Решение № 446 от 03.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. София, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Павлина Ив. Х. като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20221001000962 по описа за 2022 година

Производството е образувано по две въззивни жалби против решение №260537 от 12.08.2022г. на СГС, ТО, VI-1 състав, постановено по т.д.№ 1673/2020 год.

Ищецът в първата инстанция „БУЛГАРГАЗ“-ЕАД чрез пълномощниците си адв.М. Г. и адв.Г. Д. обжалва решението в отхвърлителната част, с която са отхвърлени предявените срещу „ОВЕРГАЗ МРЕЖИ“-АД искове с правно основание чл.79,ал.1, във вр. с чл.92 ЗЗД за разликата над присъдения размер от 3 994,22 лева до предявения от 4 011,14 лева, представляваща договорна неустойка за забавено плащане на сумата 60 928,74 лева съгласно т.12.14. от Договор № 494-191 от 30.08.2018г. за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа за датата 12.01.2020г.

Решението е обжалвано и в частта, с която е отхвърлен иска по чл.92 ЗЗД за заплащане на сумата 36 536,28 лева, представляваща неустойка по чл.7.5. от същия договор за доставка на природен газ за месеците октомври, ноември и декември 2019г., формирана по следния начин: м.10. – 3 500,13 лева; м.11. – 21 302,94 лева и м.12. – 11 733,21 лева, както и в частта, с която е отхвърлен иска по чл.86 ЗЗД за сумата 2 634,65 лева, представляваща договорна неустойка за забавено плащане по чл.12.14. и чл.7.8. от горния договор на сумите за неустойка по чл.7.5. за периода от падежа на съответното задължение до предявяването на иска – 04.09.2020г.

1

Решението е обжалвано и в частта за разноските, възложени върху „Булгаргаз“-ЕАД в размер на 2 220,79 лева, които следва да заплати на ответника „Овергаз мрежи“-АД.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила.

Подробни доводи са изложени в жалбата. Моли съда да го отмени в обжалваните части и постанови друго, с което уважи изцяло предявените искове като основателни и доказани.

В законния срок е постъпил отговор от ответника „Овергаз мрежи“АД чрез адв.Б. Д. с развити в него подробни доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли за потвърждаване на решението в отхвърлителната му част като правилно и съобразено със закона.

Втората въззивна жалба е подадена от ответника в първата инстанция „ОВЕРГАЗ МРЕЖИ “-АД чрез адв.Б. Д. против решението на СГС в осъдителната му част, с която дружеството е осъдено да заплати на „Булгаргаз“-ЕАД сума в размер на 60 928,74 лева, представляваща стойността на осигурени капацитетни продукти по т.11.1. и т.11.4. от Договор №494-191 от 30.08.2018г. за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа за м.12.2019г. съгласно фактура №1900009739 от 09.01.2020г., ведно със законната лихва за забава от предявяването на иска до окончателното изплащане.

Решението е обжалвано и в частта, с която дружеството е осъдено на основание чл.92 ЗЗД да заплати на ищеца сума в размер на 3 994,22 лева, представляваща договорна неустойка за забавено плащане на сумата 60 928,74 лева съгласно т.12.14. от горепосочения договор за периода от 13.01.2020г. до 04.09.2020г. В жалбата са развити подробни доводи за незаконосъобразност на решението в обжалваните му осъдителни части поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Моли за отмяната му в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което исковете се отхвърлят изцяло като неоснователни.

В законния срок е постъпил отговор от ищеца „БУЛГАРГАЗ“-ЕАД, в който са изложени съображения за неоснователност на тази въззивна жалба с молба за потвърждаване на решението в осъдителната му част като законосъобразно и правилно.

Във въззивната инстанция при условията на чл.266,ал.2,т.1 ГПК са събрани нови писмени доказателства.

Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 9-ти състав, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбите, доводите, развити в отговора и събраните доказателства, приема следното:

И двете жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

2

Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ поради следното:

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно – законосъобразно и обосновано. Релевантните за спора факти са подробно изяснени, правните изводи на съда кореспондират с тях и с относимите законови разпоредби, и съдебна практика. Поради това настоящата инстанция напълно споделя изложените мотиви и при дадената процесуална възможност по чл.272 ГПК препраща към тях. Във връзка с оплакванията в жалбите намира следното:

От сбраните в първата инстанция писмени доказателства се установява от фактическа страна следното:

Ищецът „БУЛГАРГАЗ“-ЕАД е предявил срещу „Овергаз мрежи“ АД, обективно кумулативно съединени искове както следва:

- иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД - за заплащане на сумата 60 928,74 лева, представляваща стойността на осигурени капацитетни продукти по т.11.1. и т.11.4. от Договор № 494-191/30.08.2018 г. за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа за м. декември 2019 г., съгласно фактура № 1900009739/ 09.01.2020г., и на основание чл.92, ал.1 ЗЗД сума размер на 4 011,14 лева , представляваща договорна неустойка за забавено плащане на сумата от 60 928,74 лева съгласно т.12.14. от Договора за периода от 12.01.2020 г. до 04.09.2020 г.;

- иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД – за неустойка по т.7.5 от договора между страните за м. октомври 2019 г., м. ноември 2019 г. и м. декември 2019 г. в размер на 36 536,28 лева главница /за м. октомври 2019 г. 3 500,13 лева; за м. ноември 2019 г. - 21 302,94 лева и за м. декември 2019 г. 11 733,21 лева/, както и на основание чл.86 ЗЗД сумата 2 634,65 лева, представляваща договорна неустойка за забавено плащане по чл.12.14. и чл.7.8. от договора на сумите за неустойка по чл.7.5. за периода от падежа на съответното задължение до датата на предявяване на исковата молба. За иска по чл.92 ЗЗД тези размери на претенцията са установени след намаляването на иска по реда на чл.214 ГПК.

В ИМ ищецът „БУЛГАРГАЗ“-ЕАД твърди, че е обществен доставчик на природен газ, притежаващ лицензия за обществена доставка на природен газ на територията на РБ от 29.11.2006 г. На 30.08.2018 г. като доставчик бил сключил с „Овергаз мрежи“ АД като клиент Договор № 494191 за доставка на природен газ на изходен пункт на газопреносната мрежа. По силата на договора за доставка се задължил да доставя на ответника природен газ, а ответникът да приема договорените количества и да ги заплаща по реда и при условията на договора за доставка. Договорът за доставка бил сключен за срок от 01.01.2019 г. до 01.01.2020 г.

Във връзка с изпълнение на договора за доставка и в съответствие с т.4.1 от него страните били подписали Годишна програма за договорените 3 количества природен газ, които ще бъдат доставени и приети през 2019 г.

Твърди, че въпреки съгласуваната годишна програма и заявените и одобрени количества, през м. 10.2019 г., м. 11.2019 г. и м. 12.2019 г. ответникът не бил приел заявените и одобрени от ищеца месечни, респ. дневни количества газ, като неприетото количество през всеки от посочените месеци било с повече от 5% от дневно договореното количество /ДДК/ през всеки един ден на съответния месец на доставка. Неприетите количества природен газ през горепосочените три месеца били отразени в съставени при условията и по реда на договора за доставка месечни актове, съдържащи информация за количеството природен газ, доставено на ответника през всеки от дните на съответния месец за процесния период. Твърди, че видно от изготвените и предоставени на ответника месечни актове за доставка на природен газ през месеците 10.2019 г., 11.2019 г. и 12.2019 г. и към всеки от тях по 7 бр. Протоколи за разпределение за съответните пунктове , ответникът бил приел по-малко от договорените количества природен газ, респ. налице са неприети количества природен газ. Съгласно т. 7.5. от договора за доставка, за неприетото количество газ при неравномерна доставка с повече от 5% от ДДК през всеки един ден на съответния месец на доставка, клиентът /ответникът/ дължи на доставчика допълнително 10% от цената на газа в месеца на приемане.

Доколкото в договора за доставка имало одобрена от страните Годишна програма, одобрени и обвързващи за ответника месечни и дневни заявки за приемане на природен газ и неизпълнение от ответника на задълженията му за приемане на договорените количества природен газ, ищецът бил начислил неустойките /допълнителните плащания/ по т.7.5. от договора за доставка и издал уведомления за допълнително плащане за м. 10.2019 г. на стойност 4 483,88 лева, за м.

11.2019 г. на стойност 24 739,43 лева и за м. 12.2019 г. на стойност 13 087,15 лева. /Както бе посочено по-горе, по-късно в течение на производството ищецът е намалил размера на тези искове/.

Твърди, че при неплащане на дължими по договора за доставка суми в договорените срокове, ответникът дължи неустойка в размер на законната лихва върху неиздължената в срок сума за целия период на забава, включително и деня на окончателното плащане /т.12.14. и т.7.8. от договора за доставка/.

Твърди, че по Договора за доставка във връзка с преноса на доставяните количества природен газ, ответникът бил възложил на ищеца 4 да заяви на оператора /„Булгартрансгаз“ ЕАД/ за сметка на ответника за съответната газова година твърд, непрекъсваем годишен, тримесечен, месечен и/или дневен капацитетен продукт за пренос на доставяните количества природен газ. Посочва, че стойността на разходите за капацитетни продукти и пренос се определят в съответствие с действащата Тарифа на оператора за достъп и пренос през газопреносните мрежи, собственост на „Булгартрансгаз“ ЕАД за периода от 01.10.2019 г. до 30.09.2020 г. Разходите за капацитетни продукти, вкл. за превишен капацитет, по договора за доставка са за сметка на клиента /ответника/ и се заплащат от него на доставчика /ищеца/ ежемесечно при условията на договора /т. 11.4/.

Твърди, че за м. 12. 2019 г. по договора за доставка били осигурени конкретно посочени капацитетни продукти, за които ищецът издал фактура № 1900009739/09.01.2020 г. в уговорения срок за сума в общ размер на 60 928,74 лева, която трябвало да бъде платена до 12.01.2020 г. Сумата не била платена, поради което ответникът дължи и неустойка за забава в размер на 4 011,14 лева за периода от 12.01.2020 г. до 04.09.2020 г. /т.12.14. от договора за доставка/.

Ответникът „Овергаз мрежи“ АД е оспорил исковете като неоснователни и недоказани. Твърди, че не е просто клиент на ищеца, а краен снабдител, лицензиран от КЕВР за територията на 33 общини в България.

Според чл.181 ЗЕ, договорите за природен газ се сключват при регулирани от Комисията цени за услуги за обществен интерес по преноса, разпределението и доставката на природен газ. Посочва, че приложение намират Правилата за търговия с природен газ. Твърди, че по Договора за процесния период изпълнил точно всички свои задължения. Издадените от ищеца фактури за осъществени доставки на природен газ били платени от ответника по начина, договорен между страните в раздел XII. „Цени и начин на плащане“.

Посочва, че представените от ищеца 3 броя уведомления за допълнително плащане не били получавани от ответника, не били отразени в счетоводството на „Овергаз мрежи“ АД. Твърди, че ищецът не бил изпълнил основното си задължение по процесния договор да достави природен газ в договорените количества за периода през 2019 г.

Счита, че от месечните актове е видно, че клиентът приел такова количество природен газ, каквото доставчикът реално му е доставил съгласно измереното от средствата за търговско измерване, монтирани в Пунктовете за предаване и приемане - съответните изходни пунктове на газопреносната мрежа. Твърди, че „Булгаргаз“ ЕАД неправомерно е начислило на „Овергаз мрежи“ АД допълнителни суми за „неприети“ количества природен газ, тъй като такива количества не са доставени от ищеца. Посочва, че бездействието на „Булгаргаз“ ЕАД следва да се квалифицира като забава на кредитора по смисъла на чл.95 ЗЗД, тъй като ищецът не бил оказал необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Съответно е неприложима клаузата по 5 т.7.5. от договора за неприети количества природен газ за м. 10., 11. и 12.