Решение № 1471 от 09.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1471 гр. Плевен, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Цецка С. Шутева като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20264430102785 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 422,ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. №375159/14.11.2025 г. на "ЗД Е." АД срещу К.

О. К., за признаване на установено, че дължи на ищеца сумата от 2000 лв. главница, представляваща втора вноска по споразумение от 20.05.2025 г., 18,53 лв. мораторна лихва за периода от 16.07.2025 г. до 12.08.2025 г. върху главницата по втора вноска от споразумение от 20.05.2025 г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№43325/2025 г. на СРС.

В исковата молба се твърди, че между страните по делото е сключено споразумение от 20.05.2025 г., с което са уредени отношенията във връзка с непогасено парично задължение на ответника, като е предвидено разсрочено плащане на задължението на равни месечни вноски, всяка от които в размер на 2000 лв., с изключение на последната. Първата вноска по споразумението била дължима на 15.06.2025 г., а всяка следваща до 15-то число на всеки пореден месец, следващ този, за който е била дължима първата вноска. На 16.06.2025 г. ответникът погасил частично първата вноска по споразумението, изплащайки 200 лв., а за остатъка от 1800 лв. било образувано ч.гр.д.№41526/2025 г. на СРС. На 15.07.2025 г. се сочи, че е настъпил падежа на втората вноска по споразумението в размер на 2000 лв., която не е платена до момента. Поради това ищецът формулира довод за наличие на правен интерес, поради забава в изпълнение на задължението и претендира обезщетение за забава съгласно чл. 86,ал.1 ЗЗД за периодите от 16.07.2025 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Ищецът твърди още, че е подал заявление по което е образувано ч.гр.д.№43325/2025 г. на СРС, по което постъпило възражение и по указания на съда подава исковата молба. Моли предявените искове да бъдат уважени и претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се въвежда довод за неоснователност на предявените искове, тъй като са предявени 1 срещу физическо лице К. О. К. на осн. нотариално заверено споразумение от 20.05.2025 г., в което лицето се е подписало не в лично качество, а като регионален застрахователен представител – Агенция Плевен 3, т.е. като служител на "ЗД Е.И." АД.

Ответникът твърди, че е бил служител в ищцовото дружество до 18.06.2025 г., когато трудовото правоотношение е прекратено на осн. чл. 328,ал.1,т.2 КТ, със заповед 326/11.06.2025 г. От съдържанието на споразумението не ставало ясно как е пресметнат механизма на задължението, как се образува крайната сума и от какво произхожда тя.

В с.з. ищецът поддържа исковата молба, моли предявените искове да бъдат уважени и претендира разноски.

В с.з. ответникът поддържа отговора на исковата молба, като счита че по изложените в него съображения не е материалноправено легитимиран и моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност установи следното от фактическа страна:

По заявление по чл.415,ал.1,т.3 ГПК с вх.№11761/13.08.2025 г. на „ЗД Е.“ АД е образувано ч.гр.д.№ 43325/2025 г. по описа на СРС, по което е издадена заповед за изпълнение № 22353/13.08.2025 г. и изпълнителен лист № 19531/13.08.2025, с които длъжникът К. О. К., ЕГН **********, е осъден да плати на заявителя 2000 лв. представляваща главница за втора вноска по споразумение от 20.05.2025 г., ведно със законна лихва за период от 13.08.2025 г. до изплащане на вземането, както и 18,53 лева мораторна лихва върху главницата за периода от 16.07.2025 г. до 12.08.2025 г., и 50 лв. юрк. Възнаграждение, и 40,37 лв. държавна такса. Заповедта е допълнена с Разпореждане от 19.08.2025 г. и по делото няма данни за връчени съобщения на длъжника с препис от заповедта или допълването по реда на чл. 250 ГПК.

С Разпореждане №158743/15.10.2025 г. заповедният съд е дал указания на заявителя да предяви иск поради постъпило на 15.10.2025 г. възражение по чл.414,ал.1 ГПК. Препис от разпореждането е връчен на 17.10.2025 г. на заявителя и същият е подал искова молба на 14.11.2025 г. по която е образувано гр.д.№52027/2025 г.

Видно от споразумение от 20.05.2025 г. сключен между „ЗД Е.“ АД като застраховател и К. О. К., ЕГН **********, като РЗП, с предмет, че непогасено към датата на споразумението задължение на РЗП към застрахователя в размер на 184 729,51 лв., състоящо се от 43 808,18 лв. текущо салдо към ЦФ към 19.05.2025 г. по приложение №1; 82 006,13 лв. суми по електронни сметки невключени в отчет 202319.05.2025 по приложение №2; и 58 815,20 лв. суми по издадени ел. сметки за удостоверения за застрахователна стойност за периода от 2021 г. до 19.05.2025 г. невключени в отчет по приложение №2 към споразумение.

Съгласно чл. 3,ал.1 от споразумението РЗП се задължава да заплати общодължимата сума за период от седем години и осем месеца, на ранви месечни вноски, в размер на 2000 лв., с изключение на последната, която е в размер на 2729,51 лв., заплащани до 15-то число на всеки календарен месец, като първата вноска се заплаща в срок до 15.06.2025 г. С чл.4 от споразумението страните са договорили и начин на плащане на вноските по банков път по сметка на застрахователя с IBAN:

BG60 UNCR **** 1065 **** 00. Споразумението е с нотариална заверка на подписите от 20.05.2025 г. на С.Г. п-н на В.Г. с район *** рег. № 340 на НК. Видно от споразумението е че е издаден изпълнителен лист за сумата от 1800 лв. на 08.08.2025 г.; за сумата от 4000 лв. на 02.10.2025 г.; за сумата от 2000 лв. на 13.08.2025 г.

Съгласно Анекс №1/11.06.2025 г. към споразумение от 20.05.2025 г., страните по 2 делото декларират, че ищецът към 19.05.2025 г. има вземане от 43 808,18 лв. С чл. 2 от анекса страните се споразумели да бъде извършено прихващане с описаните в чл. 1 суми, като след извършване на прихващането, задължението на застрахователя се погасява изцяло, а задължението на РЗП остава дължимо за сумата от 14 350,58 лв.

От трудов договор №419/03.12.2008 г. се установява, че К. О. К. като служител е започнал работа при ищеца на длъжност „специалист застрахователна дейност“ на 8часов работен ден, считано от 04.12.2008 г. със срок за изпитване от 6 месеца. С допълнително споразумение от 30.06.2011 г. е променена заемната длъжност на „Регионален застрахователен представител“ със срок за изпитване от шест месеца, считано от 01.07.2011 г.

Със Заповед №26/11.06.2025 г. на "ЗД Е." АД е прекратено трудовото правоотношение с ответника, заемаш длъжност регионален застрахователен представител, считано от 18.06.2025 г.

Служебно известно е, че с влязло в сила решение №978/24.06.2026 г. по гр.д.

№754/2026 г. по описа на РС Плевен, е признато за установено, че ответникът К. О. К. дължи на ищцовото дружество падежиралите трета и четвърта вноска по описаното по-горе споразумение, за които суми е издадена и заповед за изпълнение № 23010 / 02.10.2025 г. по ч.гр.д.№ 47680/2025 по описа на СРС.

Горната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните по делото и анализирани по-горе писмени доказателствени средства, които се ползват с придадената им по закон доказателствена сила и стойност съгласно чл. 178 и чл. 179 ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно осн. чл.422,ал.1,вр.чл.415,ал.1,т.1 ГПК вр. чл.

79,ал.1,пр.1 вр. чл. 365,ал.2 ЗЗД и искове с правно осн. чл. 422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 ГПК вр. чл.86,ал.1 ЗЗД, за изпълнение на договорено парично задължение за заплащане на паричен дълг, който е процесуално допустим, съответно за заплащане на обезщетение за забава, произтичащи от споразумение с нотариална заверка на подписите – чл.417,т.3 ГПК. Налице е пълен обективен и субективен идентитет с вземанията, предмет на заповед за изпълнение с № 22353/13.08.2025 г. по ч.гр.д.№ 43325/2025 г. по описа на СРС. Исковата молба е подадена в законоустановения срок съгласно чл.415,ал.4 ГПК, като не може да бъде направен извод, че длъжникът не е упражнил своевременно възражението по чл.414,ал.1 ГПК, след като липсват съобщения по делото за връчен препис от заповед за изпълнение, респ. препис от разпореждането по чл.250 ГПК, което предполага издаване и на допълнителна заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по арг. от чл.406, ал.4 ГПК.

Предявения от ищеца по реда на чл. 422 ГПК иск не е по чл. 207, ал.1, т.2 КТ за липси, причинени при отчетническа дейност, а е с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 365 ЗЗД – за изпълнение на задължение по договор за спогодба. Искът с правно основание чл. 207, ал.1, т.2 КТ е за имуществена отговорност на работника и в това производство се установяват видът, размерът на вредите и качеството на отчетник на служителя. Когато отчетникът е признал съществуването на липсите и е сключил договор за спогодба с нотариална заверка на подписите, с който се е задължил да заплати парични суми в определен срок, то задължението му вече произтича от договор за спогодба; кредиторът има правото да поиска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417, ал.1, т. 3 ГПК, а при постъпило възражение да предяви установителния иск по чл. 422 ГПК, както е в конкретния случай. Когато работникът не изпълни доброволно задължението си по споразумението, работодателят разполага с възможност да заяви вземането си по реда на заповедното производство, а в 3 случаите, когато спогодбата е с нотариална заверка на подписите на страните - по реда на чл. 418 ГПК, като при подадено от длъжника възражение, претенцията за имуществена отговорност се разрешава по общия исков ред чрез установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, т.е. в спорно исково производство, в което подписалият споразумението може да въведе всички възражения за валидността му./Определение 27.03..2017 г. по к.т.д. №60222/2016 г./ Ако работникът/служителят не изпълни доброволно задължението си по споразумението, работодателят разполага с възможност да претендира вземането си по съдебен ред, като в исковото производство подписалият споразумението длъжник може да въведе всички възражения за валидността му. Споразумението е договор (чл. 365 ЗЗД) и не може да противоречи на закона, да го заобикаля, или да нарушава добрите нрави, което би довело до нищожността му.

От споразумението по чл.417,ал.3 ГПК, което е приложено по делото и доказателствата по делото, настоящият съдебен състав не констатира основание за нищожност, доколкото е спазена предвидената в чл.417, т.3 ГПК форма, и между страните не е спорно, че е постигнато съгласие за сключването на спогодбата, съответно анекса към него, с което длъжникът признава съществуването на задълженията през 2025 г. Със сключеното между изпълняващия отчетнически функции работник и работодателя споразумение за уреждане на парични отношения във връзка с констатирани липси не е нищожно, тъй като в КТ няма забрана страните да уредят отношенията си доброволно/ Решение № 487 от 26.07.2010 г. по гр.д. № 339/2009 г. ІІІ г.о. ВКС/.

Настоящият съдебен състав намира за безспорно установено, че страните по делото са обвързани от валидно облигационно правоотношение, породено от приложения документ по чл.417,т.3 ГПК – споразумение от 20.05.2025 г. с нотариална заверка на подписите, който е редовен от външна страна – съдържа съответните реквизити и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане. С представеното споразумение от една страна ответникът признава своя дълг, възникнал в качеството му на РЗП, каквато отговорност служителите носят по чл. 207 КТ, а от друга, е сключил договор, с който е уредил начина по който да изплати паричното задължение към работодателя. Обстоятелството, че ответникът е уволнен, съответно правоотношение му е прекратено считано от 18.06.2025 г., не изключва отговорността му по споразумението от 20.05.2025 г., поради което е пасивно материалноправно отговорен.