Решение № 227 от 14.08.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Бургас, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Симеон С. Михов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Търговско дело № 20232100900511 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба от ЗК „Сила“ с ЕИК 812116198, със седалище и адрес на управление, с адрес: с.П., община А., област Б., чрез пълномощник адв. Станко Кралев от АК-Бургас, с адрес за призоваване: гр. Бургас, ул. „Раковски“ № 2 против Застрахователно дружество „Алианц България“ АД, ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. “Сребърна“ № 16, чрез пълномощник адв. Яна Василева Антонова - Кьосева от АК-София, със служебен адрес: гр.София 1000, бул. „Цар Освободител“ № 14, ап.1, Адвокатско сдружение „Си Ем Ес София“ да бъде осъдено ответното дружество да заплати сумата от 178 207,30 лв., представляваща регресно вземане за платено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в резултат на причинена смърт на Н. Н. при трудова злополука с трактор МТZ 952 с рег.№ А 03633, застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданско отговорност“ по застрахователна полица BG/01/120000400335, законната лихва от поканата за плащане – 26.07.2023г. до завеждане на исковата молба в размер на 9092,53 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от момента на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски. Според изложеното в 1 исковата молба, с влязло в сила решение № 249/ 20.10.2022г. по гр.д. № 19/2022г. по описа на РС-Айтос, потвърдено с решение № 376/ 05.05.2023г. и определение № 1170/ 28.04.2023г. по в.гр.д.№ 3/2023г. по описа на ОС-Бургас, ЗК „Сила“ е била осъдена да заплати в полза на П. Г. Н. сумата от 71 104 лв. и на К. Н. Н. сумата от 61 104 лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на техния съпруг и баща Н. К. Н. при изпълнение на трудовите му функции, ведно със законните лихви от 12.01.2022г. до окончателното изплащане, както и съдебно-деловодни разноски от 4238,27, съотв. 7824,50 лв., при участието на „Алианц България“ АД и М. Ч. като трети лица – помагачи на страната на ЗК „Сила“. От фактическа страна, на 23.10.2020 г. при извършване на сеитба на земеделски площи – нива в м. „Карамише“, стопанисвана от кооперацията, след съприкосновение с трактор, управляван от М.Ч., за Н.Н. настъпил летален изход, а случаят е бил определен като трудова злополука. Ищецът е изплатил присъдените обезщетения и разноски по изп.д.№ 332/2023г. при ДСИ към РСАйтос на 30.06.2023г. или това е сумата от общо 178 207,30 лв.

Според ЗК „Сила“, отговорността на ответното дружество произтичала от сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по полица ****, със срок на покритието включващ и 23.10.2020 г.

Застраховката покривала отговорността на собствениците, ползвателите и държателите на МПС и на упълномощените от тях лица за водачи. Ищецът се позовава на чл. 435 от КЗ, съгласно който застрахователят дължи доброволно платената от кооперацията сума, доколкото същата е в рамките на застрахователната сума и на покритието по застрахователния договор, при спазване изискванията на чл.434 от КЗ. Въпреки предоставената банкова сметка, застрахователят не е платил дължимите суми.

В постъпилия писмен отговор, ответникът оспорва исковата претенция изцяло както по основание, така и по размер. Застрахователят не оспори следните факти и обстоятелства: настъпване на трудова злополука на 23.10.2020г. в нива в с.П., при която вследствие със съприкосновение с трактор МТZ 952 управлявана от М. Ч., е починал Н. Н.; предявяването на иск по чл.200 от КТ от наследниците на пострадалия и постановяването на решенията на РС-Айтос и ОС-Бургас; участието на „Алианц България“ АД като трето лице – помагач пред двете инстанции; наличие на валидна застраховка за трактор МТZ 952 с рег.№ А 03633, застрахован при ответното дружество по 2 застраховка „Гражданско отговорност“ по застрахователна полица BG/01/120000400335. Тези обстоятелства бяха приети за безспорни на основание чл.146ал.1, т.4 от ГПК с определение № 602/ 10.06.2024г.

Ответникът оспори възникването на регресни права за ищеца с плащането на сумата от 178 207,30 лв., тъй като произшествието не представлява риск, покрит от сключената застраховка. Установеният механизъм на трудова злополука сочи, че не е било налице пътно-транспортно произшествие по смисъла на §.6, т.30 от ДР на ЗДвП, което да отговаря на обекта на застраховане по чл.477 ал.1 от КЗ. Тракторът не е бил използван като пътно превозно средство, а за теглене на прикачен инвентар – валяци за валиране след сеитба или била е използвана само подемната/ двигателната му сила, в полза на който извод е цит. Решение от 28.11.2017г. на СЕО по дело С – 514/16, както и практика на съдилища в България. Такъв извод следвал и от мотивите на постановеното решение от РС-Айтос относно фактическата обстановка, доколкото Н.Н. е бил съборен и прегазен от валяците.

На следващо място застрахователят заяви, че работодателят който е изплатил обезщетение за трудова злополука по чл.200 от КТ, не разполага със специален регресен иск по чл.435 от КЗ. В настоящия случай застрахован е бил водачът М.Ч., а не ищцовата кооперация или тя няма правен интерес от предявяване на настоящите искове.

Отговорността на самия водач М.Ч. за настъпване на произшествието също беше оспорена, тъй като същият не е реализирал виновно и противоправно поведение, в причинно-следствена връзка с вредоносния резултат. Твърди се, че случилото се е случайно деяние. Тези въпроси не са обхванати от решенията на съдилищата и съотв.мотивите им не обвързват страните.

Ответното Застрахователно дружество „Алианц България“ АД направи възражение за съпричиняване от страна на пострадалия Н.Н. при условията на обикновена небрежност, като същият е допуснал нарушения на ЗБУТ, след като е седнал да почива в зоната за работа на трактора и макар да го е видял, нито се е отместил, нито е помръднал, макар Б. да му извикал да бяга. Претендира се намаляване на сумата и поради допуснати от самия ищец нарушения на сигурността при движението на селскостопанските машини и МПС, а и три от подписите на Н. в книгата за инструктаж не са негови.

3

На последно място бяха изложени от ответната страна доводи относно неоснователността и необосноваността на предявената искова претенция по отношение на лихви и разноски, тъй като ищецът не е уведомил застрахователя съобразно чл. 430 ал.1 от КЗ. Претендират се направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.

Подадената от ЗК „Сила“ допълнителна искова молба, съдържа уточнения, като размерът на претенциите включвал: 132 208 лв. главница като сбор от изплатените на наследниците на Н.Н. обезщетения; 20 507,59 лв.; 2,60 лв. допълнителни разноски; 78 лв. разноски по изпълнителното дело; такса пред РС-Айтос в размер на 7948,34 лв. и други разноски, от които 5400 лв. адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство. Твърди се, че именно ЗК „Сила“ е застрахованото лице по застраховка „ГО“ и поради това разполага с регрес по чл.435 от КЗ, а кой е бил водачът на трактора е без значение. Ищецът счита, че според чл.477 ал.1 от КЗ обект на застраховане по „ГО“ на автомобилистите е отговорността на физически и юридически лица за причинени от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС, за които застрахованите отговарят. В чл.481 ал.1 от КЗ е дефинирано какво е МПС и от това следва, че ГО обхваща не само случаите, при които то се използва за придвижване, но и когато се използва с друго свое предназначение – в случая за валиране след сеитба. Според дефиницията на §.6, т.11 от ПЗР на ЗДвП, тракторът представлява МПС. Цит. е Решение от 04.09.2014г. на СЕС по дело С – 162/2013г., с дадено задължително тълкуване на чл.3, §. 1 от Директива 72/166/ ЕИО (отм.) на Съвета от 24.04.1972 г. и действащата към момента Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 16.09.2009г., според което понятието „използване на превозни средства“ включва всяко МПС, което отговаря на обичайната му функция. Твърди, че такова е становището и в цит.от застрахователя друго решение на СЕС, но ответникът го е цитирал избирателно. Направен е извод, че щом тракторът е бил използван по своето предназначение, то сключената застраховка обхваща и вредите, настъпили при използването му. Цит.е практика на български съдилища. Според дефиницията на т.25 от ДР на Закона за регистрация на земеделска и горска техника, процесният трактор е самоходна „машина за земни работи“ с мощност над 10 кW и на основание чл.11 от ЗРКЗГТ е била 4 регистрирана и застрахована от собственика. От друга страна, фактът, че произшествието е трудова злополука не прави иска недопустим.

Дали е налице съпричиняване от страна на Н.Н. или не, е без значение, тъй като на основание чл.430 ал.2 от КЗ ищецът е привлякъл „Алианц България“ АД като трето лице – помагач и влязлото в сила решение прави неоснователни възраженията относно това, дали произшествието е ПТП, механизмът на настъпване на вредата, виновност и противоправност на поведението на водача и др., като прекрудирани.

Подаденият отговор на допълнителната искова молба, съдържа твърдения, че мотивите на съдебните решения обвързват страните единствено по отношение установената трудова злополука и отговорността по чл.200 от КТ, което е различно от отговорността на виновния водач по задължителната застраховка ГО, тъй като при първата не се изисква вина за да бъде привлечен работодателят към отговорност. Ищецът носи тежестта да докаже, че твърдяното събитие представлява покрит от застрахователния договор риск.

Според чл.201 ал.2, т.1 от КТ, отговорността на работодателя би могла да бъде намалена единствено при наличие на груба небрежност от страна на пострадалия, а отговорността на виновния водач може да бъде намалена и при обикновена небрежност. Направени са подробни възражения относно приведената от ищцовата страна съдебна практика като неприложима.

В съдебно заседание пълномощникът на ищцовата страна поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи в пълен размер като основателни и доказани. Направено беше възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответното дружество.

Подробни доводи бяха изложени в писмени бележки.

В съдебно заседание ответното Застрахователно дружество „Алианц България“ АД чрез процесуалния си представител, изрази становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Възраженията си обосновава със заключенията по приетата съдебно-техническа експертиза.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна и моли същото да бъде намалено до минималния законов размер. Защитната си теза разви в писмена защита.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като 5 съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Съдът счита, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.104 т.4 от ГПК. От приложената част от кореспонденцията между кооперацията и застрахователя е видно, че е била изпратена покана до застрахователя (л.23 по делото) за плащане на претендираните суми. Исковата молба е постъпила в съда след липсата на постановен отговор от застрахователя по претенцията за плащане.

Предявеният иск е с правно основание чл. 435 ал. 1 от КЗ, вр. чл.86 от ЗЗД.

Няма спор, че е налице застрахователно правоотношение с ответника Застрахователно дружество „Алианц България“ АД по отношение на участвалото в ПТП, МПС трактор МТZ 952 с рег.№ А 03633 по застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица BG/01/120000400335 със срок на покритието 11.02.2020 г. до 10.02.2021 г. (л.21). Не се спори и относно действителното плащане от страна на кооперацията на сумата от 178 207,30 лв., извършено на 30.06.2023г. (л.24).