Решение № 16482 от 12.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16482 гр. София, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20221110146362 по описа за 2022 година Производството по делото е образувано по предявени от Столична община срещу В. В. В., положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 236, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД, за установяване съществуването на вземане на ищеца спрямо ответника съответно за сумата в размер на 7 693,00 лева, за периода от м.01.2009г. до м.01.2022г., представляваща обезщетение за държане на общински недвижим имот, находящ се в /АДРЕС/, след прекратяване на наемното отношение и въпреки противопоставянето на собственика, ведно със законната лихва за периода от 26.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 7 323,88 лева, представляваща лихва за периода от 01.06.2004 г. до 26.01.2022 г. за които вземания в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1

3890/2022 г. по описа на СРС, 45 с-в, срещу която ответникът възразил по реда на чл. 414 от ГПК, поради което навежда за него да е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Претендира разноски.

Ищецът излага, че по силата на Заповеди за настаняване № ЖН-04-в-1/12.03.1985 г. и ЖН-05-В1/06.04.1987 г., изменени с настанителна заповед №ЖН77-Г1/12.08.1992 г. на СГО-ТОА "Искър", между него и наследодателката на ответницата – В. В. П. е възникнало наемно правоотношение с предмет част от общински недвижим имот (голяма стая и общи сервизи), находящ се в /АДРЕС/. Поддържа, че поради системно неплащане на наемната цена с писмо с изх. № 75-В-57/05.08.2004 г., получено на 25.08.2004 г., лично от В. В. П., наемното правоотношение с нея било прекратено с едномесечно предизвестие като е предоставен срок за освобождаване на общинското жилище, но това не е направено доброволно.

Посочва, че поради липсата на доброволно освобождаване са предприети действия по изземване процесния имот, но всички са били неуспешни. Посочва, че след смъртта на В.

В. П., единствено ответницата ползва целия имот, находящ се в /АДРЕС/.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Не оспорва, че е бил сключен договор за наем с посоченото в исковата молба съдържание с наследодателката й. Посочва, че е собственик на 2 жилището на основание изтекла в нейна полза придобивна давност. Твърди, че въпреки това за периода след 2014 г. е продължила да заплаща месечния наем в полза на ищеца.

Заявява възражение за погасяване по давност на претенцията на ищеца.

С протоколно определение от 30.05.2023г. съдът е приел за съвместно разглеждане в производството, предявения от В. В. В. срещу Столична община, при условията на последващо обективно кумулативно съединяване на исковете инцидентен установителен иск с правно основание чл. 212 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗС, за установяване правото на собственост на В. В. на основание придобивна давност върху процесния имот в периода от 01.01.1996г. до 26.08.2022г.

Столична община, като ответник по така предявения инцидентен установителен иск е подала отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва твърденията на В. че е придобила имота по давност, като посочва, че В. не е владелец, а държател на имота и като такъв не може да придобие имота по давност, като позиционира вниманието на съда, че за имота, независимо дали е частна или държавна общинска собственост, давността е спряла да тече до 31.12.2022г. По изложеното моли за отхвърляне на този иск.

В съдебно заседание ищецът Столична община, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Ф., 3 която поддържа исковата молба и моли за уважаване на главните искови претенции.

Ответникът по главните искове и ищец по инцидентния установителен иск - В. В. В., редовно призован, се явява лично и се представлява от адвокат Д.К.

- САК, който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на главните искови претенции, като моли за уважаване на предявения инцидентен установителен иск.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени доказателствата и гласни доказателствени средства на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, че на 05.04.1974г. между Директора на ***************************“, като наемодател и В. В. П., като наемател е подписан договор за наем, с предмет отдаване за възмездно ползване на голямата стая от ап.43, находящ се в /АДРЕС/. По делото не е спорно, че с Настанителна заповед № ЖН-04-В1/13.03.1985г. на РНС „Искър“ на В. П. и тричленното и семейство е разрешено да ползва една стая и общи сервизни помещения от ап.43. Установява се по делото, че с молба № ДИ-84-3144/27.12.1990г. до Председателя на ОбСН „Искър“ В. П. е поискала закупуване на цялото жилище, като по делото на л.10 е приет и оценителен протокол, в който 4 фигурира подпис на П., че се съгласява с оценката на имота. Установява се, че със Заповед № ДИ-843144/28.02.1991г. на Председателя на ИК е наредено държавният /тогава/ имот да бъде продаден на П. за сумата в размер на 17 184 лева и 1% реж.разноски от 171.84 лева.

Заповедта е обжалвана от сина на П. – Г.В.П., като с Определение от 10.06.1991г. на СГС, постановено по гр.д. № 365/1991г., жалбата е върната като недопустима /л.13 по делото/.

По делото следва, а и се установява, че със заповед № ЖСК-77-Г-1/30.07.1192г. на ТОА – Район „Искър“ са предоставени на сина на П. – Г.П., на съпругата му и на детето им за ползване две стаи от ап.43, а със Заповед № ЖСК-77-Г-1/12.08.1992г. на СГО-ТОА „Искър“ на В. и дъщеря и В. е разрешено да ползват холната стая от ап.43 и общите сервизни помещения.

По делото са приети уведомителни писма по сметка от 29.12.1994г., от които се установява, че П. внася по сметка на СГО веднъж сумата в размер на 17 184 лева и втори път сумата от 171.84 лева. Доколкото плащането не е извършено в шестмесечния срок по Наредба за държавните имоти е отказано сключване на договор за продажба на имота. По делото е прието и писмо № ДИ-94-13/10.04.1995г. на Кметския наместник до СГО, с което е поискано възстановяване на сумите по сметка на В. П.. По делото е прието и второ писмо № 07-00-111/12.02.2004г., с молба от 5

Кмета на район „Искър“ до Дирекция „Финанси“ при СО за възстановяване на сумите. С писмо с изх. № РИС21ВК08-820/23.07.2021г. до Кмета на СО е поискана същата информация. Получен е отговор с изх. № СОА21-ВК0810578-(3)/25.09.2021г., че справка дали са възстановени сумите не може да бъде изготвена, тъй като всички банкови бордера и касови ордери са унищожени с Акт за унищожение на неценни документи с изтекъл срок за съхранение от 26.07.2017г.

Установява се по делото, че процесният имот до 1973г. е бил държавна собственост, а впоследствие с Акт № 47/02.09.1997т. е актуван като частна общинска собственост на основание чл. 2, ал.1,т.6 от ЗОС.

С писмо, прието на л.20 по делото с № 75-В57/05.08.2004г. поради системно неплащане на наемната цена П. е уведомена, че договора за наем е прекратен, като и е даден едноседмичен срок от предизвестието за освобождаване на имота. Приета е по делото и Заповед № 1101/07.10.2004г. за изземване на имота. Жалбата е обжалвана от П. по който повод е образувано адм.д. № 3204/2004г. по описа на СГС, като с решение от 15.12.2006г. жалбата и е отхвърлена, като решението е потвърдено с решение № 9602/12.10.2007г. на АС, III-то отделение, постановено по адм.дело № 3952/2007г. По делото е приета и искова молба, подадена до СРС от П., във връзка с която пред СРС е било образувано гр.д. № 11536/2004г. по описа 6 на СРС, 44-ти състав. С исковата молба е поискано от ищцата да я признае за собственик на имота на основание давностно владение, като с решение постановено по делото, искът е отхвърлен.

Със Заповед № 1289/29.11.2004г. на Кмета на район „Искър“ отново е направен опит да бъде иззет имота от Г.В.П. на две стаи и общи сервизни помещения. Приети са и Покана за доброволно изпълнение с изх. № 750036/14.02.2012г. до В. П. и В. П. и Покана за доброволно изпълнение с изх. № 7500-346/24.11.2014г.

По делото е приет и препис-извлечение от Акт за смърт № 0072/30.01.2014г., от което се установява, че П. е починала на 29.01.2014г.

Изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза установява, че размерът на пазарния наем за периода от 26.08.2017г. до 26.08.2022г. възлиза на сумата от 17 713,00 лева, като вещото лице след запознаване с представените от ответника платежни нареждания, приети от л.59 до л.148 по делото и след проверка в счетоводството на ищеца е установило, че за периода от м.01.2014г. до 26.08.2022г. са постъпили плащания от ответника в размер на 5 096,00 лева, като за основание е посочено заплатени наемни вноски в периода 03.07.2017г. до 02.08.2022г., като вещото лице е установило, че с така внесените суми са заплатени дължими наемни вноски за периода от 2002г. до 31.12.2008г., като за непогасени задължения е посочена 7 сумата от 7693,00 лева, за периода от м.01.2009г. до м.08.2022г.

От изслушаната по делото допълнителна съдебносчетоводна експертиза се установява, че извършените плащания в размер на 5096,00 лева през 2014г. са отнесени 36 месеца назад във времето, тоест от 2011г. до момента на покриване на задълженията, за което е налице справка на л.17 – 18 от допълнителното заключение. Вещото лице е установило, че с допълнително споразумение на основание чл. 4, глава II от договор за наем на общински имот от 15.07.2005г. за апартамент, находящ се в /АДРЕС/ е определена наемна цена в размер на 49,00 лева. Вещото лице е изчислило и средно-месечното обезщетение на квадратен метър за територията на районна, като е посочило, че е 1,11 лева на кв.м. – изчислено върху общата площ /48811,24 лева:44156,46 лева кв.м.= 1.11 лева/ и 2,11 лева на 1 кв.м. – изчислено върху жилищната площ /48811,24 лева:23170,24 кв.м. =2,11 лева/.

По делото е допуснато и събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля К.А., съседка на ищцата по предявения инцидентен установителен иск. Тя посочва, че майката на В. е закупила апартамента, като винаги го е стопанисвала като неин, правила ремонти. Ответницата имала проблеми с брат си, който също обитавал имота преди смъртта на майка им. Не била свидетел Комисията да идва в апартамента.

8

Свидетелката знаела, че в началото покойната П. държала имота под наем, но след това го закупила.

Гореописаната фактическа обстановка не е спорна между страните, между писмените доказателства няма противоречия, поради което съдът ги кредитира.

От правна страна на спора, съдът намира следното:

Съдът намира, че приоритетно следва да разгледа предявения инцидентен установителен иск за признаване на установено в отношенията между страните, че В. В. на основание придобивна давност върху процесния имот в периода от 01.01.1996г. до 26.08.2022г. е собственик на имот, находящ се в /АДРЕС/, със застроена площ от 88,41 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, с избено помещение № 7, заедно с припадащите се 1,56% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.

Този иск съдът е приел, че е процесуално допустим за съединяване с исковете по чл. 422 от ГПК на основание т.10б от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, подлежи на съединяване с главните искове като родово подсъден на СРС и отговора на този въпрос е обуславящ главните искове.

Този иск съдът намира за недопустим в едната част, а в другата за неоснователен по следните съображения: На първо място в периода от 01.01.1996г. до влизане в сила на 9 решението от 23.02.2006г., постановено по гр.д. № 11536/2004г. по описа на СРС, 45-ти състав на 30.05.2008г., което обстоятелство съдът установи служебно, производството по този иск следва да бъде прекратено, като недопустимо на основание чл. 299, ал.1 и ал.2 от ГПК, новелата на чиято правна норма запретява пререшаване на спор, решен с влязло в сила решение, като повторно заведеното дело следва да бъде прекратено. Съдът установи служебно при проверка на СРС, че решението след институционален контрол е влязло в сила на 30.05.2008г., като иска на П. е отхвърлен. В останалата част искът следва да бъде разгледан, доколкото ищецът основава твърдения въпреки влязлото в сила решение за изтекла в негова полза придобивна давност в периода след 30.05.2008г. до 26.08.2022г.