Решение № 1197 от 14.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1197 гр. Варна, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20243100501726 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 55036/05.07.2024г. от Г. П. П., ЕГН **********, с адрес ***, срещу решение № 1872 от 23.05.2024 г., постановено по гр.дело № 20233110112652 по описа за 2023година на Районен съд - Варна, с което съдът:

ОСЪЖДА Г. П. П., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Ж. М.

В., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 5558,90лева, представляваща наследствената й квота в наследството на наследодателя на ищците В. Д. В., с която сума тя е обедняла, а ответника се е обогатил и представляваща част от вземане цялото в размер на 22235,62лева, заплатена стойност от наследодателя за погасяване на задължение на ответника по договор за кредит с Банка ДСК, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 29.09.2023г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 59 ЗЗД.

1

ОСЪЖДА Г. П. П., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на В. В.

В., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 5558,90лева, представляваща наследствената му квота в наследството на наследодателя на ищците В. Д. В., с която сума той е обеднял, а ответника се е обогатил и представляваща част от вземане цялото в размер на 22235,62лева, заплатена стойност от наследодателя за погасяване на задължение на ответника по договор за кредит с Банка ДСК, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 29.09.2023г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 59 ЗЗД.

ОСЪЖДА Г. П. П., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на М. В.

В., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 5558,90лева, представляваща наследствената му квота в наследството на наследодателя на ищците В. Д. В., с която сума той е обеднял, а ответника се е обогатил и представляваща част от вземане цялото в размер на 22235,62лева, заплатена стойност от наследодателя за погасяване на задължение на ответника по договор за кредит с Банка ДСК, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 29.09.2023г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 59 ЗЗД.

ОСЪЖДА Г. П. П., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Д. В.

В., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 5558,90лева, представляваща наследствената му квота в наследството на наследодателя на ищците В. Д. В., с която сума той е обеднял, а ответника се е обогатил и представляваща част от вземане цялото в размер на 22235,62лева, заплатена стойност от наследодателя за погасяване на задължение на ответника по договор за кредит с Банка ДСК, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 29.09.2023г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 59 ЗЗД.

В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради допуснато процесуално нарушение, а именно неприемане за съвместно разглеждане на предявеното надлежно и в срок от ответника възражение за прихващане. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че за възражението за прихващане е налице СПН по силата на решение № 260126/28.02.2022 год., постановено по гр.д.№ 2113/2021 год. по описа на ВРС, потвърдено с решение № 2

69/23.01.2023 год., постановено по в.гр.д. № 1500/2022 год. на ВОС. Правното основание на вземането, за което е напрано възражението за прихващане по посоченото дело, е било договор за заем, докато възражението за прихващане по настоящото дело е с правно основание неоснователно обогатяване, поради което липсва СПН. Като не е приел за съвместно разглеждане възражението за прихващане, съдът е постановил неправилен съдебен акт, като е осъдил ответника за цялата стойност на главните претенции.

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да бъдат отхвърлени исковите претенции на ищеца като погА.и чрез прихващане.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който излага становище, че постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон и обосновано. Поддържа се, че съдът правилно е приел, че направеното възражение за прихващане е обхванато от СПН, доколкото вземането произтича от едни и същи факти, а именно едно и също платежно нареждане за сумата от 19 500 лева, преведена от брата на ответника: С. П. П. на наследодателя на ищците: В. Д. В.. Твърди, че е без правно значение факта, че се сочи различно правно основание - не договор за заем, а неоснователно обогатяване, тъй като няма как едно и също вземане да бъде прехвърлено два пъти от цедента по договор за цесия. По същество в случай, че бъде прието и разгледано възражението за прихващане сочи, че в конкретния случай, съгласно TP 2/2020 г., по тълкувателно дело №2 за 2020 г., доколкото е налице съдебно прихващане с активно вземане, което е погА.о по давност, още при въвеждане на възражението, и влизането на решението в сила винаги следва по време момента на изтичане на давностния срок, това изключва всяка възможност за съдебно прихващане с погА.о по давност вземане и противоречи на чл. 103. ал. 2 от ЗЗД.

Въззиваемата страна моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението.

Във въззивното производство е ПРИЕТО ЗА СЪВМЕСТНО

РАЗГЛЕЖДАНЕ наред с главните искови претенции направеното в срок ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА СЪДЕБНО ПРИХВАЩАНЕ с насрещни и изискуеми вземания на ответника Г. П. П. срещу ищците Ж. М. В., В. В. В., М. В. В. и Д.

3

В. В., в общ размер на 19 500лева, разпределени при равни квоти между ищците или прихващане със сумите от по 4875лв. за всеки ищец, представляващи суми, с които всеки един от ищците се е обогатил неоснователно, спестявайки разходите /пропорционално на наследствената си квота/ за връщането на дължимата от наследодателя им В. Д. В. сума в полза на С. П. П. в общ размер на 19 500лева, за което вземане е сключен договор за цесия от 22.11.2023г., между С. П. П. и ответника Г. П. П., на основание чл. 59 от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД.

Съдът е намерил, че възражението за прихващане, направено по настоящото дело, не е обхванато от СПН на решение №260126/28.02.2022 год., постановено по гр. дело № 2113/2021 год. по описа на ВРС, потвърдено с решение № 69/23.01.2023 год., постановено по гр. дело №1500/2022 год. на ВОС. Всяко вземане се характеризира освен със страните си и с правното си основание. Дори при идентичност на страните, разликата в правното основание е достатъчно условие, за да се приеме, че липсва идентичност на вземането. От едни и същи факти е възможно да възникнат повече от едно правоотношения между страните, поради което общността на фактите не създава СПН. Съгласно чл. 298 ал.1 от ГПК, решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Пределите н СПН се простират в посочения от чл. 298 ал.1 от ГПК граници, включващи идентичност в основанието на иска. Доколкото в конкретния случай основанието на вземането е различно /не договор за заем, а неоснователно обогатяване/, то липсва СПН по решение №260126/28.02.2022 год. постановено по гр. дело № 2113/2021 год. по описа на ВРС, потвърдено с решение № 6/23.01.2023 год., постановено по гр. дело №1500/2022 год. на ВОС.

За да се произнесе по подадената жалба, настоящият състав съобрази следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от Ж.М. В., ЕГН ********** с адрес ***, В. В. В., ЕГН **********, с адрес ***, М. В. В., ЕГН **********, с адрес *** и Д. В. В., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Г. П. П., ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане ответника да заплати при равни квоти и в условията на разделност на всеки един от ищците, в качеството им 4 на наследници по закон на В. Д. В., сумата от по 5558,90 лева от вземане цялото в размер на 22 235,62 лева, с която ищците са обеднели, а ответникът се е обогатил и представляваща стойност на заплатена от наследодателя сума за погасяване на задължение на ответника Г. П. П. по договор за кредит с „Банка ДСК“ ЕАД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда.

Твърди се в исковата молба, че ищците са наследници по закон, при равни квоти, съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН, на починалия на 24.12.2020 г. В. Д. В., ЕГН **********. На 17.12.1997 г., наследодателят – В.

Д. В. с НА за дарение на недвижим имот №78, том LXXXVIII, дело 23127/97 год. на нотариус при ВРС дарил на синовете си В. В. В., М. В. В. и Д. В. В. недвижим имот, представляващ: вилно място с пространство от 750 кв. м, съставляващо имот пл. № 361 по плана на к.к. ***, като същият продължил да живее в имота до смъртта си. На 27.12.2013 г., ищците В. В. В., М. В. В. и Д.

В. В. учредили като ипотекарни гаранти в полза на „Банка ДСК“ ЕАД договорна ипотека върху имота, обезпечаваща отпуснатия на ответника Г. П.

П. кредит от същата банка в размер на 180 000 евро, по сключен договор за кредит от 27.12.2013 г. Тъй като ответникът не погасявал редовно вноските по кредита, наследодателят В. Д. В. започнал до заплаща сумите вместо ответника, независимо, че не бил лично задължен по договора за кредит. Така в периода 01.10.2018 г.- 06.02.2020 г. общо внесената от наследодателя В. Д. В. сума за погасяване задължението на Г. П. П. по договора за кредит с „Банка ДСК“ ЕАД била в размер на 23235, 62 лв. Впоследствие ищците заявили частичен иск за сума от 1000 лева от общо 23 235,62 лв., като с влязло в сила решение №1260126/28.02.2022г. по гр.д.2113/2021г. по описа на ВРС, потвърдено с решение № 69/23.01.2023 г. постановеното по в. гр. д. № 1500/2022 г. по описа на ВОС исковата им претенция била уважена. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК насрещната страна е депозирала отговор на исковата молба, в която не оспорва обстоятелството, че наследодателя на ищците е направил описаните в исковата молба 6 бр. вноски по кредитната сметка на ответника, обслужваща договора му за банков кредит, сключен на 27.12.2013 г. с „Банка ДСК“ ЕАД. Не оспорва и обстоятелството, че с влезли в сила съдебни решения, съдът е уважил частични искове в размер 1000 лв. от вземане общо от 23 235,62 лв., представляващо сбор от погА.и суми по 5

Договор за банков ипотечен кредит, сключен между Г. П. П. и „Банка ДСК“ ЕАД. Твърди, че е придобил по силата на договор за цесия от 22.11.2023 г., сключен между ответника Г. П. П. и С. П. П., парично вземане в размер 19 500 лв., представляващо вземане за „неоснователно обогатяване“. Вземането, придобито по силата на посочения договор, произтичало от обстоятелството, че на 10.01.2014 г. С. П. П. превел по банкова сметка на наследодателя В. Д. В. сума в размер 19 500 лв., която сума неговите наследници не са върнали до настоящия момент. С влязло в сила решение №69/23.11.2023 г. на ВОС по гр. дело № 1500/2022 г. съдът е приел направеното от ответника възражение за прихващане за неоснователно, поради недоказан „договор за заем“, поради което за ответника е възникнал правен интерес да поиска от цедента по цесията, разгледана от съда в гр. д. 1500/2022 г. на ВОС, да му прехвърли вземане за същата сума от 19 500 лв., като вече сключената цесия е с основание „неоснователно обогатяване“.

При така очертаните предмет на предявените искове, на съдебното решение и на въззивната жалба, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

Няма спор по фактите: че ищците Ж. М. В., В. В. В., М. В. В. и Д. В. В. са наследници по закон на В. Д. В., починал на 24.12.2020г.; че на 27.12.2013г. между банка „ДСК“ ЕАД и ответника Г. П. П. е бил сключен договор за ипотечен кредит, обезпечен с ипотека на собствения на ищците имот; че част от задължението на ответника е било погА.о от наследодателя В. Д. В. чрез внесени от него шест вноски за периода 01.10.2018г.–06.02.2020г. в общ размер на 23235,62лв.; че с влязло в сила решение № 260126/28.02.2022г. по гр.д.