Решение № 4497 от 09.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4497 гр. Пловдив, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20215330110366 по описа за 2021 година

Образувано е по искова молба, подадена от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу Т. Н. Н. и И. Н. Н. ( наследници на Н. И. Н.), с която се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че всеки от ответниците дължи на ищеца сума в размер от по 1125.47 лв., представляваща по 1/2 част от претендираната главницастойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.11.2018 г. – 31.10.2020 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „***“ № *, ап. **, както и сума в размер от по 116.22 лв., представляваща по ½ част от претендираната мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 02.7.2019г.23.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда / ***г./ до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. П., като съгласно чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Посочва, че ответниците в качеството си на собственици на 1 обект, находящ се в гр. П., ул. „***“ № *, ап. **, имат качеството на клиенти на топлинна енергия. Поддържа, че за процесния период 01.11.2018 г. – 31.10.2020 г. била доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия отдадена от сградната инсталация на обща стойност 2250.93 лева. ( от която ответниците дължат по 1/2 , съобразно наследствените си квоти). Изтъква се, че посочената сума не е погасена своевременно, поради което се дължи и мораторна лихва в общ размер от 232.44лв. за периода 02.7.2019г.- 23.06.2021г. ( от която ответниците също дължат по ½ част ).

Поради изложеното моли така предявената искова претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от страна на ответниците чрез техните особени представители, като се излагат подробни съображения за неоснователност на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение с ответника с предмет предоставяне на топлинна енергия през сочения в исковата молба период от време, респективно, че ответникът е потребител на услугите за посочения в исковата молба обект.

По делото е представен препис – извлечение от сметка на ответника за процесния период, в която е отразено, че задълженията са за отопление, сградна инсталация и услуга разпределение, както и удоствоверение за наследници на Н. И. Н., от което се установява, че ответниците са наследниците на Н. И. Н..

В настоящото производство е приета съдебно - техническа експертиза, по която вещото лице е дало заключение, че разпределението на начислената на абоната топлинна енергия, е извършено съгласно утвърдена методика.

Прието е заключение и на съдебно – счетоводна експертиза, която е установила, че стойността на количеството консумирана топлинна енергия от абоната за процесния период възлиза на сумата от 2250,93 лева, а лихвата за 2 забава - на 276,90 лева.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Според нормата на чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на клиенти се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните, а тя не се и оспорва от ответника.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Собствеността на ответника се доказа от ангажираните от ищеца писмени доказателства — Нотариален акт за процесния имот, както и справка за лице от Служба по вписванията. В тази насока за неоснователни се намират възраженията на ответника в обратния смисъл.

Налице са договорни отношения по продажба на ТЕ за битови нужди, с включените в него права и задължения, съгласно ЗЕ и ОУ. Според чл.4, ал.1 ОУ, продавачът е длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ, купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок. Същият е регламентиран в чл. 34, ал. 1 ОУ - 30 – дневен след изтичане на периода, за който се отнасят. При неизпълнение, изпада в забава, без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва.

Съобразно нормата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл. 143, ал.

3 от Закон за енергетиката - топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите части на сградата се разпределят между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. Вертикалната топлинна сградна инсталация преминава през всички обекти на сградата и същата се явява обща част по естеството си. Предвид това, всеки собственик на индивидуален обект в сградата в режим на етажна собственост, дължи заплащане на частта от отдадената от нея топлинна енергия, разпределена му съобразно правилата на Методиката за разпределение на топлинна енергия. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от собствениците, а следва от факта, че сградната инсталация е обща част по естеството си.

3

Определянето размера на месечното задължение за плащане цената на потребената ТЕ, независимо дали е за отопление или БГВ на всеки потребител от сградата - етажна собственост, начинът на разпределяне, респективно формиране на месечното задължение, са регламентирани в ЗЕ и Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването - Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост /за процесния период норм. акт е бил действащ, като частичната отмяна с Решение на ВАС от 26.06.2020 г. по адм. дело № 14350/2019 г. има действие занапред/.

По делото е прието заключение на съдебно – техническа експертиза, в което експертът отбелязва, че за процесния период е доставена и начислявана ТЕ за сградна инсталация, отопление и БГВ, като е приложим чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването с изготвяне на изравнителни сметки. Взето е предвид, че в сградата няма щранг-лири и системното неосигуряване на достъп до имота, като съответно топлата вода се е начислявала по 140л/денонощие за брой обитател на имота- един човек.

Отбелязано е, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищеца. Разпределението и начисляването на ТЕ, са извършвани в съответствие с нормативните изисквания. Заключението е пълно, няма основание да не бъде кредитирано, доколкото експертът е отговорил обективно и компетентно на поставените му задачи, като доразви и допълни отговорите си и в устния си доклад пред съда.

Следва да се посочи и, че ответникът е задължен и за разходите за ТЕ, отдадена от сградната инсталация. След като обектът, който ползва, се намира в топлоснабдена сграда, трябва да поеме припадащата му се част от разходите за ТЕ, свързани с общите части /Решение № 5 от 22.04.2010 г. на КС на РБ по к. д. № 15/2009 г., с което е отхвърлено искането на омбудсмана на РБ за установяване на противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 ЗЕ. от Закона за енергетиката; произнасяне на СЕС с Решение от 05.12.2019 г. по преюдициални дела С- 708/17г. и С- 725/17г./.

Поради изложеното, съдът намира, че ответникът дължи цената на реално доставените услуги. Конкретният размер на задълженията на абоната се установява от вещото лице по ССчЕ. Експертът е отразил, че консумираната топлинна енергия в процесния период е на стойност 2250,93 лева. Посочено е и че методиката на изчисление съвпада с цените на топлинната енергия, определени от КЕВР. Искът следва да се уважи изцяло, съобразно наследствения дял на всеки от ответниците. Мораторната лихва за процесния период е определен в размер от 276,90 лв, но следва да се уважи до размера на 232.44 лева, съобразно диспозитивното начало в гражданския процес и съответно да се отчете наследствения дял на всеки от ответниците.

Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице, като счита същото за обективно, обосновано и пълно.

4

Доколкото ищецът проведе пълно и главно доказване на претенциите си, съобразно изискванията на чл. 154, ал.1 ГПК, исковете като доказани по основание и размер следва да бъдат уважени в цялост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното погасяване, като последица.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представени са списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на1346,04 лева, както следва: 145,04 лева –ДТ, 5 лева/обезп.заповед/, депозити за СТЕ и ССЕ в общ размер от 330 лева; 650 лева- възн. за особен представител, 66 лева – за изп.дело, като се претендира и юрк. възнаграждение, което следва да се определи в размер на 150 лева. За горепосочените разноски всеки от ответниците отговаря съобразно наследствения дял т.е. ½ част.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Т. Н. Н., ЕГН: **********, да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл.

150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми:

1125.47лева, 1/2 част от претендираната главница /2250.93 лева/ - стойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.11.2018 г. – 31.10.2020 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „***“ № *, ап. **, както и сума в размер от по 116.22 лв., представляваща по ½ част от претендираната мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 02.7.2019г.- 23.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /***г./ до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА И. Н. Н., ЕГН:**********, да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: 115016602, на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл.

150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата в размер на 1125.47лева, представляваща 1/2 част от претендираната главницастойността на разпределената топлинна енергия за периода 01.11.2018 г. – 31.10.2020 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „***“ № *, ап. **, както и сума 5 в размер от по 116.22 лв., представляваща по ½ част от претендираната мораторна лихва върху главницата /232.44 лева/, дължима за периода 02.7.2019г.- 23.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /***г./ до окончателното й изплащане.