Определение № 2662 от 13.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2662 гр. София, 13.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Н.

Членове:

Силвия Б. Русева

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Михаела П. Михова Въззивно частно наказателно дело № 20251100604486 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 вр. ал. 7 НПК.

Предмет на въззивна проверка е определение от 15.04.2025 г. на СРС, НО, 16-ти състав, постановено по ч. н. д. № 14257/2024 г., с което е отменено постановление на прокурор от СРП от 13.08.2024 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 894/2022 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 17800/2022 г. по описа на СРП за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК и делото е върнато на СРП за изпълнение на дадените указания по приложение на закона.

Производството е инициирано по протест на прокурор от СРП, в който се изтъкват доводи за неправилност на съдебния акт, като се сочи, че от доказателствената съвкупност по делото се установява, че извършеното деяние не покрива състав на престъпление от общ характер, но въпреки това не може да се изключи като такова от частен характер. Изразява се становище, че в този случай прокуратурата не е компетентна да образува и води наказателното производство, с оглед на което същото следвало да бъде спряно на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК. С тези аргументи се обосновава неправилност на постановеното от СРС определение и се предлага същото да бъде отменено.

Протестът е връчен на посоченото пострадало лице, възражения не са постъпили.

Софийски градски съд, след преценка на данните по делото, намери за установено следното:

Досъдебно производство № 894/2022 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр.

№ 17800/2022 г. по описа на СРП е образувано за това, че 26.04.2022 г. в гр.

София е причинена средна телесна повреда на И. Н. С. – престъпление по чл.

1

129, ал. 2 НК. По делото не е привлечено лице в процесуалното качество на обвиняем.

С постановление на СРП от 01.11.2023 г. наказателното производство по делото е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК.

Прокурорът е приел, че не може да се направи извод за осъществен състав на престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за което е образувано и водено наказателното производство, тъй като преценявайки данните по делото, прокурорът е установил, че на пострадалия е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК, която реализира медико-биологичния признак – временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Възприел е още, че от установената фактическа обстановка не може да се изведе, че деянието е извършено при наличието на хулигански мотив по смисъла на чл. 131, ал. 1, т.

12 НК. При тези съображения е стигнал до предположението, че е реализиран състав на престъпление по чл. 131, ал. 1 НК. Според прокурора описаното деяние се преследва по тъжба на пострадалия, с което е мотивирано постановлението за спиране на наказателното производство.

По делото липсват данни за връчване или уведомяване на заинтересованите лица за посоченото постановление на СРП от 01.11.2023 г., с което на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК наказателното производство е спряно, въпреки съдържащите се както в мотивите, така и в диспозитива на прокурорския акт указания в тази насока.

С постановление на СРП от 13.08.2024 г. наказателното производство е прекратено, като за това е посочено правно основание по чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Мотивите на акта за прекратяване са идентични по съдържание с тези на цитираното по-горе постановление на СРП от 01.11.2023 г. за спиране на наказателното производство, като единствената разлика е в постановения от прокурора диспозитив.

Постановлението за прекратяване е връчено на И. Н. С. в качеството му на пострадал.

Настоящата инстанция е сезирана с постъпила в законоустановения срок жалба по реда на чл. 243, ал. 4 НПК, подадена от И. С., в която се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановлението на прокуратурата от 13.08.2024 г, с което наказателното производство по делото е прекратено.

С атакуваното определение от 15.04.2025 г. по ч. н. д. № 14257/2024 г. съставът на Софийски районен съд е отменил постановлението на прокуратурата за прекратяване на досъдебното производство и делото е върнато на СРП за изпълнение на дадените указания по приложението на закона. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че е налице несъответствие между съдържанието на мотивите на постановлението за прекратяване, които съдържат аргументация на основание за спиране на досъдебното производство поради преследване на извършеното деяние по частноправен ред, и формулираният от прокурора прекратителен диспозитив, 2 което наложило връщане на делото на СРП за отстраняване на този порок.

Същевременно съставът на СРС е констатирал, че пострадалият не е уведомен за предходно постановеното спиране на наказателното производство, което е ограничило неговата възможност да потърси защита на правата си чрез депозиране на тъжба, с оглед на което прекратяването на производството за деяние, сочено за престъпление от частен характер, било преждевременно и неправилно. Първостепенният съд е съзрял още и липса на произнасяне по съществени фактически въпроси, свързани с извършеното деяние, както и неефективен анализ на събраните доказателствени материали. Изброените нарушения са мотивирали първата инстанция да приеме, че в случая се касае за липса на мотиви на прокурорския акт, в резултат на което съдът е лишен от възможност да вземе отношение по основателността на възприетите в него изводи. На претенцията на пострадалия за връщане на делото от съда с указания към прокурора за повдигане на обвинение с конкретна правна квалификация, съставът на СРС е уточнил, че подобни указания към държавното обвинение са недопустими, предвид изключителните конституционни правомощия на прокуратурата в тази област.

Настоящият съдебен състав, като се запозна с подадения протест, намира че същият е подаден в законоустановения седемдневен срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт, който подлежи на въззивен контрол, поради което същият е процесуално допустим.

Разгледан по същество, протестът е неоснователен, а атакувания първоинстанционен съдебен акт е правилен поради следните съображения:

В постановлението от 13.08.2024 г. за прекратяване на досъдебното производство, което е било предмет на проверка от първостепенния съд, прокурорът е представил непоследователно и разкъсано фактическата обстановка около твърдяното престъпление, като изцяло липсва описание на действията, с които се приема за осъществена телесна повреда по отношение на пострадалото лице. Липсва също така изброяване на доказателствата и доказателствените средства, въз основа на които ръководно-решаващият орган на досъдебното производство е стигнал до фактическите си констатации. Не е извършен подробен анализ на доказателствата, като единствено е направено заключение, че същите са непротиворечиви и последователни и по безспорен начин установяват фактите от предмета на доказване. Настоящият въззивен състав намира, че при констатирането на тези толкова съществени пропуски в обстоятелствената част на прокурорския акт, правещи невъзможно да бъде извършена проверка на обосноваността на фактическите изводи на представителя на СРП, то неговото постановление страда от порок, който може да бъде приравнен на пълна липса на мотиви, който представлява съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните и е основание за отмяна на атакувания акт.

На следващо място следва да се отбележи, че е налице разминаване в правните изводи на представителя на СРП, доколкото в началото на 3 изложението му се посочва правна квалификация по чл. 130, ал. 1 НК, с което се аргументира частен характер на деянието, следователно и липсата на компетентност от страна на държавното обвинение, а малко по-надолу се прави извод, че от събраните доказателства по делото може да се приеме, че е реализиран състав на престъпление по чл. 131, ал. 1 НК. Не е конкретизирано кой от квалифициращите признаци от разпоредбата на чл. 131, ал. 1 НК е налице, за да се приеме, че деянието може да се подведе под съдържанието на тази правна норма, а от друга страна за деяния по част от текстовете на чл.

131, ал. 1 НК наказателното преследване се инициира по общия ред, поради което в тази част на мотивите е неясно коя точно квалификация навежда прокурора на извод за извършено престъпление от частен характер. Същото основание - чл. 131, ал. 1 НК се изтъква и в сезиращия настоящата инстанция протест, без да са направени допълнителни уточнения. Неясна остава и причината за констатацията на държавния обвинител, с която се изключва хулиганския мотив при осъществяване на деянието, предвид оскъдния анализ на доказателствата, от които се черпи този извод.

Съображенията в проверяваното постановление са изложени изключително в подкрепа на извод за спиране на наказателното производство по делото /още повече, че същите са идентични по съдържание с мотивите на предхождащото постановление за спиране/, но въпреки това е постановен диспозитив за прекратяване, повода за който не става ясен. Единствено е посочено правно основание за прекратяването като такова по чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, текстът на който предвижда преграждане на развитието на наказателно производство в хипотеза, при която деянието не е извършено или не съставлява престъпление, но мотиви на прокурора в тази насока отсъстват, като в тази връзка настоящият състав изцяло споделя изводите на предходната съдебна инстанция. Прокурорският акт представлява единство от мотиви и диспозитив и при положение, при което има толкова драстично разминаване между двете негови части и съществена неяснота във волята на органа, която дори чрез тълкуване от съдебните инстанции не може да бъде отстранена, то този акт се явява негоден за проверка по същество и същият следва да бъде отменен и делото да бъде върнато на прокурора за отстраняване на констатираните пороци.

Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, който правилно е приел, че от материалите по делото не може да се направи преценка за наличие на предпоставките за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 6 вр. ал. 5, т. 1 вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК, доколкото въпреки изрично съдържащите се указания в постановлението за спиране от 01.11.2023 г., по делото отсъстват данни да е извършено уведомяване на пострадалия за правото му в законустановения срок да подаде тъжба пред съответния компетентен съд.

Аргументите в подадения протест са идентични на тези, с които е постановено проверяваното определение, като от тях също се извеждат мотиви за спиране на производството. Въпреки това представителя на 4 държавното обвинение поддържа тезата за правилност на постановлението на СРП за прекратяване на досъдебното производство.

С оглед на констатираната необоснованост и незаконосъобразност на постановление от 13.08.2024 г. за прекратяване на наказателното производство, въззивната инстанция споделя мотивите на първостепенния съд, намира протестираното определение на СРС за правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 15.04.2025 г. на СРС, НО, 16-ти състав, постановено по ч. н. д. № 14257/2024 г., с което е отменено постановление на прокурор от СРП от 13.08.2024 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 894/2022 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 17800/2022 г. по описа на СРП за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК и делото е върнато на СРП за изпълнение на дадените указания по приложение на закона.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Да се уведомят страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5