Решение № 4854 от 27.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4854 гр. София, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20221110212793 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Пиринска туристическа компания“ АД, ЕИК 101051319, представлявано от Г. И. Г.ев – изпълнителен директор срещу наказателно постановление № 22-2200361/30.08.2022 г., издадено от Л. С. Ч. – директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – София /ДИТ – София/, с което на основание чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ, обн. в ДВ бр. 26 от 01.04.1986 г. и бр. 27 от 04.04.1986 г./ на търговското дружество е наложена „имуществена санкция“ в размер на 7 000,00 /седем хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 415, ал. 1 КТ.

В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на дружеството-въззивник, както и за некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба за отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител, който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от ст. юрк. Мирослав Тодоров. Последният пледира за неоснователност на жалбата и за пълна доказаност на неизпълненото правно задължение, в каквато насока изтъква конкретни аргументи. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С акт за установяване на административно нарушение № 222200361/09.08.2022 г., съставен от Д. Т. Т. – инспектор в ДИТ - София и в присъствието на свидетелите Г. Стефанов Борисов и Елка Ангелова Г.ева е констатирано, че жалбоподателят „Пиринска туристическа компания“ АД, в качеството си на работодател, не е изпълнил задължително предписание, дадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ от ДИТ - София с протокол за извършена проверка, връчен на 08.07.2022 г. на представител на търговското дружество - работодателят да представи на контролните органи при ДИТСофия заверени копия на трудовото досие на Евгений Андонов Стефанов, трудовите досиета на работещите в дружеството лица, правилник за вътрешния трудов ред, вътрешни правила за работната заплата, ведомости за заплати, фишове и платежни документи, доказващи изплащането на трудови възнаграждения и обезщетения на работниците и служителите за периода от м. 09.2020 г. до момента, отчетни форми за периода от м. 09.2020 г. до 2 момента, други документи, оказали се необходими в хода на проверката, както и дневник за трудовите книжки /в оригинал/.

Срокът за изпълнение на предписанието, което не е обжалвано, е изтекъл на 01.08.2022 г., след продължаването му по искане на работодателя, като нарушението е извършено на 02.08.2022 г. в гр. София.

Нарушението е констатирано при последваща проверка в ДИТ – София, приключила на 09.08.2022 г., в хода на която не са представени доказателства, удостоверяващи изпълнението на даденото предписание в цялост.

В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ, като препис от него е връчен на същата дата на представител на дружествотовъззивник.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 22-2200361/30.08.2022 г., издадено от Л. С. Ч. – директор на ДИТ - София, с което на основание чл. 415, ал. 1 КТ, при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя „Пиринска туристическа компания“ АД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 7 000,00 /седем хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 415, ал. 1 КТ.

Препис от наказателното постановление е връчен на 19.09.2022 г. на представител на търговското дружество, видно от приложената по делото товарителница, като жалбата, инициирала производството пред настоящата инстанция, е депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган на 30.09.2022 г., видно от изисканата информация от ДИТСофия. В тази връзка, противно на възраженията в жалбата, законодателят не е предвидил преклузивен срок за връчване на НП, а изложената трактовка за субсидиарното приложение на чл. 61, ал. 1 АПК се намира в крещящо противоречие с действащата в страната нормативна уредба на административнонаказателния процес.

При проведения непосредствен разпит на свидетеля Д. Т. установената в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло по категоричен и безспорен начин. Показанията на посоченото лице са подробни, логични и по еднопосочен начин доказват неизпълненото от 3 въззивника задължително предписание, като в тази връзка същите кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства. Ето защо, съдът кредитира инкорпорираните по делото гласни и писмени доказателствени средства без резерви, като липсата на противоречия обезпредметява тяхното отделно обсъждане.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от постъпилите писмени доказателства, относими към назначаването, съответно оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност. Ето защо, всички клиширани и абстрактни оплаквания на управителя на дружеството-въззивник 4 в очертаната насока са несъстоятелни.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на имуществената отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Имуществената отговорност на въззивника „Пиринска туристическа компания“ АД е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 415, ал. 1 КТ, за което му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 7 000,00 /седем хиляди/ лева.

По делото се установява по категоричен и безспорен начин, че жалбоподателят „Пиринска туристическа компания“ АД, в качеството си на работодател, не е изпълнил задължително предписание, дадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ от ДИТ - София с протокол за извършена проверка, връчен на 08.07.2022 г. на представител на търговското дружество работодателят да представи на контролните органи при ДИТ-София заверени копия на трудовото досие на Евгений Андонов Стефанов, трудовите досиета на работещите в дружеството лица, правилник за вътрешния трудов ред, вътрешни правила за работната заплата, ведомости за заплати, фишове и платежни документи, доказващи изплащането на трудови възнаграждения и обезщетения на работниците и служителите за периода от м. 09.2020 г. до момента, отчетни форми за периода от м. 09.2020 г. до момента, други документи, оказали се необходими в хода на проверката, както и дневник за трудовите книжки /в оригинал/. Срокът за изпълнение на предписанието, което не е обжалвано, е изтекъл на 01.08.2022 г., след продължаването му по искане на работодателя, като нарушението е извършено на 02.08.2022 г. в гр.

София.

Законодателят е предоставил възможността на контролните органи 5 от ИА ГИТ и нейните структурни подразделения да дават задължителни предписания на работодателите и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство /арг. от чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ/, които по своята правна природа представляват принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН и индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 АПК. Всяко предписание следва да съдържа описание на конкретно допуснатото и констатирано нарушение, като съгласно чл. 405 КТ същото подлежи на обжалване по реда на АПК. В тази връзка няма спор, че процесното задължително предписание е дадено в рамките на правомощията на контролните органи от ДИТ - София, поради което при проведения инцидентен контрол за законосъобразност съдът не констатира липсата на компетентност, предпоставяща неговата нищожност, имайки предвид, че жалбоподателят в действителност не е о с п о р и л посочения акт по административен и/или съдебен ред. В предписанието е очертано с изискуемата се от закона конкретика извършеното нарушение и е даден срок за отстраняването му, след изтичането на който е констатирано неговото неизпълнение, с което са налице условията за ангажиране отговорността на въззивника.

От своя страна, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 415, ал. 1 КТ, която предвижда отговорност при неизпълнение на задължителните предписания на контролните органи за спазване на трудовото законодателство. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно.

В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и касае неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.

Този съдебен състав не споделя изтъкнатите в жалбата доводи, че административните органи не са съобразили „спецификата на дейността на проверяваното лице, отдалечеността на обекта, в който се осъществява стопанската дейност, включително спецификата на периода, за който се търси 6 информация, ангажиран преди всичко с рестриктивните мерки за ограничаване разпространението на C O V I D вируса“. Изброените обстоятелства поначало са ирелевантни, но въпреки това органите на ДИТСофия са подходили добросъвестно, като са продължили срока за изпълнение на предписанието по искане на работодателя. Въпреки проявената толерантност обаче писмените доказателства не са представени и до настоящия момент.