Решение № 276 от 08.12.2020, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Смолян , 07.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на десети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Мария А. Славчева

Петранка Р. Прахова

Зоя С. Шопова

Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Зоя С. Шопова Въззивно гражданско дело № 20205400500441 по описа за 2020 година

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С Решение № 9989/21.07.2020 г. по гр.дело № 6/2018 г.

Чепеларският районен съд ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.А.И.и Н.В.И. срещу И. А. И. и З. И. И., Х.А.И. и Б. А.И., Ф.А.Г. и С.А.И. искове за признаване за установено, че ищците са собственици в режим на съпружеска имуществена общност, въз основа на давностно владение, осъществено от тях в периода 1994 г. - 2017 г., на реална част от ПИ с идентификатор** с площ около 250 кв.м. по кадастралната карта на гр.Златоград, с описани в решението граници;

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо И. А. И., З. И. И., Х.А.И., Б.А.И.

Ф.А.Г. и С.А.И., че Н.А. И. и Н. В.И. са собственици в режим на съпружеска имуществена общност, въз основа на давностно владение в периода 1994 г. – 2017 г., на 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор ** с площ около 601 кв.м. по кадастралната карта на гр.Златоград, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от 1/3 ид.ч. от правото на собственост до претендираната ½ ид.част.

С решението И.И., З.И., Х.И. Б.И., Ф.Г.и С.И. са осъдени да заплатят на 1 ищците Н. и Н.И. деловодни разноски в размер на 110,50 лв. по компенсация.

Срещу това решение в частите, с които е отхвърлен главният иск за собственост на реалната част и евентуалният иск за разликата над 1/3 ид.част до ½ ид.част, е подадена допустима въззивна жалба от Н.А.И. и Н.В.И..

Жалбоподателите искат отмяна в тези части и уважаване на главния иск, а ако не бъде уважен – уважаване на евентуалния за цялата претендирана ½ ид.част.

В съдебно заседание жалбоподателите Н.и Н.И., редовно призовани, не се явяват. За тях пълномощникът им адв.М.М. поддържа жалбата. Представена е от нея и писмена защита в подкрепа на доводите в жалбата.

С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемите Х.А.И., Б.А. И., Ф.А.Г. и С.А.И. чрез техния пълномощник адв.С.Н., оспорват жалбата и предлагат решението в обжалваните части да се потвърди, като молят да им се присъдят и направените разноски.

В съдебно заседание въззиваемите Х.А.И., Б.А.И., Ф.А.Г. и С.А.И., редовно призовани, не се явяват. От пълномощника им адв.С. Н. отговорът се поддържа с изпратена молба-становище, като са представени впоследствие и писмени бележки срещу жалбата.

Въззиваемите И.и З.И. не са подали отговор на жалбата. В съдебно заседание, редовно призовани, те не се явяват. От И.И. са подадени писмени бележки в срока по чл.149, ал.3 ГПК.

Въззивният съд намира, че решението в частта, с която е отхвърлен главният иск за собственост на реалната част, е правилно и следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от първоинстанционния съд мотиви на осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в жалбата съобразява следното:

Действително не са налице условията за придобиване правото на собственост от Н.и Н.И. на реалната част с площ от 250 кв.м. от ПИ с идентификатор *** оцветена в зелено на скицата към СТЕ на л.231 от делото на РС. Това е така, защото не са изпълнени условията на чл.200 ЗУТ.

2

Установява се от основното заключение по СТЕ на инж. М.Т., че тази част не отговаря на изискванията за лице и площ, тъй като лицето и към улицата /тук „Л.К.“/ е 10,60 метра при минимално необходими 11,20 метра; площта и /дори да се прибавят оцветените в синьо, жълто и кафяво части/ е 234 кв.м., при изисквани най-малко 240 кв., съгласно чл.19, ал.1, пр.1 във вр. с ал.3 ЗУТ, към които препраща ал.1 на чл.200 ЗУТ.

Също така, минималните параметри при ниско жилищно застрояване/до 10 метра/, за каквото трайно ползване е определен ПИ с идентификатор ***, относно разстоянията на сградите на основното застрояване, съгл.31, ал.1 ЗУТ, са най-малко 3 метра до страничната линия на УПИ и най-малко 5 метра до границата към дъното на УПИ. Сградите, намиращи се в югоизточната част, оцветена в розово, с № 1 и № 2, биха били на отстояние съответно 1, 78 метра и 2,51 метра до границата към дъното на УПИ, ако той би останал оцветената в розово част, която да има за граница от северозапад оцветената в зелено, при минимално необходими 5 метра. Ако към площта, претендирана от ищците, се прибави и тази под верандата, отстоянието до дъното на УПИ, ако би бил този в розово, ще е нулево, т.е., границата с оцветения в зелено би преминавала по северозападната стена на сградите с № 1 и № 2.

Съгласно одобрените архитектурни проекти, входът към първия и към втория етаж на пристройката /сграда № 2/ е откъм северозапад, като в обяснителната записка към проекта е посочено, че помещенията от пристройка и от съществуващата сграда на два етажа образуват еднофамилни самостоятелни жилища.

От двете заключения и документите по делото също така се изяснява, че за ПИ с идентификатор **с пл.№ 1023 по регулационния план от 1982 г. е отреден УПИ **.101, а за ПИ с идентификатор **същия план е отреден УПИ **. Това означава, че не са налице и условията на ал.2 на чл.200 ЗУТ, защото не може да има присъединяване на спорната площ към ПИ **по реда на чл.17 ЗУТ, към който препраща ал.2 на чл.200, тъй като по реда на чл.17 се урегулират неурегулирани дотогава поземлени имоти, а настоящият случай не е такъв.

В становището на гл.архитект от 06.04.2020 на л.358 от 3 делото на РС е посочена пречката за присъединяване на спорната част към ПИ с кратък идентификатор .** да не се създаде недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради, съгласно комбинираните скици на вещото лице инж.Т. Този извод се потвърждава от заключенията по СТЕ.

Не са налице и условията на чл.19, ал.5 ЗУТ, защото спорната част е такава от УПИ, който е предназначен за ниско жилищно застрояване, като няма данни да попада в квартал за средно и високо жилищно застрояване, за ниско свързано застрояване в повече от два имота, за застрояване със социални жилища или за друго специфично застрояване, при които случаи би могло да не се спазват нормите по ал.1 на чл.19 ЗУТ. В тази връзка и в становището на гл.архитект се сочи необходимост да са спазени изискванията на чл.19 ЗУТ. Същевременно, останалата част, оцветена в розово, няма как да е за друго, освен за ниско жилищно застрояване по смисъла на чл.31, ал.1 ЗУТ, при което вече се посочи, че няма да са спазени изискванията по т.2 на същата разпоредба, дори необходимото разстояние от 5 метра да се намали по реда на чл.36 ЗУТ с 1/3, за каквото намаляване обаче не се установява да са налице основания.

Обжалваното решение е правилно като краен резултат и в частта, с която евентуалният иск на Н.и Н.И. за собственост е уважен частично, но по други съображения, и неправилно в частта, с която е отхвърлен за разликата над 1/3 до ½ ид.части.

Придобиване право на собственост върху идеална част от поземлен имот в границите на населените места, вследствие осъществено давностно владение върху съответна реална част от същия имот, е било допустимо само по реда на чл.181, ал.3 във вр. с ал.1 ЗТСУ /отм./ - ако до влизане в сила на 01.07.1973 г. на ЗТСУ е изтекла необходимата придобивната давност по отношение на съответната реална част от дворищнорегулационния парцел. Очевидно настоящият случай не е такъв. Владение върху такава реална част, осъществявано след влизане в сила на ЗТСУ и после на ЗУТ, няма подобна последица, тъй като не е предвидено в тези закони. Затова ищците не могат да станат собственици на съответната идеална част от имота по силата на давностното им владение, чието начало е не по-рано от 1987 г., върху спорната реална част от него. Посочените в обжалвания съдебен акт 4 решения на ВКС с № 599 по гр.дело № 766/2009 г. на І г.о. и № 532/25.05.2011 г. по гр.дело № 532/2010 г . на І г.о. се отнасят не до парцели/УПИ/, а до жилища, по отношение на които режимът е различен, и това разрешение не е приложимо за дворните места.

От събраните по делото доказателства, в това число свидетелските показания на майката на част от страните – св.М.И., св.В. К. Ч.

И. Ч., обясненията на ответника И.И., удостоверението за данъчна оценка на л.9 от дело № 424/2017 г. на ЗлРС, обсъдено заедно с декларацията на л.29 от делото на ЧРС, влязлото в сила на 23.01.2020 г. решение № 185/16.12.2019 г. по гр.дело № 26/2019 г. на РС-Златоград, с което е развален поради неизпълнение договорът от 16.05.2016 г. за прехвърляне от М. И. на Б. и Х.И., срещу задължение за издръжка и гледане, на 7/12 ид.части от същия имот и от старата къща в него, както и от отговора на исковата молба на ответниците З.и И.И. с приложеното към него копие от проект за изменение на плана за регулация, се налага извод, че владението върху поземления имот е осъществявано повече от десет години от две групи владелци по равно, поради което те са придобили правото на собственост по ½ ид.част от имота: ищците, от една страна, и ответниците И.и З. Х. и Б. И., от друга. Закупилите имота А. и М. И., родители на част от страните по делото, предават през 1993 г. владението върху поземления имот по равно на две групи владелци.

Първата група включва две семейства - това на З. И.И. и на Б. и Х. И. които две семейства обаче получават владението и върху къщата; и семейството на ищците Н. и Н. И., на които не се предоставя къща, защото Н.И. отстъпва своята част от нея на брат си Х. и заживява в къщата на съпругата си, която е в непосредствено съседство в имота с кратък идентификатор .** Уговорката е И., Н. и Х. да изплатят, всеки от тях, дела си от кредита, който е взет от техния баща за закупуване на имота, и тази уговорка се изпълнява. Видно от удостоверението за данъчна оценка, ищецът декларира, че е собственик на ½ ид.част от имота, а останалата ½ и.част се води по удостоверението на И.И..

До 2016 г. за страните по делото няма съмнение и това сочи и фактическото ползване на имота, строежите и въобще подобренията там, заплащането на данъците за него и липсата на спорове до 2016 г., че дворното място е съсобствено по равно между семейството на ищците, от една страна, и от друга – семействата на братята И.и Х., като къщите с частта от двора, където 5 са построени сгради № 1, 2 и 3 до ниската бетонова стена, разделяща го от оцветената в зелено спорна част, е предназначена за семействата на И.и Х..

Както се отбеляза, не само ищците и ответниците И., З. Х. и Б. И., а и С.И. и Ф.Г., както и техните родители, още от 1994 г. спрямо имота имат съзнанието, че той е съсобствен поравно между ищците от една страна и семействата на И.и Х.-от друга. Споровете между тях възникват през 2016 г., когато, макар трите семейства да са били готови да поделят имота помежду си доброволно, ищците не удовлетворяват претенция на Х.И. за отделяне на част от ползваната от тях градина за общинска пътека, за да има достъп до улица „Любен Каравелов“ и за отделяне и на част от имот .** за същата пътека.

Същата година е сключен и договорът, с който майката М.И. прехвърля на Х.и Б.И. 7/12 ид.части от двора и от старата къща, който договор обаче е развален поради неизпълнение с посоченото по-горе решение на ЗлРС и за който договор М.И. дава показания на разпита по делегация, че не е разбрала какво е прехвърляла с него.

Така решението в частта, с която евентуалният иск е отхвърлен за разликата над 1/3 ид.част до ½ ид.част, следва да се отмени и да се признае за установено спрямо ответниците, че ищците са собственици и на тази разлика, т.е., на цялата ½ ид.част от имота.

На осн.чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК следва да бъдат осъдени ответниците, които оспорват исковете, солидарно да заплатят на ищците направените разноски в размер на 550 лв. за двете инстанции по компенсация.

По изложените съображения Смолянският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9989/21.07.2020 г. по гр.дело

№ 6/2018 г. на Чепеларския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Н.А.И. и Н.В.И. срещу И. А. И. и З. И. И., Х. А.И. и Б. А.И.

Ф.А.Г. и С.А.И. искове за признаване за установено, че ищците са 6 собственици в режим на съпружеска имуществена общност, въз основа на давностно владение, осъществено от тях в периода 1994 г. - 2017 г. на реална част от ПИ с идентификатор *** с площ около 250 кв.м. по кадастралната карта на гр.Златоград, с описани в решението граници.