Решение № 2675 от 26.06.2019, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 2318/2018
- Вид
- Решение № 2675
- Подписан
- 26.06.2019
- В сила
- 30.07.2019
- Състав
- МИХАЕЛА СВЕТЛОЗАР БОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, ал.7 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2675 26.06.2019 година град
Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА при участието на секретаря Малина Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2318 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против Ц.Е.Б., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответницата е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 10.07.2014 г. – 31.08.2017 г. имала задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в общ размер на 686,33 лв. за собствен обект, находящ се в гр. П, ул. „А“ №... За потребените количества били издадени фактури. При забава в плащанията, абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на 81,63 лева за периода 30.09.2014 г. – 31.08.2017 г.
Ответникът фигурирала в базата данни на оператора като потребител с № .., а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/. Месечното количество изразходвана вода било определяно по реда на чл. 23, ал.5 ОУ за двама души, т.к. водомерът в имота не отговарял на изискванията на ЗИ.
Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9177/02.10.2017 г. по ч.гр.д. № 15213/2017 г. на ПРС, XIX гр.с., връчена редовно при условията на чл. 47, ал.5,вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил настоящите установителни искове. Моли претенциите да бъдат уважени в цялост. Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител е подал отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите по основание и размер. Оспорва – че има качеството „потребител на ВиК услуги” с открита партида; карнетът не удостоверявал реално получаване на услугите и обекта на консумация, вкл. отчитането чрез законно монтиран, сертифициран и технически изправен водомер. Липсвали данни за населеното място на обекта, абонатния номер на потребителя, а между ответника и ВиК нямало сключен договор. Отчетите не били регулярни, като в продължение на около четири години – не били извършвани такива по неясни причини. Не било ясно по какъв начин е установено, че СТИ в имота е било неизправно в процесния период. Не било ясно и дали е бил предоставян достъп за отчет и по какъв начин е направен извод за обитаване на имота от двама души. С оглед горното се моли за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 15213/2017 г. на ПРС, XIX гр.с. вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр.1 ЗЗД:
Дружеството – ищец следва да докаже твърденията си в исковата молба, в т.ч. - наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника /потребител с № ../, като установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се гр. П ул. „А“ №.., както и, че през процесния период, ответникът е имала качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми, съответно, че са били налице предпоставки за извършване на служебно начисляване по тарифа, поради неизправност на водомера и дължимите суми възлизат на твърдения размер.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията си в отговора, а при доказване на горното от ищеца - да докаже, че е погасила задълженията.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за неоснователен, поради следните съображения:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.
Според чл. 3 от Наредбата, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив. По делото не са ангажирани доказателства за притежавано право на собственост, строеж или ползване, въпреки изричните указания по чл. 146, ал. 2 ГПК. Няма и данни ответницата изобщо да е ползвала имота, респ. услугите на ВиК в процесния период. Следователно, още първата предпоставка на иска – качеството „потребител” е недоказано. Изложеното е достатъчно за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.
За пълнота - в чл. 31, ал. 2 ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.
Според заключението на вещото лице по ССЕ отчетеното количество /в куб.м./ по карнети било изчислено съобразно действащите цени за битови клиенти за процесния период. Счетоводството на ищеца било редовно водено и регистрите и дневниците на дружеството били надлежно заведени.
В исковата молба се заявява, че, тъй като водомерът в имота на потребителя не отговарял на законовите изисквания за годност, съгласно Закона за измерванията месечното количество изразходвана вода е определяно съобразно чл. 23, ал. 5 ОУ. Ответникът чрез особения представител оспорва дължимостта на търсените суми в заявения размер. При това положение и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следваше да установи пълно и главно всичките си твърдения, включително тези, че са били налице предпоставките за извършване на служебно начисляване по тарифа на консумираните ВиК услуги за съответния период и дължимите суми възлизат на търсения размер. Доказателства в насока установяване по категоричен начин на тези обстоятелства не бяха ангажирани /ищецът се отказа от искането за разпит на свидетел – инкасаторът за района/.
Съгласно чл.32 на Наредба
№4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата и подписа на потребителя или негов представител. Чл.5, т.7 и чл.21, ал.4 ОУ на ВиК - Пловдив също изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов представител. По делото са представени копия от карнети, от които е видно, че не са вписвани показания на уред, а само начислените количества вода в графата „разлика”.
Не са ангажирани доказателства за това да са били налице предпоставките за служебно начисляване по тарифа. Съгласно чл.11, ал.5 Наредба № 4 - поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължения на потребителите. По делото не е представено известие за нередовен водомер, нито се установява такова да е било съставяно. Следователно, твърденията за неизправност за процесния период останаха недоказани. Заключението на СТЕ не внася яснота, т.к. въпреки направените опити – достъп до имота не е осъществен, съответно - няма дадени отговори на въпросите относно техническа годност на евентуално монтирано СТИ. При това положение, остава неустановено защо начисляванията са правени по тарифа и по какъв начин е определян размерът на вписаните в карнетите стойности. Реалната консумация и отчетеното количество вода са част от основните предпоставки за дължимост на стойността на ползваната услуга. Без ясни параметри и критерии за начисляване, биха били накърнени правата на потребителя, който би бил ангажиран да плаща едностранно определени суми от оператора.
Не се установява за исковия период водомерът да е бил неизправен, нито да са били извършвани каквито и да е проверки в тази насока. Дори хипотетично да е било така и от дружеството да са установили повреди или несъответствия, съгласно чл.33, ал. 2 от Наредба № 4 - представител на оператора е следвало да направи предписание за отстраняване на повредата на водомера и да укаже срок за това, като демонтира пломбата на холендъра. В случая не се твърди и установява подобно предписание да е дадено, още по - малко потребителят да е бил уведомяван за повредата и необходимостта от подмяна. Само след изпълнение на горните задължения, ищецът има право да начислява служебни количества вода според броя на обитателите. След като няма предписание, операторът е следвало да процедира по реда на чл.20, ал.1 и ал.3 и чл.26, ал.2 ОУ, като определи срок за отстраняване на повредата, в рамките на който да определя месечното количество изразходвана вода по средномесечен разход за съответния период от предходната година, и едва след изтичането на срока или подмяна на водомера, ако повредата не е отстранена, да таксува по реда на чл. 25, ал. 8 ОУ – по 6 куб.м. за топлофицирано и по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище за всеки обитател. В процеса няма данни тази поредност да е била спазена.
Предвид изложеното, съдът не приема тезата на ищеца, че водомерът е бил неизправен, като не се установява и да са били налице предпоставките за соченото служебно начисляване.
Не са ангажирани и доказателства относно начина, по който е определено ползваното количество вода. Не се установи защо именно сочените в карнетите куб. са били начислени, на каква база е определен размерът им и дали са били правилно определени. Да се приеме априори, че стойност от 10 кубика вода месечно е винаги в интерес на абоната, означава същият да бъде обременен с парични задължения, без значение дали са налице предпоставки за възникването им, което не е допустимо и законово оправдано.
Разпечатката съдържа 38 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dc9cb428-85ae-465e-8315-936e8646b769