление № 03-012785/16.06.2020г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2500 лева, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.415, ал.1 от КТ.

Санкционираното лице счита наказателното постановление за незаконосъобразно, като постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди, че е изпълнило даденото му задължително предписание и следователно не е осъществило вмененото му неизпълнение на административно задължение. Изтъква, че в НП №03-012417/19.02.2020г. наказващият орган е приел, че дружеството е отстранило нарушението, веднага след установяването му, но въпреки това е издал и обжалваното наказателно постановление. Счита, че за неизпълнение на всички дадени предписания е следвало да бъде издадено едно наказателно постановление, а не множество, поотделно за всяко от предписанията. Намира и че не е спазен реда по чл.416, ал.3 от КТ за връчване на съставения акт. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, 1 се представлява от адв. Н. К. от АК-Велико Търново, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Допълнително се позовава на показанията на разпитания в съдебно заседание свидетелката М. Ч., която заявява, че е получавала редовно трудовите си възнаграждения в пълен размер. Моли за отмяна на наказателното постановление.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна – наказаното юридическо лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение (предвид мястото, където е следвало да бъде изпълнено предписанието, а именно-седалището на дружеството).

По отношение спазването на срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , съдът установи следното: С Разпореждане №7387/23.11.2022г. съдът е задължил въззиваемата страна да представи данни по какъв начин е била депозирана жалбата, като в случай, че е постъпила по пощата или чрез куриер, е следвало да се представят съответен пощенски плик или документи, удостоверяващи датата на изплащането й. С писмо от 09.12.2022г. наказващият орган е уведомил съда, че не може да посочи друга дата, освен отбелязаната на входящия номер, поставен върху жалбата, като няма данни същата да е постъпила по пощата или чрез куриер. Очевидно наказващият орган не е в състояние да посочи с категоричност по какъв начин е постъпила жалбата, вероятно поради изтеклия значителен период от време от подаването й до постъпването й в съда. Същевременно при извършена служебна проверка в деловодната система съдът установи, че жалбите на дружеството срещу издадените по отношение него наказателни постановления на директора на Д“ИТ“-Варна, са изпратени по куриер. При това положение и с оглед обстоятелството, че невъзможността на наказващия орган да посочи начина на постъпване на жалбата, не следва да се тълкува във вреда на санкционираното лице, съдът приема, че жалбата е депозирана в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (в редакцията, действала в този момент), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

За осъществяването на дейността си дружеството-жалбоподател ангажирало работници по трудово правоотношение. С Трудов договор №378/22.11.2013г. лицето М. М. Ч. била назначена на длъжност продавачконсултант, с уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 460,00 лева. На 31.11.2017г. между страните по трудовото правоотношение 2 било сключено допълнително споразумение, по силата на което основното месечно трудово възнаграждение на служителката било увеличено на 819,00 лева.

На 23.12.2019г. в Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Бургас постъпил сигнал от работници на дружеството, между които и св.Ч., с твърдения , че на 11.12.2019г. са получили допълнителни споразумения за намаляване на основните им месечни трудови възнаграждения считано от 01.11.2019г.

Работниците отказали да подпишат споразуменията, но въпреки това за месеците ноември и декември получили възнаграждения в по-малък размер. В тази връзка от св.М. О. М.-Ж.-инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“Варна била извършена проверка, в хода на която било установено, че за м.11.2019г. въззивното дружество е начислило на св.Ч. основна заплата в размер на 610,00 лева, вместо уговореното основно трудово възнаграждение в размер на 819,00 лв. Констатациите от проверката били обективирани в КП № ПР2001026/07.02.2020год., в който на работодателя били дадени и задължителни предписания. Предписанието, дадено под №9 в протокола, задължавало дружеството да изплати на М. Ч. разликата до уговореното основно месечно трудово възнаграждение за извършената работа за м.ноември 2019г. Бил определен срок за изпълнение на това предписание до 17.02.2020г . Протоколът бил връчен на дружеството чрез упълномощен представител на 07.02.2020год. Във връзка със същите констатации н а 10.02.2020год. (преди изтичането на срока за изпълнение на предписанието) на дружеството бил съставен и АУАН за нарушение по чл. 128, т.2, вр. чл.

270, ал.2 и ал.3 от КТ и чл.13 от Наредбата за договаряне на работната заплата, а впоследствие било издадено и НП №03- 012417/19.02.2020г., с което за описаното в акта нарушение на работодателя била наложена имуществена санкция по реда на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като било счетено, че от нарушението не са произтекли вредни последици и същото е отстранено веднага след установяването му.

Впоследствие св.М.-Ж. извършила последваща проверка за изпълнение на дадените предписания, при която било установено, че на св.Ч. е начислена за доплащане за м. ноември само сума в размер на 2,60 лв., вместо разликата от 610,00 лв. до 819,00лв.

Проверяващата счела, че с това дадените задължителни предписания 3 не са изпълнени и на 23.04.2020г. съставила акт за установяване на административно нарушение на санкционираното лице за това, че на 18.02.2020г. не е изпълнило даденото му задължително предписание под №9.

Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, бил предявен и подписан с възражения, че за същото нарушение е съставен предходен акт и е издадено наказателно постановление. Писмени възражения не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 16.06.2020г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на въззивното дружество било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500,00 лева за извършено нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелката М.

О. М.-Ж., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелката следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на проверяващата, поради което твърденията й следва да бъдат приети за обективни и правдиви.

Показанията на проверяващата се подкрепят и от приложените писмени доказателства и конкретно- от приложените по АНП копия от Протокол за извършена проверка № ПР2001026/07.02.2020г., Протокол за извършена проверка №П Р 2007530/10.04.2020 г. , Трудов договор №378/22.11.2013г. и допълнително споразумение към него, ведомости за заплати и др., които позволяват изясняването на фактическата обстановка по несъмнен начин.

По делото като свидетел е разпитано и лицето М. М. Ч., която твърди, че няма незаплатени трудови възнаграждения и не е имало случаи, в които да е получавала по-ниско възнаграждение от договореното. Доколкото Ч. и към момента работи по трудов договор за въззивното дружество и следователно не се явява незаинтересувана и непредубедена свидетелка, съдът намира, че твърденията й не следва да бъдат кредитирани, още повече, че същата е подписала и подадения от работниците сигнал. Поради това съдът приема, че показанията на свидетелката не опровергават фактическите твърдения на наказващия орган.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени 4 процесуалният и материалният закон , с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Според разпоредбата на чл.404, ал.1, т.1 от КТ, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда могат да дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на тези нарушения. С т.9 от Протокол за извършена проверка № ПР2001026/07.02.2020г. на работодателя с а били дадени задължителни предписания да изплати на М. Ч. разликата до уговореното основно месечно трудово възнаграждение за извършената работа за м.ноември 2019г. Посоченият протокол е бил връчен на упълномощен представител на дружеството на 07.02.2020 г., видно от отбелязването на с а м и я документ. По делото не са представени доказателства даденото предписание да е било оспорено от адресата му в законоустановения срок и същото да е било отменено. Съдът констатира, че в предписанието не е посочен размерът на трудовото възнаграждение, което е следвало да бъде изплатено. Даденото задължително предписание обаче представлява индивидуален административен акт, който след като не е бил обжалван, е влязъл в сила и представлява стабилен акт, обвързващ своите адресати. В практиката си ВАдмС подчертава, че задължителното предписание е едностранно властническо волеизявление, което пряко рефлектира в правната сфера на адресата, предписвайки му конкретно определено задължително поведение. Това волеизявление подлежи на самостоятелно оспорване по реда на АПК. След като няма данни предписанието да е било оспорено от адресата си и да е отменено с влязъл в сила акт, същото подлежи на изпълнение на общо основание и то във вида, в който е издадено . (В този смисъл изрично е Решение № 1237 от 6.06.2016 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 686/2016 г. ).

При това положение дружеството е било задължено в указания му срок да изпълни процесното предписание.

От приложеното по делото копие на разчетно-платежна ведомост за работната заплата за м.януари 2020г. е видно, че на служителката е начислено доплащане за м.11.2019г. в размер на 2,60 лева- много по-малко от разликата от 610,00 лв. до 819,00лв. Следователно наличните по делото доказателства обосновават извода, че дружеството-жалбоподател действително не е изпълнило даденото му предписание в определения за това срок . В приложеното копие на Наказателно постановление №03- 012417/19.02.2020г. обаче се приема, че нарушението, изразяващо се в неизплащане на уговореното основно месечно трудово възнаграждение за м.ноември 2019г. на М. Ч., е отстранено веднага след установяването му. Такъв извод наказващият орган би могъл да направи само въз основа на доказателства, които не са представени по делото. Макар и в настоящото производство съдът 5 да следва да съобрази само приобщените по надлежния за това ред доказателства, наличието на посоченото наказателно постановление пречи на формирането на категоричен извод, че дружеството действително не е изплатило дължимите суми на служителката и следователно нарушението, изразяващо се в неизпълнение на процесното задължително предписание не може да се счете за безспорно установено. Това обуславя отмяната на обжалваното наказателно постановление, тъй като не е доказано по несъмнен начин извършването на описаното в него нарушение. В тази насока вече е формирана последователна практика на ВАдмС, на която жалбоподателят основателно се позовава.