Определение № 2758 от 24.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2758 гр. София, 24.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20248002901282 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата Б. И. Д.-А. срещу решение № 375 от 01.04.2024г. по в.гр.д.№ 2474/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 371/2022г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД иск с правно основание 439,ал.1 ГПК, с който ищцата като длъжник по изпълнително дело № 345/2012г. по описа на ЧСИ Дичев оспорва като погасено по давност правото на принудително изпълнение, основано на изпълнителен лист от 28.02.2012г. по ч.гр.д.№ 6411/2012г. по описа на СРС, по което е издадена и заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност. Изразява се несъгласие с изводите на съда, че поисканите и извършени изпълнителни действия след настъпилата по изпълнителното дело перемпция прекъсват давността. Твърди се, че прекратяването на изпълнителното производство е настъпило на 13.03.2015г., независимо, че по молба на взискателя то е било спряно на 13.03.2013г., поради което искането на взискателя за възобновяването му от 16.06.2015г. и искането за последващи изпълнителни действия, не може да породи правни последици. Твърдението е, че погасяването по давност на правото на принудително изпълнение е настъпило на 31.07.2020г. - преди датата на образуване на настоящото производство, доколкото със споразумение от 31.07.2015г. ищцата е признала задълженията си по изпълнителното дело. Оспорва се и правилността на извода, че релевантен за преценката за момента на изтичане на погасителната давност е този на подаване на исковата молба (15.11.2021г.) и правилността на съображенията на въззивната инстанция, че към този момент не е изтекла общата погасителна давност, считано от приетото от съда за последно валидно изпълнително действие от 17.05.2017г. (молба за налагане на запор 1 върху трудовото възнаграждение на ищцата). Касаторът счита, че по време на настоящото производство давността продължава да тече и това е факт, който съдът следва да вземе предвид на основание чл.235,ал.3 ГПК. Възразява, че ищецът, който оспорва чрез иск принудителното изпълнение не може да прекъсне погасителната давност, на която се позовава. Искането е за отмяна на решението и уважаването на иска със законните последици. Касаторът въвежда и оплакване за очевидна неправилност без посочени съображения.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:

1/ „Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?“ с позоваване на практика на ВКС по чл.290 ГПК, постановена в периода 2012г.2018г., а в условията на евентуалност се иска допускане на обжалването в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3

ГПК.

2/ „При предявен отрицателен установителен иск по реда на чл.439 ГПК, за съществуването на правото на принудително изпълнение, прилагат ли се последиците на разпоредбата на чл.116, б. „б“ и чл.115, б. „ж“ ЗЗД? Ако отговорът на въпроса е положителен, следва ли съдът да зачете изтеклата погасителна давност в хода на висящия съдебен процес по предявения отрицателен установителен иск, предявен от длъжника, съобразно разпоредбата на чл.235,ал.3 ГПК?“ Позовава се на решението по гр.д.№ 1762/2011г. на 3 г.о. на ВКС - за да породи действие разпоредбата на чл.115,б.

„ж“ ЗЗД, искът следва да е предявен от кредитора срещу длъжника.

В писмен отговор ответникът оспорва наличието на основанията за допускане на обжалването и основателността на подадената касационна жалба. Възразява, че след датата 26.06.2015г. и преди на изтече петгодишната погасителна давност е депозирана молба от взискателя за запор на трудовото възнаграждение на длъжницата и запорно съобщение е изпратено на 17.05.2017г. до работодателя й. Посочва, че вследствие на наложения запор, както и в резултат на доброволни плащания, по изп.дело № 345/2012г. регулярно постъпват плащания, последното от които е от дата 11.01.2024г.

Възразява, че всяко от плащанията е резултат на валидно предприет изпълнителен способ и на свой ред прекъсва давността.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

В исковата молба ищцата се е позовала на образувано през 2012г. по молба на кредитора „ОББ“ АД изпълнително дело № 345/2012 по описа на ЧСИ Г.Дичев, по което й е връчена през декември 2012г. покана за доброволно изпълнение. По изпълнителното дело през 2018г. като взискател бил конституиран ответникът по иска - цесионерът „ЕОС Матрикс“ ООД. На 17.05.2017г. бил наложен запор върху трудовото й възнаграждение.

Твърдението й е, че правото на принудително изпълнение на ответника е погасено по давност, тъй като от м.декември 2012г. - до 17.05.2017г. не са 2 предприемани изпълнителни действия.

Ответникът е оспорил иска с твърдения за регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи. Първоинстанционният съд е приел за установено, че след образуване на изпълнителното дело и до подаване на молба от 13.03.2013г. от взискателя за спирането му поради подписано споразумение за изплащане на задължението, не е налице бездействие на кредитора. Счетено е, че двугодишния срок по чл.433, ал.1,т.8 ГПК е изтекъл на 13.03.2015г. С възприемане на становището, че перемпцията не е от значение за давността, тъй като при направено ново искане за нов изпълнителен способ след настъпилата перемпция, съдебният изпълнител е длъжен да го изпълни и новото искане прекъсва давността, първоинстанционният съд е посочил, че такива изпълнителни действия са поискани и предприети многократно, с тях давността е прекъсната, от прекъсването тече нов погасителен петгодишен срок, който не е изтекъл към датата на сезиране на съда - 15.11.2021г., което е обусловило отхвърляне на иска.

Във въззивната жалба длъжникът е посочил като правилни изводите на първоинстанционния съд, че изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на 13.03.2015г.

Поддържано е, че искането на взискателя за възобновяване на прекратеното по право изпълнително дело не произвежда действие, а от значение е споразумението от 31.07.2015г. с кредитора, с което тя е признала задължението си и от тази дата тече новата давност. Поради това въззивницата е поддържала, че погасено по давност на 31.07.2020г. е правото на принудително изпълнение по издадения изпълнителен лист. В отговора на въззивната жалба ответникът е поддържал, че по изпълнителното дело изпълнителни действия и до сега се извършват периодично и прекъсват давността, поради което исковата претенция е неоснователна.

Въззивният съд е приел, че фактите по делото не са спорни - изпълнително дело е образувано по молба от 02.04.2012 г. на „Обединена българска банка“ АД срещу солидарни длъжници, единият от които ищцата Б. Д. въз основа на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6411/2012 г. на СРС, 32 с-в, издаден по силата на заповед за изпълнение от 28.12.2012 г., с която Б. Д.-А. и поръчителят Бойко Атанасов са осъдени солидарно да заплатят на кредитора суми по договор за кредит. На

09.04.2012г. са наложени запори на трудово възнаграждение, банкови сметки, покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника Б. Дисова- Ангелова на 19.04.2014 г.; ищцата е уведомена за насрочен на 05.05.2012 г. опис на движими вещи. На 13.03.2013 г. е подадена молба от взискателя за спиране на изпълнителното производство на осн. чл.432,ал.1, т.2 ГПК, поради подписано споразумение с длъжниците и изпълнението е спряно на същата дата. Молба за подновяване на изпълнителните действия е подадена на 16.06.2015 г., с твърдение, че длъжниците не са изпълнили споразумението за плащане съобразно договорката за разсрочване на задължението, и едновременно с това са посочени изпълнителни способи - налагане на запор на имущество, публична продан. Нови запори са наложени от ЧСИ с постановление от същата дата. На 18.08.2015 г., по искане на взискателя, е спряно производството по делото на 3 същото основание и е възобновено на 01.02.2016г. отново по негова молба, с налагане на запори върху леки автомобили, собственост на длъжниците.

Молба за запор на трудови възнаграждения на ищцата е подадена от взискателя на 23.05.2017г. и запорно съобщение е изпратено на 17.05.2017 г. до работодателя на Б. Д.-А. „Омникар Ауто“ ООД. На 28.02.2018 г. взискателят „ОББ“АД е уведомил съдебния изпълнител, че вземането по изпълнителния лист е прехвърлено на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 31.01.2018 г. и постъпващите суми по изпълнителното дело ще следва да бъдат разпределяни в полза на цесионера. На 17.07.2018г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал конституирането като взискател по делото.

От правна страна въззивната инстанция е приела, че с отмяната на ΠΠBC № 3/18.11.1980г., висящността на изпълнителното дело вече не е определяща за давността, а прекратяването на изпълнителния процес поначало няма отношение към прекъсването на погасителната давност. Счетено е, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, дори ако е настъпила перемпция, поради което доводите за настъпило прекратяване по право на изпълнителното дело са правно ирелевантни към предмета на производството. Обсъдено е, че съгласно ТР № 3 от 28.03.2023г. по тълк. дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност относно вземания по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на тълкувателно решение № 2 по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС започва да тече от 26.06.2015г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. Мотивирано е, че по настоящия спор давността е спряла да тече с образуване на изпълнителното дело на 02.04.2012г. до 26.06.2015г. По отношение счетения за релевантен период от 26.06.2015г. до депозиране на иска – 15.11.2021г., е прието, че давността многократно е прекъсвана, прекъсната е и на 17.05.2017г. с искането за налагане запор върху трудово възнаграждение на ищцата, последвано от изпращане на запорно съобщение до работодателя й „Омникар Ауто“ООД, от който момент е започнало течението на нова 5-год. давност, която не е изтекла към 15.11.2021г, когато съдът е сезиран с иска по чл.439 ГПК.

Неоснователността на искането за допускане на обжалването по първия въпрос произтича от даденото разрешение в т.3 на ТР № 2 от 04.07.2024г. по тълкувателно дело № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС - Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Част от съображенията са, че след като е предприето изпълнителното действие, с което материалноправната норма на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД свързва последици за давността, е осъществен нейният фактически състав и погасителната давност е прекъсната. От прекъсването на давността започва да тече нова давност. Ефектът на прекъсването не се засяга от настъпилата по-късно перемпция на изпълнителното дело. При перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителните способи, които са били осъществени преди тя да настъпи, не се засягат изобщо от прекратяването на делото.

Те са осъществени и приключени като отделни

4 процеси. Прекратяването на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не прегражда възможността да се иска принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не настъпва докато посочен изпълнителен способ бива реализиран, не се съотнася към основанието по чл.

116, б. „в“ от ЗЗД, не следва да се приравнява с прекратяване на дело, заведено по иск пред съд и следва да се отличава от обективна невъзможност за извършване на изпълнителни действия, дължаща се на липсата на имуществени права на длъжника – чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК. Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново.