Решение № 15401 от 11.08.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15401 гр. С., 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ********* при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от ********* Гражданско дело №

20231110103435 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на „****“ АД да заплати на О. Б. В. сумата от 6343.80 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди- разходи за лечение и възстановяване, претърпени от О. В., пострадал в качеството си на водач на МПС- мотоциклет „**** ***“ с рег. № СА ***** В, при ПТП, настъпило на 25.06.2021г. в гр. С., на ул. „***“, срещу блок 60, в резултат от виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „*** С5“ с рег. № СВ *** НН, чиято гражданска отговорност била застрахована от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.07.2022г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 25.06.2021г. управлявал МПС- мотоциклет „**** ***“ с рег. № СА ***** В, в най- лявата лента на ул. „***“ в гр. С. в посока от ул. „***“ към бул.

„Илиянци“, когато срещу блок 60 лек автомобил „*** С5“ с рег. № СВ *** НН внезапно предприел маневра по навлизане в лява пътна лента и с това станал причина за настъпване на ПТП между двете МПС. В резултат от удара ищецът получил счупване на дисталната част на тибията, което наложило да бъде подложен на оперативна интервенция, при която му бил поставен винт и последвала стабилизация на фрактурата чрез LCP дистална тибия. Във връзка с лечението и възстановяването си ищецът извършил разходи за закупуване на медицински изделия, санитарни материали, лекарства, за усилена храна, болногледач, рехабилитация и транспорт на обща стойност 6343.80 лева. Поддържа, че отговорен за настъпване на ПТП е другият участник в ПТП- водачът на лек автомобил автомобил „*** С5“ с рег. № СВ *** НН, чиято гражданска отговорност била обезпечена от ответника като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водачите на МПС, поради което претендира осъждане на последния да му възстанови извършените за лечението му разходи, ведно със законната лихва, както и разноските за производството.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, поддържайки, че недоказано по делото е причина за настъпване на ПТП да е виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил „*** С5“, като оспорва в тази връзка доказателствената стойност на представения протокол за ПТП. Счита за недоказани настъпването на сочените от ищеца травматични увреждания, 1 наличието на причинна връзка между същите и ПТП, необходимостта от извършване на описаните в исковата молба разходи, като подчертава в тази връзка, че разходите за медицински и санитарни материални били извършени около година след ПТП, както и реалното извършване и размера на извършените разходи. В допълнение, поддържа, че разходите за усилена храна и транспорт са луксозни такива, поради което не подлежат на обезщетяване. В условията на евентуалност- в случай че се приеме, че водачът, чиято гражданска отговорност е застрахована при него, е отговорен за ПТП, заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който в качеството си на водач на МПС предприел изпреварване на другия участник в ПТП, без да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, и който управлявал мотоциклета с превишена и несъобразена с пътната обстановка скорост. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

В разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ е уредена правната възможност за увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените от него имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя, обезпечил гражданската отговорност на делинквента по силата на договор за имуществено застраховане „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За да бъде ангажирана имуществената отговорност на застрахователя, в обективната действителност следва да са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което застрахователят се е задължил да обезпечи гражданската (деликтна) отговорност на сочения за виновен водач на МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на застрахователното покритие, в резултат от виновното и противоправно поведение на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на имуществени вреди- неблагоприятно засягане на материални блага на ищеца, вследствие на осъществения застрахователен риск, изразяващо се в случая в извършване на сочените от ищеца разходи за неговото лечение и възстановяване след инцидента; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредоносните последици.

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК горепосочените предпоставки следва да бъдат установени от ищеца.

Между страните не е спорно, поради което и на основание нормите на чл. 146, ал. 1, т.

3 и т. 4 ГПК с доклада по делото като безспорно и поради това ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че към датата на ПТП гражданската (деликтната) отговорност на водача на лек автомобил „*** С5“ с рег. № СВ *** НН е била обезпечена от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Установява се от констативен протокол за ПТП № 287 от 25.06.2021г., че на посочената дата в гр. С., на ул. „***“, до № 60 настъпил пътен инцидент между лек автомобил „*** С5“ с рег. № СВ *** НН, управляван от Х. П. К., и мотоциклет „**** ***“ с рег. № СА ***** В, управляван от ищеца О. *** В., като ПТП настъпило, докато мотоциклетът изпреварвал попътно движещия се лек автомобил от лявата му страна.

Съгласно надлежно приобщения като писмено доказателство и неоспорен от страните протокол за оглед на местопроизшествие от 25.06.2021г. ул. „***“ в района на № 60 била отворена за движение на ППС в двете посоки, като била покрита с асфалтова суха настилка, но по нея имало множество дупки с дълбочина от около 5- 6 см, тъй като била фрезована с цел полагане на нов асфалт.

От наказателно постановление № 22-4332-000184/31.01.2022г., влязло в сила на 2

23.02.2022г., се установява, че на водача на лек автомобил „*** С5“ е наложено административно наказание- глоба, за това, че на 25.06.2021г., около 18:00 часа, в гр. С., на ул. „***“, срещу № 60, управлявайки посочения лек автомобил с посока на движение от ул.

„***“ към бул. „Илиянци“, реализирал ПТП с изпреварващия го отляво мотоциклет „**** ***“ с рег. № СА ***** В, управляван от О. *** В..

Съгласно показанията на свидетеля Х. П. К.- водач на лекия автомобил към момента на ПТП, последното настъпило на ул. „Биримирско шосе“, която към този момент била в ремонт- участък от около 250- 300 метра бил разкопан с огромни дупки, тъй като бил подготвен за ремонт и преасфалтиране. Дупките били много големи- около 3 на 4 метра, дълбоки около 7- 8 см, като преминаването през тях било трудно, поради което свидетелят се опитвал да ги заобикаля, като за целта се качвал с автомобила или на десния, или на левия банкет. След последната дупка пътят се изправил, като свидетелят поел в права посока в дясното платно за движение, след което чул лек удар по колата си и видял главата на мотоциклетист на 40 см разстояние вляво от автомобила си. В следващия момент мотоциклетистът ударил страничното ляво огледало на лекия автомобил с кормилото си, при което изгубил равновесие и паднал на земята. Свидетелят изяснява, че след ПТП забелязал, че има следи по задната лява вежда на автомобила му, поради което счита, че мотоциклетът се бил ударил в задната му част, следи от удари имало и по задното ляво стъкло и по страничното ляво огледало на лекия автомобил. Изрично заявява, че към момента на инцидента управлявал автомобила със скорост от около 20 км/час.

Преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира така възпроизведените и надлежно приобщени в хода на процеса гласни доказателства за годни да послужат при формиране на правосъдната воля на настоящия съдебен състав единствено в частта им, касаеща мястото, времето на настъпване на пътния инцидент, както и пътната обстановка към релевантния за спора момент, доколкото в тази им част показанията на свидетеля намират опора в останалата доказателствена съвкупност, в частност в данните, съдържащи се в обсъдените вече писмени доказателствени средства- констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие, документите, приложени по образуваната във връзка с пътния инцидент административнонаказателна преписка. Същевременно, в частта им относно механизма на ПТП, вкл. предприетите от всеки от двамата водачи маневри и осъщественото от тях конкретно поведение непосредствено преди и към момента на удара, показанията на свидетеля не следва да бъдат възприемани като правдиви, доколкото в тази им част същите не само не се подкрепят от което и да е друго доказателство по делото, но и се опровергават от доказателствените (фактическите) изводи на вещото лице в заключението на съдебно- автотехническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи. Така, в писменото си заключение експертът, след запознаване с приобщените по делото писмени и гласни доказателства, е възприел от техническа гледа точка, че произшествието е настъпило при предприета от водача на лекия автомобил маневра по заобикаляне отляво на изрязани парчета от пътната настилка, подготвени за асфалтиране (в какъвто смисъл са и изричните изявления на свидетеля, който, както бе изяснено, твърди, че поради големината на формираните след изразяване на части от асфалтовата пътна настилка дупки се налагало да заобикаля същите, преминавайки към левия, респ. десния край на пътното платно), и предприета от ищеца като водач на мотоциклета маневра по изпреварване отляво на лекия автомобил.

В проведеното на 28.03.2025г. открито съдебно заседание вещото лице- автотехник е изяснило, че в случая няма как мотоциклетът да се е блъснал в задната част на лекия автомобил „***“, тъй като уврежданията по последния са в неговата странична лява част, а последното може да се осъществи само ако към момента на отклонението на лекия автомобил мотоциклетът е бил от неговата лява страна. Експертът е разяснил, че ако се възприеме твърдяното от свидетеля Х. К., то ударът следва да е настъпил в задната част на 3 лекия автомобил, а в случая това не е така, тъй като съобразно констатираните по МПС увреждания ударът е в страничната част на автомобила, което според съжденията на вещото лице означава, че лекият автомобил се е отклонил наляво в момента, в който мотоциклетистът вече е бил от лявата му страна. А в отговор на изрично формулиран от съда въпрос вещото лице е заявило, че при всички случаи към момента, в който лек автомобил „*** С5“ се е отклонил наляво, водачът на мотоциклета вече се е намирал в лявата пътна лента.

С оглед на изричните разяснения на вещото лице- автотехник в последния смисъл и при съобразяване на възпроизведената вече доказателствена съвкупност съдът намира за установено, че опитвайки се да избегне преминаването през дупките на пътното платно на процесната ул. „***“, водачът на лек автомобил „*** С5“ е предприел маневра по навлизане в съседната- лявата, пътна лента, в която към този момент вече се е намирал започналият и все още незавършил маневрата си по изпреварване мотоциклет „**** ***“, с което е действал в противоречие с правно дължимото, в частност с нормите на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, съгласно които водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, като при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея, и с което е станал единствена причина за настъпване на пътния инцидент, поради което същият, респ. застрахователят на гражданската му отговорност е легитимиран да отговаря за обезщетяване на вредите, причинени от ПТП.