Решение № 7420 от 26.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7420 гр. София, 26.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря М. Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20231110114148 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „ФИРМА“ ЕООД против Х Р. И. Е., с която при условията на обективно кумулативно съединение са предявени установителни искове в хипотезата на чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 т. 1 ГПК за вземанията по Заповед №1484 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 25.11.2022г. по гр.д.

№****/2022г. по описа на Районен съд-Х, а именно: за сумите от 284,72 лв., представляваща неустойка за забавено плащане на лизингови вноски за периода от 06.04.2020г. до 31.07.2020г., 1697,25 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение на задължение за връщане на автомобил след прекратяване на договора за периода от 04.08.2020г. до 26.05.20201г., за сумата от 863,01 лв. представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя и 620,50 лв. за обезщетение за неизпълнението на договора в размер на сторените разноски за изземване на автомобил, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че между „ФИРМА“ ООД /като лизингодател/ и ответника /като лизингополучател/ е сключен Договор за отдаване на автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от 08.08.2017г., по силата на който на ответника бил предоставен лек автомобил марка "Х", модел „Х“ с ДК №******. Твърди, че изпълнил изцяло задълженията си по договора, в т.ч. за предаване на автомобила на 21.08.2017г., но от м. ноември 2019г. ответникът преустановил изпълнението на задълженията си за плащане на дължимите се суми по договора за лизинг. На 25.02.2020г. и 16.07.2020г. ищецът оправил покани до ответника за 1 плащане на забавените лизингови вноски с предупреждение, че при неизпълнение Договорът ще се счита за едностранно прекратен, както и покана за връщане на процесния автомобил. Поради фингираното връчване на уведомленията в хипотезата на чл. 70 вр с чл.

69 от договора за лизинг и неизпълнението от страна на ответника в предоставения му срок за това, считано от 01.08.2020г. ищецът прекратил едностранно договора за лизинг, с което възникнали и процесните вземания за обезщетения и неустойки, както следва:

1. на основание чл. 58 от Договора за забава в плащането на лизинговите вноски за периода от 06.04.2020г. до 31.07.2020г. в размер на 284,72 лв.

2. на основание чл. 68 от Договора за забава в изпълнението за задължението за връщане на автомобила за периода от 04.08.2020г. до 26.05.2021г. в размер на 1697,25 лв.

3. на основание чл. 66 от Договора за предсрочното му прекратяване по вина на лизингополучателя в размер на 5 лизингови вноски, или 863,01 лв.

4. 620,50 лв. за обезщетение за вредите от неизпълнението на задължението за връщане на лизинговия автомобил по чл. 68 от договора в размер на непогасената част част от сторните разноски за издирването и връщането му.

Иска от съда да признае за установено съществуването на вземанията по оспорената заповед за изпълнение, ведно със законната лихва. Претендира разноски.

Със срочно депозиран отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва твърденията, на които ищецът основава възникването на съдебно предявените вземания. Оспорва истинността на представените с исковата молба Договор за отдаване на автомобили, при условията на финансово обвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост, погасителен план, поръка № 1 от 08.08.20147 г., приемо-предавателен протокол от 21.08.2017 г. и допълнително споразумение към Договор за отдаване на автомобили, при условията на финансово-обвързан лизинг с опция прехвърляне на правото на собственост от 08.08.2017 г. и поръчка № 1 от 08.08.2017 г. като твърди, че положеният подпис за лизингополучател не е на физическото лице, регистрирано като Х. Оспорва получаването на уведомленията от 25.02.2020 г. и от 16.07.2020 г., оспорва датите на представените от ищеца фактури, както и твърди, че същите не отговарят на законовите изисквания по ЗДДС и са съставени за целите на процеса, прави възражение за недействителност на договора и за частична недействителност на неустоечните клаузи поради неравноправност и противоречието им със ЗПК и ЗЗП. Възразява, че клаузите за неустойка по договора за нищожни и поради противоречието им с добрите нрави. Твърди, че ищецът не е изпълнил задълженията си за предаване на автомобила, осигуряване достъп до информация и осигуряване на пълномощно. При условията на евентуалност прави възражение за прихващане с платеното до момента по договора.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното гр.дело №****/2022г. по описа на Районен съд-Х по същото 2 въз основа на заявление с вх. № *****/23.11.2022г. съдът е издал заповед № 1484 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.11.2022г., с която е разпоредено длъжникът Р. И. Е. да заплати на кредитора „ФИРМА“ ЕООД процесните вземания.

Длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение и установителният иск в хипотезата на чл. 415 ал. 1, т. 1 ГПК е предявен в законовия срок за това.

С разпореждане №**** от 07.05.2024г. по ч.гр.д. № ****/2022г. на Районен съд-Х е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в издадената заповед за изпълнение в частта й, указваща индивидуализацията на длъжника. Съгласно поправката вместо „длъжникът Р. И. Е.“ в заповедта следва да се чете „длъжникът Х Р. И. Е.“.

С оглед идентитета в страните, размера на претендираните суми в исковото и заповедното производство и основанието, от което същите произтичат, съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими.

По основателността на предявените искове, съдът намира следното:

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

Видно от договор за отдаване на автомобили при условията на финансово обвързан лизинг от 08.08.2017г., същият е сключен между ищцовото дружество „ФИРМА“ ЕООД от една страна като лизингодател и Х Р. И. Е. от друга страна като лизингополучател.

Договорът е с предмет отдаване при условията на финансово обвързан лизинг на фабрично нов автомобил, съгласно подписана между страните поръчка. Страните са постигнали съгласие, че размерът и броят на месечните лизингови вноски също се уговаря в поръчката.

В разпоредбата на чл. 58 от договора страните са уговорили, че при забава в плащането на суми по договора, в т.ч. за лизингови вноски, е дължима неустойка в размер на 0,5 % на ден върху дължимата неизплатена сума за периода на просорчието. Съгласно чл. 59 от договора при неплащане на две поредни лизингови вноски в уговорения срок лизингодателят има право да иска от лизингополучателя връщане на автомобила при условията на чл. 68, както и да прекати едностранно договора. В чл. 61.7 от договора изрично е предвидено правото на лизингодателя едностранно да прекрати договора в случай на забава в плащанията на някое от паричните задължения на лизингополучателя по договора с повече от 60 дни след датата на падежа. Съгласно чл. 66 във всички случаи на предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя лизингодателя има право на неустойка в размер на 5 (пет) лизингови вноски, като за изчислението на неустойката се ползва стойността на първата лизингова вноска по погасителен план. Страните са договорили в чл. 67, че прекратяването на договора става с писмено уведомление, отправено от изправната до неизправната страна, изпратено на посочения адрес за кореспонденция по договора. С уведомлението задължително се отправя покана за доброволно изпълнение на задължението, когато същото не е станало невъзможно, като се дава подходящ срок за изпълнение, след изтичането на 3 който, при липса на изпълнение, договорът се счита прекратен. Съгласно уговореното в чл.

68 от договора при предсрочното му прекратяване лизингополучателят е длъжен да върне автомобила в 3- дневен срок от прекратяване на договора, за което се съставя приемопредавателен протокол, а при неизпълнение се дължи неустойка в размер на 1/30 част от погасителната вноска, дължима за месеца, предхождащ прекратяването на договора, както и възстановяване на всички разноски, направени от лизингодателя във връзка с връщането на автомобила. В договора страните са постигнали съгласие, че в отношенията помежду им, произтичащи от договора, всяко известие, изпратено на посочените от тях адреси, за ответника: гр. Х, ул. “Х ще се счита получено от страната, до която е адресирано и ще поражда правни последици, свързани с получаването, ако има промяна на посочения адрес и страната не е уведомила своевременно другата за това.

Към договора са подписани погасителен план, допълнително споразумение и поръчка от същата дата с реф. № ******, с която се уговаря, че предметът му е лек автомобил марка „Х“, модел „Х“, срокът на договора за лизинг – 60 месеца, размерите на началната и месечните лизинговни вноски, падежът им на 5-то число на текущия месец.

Представен е приемо-предавателен протокол от 21.08.2017г., удостоверяващ предаването на автомобила по поръчка с референтен номер ****** от С. Д. /като пълномощник на ищеца/ на земеделския производител Р. И. Е-С.

Видно от представения приемо-предавателен протокол от 26.05.2021г., същият удостоверява връщането на лекия автомобил, предмет на договора, от Х Р. И. Е-С на представител на ищеца.

Във връзка с оспорване истинността на горецитираните писмени документи от страна на ответника по делото е открито производство по реда на чл. 193 и сл. ГПК.

В тази връзка по делото са приети заключения по основна и допълнителна съдебнопочеркова експертиза, които съдът възприема като обективни, обосновани и изгответни от вещо лице с необходимите експертни познания въз основа на безспорен сравнителен материал.

Според първоначалното заключение, обективирано в протокол с вх. № *****/17.04.2024г. подписът в приемо-предавателния протокол от 26.05.2021г. за ЗП Р. И. Е., е положен отР. И. Е.. Вещото лице с категоричност изяснява, че подписите за лизингополучател в договора за отдаване на автомобил при условията на финансово обвързан лизинг от 08.08.2017г., поръчката, погасителния план и допълнителното споразумение към него не са положени от Р. И. Е..

С оглед на така приетата експертиза ищецът своевременно е ангажирал гласни доказателства чрез разпита на св. Снежанка И. Д., която е участвала като пълномощник на „ФИРМА“ ЕООД при сключване на процесния договор. При разпита й в проведеното на 10.12.2024г. открито съдебно заседание по делото свидетелката изяснява, че между Р. Е. в качеството й на физическо лице и регистриран Х, съпругът й и „ФИРМА“ ЕООД през годините са сключвани няколко договора за лизинг с премет различни леки автомобили.

4

Споделя, че като служител на дилъра на „Х“ за района е участвала като пълномощник на ищеца при сключването на тези договори, като е оказвала и съдействие на Р. Е. и съпругът й във връзка с изпълнението на договорите – предоставяла им разпечатки за дължимите суми, обаждала им се при забава, напомняла им за последиците при неизпълнение. Свидетелката споделя за симпатиите и доверието, които имала към семейството на Р. Е. и с които обяснява поведението си при подписването на последния договор. Изяснява, че договорът и съпровождащите го допълнително споразумение, погасителен план, поръчка, както и в приемо-предавателния протокол за предаване на автомобила навсякъде вместо Р. Е. подписите положил съпругът й, като свидетелката не уведомила ищецовото дружество за това обстоятелство. Излага, че за да спази договора Р. Е. понякога правела и частини плащания. След внимателната им преценка и анализ и отчитайки евентуалната им заинтересованост от изхода на делото съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля Д..